РЕШЕНИЕ
№ 820
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20201000503898 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 ГПК.
С решение № 2601 от 27.04.2020г., постановено по гр.д. №2608/2018г.,
СГС, I ГО, 13 състав е отхвърлил иска с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“
ЗЗД, предявен от Л. С. Т. против Д. В. К. за отмяна на договор за дарение на
5/6 идеални части от недвижим имот - апартамент № 32, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.802.2093.2.32., съгласно
одобрена кадастрална карта със Заповед РД 18-95/18.12.2015 г. на ИД на
АГКК, находящ се в град София, район Изток, бул. „***“, в сградата на блок
21, вход „Б“, етаж четвърти, със застроена площ от 59.10 кв.м., състоящ се от
една стая, хол, кухня и други сервизни помещения, заедно с избено
помещение при граници и съседи: от две страни коридор, С. Г. и командно
помещение, заедно с 1.50% идеални части от общите части на сградата, вкл. и
0.85% идеални части от портиерското помещение, находящо се в блок 20 от
същия комплекс, както и 1.50% идеални части от правото на строеж върху
мястото, на което е построена сградата, местност - жилищен комплекс
„Изток“ в София, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.802.2093, което дарение е извършено на 11.05.2010 год. с нотариален
акт № 160, том I , peг. № 3688, дело № 154/2010 год. на нотариус В. В. с peг.
№ *** на НК с район на действие СРС, вписан в Агенция по вписванията с вх.
№ 18397/11.05.2010 год., акт № 152, том XLVT, дело № 10403/2010 г. С
1
решението СГС, I ГО, 13 състав е отхвърлил предявения от Л. С. Т. против Д.
В. К. евентуален иск с правно основание чл. 139 СК за заплащане на месечна
издръжка в размер на 500 лв., считано от 26.02.2018 год. до настъпване на
обстоятелства обуславящи изменяването или прекратяването й, а също и
такава за времето от 15.11.2017г. до 26.02.2018 г. в общ размер на 1 500 лева.
С решението СГС, I ГО, 13 състав е осъдил Л. С. Т. да заплати на Д. В. К.
разноски по делото от 400 лв., а на адв. С.С. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА, сумата от 2210 лв. адвокатско възнаграждение.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата, в
която се излагат съображения за неправилност на първоинстанционния
съдебен акт, поради съществени нарушения, както на съдопроизводствените
правила, така и на материалния закон. Във въззивната жалба се релевира
довод, че с постановеното решение първостепенният съд е поставил ищцата в
крайна нужна, тъй като с получаваната от нея пенсия от 393 лева не може да
поеме нито разходите по обичайното си съществуване, нито разходите по
специфичното лечение, което й е необходимо, както и за специален
хранителен режим. В жалбата се сочи, че съдът неправилно е приел в
мотивите си, че за ищцата липсва „трайна нужда от издръжка“. Излага се
становище, че от всички представени писмени доказателства - медицинска
документация се установявало, че ищцата е с множество заболявания, което е
довело до наличие на тежко здравословно състояние. Допълва се, че от
януари 2008 година ищцата е преосвидетелствана и й е дадена оценка 72 %.
Поддържа се твърдение, че двете автоимунни заболявания със съпътстващите
други такива се явяват доживотни заболявания, с непредвидим изход от
заболяването, и предпоставят трайна нужда от средства за живот /лечение и
хранителни диети/. Релевира се възражение, че това влошаване на
здравословното състояние на Л.Т. продължава както по време на
първоинстанционното производство, така и към момента на подаване на
жалбата, като на ищцата неотложно следва да бъде направена операция за
смяна на тазобедрена става, цената на която е около 4500 лева, както и да
заплати за консумативи, упойки и др., а здравната каса поема разликата от
1100 лв. В жалбата се сочи, че по делото са представени писмени
доказателства, от които е видно, че до края на месец март 2018 година
разходите на Л.Т. за лечение, консумативи, хранителен режим надхвърлят
сумата от 1000 лева, като тя не може да си позволи, с дохода й от 393 лева, да
предприеме лечение на второто си автоимунно заболяване, както и да се
храни съобразно хранителната диета, приложима при автоимунни
заболявалия, която се явява и животоподържаща. Прави се оплакване, че
първостепенният съд не е взел под внимание, че от месец април 2018 година
Л.Т. следва да заплаща и скъпия медикамент „Адалимубаб“ /Xюмира/, който
към този момент й се е прилагал в клинични изпитания безплатно. Допълва
се, че е установено, по безспорен начин, че единственото лекарство, което
повлиява и облекчава здравословното състояние на ищцата е лекарството
Адилимубаб /Хюмира/. Излага се становище, че лекарството се изписва по
2
здравна каса, но доплащането за него, което ищцата следва да прави, е
непосилно за финансовото й състояние, като в тази връзка се сочи, че
неправилно съдът е констатирал, че това лекарство е „изцяло безплатно“.
