Определение по дело №303/2020 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 618
Дата: 16 юли 2020 г. (в сила от 24 юли 2020 г.)
Съдия: Галя Ангелова Маринова
Дело: 20204310200303
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

гр. Ловеч, 16.07.2020 г.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в публично съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ  МАРИНОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Д.П.

  Г.П.

 

 

при секретаря: ТАТЯНКА ГАВАЗОВА

и прокурора ВЕНЦИСЛАВ ВАСИЛЕВ

разгледа докладваното  от председателя

НОХД № 303 по описа за 2020 год.

 

 

След произнасяне на присъдата, съдът намира, че следва да бъде потвърдена взетата в хода на досъдебното производство мярка за неотклонение „Подписка” по отношение на подсъдимия Ц.И.И., тъй като му е наложено наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено, поради което и на основание чл.309 ал.4 от НПК

 

 

О П Р Е Д Е Л И

 

 

ПОТВЪРЖДАВА взетата мярка за неотклонение „Подписка” по отношение на подсъдимия Ц.И.И..

Определението подлежи на обжалване и протест пред ЛОС в седемдневен срок от днес.

 

                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                  СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:   1.

 

 

2.

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда №25 от 16.07.2020 година

по НОХД №303/2020 година по описа на РС – Ловеч

 

 

Срещу подсъдимия Ц.И.И. *** било предявено обвинение за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 предл.2-ро във вр. с чл.194 ал.1 от НК за това, че на неустановена дата в периода от 25 до 31 август 2019 година, в с. Р., обл. Ловешка, на ул. „Р. ” №2, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, разбиване на каса на входна врата, отнел чужди движими вещи - самоделно съоръжение за дестилация на алкохол на стойност 152 лева, състоящо се от метален съд от пералня с работен обем 63 литра, с капак, лула, охладител от варел със серпентина, 15 литра домашна ракия на стойност 150 лева, електрическа кана за вода 1.7 литра, м. „HENSKE” на стойност 16 лева, ел. проводник СВТ 3x1.5 кв.м. с дължина 60 метра на стойност 72 лева, всичко на обща стойност 390 лева, собственост и от владението на П.М.Ч. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението така, както е повдигнато, като намира, че изяснената в хода на досъдебното производство фактическа обстановка, почиваща на събраните по реда на разследване доказателства, по безспорен и категоричен начин подкрепя описаните обстоятелства в обвинителния акт, с оглед на което намира за доказано виновно поведение от страна на подсъдимия по обвинението, за което предаден на съд. Моли същият да бъде признат за виновен и при условията на чл.54 ал.1 от НК да му бъде определено и наложено наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което, с оглед чистото съдебно минало, да бъде отложено за тригодишен изпитателен срок на основание чл.66 ал.1 от НК. С оглед приложимостта на разпоредбата на чл.58а от НК, моли така определеното наказание да бъде намалено с една трета и редуцирано до осем месеца  лишаване от свобода. С оглед наличието на предходно осъждане, приема, че са налице предпоставките за приложение на чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК за определяне на едно общо най-тежко наказание за двете престъпления и моли съда да се произнесе с постановяване на присъдата.

