РЕШЕНИЕ
№ 631
гр. Благоевград, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20231200500974 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Р. Д. Б., ЕГН **********, адрес с. П., общ. П., обл. Б., ул. „***“ № *, обжалва решение
№ 265 от 28.07.2023 г., постановено по гражданско дело № 360 от 2023 г. на Районен
съд Петрич. В жалбата се твърди, че атакуваният с нея съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен. Изводите на районния съд били напълно погрешни. От водещо
значение било, че към момента на депозиране на жалбата, вече имало съдебно решение
по гражданско дело № 811 от 2022 г. на Районен съд Петрич, с което на въззивника се
предоставяло упражняването на родителските права върху детето и се определяло от
същия съд, че Р. ще живее при баща си в с. П.. Именно поради това и въпреки че
цитираният съдебен акт още не бил влязъл в сила, не било правилно и не било в
интерес на детето да бъде допускано издаването на паспорт. Единствената цел на
майката била да изведе Р. в Швейцария за постоянно. В хода на делото пред Pайонен
съд Петрич не били представени никакви доказателства от майката защо е необходимо
Р. да притежава този паспорт. Тя посещавала детска градина в България, щяла да бъде
записана на училище в България, имала изградена семейна и приятелска среда тук и
нямала никаква потребност на този етап да излиза извън границите на страната ни.
Към настоящия момент нямало нито едно обстоятелство, нямало нито една конкретна
причина, за да се налага издаването на този документ. Неправилно и
1
незаконосъобразно се допуснало предварително изпълнение на съдебното решение. Не
били правилни доводите на съда, че наличието на паспорт на детето ще способства за
изпълнение на решението за разрешаване на пътуването на Р. в чужбина. С
първоинстанционното решение по гражданско дело № 811 от 2022 г., Pайонен съд
Петрич предоставил родителските права върху детето на бащата и ако обжалваният акт
влезел в сила, щял да попречи и дори щял да направи невъзможно упражняването на
тези родителски права. Съдът следвало да се съобрази с интереса на детето и дали
съществува причина и необходимост то да пътува извън България. На този етап нямало
такава необходимост и не било в интерес на малолетната дъщеря на страните тя да
бъде изведена извън границите на страната ни. Моли се за отмяна на решението на
Районен съд Петрич и отхвърляне на претенцията с правно основание чл. 127а от СК.
Адвокат В. П., пълномощник на Р. Н. Б., ЕГН **********, адрес с. П., общ. П., обл. Б.,
ул. „***“ № *, изтъква, че изложените в жалбата оплаквания са неоснователни. Към
датата на постановяване на атакуваното решение, детето вече имало разрешение от съд
да пътува извън страната, което било влязло в сила. Имало произнасяне и по
отношение на родителските права от швейцарски съд, според което майката е
родителят, на който са предоставени за упражняване родителските права по отношение
на детето, което произнасяне било влязло в сила и било признато от българския съд на
две съдебни инстанции. Решаващият съд анализирал подробно всички относими към
казуса доказателства. Безспорно житейската ситуация, стояща в основата на
разглеждания правен казус, била необичайна, тъй като рядкост било едно дете да бъде
държано като заложник от собствения си баща и да бъде принудително отделено от
майка си, при положение, че има влезли в сила съдебни решения, още повече че вече
имало и съдебен акт на Софийски градски съд за признаване на коментираните съдебни
актове на швейцарския съд. Обжалваното решение било правилно и законосъобразно.
Въззивникът демонстрирал липса на разбиране на естеството на правния казус, както и
неглижирал интересите на собственото си дете. Всички твърдения на страните и
всички доказателствени източници били обсъдени задълбочено от съдебния състав и
резултат от това бил и крайният извод за основателност на молбата по чл. 127а от СК.