Сочи се, че видно от представените писмени доказателства по делото, които
съдът цитира, цената на продукта варира, в различни периоди, като към
16.01.2019 година е на стойност 1379.90 лв., НЗОК заплаща 75% от тази
стойност /съгл. таблицата - 1034.92 лв./, а здравноосигуреното лице доплаща
сума в размер на 564.21 лв. - сума, която е непосилна за ищцата, поради което
и същата не може да си позволи лечението с този препарат. Релевира се
възражение, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищцата не е
закупувала това лекарство, поради което е направил извод, че същото не й е
необходимо, като не е отчел невъзможността й да си позволи лечение с него.
Прави се оплакване, че съдът е следвало да обсъди всички писмени
доказателства, включително разходите на ищцата за лекарства - тези, които са
й предписвани и тя ги е закупувала, както и тези, които са били жизнено
необходими, но същата не е имала възможност да ги закупува. В жалбата се
сочи, че съдът е следвало да изчисли и консумативните разноски, които
ищцата заплаща за апартамента, както и конкретните й разходи, свързани с
прилагане на специфичен хранителен режим. Поддържа се твърдение, че
предвид дадените общи отговори, преповтарящи въпросите, без констатации
и ангажиране на специализирано медицинско становище, както и
съобразяване с необходим хранителен режим, свързан със заболяванията на
ищцата, защитата е направила искане за назначаване на тройна медицинска
експертиза, с включени лекар-ревматолог и лекар-диетолог, с поставени
конкретни задачи, но същото не е било уважено от първостепенния съд, което
съставлява процесуално нарушение, поради което се поддържа отново с
жалбата. Релевира се възражение, че в случая, съдът не е взел предвид, че
дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае,
дареният е получил нещо безвъзмездно и след като то (или това, което е
получил срещу него) стои в неговия патримониум, той следва да го използва,
за да подпомогне дарителя. Излага се становище, че чрез отмяната ще бъде
избегнато неоснователното обогатяване на дарения спрямо дарителя. Допълва
се, че обстоятелството, че дареният не разполага с парични средства, не го
освобождава от отговорност - чл. 81, ал. 2 ЗЗД. В жалбата се релевира
несъгласие с извода на съда за неоснователност на предявеното искане за
изплащане на издръжка от ответника Д.К. на ищцата Л.Т.. Поддържа се
твърдение, че изхождайки от посочената от НСИ необходима месечна сума за
живот на едно лице в София – 814.65лв. и при съобразяване със заболяванията
на ищцата, необходимостта от скъпоструващи лекарства и специален
хранителен режим, то следва извода, че дори и със заплащаните от ответника
500 лева месечна издръжка, ищцата едва би могла да покрие обичайните
разходи, а тя следва да прави такива и за лечение, консултации, операции и
пр. Допълва се, че по делото е безспорно установено, че ответникът не
проявява никаква загриженост по отношение на ищцата, държи се
3
неблагодарно. Излага се становище, че месечната издръжка, която ответникът
заплаща, е само и единствено с оглед съдебния процес и предотвратяване на
възможността да бъде отменено направеното дарение. Прави се искане
въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което
да уважи предявения главен иск, а в случай на отхвърлянето му, да разгледа и
уважи евентуалния иск.
Въззиваемият – Д. В. К. в срока по чл. 263 ГПК е подал отговор на
въззивната жалба. В отговора се поддържа, че жалбата е неоснователна, а
обжалваното решение правилно и обосновано, поради което следва да бъде
потвърдено.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
СГС, І ГО, 13 състав, е бил сезиран с иск с правно основание чл. 227, ал.
1, б. „в” ЗЗД – главен и иск с правно основание чл. 139, вр. с чл. 140 СК -
евентуален.
