РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Перник, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20211700600279 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 260004/06.07.2021 год., постановена по НЧХД №00286/2020 год.
Пернишкият районен съд е признал подсъдимия П. О. С. - роден на *** в ***, българин,
български гражданин, живущ в ***, *** образование, с ЕГН: **********, неженен,
неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че:
на ***, около 17,00 ч., в *** причинил на М. К. К., с ЕГН: **********, с адрес ***,
***, разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно:
счупване на единадесето ребро от лявата гръдна половина, без разместване на
фрагментите, болки в областта на главата, гръдния кош, кръстцовата област, ляв долен
крайник и мъдната торбичка, представляващо лека телесна повреда – престъпление по
чл.130, ал.1 от НК.
Съдът е освободил подсъдимия от наказателна отговорност на основание чл.78а от
НК и му е наложил наказание „глоба“ в размер на 1 000,00 лв. С присъдата П.С. е осъден да
заплати на М.К., сумата от 2 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, в резултат на деянието по чл.130 ал.1 от НК, ведно със законната
лихва върху тази сума,считано от датата на деянието – *** до окончателното изплащане на
сумата, като е отхвърлил същия до пълния предявен размер от 5 000,00 лв. като
неоснователен и недоказан. По сметка на Районен съд - Перник подсъдимият е осъден да
заплати държавна такса, определена върху уважената част на гражданския иск в размер на
80,00 лв., а на М.К. следва да заплати сумата от 662,00 лв., представляваща разноски,
направени от тъжителя в производството пред Районен съд – Перник.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият П.С., който чрез
защитникът си адв. Н., в срок е депозирал въззивна жалба срещу присъдата в цялост. В
жалбата се релевират доводи, че постановената присъда е неправилна, незаконосъобразна, и
1
постановена в нарушение на материалните и процесуалните правила. Твърди се, че изводите
на първоинстанционният съд са неправилни, а гласните доказателства не са обсъдени в
достатъчна степен като съдът не е мотивирал решението си да кредитира само показанията
на едната група свидетели. Прави се искане присъдата да бъде отменена и да бъде
постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен, а гражданският иск да
бъде отхвърлен изцяло. В условията на алтернативност се моли присъдата да бъде отменена
поради липса на мотиви, а делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Подадената жалба е допустима доколкото същата е подадена в законоустановения
срок по чл.319 НПК от материално и процесуално легитимна страна срещу акт, подлежащ
на обжалване. Присъдата е валидна, доколкото същата е постановена от законосъобразен
състав, в рамките на правомощията му и местната му компетентност с оглед разпоредбата
на чл.36 НПК. Разгледана по същество, настоящият състав намира жалбата за неоснователна
по следните съображения.
Пернишкият окръжен съд като провери обжалваната присъда с оглед на сочените в
жалбата доводи и изцяло служебно по реда на чл.314 от НПК, намери за установено
следното:
Като е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото гласни и писмени
доказателства, първостепенният съд е установил точно развилата се по делото фактическа
обстановка, а именно: на *** около 17,00 ч. в *** М.К. бил изкарал на паша кравите, които
отглеждал, като същите били навлезли в земеделски земи засяти с картофи, които били
собственост на подсъдимия С.. Между двамата възникнал конфликт, породен от
присъствието на кравите в насажденията на подсъдимия, който конфликт ескалирал и
последвал удар от С. върху К., като последният паднал на земята, а подсъдимият започнал
да го рита и да го нарича „доносник“. На инцидента се отзовали полицаи, които пристигнали
на място, снели сведения от двамата и им съставили предупредителни протоколи. След
побоя, пострадалият К. осъществил контакт с дъщеря си, която пристигнала на място при
баща си и го придружила до МБАЛ „***“ в гр.***. В болничното заведение на К. са
направени изследвания, които са установили счупване на единадесето ребро от лявата
гръдна половина, без разместване на фрагментите; болки в областта на главата, гръдния
кош, кръстцовата област, ляв долен крайник и мъдната торбичка.
Горната фактическа обстановка съдът е установил посредством проведените разпити
на подсъдимия, на свидетелите, на вещото лице и събраните в хода на съдебното следствие,
приети и приложени като доказателства по делото по реда на чл.283 ал.1 от НПК писмени
документи.
От материалите по делото правилно първоинстанционният съд е установил, че е
възникнал конфликт между подсъдимия С. и пострадалия К.. Страните не спорят относно
този факт, както и относно датата, часа и причината, породила конфликта. Налице е спор
относно механизма на настъпване на уврежданията на К., като подсъдимият в своите
обяснения отрича да е осъществявал физически контакт с пострадалия, а пострадалия
твърди, че именно подсъдимият му е нанесъл бой, в резултат на който е получил
травматичните си увреждания. Правилно първоинстанционният съд е съобразил след анализ
на събраните гласни доказателства, че свидетелските показания обособяват две тези за
случилото се, взаимно противоречащи си. Настоящият състав счита, че
първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на свидетелските показания, като е
съпоставил твърденията на всеки един от свидетели и е откроил установените противоречия
между отделните показания. В резултат, правилно и обосновано, решаващият съд е
кредитирал показанията на групата свидетели С.И., М.М., И.Г. и Д.Г.. Настоящият състав
споделя становището на първоинстанционният съд, че изложените факти от тези свидетели
са логични, последователни и взаимосвързани, като са подкрепени от останалите
доказателства по делото. От друга страна, безспорно са налице противоречия в показанията
на другата група свидетели както между твърденията на всеки един от тях, така и на
изложеното със събраните доказателства по делото. Поради това, правилно съдът е отказал
да ги кредитира, като се е обосновал защо. В тази връзка, настоящият състав намира за
2
неоснователно възражението във въззивната жалба, че липсват мотиви защо съдът
кредитира едните показания, а другите – не.