Нямало как в едно такова производство да не бъдат обсъдени налични и влезли в сила
съдебни решения, касаещи упражняване на родителските права и местоживеенето на
детето, които вече били признати и от компетентния български съд. Постановеното
решение в никакъв случай не предрешавало висящото брачно дело между страните,
тъй като макар там искът по чл. 49 от СК да бил съединен с искове за родителски
права, местоживеене и издръжка, те били недопустими, защото вече имало
произнасяне по тези въпроси от чуждестранен съд, което е признато от Софийски
градски съд. С оттегляне на даденото по-рано съгласие за пътуване на детето извън
страната, въззивникът на практика принудително задържал детето извън държавата по
местоживеенето му. Макар и бащата да имал уредено в закона право да оттегли по-
2
рано дадената декларация за съгласие за пътуване на детето, то това негово право
всъщност било в нарушение на правото на майката да упражнява присъдените й
родителски права от съда съгласно законодателството на страната по обичайното им
пребиваване преди задържането. Спецификата на българското законодателство по
отношение на нуждата от съгласие на двамата родители за пътуване на дете в чужбина,
обличала законово незаконното задържане на детето, което изключително
затруднявало правото на майката да упражнява родителските права по отношение на
Р.. Безспорно било, че към настоящия момент въпросите за упражняването на
родителските права, местоживеенето и личните контакти на детето са решени с
чуждестранното съдебно решение. Влязлото в сила решение, с което е дадено
разрешение за пътуване на детето извън страната, нямало как да бъде изпълнено без
валиден документ за самоличност на детето. Важно било да се спомене, че вече е
издаден паспорт на детето и от началото на август то вече се намирало в Швейцария
заедно с майка си. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение на Районен съд
Петрич.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Проведе се открито заседание на въззивната инстанция.
Приеха се нови писмени доказателства - документи от Швейцария, с превод на
български език.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите, изложени от районния съд, и
препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 1 от КРБ, всеки има право свободно да избира своето
местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните
предели, като според чл. 35, ал. 1, изр. 2 от КРБ, това право може да се ограничава
само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и
свободите на други граждани. Правото на свободно движение в рамките на държавите-
членки на ЕС е гарантирано и от чл. 3, § 2 от ДФЕС и не може неоснователно да бъде
ограничавано. Освен това правото на свободно придвижване е установено и
гарантирано в международните актове - чл. 12, т. 3 от МПГПП и чл. 13, т. 1 и 2 от
ВДПЧ, които след ратификацията и обнародването им представляват част от
вътрешното законодателство по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ и имат приоритет над тези
норми, които им противоречат.
Извън съмнение е, че в конкретния казус за детето ще е полезно да посещава други
страни и държави, да развие умения да общува пълноценно със своите връстници там,
да опознава нови места и да бъде самостоятелно. В интерес на Р. е тя да пътува, с цел
отдих и екскурзия, в други държави, като така разширява своите познания за света и не
се чувства в по-неблагоприятна позиция спрямо приятелите си.
3
Необходимостта да се разреши на ненавършило пълнолетие лице да пътува в чужбина
може да бъде свързана не само с належащи обстоятелства, касаещи здравословното му
състояние - нужда от консултации с чуждестранни специалисти, провеждане на
изследвания и лечение в чуждестранни клиники и пр., или с участие в олимпиади,
конкурси и други лични изяви на детето, но и с други причини, каквито са нуждата от
обогатяване на мирогледа и общата му култура, за което би допринесла екскурзия в
чужбина с посещения на исторически забележителности, посещения на концерти,
представления и др. културни изяви, провеждани в чужда държава.
Трябва да бъде защитено правото на детето на свободно предвижване и правото му да
пътува и опознава различни държави и култури. Това несъмнено разширява неговия
мироглед. Пътуванията ще се отразят благоприятно на неговото възпитание и развитие
като цяло - Решение № 242 от 06.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3700/2018 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров.
В случая, с влязло в сила решение, постановено по гражданско дело № 1083 от 2021 г.
на Районен съд Петрич, е дадено съдебно разрешение за пътувания на Р. до
Конфедерация Швейцария, държавите от Европейския съюз, Република Северна
Македония, Република Турция и Република Сърбия. Държавите-членки на ЕС са
страни със силни икономики, политически стабилни, без граждански и социални
конфликти. Всички те са страни по ХКГАМОД от 25.10.1980 г., която съдържа правила
за осигуряване на незабавното връщане на децата, прехвърлени незаконно или
задържани в някоя от договарящите държави, и гарантира ефективното спазване на
законите, свързани с упражняването на родителските права и правото на лични
отношения, на една договаряща държава от другите договарящи държави. Не се касае
за държави, които нямат сключени договори за правна помощ с Република България,
не са членки на ЕС, не са страни по ХКГАМОД и прилагат законодателство, различно
от светското, по отношение на които българската държава не би могла да гарантира
изпълнението на своите съдебни решения за осъществяване на мерки за лични
отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му
зад граница. Става въпрос за политически стабилни държави, в които понастоящем
няма граждански и социални конфликти. Няма риск за Р., ако пътува до тях.