За да постанови решение по предявения иск с правно основание чл. 227,
ал.1, б. „в“ от ЗЗД, първоинстанционният съд е достигнал до правния извод,
че на база приетите по делото доказателства /писмени доказателства,
обяснения на страните и назначената експертиза/ до момента на отправяне на
искането за предоставяне на издръжка до ответника по делото за ищцата е
била налице трайната нужда от издръжка, тъй като получаваните от нея
средства /пенсия/ не са били достатъчни за покриване на разходите й за
медикаменти, храна и други. Посочил е, че за дарителката нуждата е била с
различен интензитет, но постоянна по характер през годините. Посочил е, че
ответникът, след получаване на нотариалната покана и в течение на исковия
процес, е започнал и продължава да заплаща ежемесечно суми, първоначално
в размер на 250 лева, а след това на 350 лева и съответно претендираните от
ищцата 500 лева месечно. Решаващият съд е приел, че поведението на
ответника за периода, през който е заплащал сумата от 500 лева месечно, не
може да представлява отказ от даване на издръжка, доколкото същата
съответства по размер на претендираната както в нотариалната покана, така а
и в исковия процес издръжка. Посочил е, че именно това е размерът на
издръжката, която ищцата е счела, че съответства на нейната нужда. Поради
това е направил извод, че към момента на завеждането на иска с правно
4
основание чл. 227, ал. 1, б. ,,в“ ЗЗД нейната трайна нужда е била отпаднала с
оглед извършваните редовни месечни плащания от страна на ответника,
които са продължили и в хода на развилия се процес. За пълнота съдът е
разгледал и останалите материалноправни предпоставки на главния иск, като
относно втората материална предпоставка е приел за безспорно установено,
че ищцата е поискала издръжка от ответника, който е бил поканен да плаща
месечна издръжка в размер на 500 лв. Посочил е, че за необходимостта от
закупуването на скъпи медикаменти, с оглед обясненията дадени от ищцата,
ответникът е научил при връчване на препис от исковата молба, доколкото
подобни конкретни данни не се съдържат в изпратената нотариална покана. В
този смисъл е счел, че ответникът е съобразил поведението си със
съществуващата у него представа за нуждите на дарителката. Поради това е
направил извод, че не може да се заключи, че е бил налице отказ от
предоставяне на издръжка от страна на дарения. При съвкупен анализ на
събраните доказателства, първостепенният съд е направил извод, че не е била
налице възможност за ответника да изплаща издръжка през целия
претендиран период в искания от ищцата размер от 500 лева. Поради това е
приел, че не са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 227, ал.1, б. „в“
ЗЗД и е отхвърлил главния иск. С оглед отхвърлянето му, е посочил, че се е
сбъднало вътре процесуалното условие, под което е предявен евентуалният
иск с правно основание чл. 139 СК. Посочил е, че доколкото за
претендираната издръжка /за три месеца минало време и за в бъдеще/, важат
изискванията на чл. 140 СК, то е приел, че по делото ищцата не е ангажирала
доказателства, от които да е видно, че искане за издръжка е отправно до
лицата, посочени в т.т. 1, 2 и 3 от цитираната разпоредба, поради което е
посочил, че така предявеният евентуален иск следва да бъде отхвърлен.
По релевираните в жалбата възражения, настоящият въззивен състав
приема следното:
За да възникне потестативно право за отмяна на дарение поради отказ
на надареното лице да доставя на дарителя издръжка, от която се нуждае, е
необходимо да бъдат осъществени следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) пораждане на нужда от дарителя за издръжка, която
трябва да е трайна, постоянна - съобразно нормалния социален и жизнен
статус на дарителя (доходи, здравословно състояние, невъзможност с
получаваните от него доходи да покрива ежемесечните разходи – за жилище,
храна, ток, отопление, медицинско обслужване, лекарства и пр.); 2) покана от
дарителя към надарения за даване на издръжка в парично изражение (с оглед
на конкретните нужди на дарения обаче издръжката би могла да се
предоставя и в натура), като и исковата молба може да представлява покана
за заплащане на необходимата издръжка и 3) отказ от дарения да дава
издръжка на дарителя (изричен или мълчалив), макар и дареният да има
възможност сам да осигури своята и тази на своето семейство издръжка. В ТР
№ 1 от 21.10.2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГК на ВКС е прието, че право на
отмяна на дарението следва да се признае на дарителя само тогава, когато
5
дареният отказва да даде поисканата от него издръжка, от която той трайно се
нуждае и за което дареният има материална възможност, освен в случаите,
при които поради липса на достатъчно средства при даването на издръжка на
дарителя, той би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по
закон, в по-лошо положение от това на дарителя.
За да се изясни дали за дарителя се е породила трайна нужда от
издръжка, съдът следва да извърши точна съпоставка между стойността на
месечно получаваните доходи и размера на необходимата ежемесечна
издръжка (вкл. и за извънредните, но необходими разходи – напр. за
извършване на сложна медицинска операция, лекарствени средства за
възстановяване след тежко заболяване и пр.) В резултат на извършването на
тази съпоставка следва да се установи, че нито паричните доходи на дарителя,
нито цялото притежавано недвижимо и движимо имущество, нито
потенциалните възможности, свързани с това имущество, са достатъчни за
преживяването му съобразно неговите обичайни битови и социални нужди,
респ. с оглед на доказаните допълнителни разходи за лечение и
възстановяване. В този смисъл е константната практика на ВКС, напр.
решение № 293/14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1302/2010 г., IV г. о., ГК и
решение № 145/01.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 786/ 2017 г., ІІІ г. о. и др.