Подсъдимият Ц.И.И., редовно призован се явява лично и с назначения в хода на досъдебното производство служебен защитник – адвокат М.В. от Ловешка адвокатска колегия, като правят искане за предварително изслушване на страните по реда на чл.371 и следващите от НПК. И. се признава за виновен и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Признава, че е влязъл в имота на пострадалия, че е отнел вещите, като нищо не е правил с тях -  върнал ги, всичко върнал, само ракията не е върнал. Заявява, че лично му е възстановил кабела - над 50 метра кабел. Оставил му го и си оставил и телефонния номер, като пострадалият още същия ден му звъннал и разбрал, че той му го е оставил. Моли за условна присъда. Защитникът му адвокат В. излага, че с оглед обстоятелството, че настоящото производство се разглежда по специален ред, след като подсъдимият е заявил, че се признава за виновен за това престъпление и че се съгласява да не се събират други доказателства и признава всички факти, изложени в обвинителния акт, а за престъплението, за което е предаден на съд се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години, моли  при определяне на наказанието съдът да има предвид, че към датата на извършване на настоящото престъпление, подсъдимият е с чисто съдебно минало и да вземе предвид като смекчаващо вината обстоятелство ниската стойност на отнетото имущество, както и това, че пострадалият собственик на отнетите вещи не е предявил гражданска претенция за възстановяване на стойността на невъзстановените вещи. Сочи, че така предложените параметри от прокурора са законосъобразни, съобразени с разпоредбата на чл.58а от НК, както и такъв вид размер наказание би изпълнило и целите, предвидени в разпоредбите на чл.36 от НК. Счита, че с оглед приобщеното писмено доказателство – свидетелството за съдимост, са налице условията на чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК и след като съда определи наказанието по настоящото производство, да определи едно общо наказание по двете присъди.

С оглед признаване на вината от подсъдимия и изразеното от него съгласие, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти/чл.371,т.2 от НПК/, съдът след одобряване на направените от подсъдимия самопризнания разгледа и реши делото по реда на съкратеното съдебно следствие.

От събраните по време на досъдебното производство доказателства, от направеното от подсъдимия самопризнание относно изложените в обвинителния акт обстоятелства и съгласието му да не се събират доказателства за тези факти, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Ц.И.И. ***, където бил адресно регистриран, но обитавал къща на негови възходящи роднини в село Р., Ловешка област. Бил със средно образование, разведен и безработен – ангажирал се с работа по устна договореност и нямал декларирани доходи и имущество.

Свидетелят П.М.Ч. *** посещавал имот в село Р., Ловешка област, на ул. „Р. “ №2. Къщата, собственост на майката на неговата съпруга, не била постоянно обитавана, но Ч. съхранявал в нея свои вещи и периодично пътувал до имота. В стопанска постройка, оборудвана с дървена врата със заключваща се брава, Ч. съхранявал притежавано и ползвано от него самоделно съоръжение за дестилация на алкохол. Същото представлявало метален съд от пералня с капак, лула, охладител от варел със серпентина. Бил го закупил преди няколко години на свободния пазар в град Ловеч.

Седмица след последното посещение на имота, Ч. отишъл отново на 31.08.2019 година. Тогава установил, че входната врата на стопанската постройка била разбита и отворена, а съоръжението за дестилация липсвало. Ч. установил разбиване и на входната врата на къщата и липсата на електрическа кана, трижилен кабел 1.5 кв.м. с дължина 60 метра и 15 литра домашна ракия. Предположенията му били, че в имота е проникнато или през входната порта, която не била нито разбита, нито отворена или през оградната мрежа. Предвид установеното посегателство върху имота и липсата на вещи, Ч. подал сигнал, в резултат на което било осъществено посещение на място от полицейски служители при РУ Ловеч - свидетелката С.Н. Х.и свидетелят С. И. М.. Същите констатирали въздействия върху бравите на входните врати, снели писмени сведения от Ч., както изготвена от него жалба по този повод, регистрирана в деловодството на РУ Ловеч.

На 04.09.2019 година, полицейски орган при РУ Ловеч съставил протокол за доброволно предаване, от съдържанието на който е видно, че същият ден е приел от Ц.И.И. *** един брой електрическа кана за вода, бяла на цвят със зелен капак, бяло-зелена дръжка, вместимост 1.7 л. , с надпис „HENSKE с приставка с бял кабел. В протокола били вписани обяснения на предаващия за предадената вещ, че същата е откраднал от къща в село Р., намираща се в близост до неговият дом.