Правото на непълнолетния да напусне пределите на страната не може да бъде
ограничавано само поради отказ на родителя, който не упражнява родителските права,
да се лиши от регулярните свиждания с детето си през определен период.
Необходимостта се преценява, на първо място, с оглед на интереса на детето, с който
родителят е длъжен да се съобрази - Решение № 982 от 15.03.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 900/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева.
В случаите на краткосрочно пътуване на детето в чужбина, възможността да възникне
конфликт между правото на детето да пътува и правото на родителя на лични
4
отношения е минимална, а дори и да възникне, ако пътуването на детето е в негов
интерес, то засегнатият родител следва да търпи това временно ограничаване на
правата му - Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016
г., ОСГК, докладвано от съдията Мими Фурнаджиева.
От събраните в настоящия казус писмени и гласни доказателства безспорно се
установява, че майката на Р., на която швейцарски съд е предоставил упражняването
на родителските права, трайно се е установила да живее и работи в Конфедерация
Швейцария. Български съд е разрешил на детето да пътува дотам. Издаването на негов
паспорт ще позволи последното да се случи. Създалата се ситуация, в която Р.
принудително стои в Република България и de facto е заложник на единия си родител в
споровете му с другия такъв, не може да бъде оправдана нито от гледна точка на
закона, нито на морала.
Правото на личен и семеен живот, с което разполага всеки от родителите във връзката
със собственото си дете, няма как да бъде упражнено в равна степен в ситуация на
съществуващо между тях разногласие във връзка с упражняване на родителските
права. В хипотеза като настоящата на предвидена в закона /в чл. 127а, ал. 2 от СК/
намеса, неизбежно се стига до ограничаване на правото на едната страна. В случая
ограничението е с цел защита на правата и свободите на детето. Извода за
пропорционалността на намесата, настоящият съдебен състав обосновава със
значимостта на интереса на детето, който трябва да бъде защитен - правото му на
свободно предвижване, правото да пътува и опознава различни светове и култури,
правото да опита да постигне мечтите си, правото да живее с родителя, на когото са
предоставени родителските права, в избраната среда. Съдът няма основание да се
съмнява в родителския капацитет на майката, нито съзира вероятност тя да вземе
решения, които не са в интерес на детето. Не могат да бъдат споделени опасенията, че
пътуванията на Р. зад граница ще поставят под съмнение живота и сигурността й. В
съвременния свят сигурността е под съмнение навсякъде, но това, както и опасността
от вероятно нарушаване на режима на лични отношения с бащата, доколкото
съставляват бъдещи и несигурни събития, не могат да са аргумент за постановяване на
отказ да се даде съгласие за пътуване на детето в чужбина и издаване на негов паспорт.
Освен това родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права,
е длъжен да осигури изпълнението на съдебното решение, с което е определен
режимът на лични отношения с другия родител, и евентуалното възпрепятстване на
реалното им осъществяване винаги се тълкува в негова вреда и дава възможност на
противната страна, при проявена активност, да намери способи за защита на интереса
си - Решение № 295 от 04.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Илияна Папазова.
Атакуваното решение на Районен съд Петрич не страда от сочените във въззивната
5
жалба пороци. Не се констатира нарушение на материалния закон. Спазени са
съдопроизводствените правила. Актът е надлежно обоснован. Той се явява правилен и
следва да бъде потвърден.
На въззиваемата страна трябва да се присъдят направените разноски за адвокатско
възнаграждение в производството пред окръжния съд.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. 5 от ГПК, настоящият въззивен съдебен акт
няма да премине през касационен контрол.
Воден от изложените аргументи, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265 от 28.07.2023 г., постановено по гражданско дело №
360 от 2023 г. на Районен съд Петрич.
ОСЪЖДА Р. Д. Б., ЕГН **********, адрес с. П., общ. П., обл. Б., ул. „***“ № *, да
заплати на Р. Н. Б., ЕГН **********, адрес с. П., общ. П., обл. Б., ул. „***“ № *, сумата
от 600 /шестстотин/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството пред окръжния съд.
Настоящото въззивно съдебно решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6