От нотариален акт №160, том I, съставен по н. д. №154/2010 г., се
установи, че между ищцата като дарител и ответника като дарен, е бил
сключен на 11.05.2010г. договор за дарение с предмет 5/6 идеални части от
недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Изгрев“, ул. „***“ № 22, бл.
21, ет. 4, ап. 32, със застроена площ 59.10 кв.м., с прилежащо избено
помещение, 1.50 % ид. ч. от общите части и 0.85 % от портиерско помещение.
Видно от съдържанието на договора, обективиран във формата на нотариален
акт, дарителката си е запазила пожизнено и безвъзмездно ограничено вещно
право на ползване върху процесното жилище.
От представените по делото пред първата инстанция писмени
доказателства и от назначената съдебно-медицинска експертиза се
установява, че ищцата има трайно намалена работоспособност и страда от
множество заболявания, както следва: заболявания на сърдечно-съдовата
система /хипертонична болест, считано от 06.02.2012г.; хипертонично сърце
без застой, считано от 11.04.2013г./, заболявания на щитовидната жлелеза
/нетоксична гуша - от 02.05.2012г. и други уточнени видове хипотиреоидизъм
- от 15.04.2013г.; заболявания на очите /увреждане на ретината - от
08.05.2012г. и старческа нуклеарна катаракта - от 06.12.2017г./; артрозни
заболявания /гоартроза - от 22.06.2012г.; артропатии - от 22.11.2012г.;
серопозитивен ревматоиден артрит - от 30.11.2012г.; ревматоиден артрит - от
12.03.2013г./, алергични заболявания /алергичен контактен дерматит от
16.01.2013г.; атопичен дерматит - от 24.07.2013г.; локализиран кожен обрив
от лекарства и медикаменти - от 25.07.2013г./; заболяване на периферната
нервна система /увреждания на нервни коренчета и плексуси - от
24.01.2014г./; заболяване на дихателната система /хронична обструктивна
6
белодробна болест - от 12.05.2014г./; заболявания на съединителната тъкан
/дисеминиран лупус еритематодес - от 04.12.2014г./; травматични увреждания
/счупване на външен малеолус - от 12.06.2017г./.
От заключението се установява, че за част от горепосочените
заболявания ищцата е провеждала и/или провежда лечение, подробно описано
по вид, приложими медикаменти и цели в експертизата по делото.
Пред настоящата инстанция е изслушана комплексна съдебно-
медицинска и икономическа експертиза, допусната, на основание чл. 266, ал.3
ГПК, по искане на жалбоподателката. От медицинската част на приетото и
неоспорено заключение се установява, че към датата на изготвянето му
м.10.2021г. ищцата е преживяла миокарден инфаркт с имплантация на стент,
а през месец февруари 2021г. й е било извършено ендопротезиране на дясна
тазобедрена става. Наред с тези новопоявили се състояния при ищцата се
наблюдават и следните водещи заболявания: Ревматоиден артрит с изразена
клинична симптоматика; Артрозна болест; Коксартроза. По отношение на
заболяването ревматоиден артрит, вещото лице сочи, че през 2018г. ищцата е
започнала лечение с биологично-активен препарат Хумира в УМБАЛ
„Сифиямед“, където е била подложена на експериментално лечение. Вещото
лице обяснява, че след приключване на проучването, лечението не е
продължило по финансови причини - финансова невъзможност за
закупуването му. Пояснява, че при изписване на медикамента чрез НЗОК
същият има висока цена на доплащане - така от 01.05.21г. цената на
медикамента при търговец на дребно е 1599,13 лв., при което здравната каса
заплаща 75 %, останалото е доплащане от пациента. Докторът излага, че
приложението на Хумира по време на клиничното изпитване е показало
подобрение на качеството на живот, като след прекъсване на лечението
симптоматиката се е възстановила. По отношение на заболяванията на очите
сочи, че оперативно лечение би могло да бъде проведено при стабилизиране
на състоянието. В заключение, докторът прави извод, че заболяванията на
ищцата са трайни и прогресиращи, налагащи непрекъснато лечение. Вещото
лице е на мнение, че е необходимо ищцата да премине през ТЕЛК за
удостоверяване на необходимостта от придружаващо лице и определяне на
по-висока група инвалидност.
В о.с.з. пред въззивния съд, вещото лице допълва своето заключение,
като излага, че ако по отношение на ищцата продължи лечението с Хумира,
то при нея ще има оптимално повлияване на качеството на живот, като до
известна степен процесът ще бъде спрян, поне до момента, в който тя е на
тази терапия. Пояснява, че курсът е 6 месеца, след което 6 месеца се почива и
отново може да се поднови, но този препарат не лекува, а подобрява
качеството на живот и може да се повтори колкото е необходимо, поне 4
пъти. Вещото лице е категорично, че състоянието на ищцата налага тя да
приема този медикамент.