На 05.09.2019 година, полицейски орган при РУ Ловеч съставил протокол за доброволно предаване, от съдържанието на който е видно, че свидетелят Р.Г. М. ***, същият ден предал доброволно един брой казан метален с дръжки, един брой капак метален, един брой лула от жълт метал, един брой варел с навита медна тръба /серпентина/ и кран водопроводен. В протокола били вписани обяснения на предаващия, че предаденото му е дадено от Ц.И. ***. В показанията си като свидетел М. заявил, че има дългогодишно познанство с И. и поддържали отношения. В разговор за необходимост от изваряване на ракия от материал, останал от дядо му, М. получил обещание от И., че ще му предостави за това казан. Няколко дни преди доброволното предаване на вещите, И. му ги докарал в къщи, за да ползва съоръжението за изваряване.

С разписка от 02.03.2020 година, съоръжението за дестилация на алкохол било предадено на собственика П.М.Ч..

Видно от заключението на съдебно техническа - оценителна експертиза – първоначална и допълнителна, съоръжението за дестилация на алкохол е самоделна изработка и представлява казан с обем от 80 литра при работен обем 63 литра и капак от хром-никелова ламарина, съставляващи елементи от пералня, медна тръба за лула с диаметър 30 мм, медна охладителна серпентина с диаметър 22 мм, монтирана в метален варел с диаметър 50 см и височина 75 см, със спирателен кран в долният край. Стойността на съоръжението е определена на 152 лева. Домашната ракия с количество от 15 литра е определена на стойност 150 лева, електрическият проводник тип СВТ 3x1.5 кв. м. с дължина 60 метра възлиза на стойност 72 лева, а електрическата кана за вода - на 16 лева. Общата стойност на вещите съставлява 390 лева.

При така изяснените фактически обстоятелства съдът прие, че с извършеното от него деяние подсъдимият Ц.И.И. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.3 предл. 2-ро във вр. с чл.194 ал.1 от НК.

Съдът приема, че подсъдимият Ц.И.И. е автор на деянието, за което е предаден на съд, като съобрази направените пълни самопризнания, писмените доказателства, заключенията на първоначалната и допълнителната съдебно техническа оценителна експертиза и показанията на разпитаните свидетели в хода на досъдебното производство.

От субективна страна, И. е действал умишлено, като е съзнавал общественоопасният характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици. Този извод на съда се подкрепя от всички събрани по делото доказателства.

В качеството си на обвиняем И. в присъствие на упълномощен защитник се ползвал от правото да откаже даване на обяснения.

Предвид на изложените обстоятелства, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимия за виновен и го осъди.

Причините за извършване на престъплението следва да се търсят в незачитане на правото на собственост и навици, способстващи извършване на престъпление от общ характер.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия И., настоящата инстанция съобрази от една страна като смекчаващи вината обстоятелства декларираната критичност към извършеното деяние, чистото съдебно минало на И., относително невисоката стойност на предмета на посегателство, частичното възстановяване на причинените имуществени щети, а от друга страна като отегчаващо вината обстоятелство изградените във времето престъпни навици, поради което му наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства по чл.54 ал.1 от НК – една година лишаване от свобода. С оглед разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК и на основание чл.58а от НК намали така определеното наказание лишаване от свобода с една трета, или И. следва да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца, изпълнението на което наказание, на основание чл.66 ал.1 от НК беше отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

Съдът, като съобрази, че с Присъда №8/05.02.2020 година, постановено по НОХД №1223/2019 година по описа на Районен съд – Ловеч, И. е бил признат за виновен в извършване през месец март 2019 година на престъпление по чл.195 ал.1 т.3 във вр. с чл.194 ал.1 от НК и му е било наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила, прие, че са налице основанията на чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК, поради което определи на подсъдимия Ц.И.И., общо най-тежко наказание по НОХД №1223/2019г. и НОХД №303/2020г., и двете по описа на РС-Ловеч, в размер на осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл.66 ал.1 от НК отложи за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.25 ал.2 от НК съдът приспадна от така определеното общо най-тежко наказание изтърпяната част по НОХД №1223/2019 година по описа на ЛРС.

При този изход на процеса, съдът осъди Ц.И.И., на основание чл.189 ал.3 от НПК, да заплати по сметка на ОД на МВР – Ловеч разноските по досъдебното производство в размер на 157.20 лева.

Съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо, съответства  на обществената опасност на деянието и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :