Решение по дело №268/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на П. И. Г., подадена чрез адв. С., против Решение № 817/21.12.2023 г., постановено по адм. дело № 644/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.

С обжалваното решение е отхвърлена исковата претенция на П. И. Г. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за заплащане на обезщетение на основание чл. 284 от ЗИНЗС за претърпени неимуществени вреди, за периода 09.08.2018 г. – 03.07.2023 г., в общ размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.08.2018г., до окончателното изплащане на сумата, вследствие на неблагоприятни условия за изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр. Пазарджик, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, лоши хигиенни условия в килиите – наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в килиите, липса на постоянен достъп до течаща топла вода и санитарен възел, дрехите се сушели в килиите, което правело атмосферата задушна, причинявала мухъл, получил онкологично заболяване, довело до отстраняване на единия тестис и хроничен бронхит.

В касационната жалба се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли се да бъде отменено като вместо това бъде постановено друго, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло.

Ответната страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в писмено становище от процесуалния представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд – Пазарджик се е развило по исковата молба на П. И. Г. против ГДИН, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в периода 09.08.2018 г. – 03.07.2023 г., в общ размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.08.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, настъпили вследствие на неблагоприятни условия за изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр. Пазарджик, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, лоши хигиенни условия в килиите – наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в килиите, липса на постоянен достъп до течаща топла вода и санитарен възел, дрехите се сушели в килиите, което правело атмосферата задушна, причинявала мухъл, получил онкологично заболяване, довело до отстраняване на единия тестис и хроничен бронхит.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото и е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на контролираната съдебна инстанция по фактите, същите са подробно изложени в атакувания съдебен акт, не са спорни и не се налага тяхното изрично преповтаряне. След обсъждане на фактите по делото в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС инстанцията по същество е направила верни правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури, от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга – начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета – като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани.

Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая не са налице законовите предпоставки, които да обусловят основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ от ищеца в периода от 09.08.2018 г. – 03.07.2023 г.

Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно наведеното в касационната жалба твърдение за необоснованост на контестираното съдебно решение. Първоинстанционният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви по отношение на твърденията, изложени в обстоятелствената част на заявената искова претенция. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и събраните гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установени факти и обстоятелствата, при които са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Както фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 АПК.

С оглед наведените в касационната жалба възражения, следва да бъде посочено, че основателността на предявената искова претенция е резултат от установяване в хода на съдебния процес на истинността на твърденията на ищеца, тоест констатиране на проявлението на посочените от него факти или пък липсата на отричаните от него факти. В случая, както правилно е установил първоинстанционният съд, съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, налага несъмнената констатация, че не се установява, администрацията на Затвора – гр. Пазарджик да е предприела такива действия или пък да е бездействала при изпълнение на задълженията, което да е имало за последица, поставянето на П. Г. в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, лоши хигиенни условия в килиите – наличието на дървеници, хлебарки и гризачи, задушна атмосфера и наличие на мухъл в килиите, липса на постоянен достъп до течаща топла вода и санитарен възел, липса на медицинско обслужване, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционния съд е постановил един обоснован и съответен на материалния закон резултат.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Административен съд – Пазарджик следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пазарджик, XII – състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 817/21.12.2023 г., постановено по адм. дело № 644/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.