От медицинската част на заключението по отношение на хранителния
7
статус на лицето е прието, че към момента на изготвянето му вещото лице е
констатирало, че ищцата е с наднормено тегло. По отношение на водещото
заболяване вещото лице сочи, че не се препоръчва диетичен режим, който да
изисква строго спазване на определена диета. Излага, че поради комплексния
характер на засягане на ставите при ревматоиден артрит се препоръчва
поддържане на теглото в нормални граници с цел да не се допусне
допълнително натоварване на вече увредените стави. Уточнява, че храненето
трябва да отговаря на принципите на здравословното хранене, имащо за цел
както осигуряване на необходимата енергия и хранителни вещества (белтъци,
мазнини, въглехидрати, витамини и минерали), така и да подпомогне ефекта
на медикаментозната терапия, да намали честотата на обострянията, т.е.
периодите на засилване на симптомите от основното заболяване, да
предотврати появата на усложнения и да подобри качеството на живот на
пациента. Пояснява, че специфичен диетичен режим съществува при две от
придружаващите заболявания на ищцата, а именно сърдечно-съдовото и
артериалната хипертония, за които се прилага диета № 10, която има за цел да
подпомогне засегнатия орган - сърцето и предотврати появата на усложнения.
Допълва, че специфичен диетичен режим съществува и при дислипидемия -
диета при хиперлипопротеинемии, която в случая има за цел да подпомогне
медикаментозната терапия със статини. Във връзка с комплексния характер на
заболяванията на ищцата вещото лице излага, че има необходимост от
комбиниране на горецитираните диетични подходи. Пояснява, че
заболяванията на ищцата налагат непрекъснато спазване на индивидуален
общо щадящ хипоенергиен диетичен режим до края на живота й, с цел
оптимизиране на теглото, поддържане на добро общо състояние, избягване на
усложнения и обостряния на основното заболяване. От изготвеният
продуктов набор за лице на същата възраст и пол с диагнозата на Л. С. Т. в
таблица 1 от заключението вещото лице е представило количествата на
хранителните продукти за един месец, които са остойностени в таблица 2 по
цени на НСИ за 2020 година. Докторът прави извод, че средствата,
необходими за храна за 1 месец, на лице от женски пол с диагноза и възраст
на ищцата са на стойност 136,35 лв.
В частта, касаеща икономическите въпроси, вещото лице-икономист е
изчислило необходимите средства за периода от м.11.2019г. до м. 04.2021г. в
следните групи: група: I. „Здравеопазване“, като разходите са разделени в три
групи: 1.Общи - това са лекарствени средства, хранителни добавки и
консумативи, които са били ползвани от ищцата и представляват 18% от
всички разходи за здравеопазване в размер на общо 1055.78лв. или 58.85лв. –
месечно; 2.По НЗОК – лекарства, заплащани частично от НЗОК, като в
последната таблица е показана само частта, заплатена от ищцата, като същите
представляват 11% от всички разходи за здравеопазване в размер на общо
678.73лв. или 37.71 лв. - месечно; 3.Еднократни - такси за прегледи,
изследвания, операции (включая материали и консумативи за операциите) и
представляват 71% от всички разходи за здравеопазване в размер на общо
8
4214.50лв. или 234.14лв. - месечно. Вещото лице сочи, че средномесечно за
горния период разходът възлиза на 330.30лв.; II. Група: „Съобщителни
услуги“ в размер на 32.57лв. – месечно; III. Група: „Жилище, вода,
електроенергия и горива“ в размер на 60.17лв. – месечно; IV. Група:
„Поддържане на етажната собственост“ в размер на 7 лв. – месечно; V. Група
„Данъци“ – 115.71лв. – данък недвижим имот и такса битови отпадъци за
2020г. Според НСИ разходите на месец за пенсионер през 2020г. възлизат на
489.83лв. – месечно. Вещото лице прави извод, че при получавана от ищцата
през 2020г. пенсия в размер на 393.09лв., то недостигът възлиза на 96.74лв. –
месечно /489.83-393.09/. В сравнение направените индивидуални разходи от
ищцата възлизат средномесечно на 677.80лв. /в тази сума се включват и
еднократните разходи за здравеопазване, които тя е направила в процесния
период/. Следователно при получавана през 2020г. пенсия в размер на
393.09лв., то недостигът възлиза на 284.71лв. /677.80 – 393.09/, за да води
ищцата нормален начин на живот.
От доказателствата по делото се установява, че с разпореждане от
01.07.2017 г. пенсията на ищцата е в размер на 393.09лв.
От доказателствата по делото се установява, че ответникът по делото е
извършвал плащания в полза на ищцата в периода м. 12.2017 г. до м.