Механизмът на развилия се конфликт между страните на инкриминираната дата
съдът е установил правилно, като сведения за това се съдържат в показанията на
свидетелите С.И., М.М., И.Г., изложеното от тъжителя и от части от заключението на
вещото лице д-р Ч.. Правилно съдът е приел, че показанията на тези свидетели
кореспондират с обясненията на подсъдимата, досежно механизма на получаване на
травмите.
От правна страна законосъобразно съдът е приел, че на ***дина в ***, подсъдимият е
причинил на частния тъжител лека телесна повреда- счупване на единадесето ребро от
лявата гръдна половина, без разместване на фрагментите, които субсимират признаците на
лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, а болките в областта на главата,
гръдния кош, кръстцовата област, ляв долен крайник и мъдната торбичка субсимират
признаците на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. В НК и съдебната
практика относно телесните увреждания е възприет принципът на "поглъщане" на по-лекия
вредоносен резултат за пострадалия от по-тежкия причинен му такъв, съобразно който се
определя и правната квалификация на деянието. "Погълнатите" телесни увреждания обаче
имат своето значение при оценяване на обществената му опасност като обстоятелство,
относимо към обема на дължимата се на дееца санкция. (в този смисъл Решение № 93 от
10.03.2015 г. по нак. д. № 26 / 2015 г. на Върховен касационен съд). В съдебната практика е
прието, че макар посочените в чл. 130 от НК телесни увреждания да са от един и същи
характер - леки телесни повреди, то те са от различен вид, като тези по ал.1 са по-тежки от
тези по ал.2. Следвайки правилата за квалификация на деяния, с които са причинени леки
телесни повреди на едно лице от двата вида /някои по ал.1, а други по ал.2/, правилната
квалификация е тази по чл. 130 ал.1 от НК. С оглед на това, правилно съдът е квалифицирал
деянието като такова по чл.130, ал.1 от НК.
Българският съд е категоричен, че, здравето на човек, дори и увредено, е обект на
защита поради което накърняването му съставлява телесна повреда по НК. Характерът и
степента на увреждането се определят по към момента на причиняването на телесната
повреда. Разстройство на здравето по смисъла на чл.130 ал.1 от НК има когато е налице леко
увреждане на анатомическата цялост на тъканите и леки изменения във физиологическите
им функции /Тълкувателно решение №51/16.09.1989 година по н.д.№41/89 година на ОСК/.
Правилно съдът е приел, че от субективна страна деянието е осъществено чрез пряк
умисъл като форма на вината - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, съзнавал е общественоопасните последици от него и е искал тяхното настъпване.
Като причини за извършване на деянието правилно първоинстанционният съд е посочил
ниското правно съзнание на подсъдимия и незачитането на обществените отношения,
гарантиращи неприкосновеността на човешкото здраве и физически интегритет. Безспорно
по делото са налице данни за влошени взаимоотношения между подсъдимия и частния
тъжител. Правилно съдът не е намерил отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства.
Относно наложеното наказание, Пернишки окръжен съд счита, че същото е правилно
определено. Съдът е съобразил степента на обществената опасност на деянието и личността
на дееца, като правилно е приложил разпоредбата на чл.78а от НК като е освободил
подсъдимия от наказателна отговорност и му е наложил наказание „глоба” в размер на 1000
лева. Така определено, наложеното наказание ще постигне целите на чл.36 от НК, а именно
осъденият да се превъзпита и поправи, да се въздейства предупредително върху него и да му
се отнеме възможността да извърши други престъпления, както и да се въздейства
предупредително върху обществото.
Относно гражданската отговорност за деяние по чл.130 ал.1 от НК, съдът намира, че
присъдата е правилна. След като е признал подсъдимия за виновен за престъплението по
чл.130 ал.1 от НК, съдът го е осъдил да заплати на частния тъжител М.К. сумата от 2 000,00
лв., представляваща обезщетение за претърпени от него в резултат на деянието по чл.130
ал.1 от НК неимуществени вреди, считано от датата на увреждането 05.09.2020 година до
3
окончателното й изплащане, ведно със законната лихва върху сумата, като е отхвърлил
последният в останалата му част до пълния предявен размер от 5 000,00 лв. като
неоснователен и недоказан. Настоящият съдебен състав намира, че сумата от 2 000,00 лв.
справедливо би репарирала К. за причинените му неимуществени вреди, поради което
обезщетението се явява справедливо определено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК законосъобразно съдът
е възложил в тежест на подсъдимата направените по делото разноски.
По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районния съд е
установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи са правилни. В тази
насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на своята компетентност,
по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на
обективната истина. Постановил е присъдата си по вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е
задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените
обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и
съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към
решаването на делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни
доводи. При всичко това е установено, че подсъдимият е извършил престъплението, за което
е обвинен при фактическа обстановка, която напълно се възприема от настоящата
инстанция. Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована,
законосъобразна и постановена при спазване на процесуалните правила, поради което
липсват основания за нейното изменяване или отменяване.
Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260004/06.07.2021 год., постановена по НЧХД
№00286/2020 год. по описа на Районен съд гр.Радомир.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4