10.2018г. в размер на 250 лева месечно; в периода от м.11.2018 до м.02.2019 г.
плащанията са били в размер на 350 лева месечно, а от м.03.2019 г.
ответникът е извършвал месечни плащания в размер на 500 лева, като видно
от приложените и пред въззивната инстанция писмени доказателства към
датата на приключване на устните състезания ответникът продължава да
плаща на ищцата по 500лв. – месечно. Ищцата не оспорва плащанията.
По делото е представена нотариална покана от 03.11.2017г., с която Л.Т.
информира своя внук – Д.К. за получените от нея заболявания, както и че се
нуждае от месечна издръжка в размер на 500лв. Нотариалната покана е
връчена на ответника на 16.11.2017г.
За периода, през който ответникът е предоставял издръжка в размер на
250 лева неговият доход е варирал на месечна база между 1 303,65 лева и 2
152,55 лева без от него да се приспада издръжката. Доходът на неговата
съпруга е 1 132.07лв. – за месец август 2018г.
Съгласно СИЕ, приета пред първата инстанция, за периода от
м.12.2017г. до м.03.2019г. общият доход на ответника възлиза на 24 977.89лв.
и 20 127.89лв. /без издръжката/. Съответно доходът на ищцата за същия
период възлиза на 6288.48лв. /от пенсия/ и 11 138.48лв. /пенсия+издръжка/,
което е 55.34% от дохода на ответника. От съдебно - икономическата
експертиза, приета пред първата инстанция, се установи, че според посочения
препоръчителен хранителен режим на ищцата са необходими месечно за
закупуване на посочените продукти на месечна база, както следва: през 2017г.
- 154,52 лева; през 2018г. - 163,06 лева. При запазване на процентното
съотношение на разходите за храна на средно статистическия пенсионер в
9
страната за коментирания период към получавания от него доход, се получава
месечен недостиг на средства, както следва: за 2017г. - 11,46 лева; за 2018г. -
21,97 лева.
Според данни на НСИ размерът на месечната издръжка на домакинство
от 5 човека /3 деца и 2 възрастни/ за 2017г. е 1695.42лв., а за 2018г. е
1720.58лв. С оглед на тези данни, вещото лице прави извод, че получените от
семейството на ответника доходи са по-големи от средния разход на
петчленно домакинство с три деца.
От представено удостоверение за раждане е видно, че ответникът има
дъщеря, родена на 14.03.2014г. От представени два броя удостоверения за
раждане, е видно, че жената, с която ответникът живее на семейни начала,
има две деца от предишен брак, родени съответно на 05.07.2005г. и на
22.03.2008г. По делото не се спори, че трите деца живеят в един дом с
ответника и жената, с която той живее на съпружески начала.
По делото са приложени и приети писмени доказателства, които са били
предмет на обсъждане от вещите лица в изготвените от тях експертизи-
медицинска и икономическа.
Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства – две групи
свидетели - относно здравословното състояние на ищцата и нейните нужди,
както и относно това по какъв начин плащането на месечна издръжка се е
отразило върху семейния бюджет на ответника и до какви лишения е довело.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достига
до следните правни изводи:
С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо
на дарения, който го приема (чл. 225, ал. 1 ЗЗД). Договорът за дарение е
едностранен, безвъзмезден договор и не създава за надарения никакви
задължения за издръжка или помощ на дарителя, освен моралното
задължение да бъде признателен към последния за стореното дарение.
Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в решение №
177/14.04.2011 г., ІV ГО на ВКС и решение № 201/28.06.2011 г., ІІІ ГО на
ВКС, моралното задължение за даване на издръжка се трансформира в правно
задължение при настъпване на определени в закона обстоятелства, а именно
изпадане на дарителя в нужда, която трябва да е трайна, и отправено от
негова страна искане до дарения да му дава издръжка. В случай, че е налице
такова искане и дареният откаже да изпълни преобразуваното задължение,
той проявява непризнателност в обществено укорима форма, която дава
основание дарителят да упражни потестативното си право за отмяна на
дарението, като предяви иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.
С оглед горните принципни постановки и събраните писмени
доказателства, съдът приема за установено, че ищцата е в пенсионна възраст,
трудно подвижна – 72 % ТНР, страда от множество заболявания, които са
трайни, прогресиращи и налагащи непрекъснато скъпоструващо лечение,
както и спазване на специфичен диетичен режим. Установи се, че, за да се
10
поддържа в нормални граници едно от най-тежките водещи заболявания при
ищцата тя се нуждае от прием на препарат, чиято цена е непосилна за нея,
въпреки че НЗОК плаща 75% от стойността му. Установи се, че единственият
източник на средства за издръжка е пенсията на ищцата, която е в размер на
393лв. По делото не се установи ищцата да притежава друго недвижимо
имущество, което би могло да й послужи, за да посрещне своите нужди –
здравословни, битови и социални, респ. с оглед на доказаните допълнителни
разходи за лечение и възстановяване. При съпоставка между получаваните
доходи и индивидуалните месечни разходи, които вещото лице от СИЕ
изчислява, се получава, че ищцата има недостиг от парични средства в размер
на 284.71лв. – месечно - за периода м.11.2019г. – м. 04.2021г., а преди този
период за 2017г. месечният недостиг от средства възлиза на 11.46лв., а за
2018г. – месечният недостиг възлиза на 21.97лв. При съвкупната преценка на
приетите и неоспорени доказателства, съдът намира, че до момента на
отправяне на искането за предоставяне на издръжка до Д.К.-ответникът по
делото за ищцата е била налице трайна нужда от издръжка, тъй като
получаваните от нея средства /пенсия/ не са били достатъчни за покриване на
разходите й за медикаменти, храна и друг вид услуги.
При преценката относно нуждата от издръжка следва да се съобразят
както средствата, с които дарителката разполага, с оглед специфичните й
потребности, така и материалните възможности на лицето, получило
дарението.
Безспорно се установи, че на 16.11.2017г. /преди подаване на исковата
молба/, на ответника по делото е била връчена нотариална покана, в която
Л.Т. е поискала от своя внук Д.К. да й заплаща издръжка в размер на 500лв. –
месечно. Установи се, че считано от месец декември 2017г. ответникът е
започнал да плаща издръжка в размер първоначално по 250лв. - месечно, а от
месец март 2019г. по 500 лв. - месечно, които плаща до момента на
приключване на устните състезания пред настоящата инстанция. Установи се,
че тази сума е достатъчна, за да покрие недостигът от средства за издръжка на
Л.Т. през целия коментиран период – 2017г., 2018г., 2019г., 2020г. до
м.04.2021г. Поради това, въззивният състав приема, че поведението на
ответника не може да се приравни на отказ да плаща издръжка. От значение е
също и обстоятелството, че самата ищца в нотариалната покана изрично е
поискала от ответника именно тази сума от 500лв., която считано от месец
март 2019г. той ежемесечно заплаща. Следва да се посочи, че за периода, през
който ответникът е предоставял издръжка в размер на 250лв. неговият доход е
варирал на месечна база между 1 303,65 лева и 2 152,55 лева /без от него да се
приспада издръжката/, като съответно пропорцията между получаваните от
ищцата доходи и тези на ответника варира между 33,80 % и 75.52 %. Следва
да се има предвид и обстоятелството, че ответникът дължи издръжка и на
неговото дете. Според чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. За
2017г. тази минимална издръжка би била в размер на 115 лева месечно, за
11
2018г. - 127,50 лева, а за 2019г. - 140 лева. Така определеният размер обаче е
минимален и следва да се съобразят реално съществуващите нужди на
издържания в домакинството. Поради това като обективен критерий за
съответствие би могла да се възприеме съпоставката на месечния доход на
домакинството със средния разход на петчленните домакинства с три деца за
страната по данни на НСИ, като от тази съпоставка следва, че домакинството
на ответника би получило доход по-нисък от посочения среден разход, след
като от дохода на домакинството се приспаднат изплащаните от ответника в
процесния период суми от 250лв., 350 лв. и 500 лева. С оглед гореизложеното,
не може да се приеме, че е била налице възможност за ответника да изплаща
издръжка през целия претендиран период в искания от ищцата размер от
500лв. От друга страна, по делото се установи, че в рамките на част от
претендирания период /от м. март 2017г. до м. март 2018г./ ищцата е
участвала в програма за безплатно лечение с препарата „Хумира“ поради това
следва да се приеме, че за ищцата в този период не е била налице нужда от
средства за заплащане на цената на медикамента „Хумира“.
След този период и с оглед възникналата нужда от заплащане на 25 % от
цената на този медикамент, съдът намира следното: Доколкото ответникът в
отговора на исковата молба и в отговора на въззивната жалба е твърдял и
доказал, че чрез даването на издръжка в по-голям размер би поставил себе си
и лицата, които издържа в по-неблагоприятно положение, то в случая
недаването на издръжка в по-висок размер от 500лв. не е проява на
непризнателност. /в т. см. ТР №1 от 21.10.2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГК
на ВКС/. Следва да се допълни, че по делото, от приетата СМЕ/ безспорно се
установи, че е неотложна и необходима нуждата на ищцата от средства, за да
заплати скъпоструващия препарат „Хумира“, но за необходимостта от
закупуването на този скъп медикамент, ответникът е научил при връчване на
препис от исковата молба, доколкото подобни конкретни данни не се
съдържат в изпратената нотариална покана. В този смисъл съдът намира, че
ответникът е съобразил поведението си с възникналата у него представа за
нуждите на дарителката към датата на получаване на нотариалната покана.
Несъстоятелен е един от аргументите, с които ищцата поддържа своя
иск, че при отмяна на дарението, тя ще може да отдава под наем апартамента,
тъй като ищцата-дарител има запазено пожизнено ограничено вещно право на
ползване върху имота, поради което може да реализира доход от отдаването
му под наем. Несъстоятелно е и възражението на ищцата, че ответникът й
заплаща поисканата издръжка само, поради заведения от нея иск. Към
настоящия момент това е едно предположение, но в случай, че стане факт, то
за ищцата, при условие, че са налице предпоставките на закона, ще се породи
право да предяви отново конститутивния иск с правно основание чл. 227,
ал.1, б. „в“ ЗЗД.
В заключение: По делото не се установиха предпоставките на
цитираната разпоредба на чл. 227, ал.1, б. „в“ ЗЗД, поради което искът се
явява неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
12
При този изход на спора по главния иск, съдът ще следва да се
произнесе по евентуалните искове, тъй като се е сбъднало процесуалното
условие, при което са предявени тези искове с правно основание чл. 139, вр. с
чл. 140 СК /за минал и бъдещ период/. Несъстоятелно е твърдението на
ищцата, че по силата на сключения между страните договор в полза на
надарения е възникнало задължение за плащане на издръжка. Когато
дарителят изпадне в нужда и покани надарения да дава издръжка, за
надарения не възниква задължение да плаща издръжка, съответно дарителят
не разполага с осъдителен иск за плащане на издръжка. За надарения
възниква право на избор дали да дава издръжка. В настоящия случай, такова
задължение не е възникнало и по силата на закона – чл. 139 СК и чл. 140 СК.
Не се спори между страните, че ищцата и ответника са баба и внук.
Предявеният иск е такъв по чл. 139 СК - за заплащането на семейноправна
издръжка /издръжка, произтичаща при определени предпоставки от закона,
между лица в посочени близки връзки на родство, брак или осиновяване/.
Съгласно чл. 139 СК, право на издръжка има само лице, което е
нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото си. Чл. 140, ал. 1,
т. 1 СК предвижда, че лицето, което има право на издръжка, следва да я търси
на първо място от децата си, а според ал. 2 на цитираната разпоредба, ако
лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, дължат
издръжка лицата от следващия ред. Действително съобразно чл. 140 СК
ищцата може да търси издръжка от внука си, която възможност обаче
произтича от роднинската им връзка, а не от договорните им правоотношения
във връзка с договора за дарение. В исковата молба обаче не са изложени
твърдения, че е поискано и породено в полза на ищцата право на законна
издръжка по смисъла на чл. 139 и сл. от СК. На следващо място, въпреки
правилно разпределената доказателствена тежест, ищцата не е доказала, че е
поискала издръжка от лицата по реда, както е указан в чл. 140 СК. С оглед
изложените съображения, исковете с правно основание чл. 139 СК, вр. с чл.
140, ал.1 СК са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е правилно и не
страда от пороците, посочени във въззивната жалба, поради това следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемият. Съгласно
списък на разноските по чл. 80 ГПК се претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение в полза на адв. С.С., на основание чл. 38, ал.2, т.2 ЗАдв. По
делото са предявени – главен иск за отмяна на дарение на недвижим имот с
цена от 55371.70 лв. съобразно данъчната оценка на имота (чл. 69, ал. 1, т. 4
във вр. с т. 2 ГПК); иск за издръжка за конкретен период от 3 месеца на обща
стойност 1500лв. (чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК), и иск за издръжка в размер на 500
лв. месечно за бъдещ период, цената на който е в размер на 18000 лв.,
формирана от сбора на платежите за три години (чл. 69, ал.1, т.7 ГПК).
Дължимото адвокатско възнаграждение по трите иска е както следва:
2 191.25лв. по първия; 335лв. – по втория и 1070лв. по третия или общо
13
3596.15лв. Тази сума следва да бъде присъдена. Неоснователно е
релевираното по реда на чл. 78, ал.5 ГПК възражение за прекомерност.
Мотивиран от горното, САС, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА решение №2601 от 27.04.2020г., постановено по гр.д. №
2608/2018г. от СГС, I ГО, 13 състав.
ОСЪЖДА Л. С. Т., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“
№6, ет. 03, ап.4 А; - адв. В.Г. да заплати на адвокат С. И. С. с адрес: гр. ***,
ул. „***“ № 61Б, ет.1, ап.2 сумата от 3596.15лв., на основание чл. 38, ал.2
ЗАдв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните по реда на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14