Р Е Ш Е Н И Е
№
град Горна Оряховица, 28.04.2021 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 287 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД.
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., чрез процесуален представител : юрисконсулт Ц.П., твърди в исковата си молба, че на 01.04.2019г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем № 3224209/15.05.2018г., е прехвърлено в собственост на „АСВ” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, вкл. всички лихви. Сочи, че договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица, а „АСВ” АД /понастоящем „АСВ” ЕАД/, ЕИК *********, е правоприемник на „АСВ” ООД, ЕИК *********. Твърди, че длъжникът е уведомен по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с уведомително писмо от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД, изпратено с известие за доставяне. Заявява, че „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило „АСВ” АД /понастоящем „АСВ” ЕАД/, в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Твърди, че по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД, чрез „АСВ” ЕАД, уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/3224209 от 03.04.2019г. за станалата продажба, чрез „Български пощи”, с известие за доставяне, на посочения в договора за кредит постоянен адрес, но писмото е върнато в цялост. Заявява, че на 24.01.2020г. до длъжника е изпратено повторно уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-ИАМ/3224209 за извършената цесия чрез куриер, което също е върнато в цялост. Към настоящата искова молба представя и моли съда да приеме копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД, чрез „АСВ” ЕАД, с изх. № УПЦ-С-ИАМ/3224209/24.01.2020г., което да връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС, на основание чл. 290 и 291 от ГПК, Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 г. В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47,ал.1 от ГПК и в настоящото производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, моли съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове, тъй като той може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само, ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. Счита, че поради това фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено.
Твърди, че на 15.05.2018г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД /заемодател/ и П.К.С. /заемател/ е сключен договор за паричен заем с № 3224209, в съответствие с разпоредбите на ЗПК и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя. Сочи, че с подписването на договора, заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 1600,00 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Заявява, че съгласно клаузите на договора страните са постигнали съгласие договорът за заем да има силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от заемодателя на заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора. Твърди, че предоставянето в собственост на посочената в договора сума от заемодателя на заемателя съставлява изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема, както и създава задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Пояснява, че погасителните вноски, които заемателят се задължава да изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1919,28 лв. Твърди, че договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 319,28 лв. Сочи, че съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 12.05.2019г. на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 159,94 лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 16.06.2018г., а падежът на последната погасителна вноска е 12.05.2019г. Заявява, че на основание сключения договор за паричен заем, в случай че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв., като на основание цитираните разпоредби, на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв. Твърди, че съгласно чл.4,ал.1 от договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен”, като поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - заемодателят, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Твърди, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл.4,ал.2 от договора, поради което на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1435,68 лв., разсрочена на 12 равни вноски, всяка в размер на 119,64 лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем, и така погасителната вноска, която следва да заплаща заемателят, е в общ размер на 279,58 лв. Заявява, че на основание ЗПК и в съответствие с разпоредбите на сключения договор, на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 16.08.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, в общ размер от 96,71 лв., който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва. Твърди, че длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем, като сумата, която е погасена до момента, е в размер на 760,00 лв., с която са погасени, както следва: неустойка за неизпълнение - 358,92 лв., договорна лихва - 129,99 лв., главница - 271,09 лв. Посочва, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно - 12.05.2019 г., и той не е обявяван за предсрочно изискуем.
Сочи, че в тази връзка за „АСВ” ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, съдът е уважил претенцията му, като по образуваното ч. гр. д. 1783/2019г. по описа на ГОРС е издадена заповед за изпълнение. Заявява, че длъжникът не е намерен, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, което от своя страна обуславя правния му интерес от подаването на настоящата искова молба.
Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на длъжника П.К.С., ЕГН **********, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумите както следва: -1328,91 лв., представляващи главница по договор за паричен заем; -189,29 лв., представляващи договорна лихва за периода от 15.08.2018 г. до 12.05.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска); - 45,00 лв., представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания; - 1076,76 лв., представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 14.09.2018 г. до 12.05.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска); - 96,71 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 16.08.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Моли съда да му присъди разноските, направени в хода на заповедното производство, както и да му присъдени разноските, направени в хода на настоящото производство - заплатена от ищцовото дружество държавна такса, както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350.00 лв. на основание чл.78,ал.8 ГПК.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмена молба, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Ц.П., с която моли съда да разгледа делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски в двете съдебни производства.
Ответникът П.К.С. с ЕГН **********,***, призован чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, не депозира писмен отговор на исковата молба.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адв. Д.П.Ц. от ВТАК, със служебен адрес: ***, офис 3, назначена за особен представител на ответника П.К.С., на основание чл.47,ал.6 от ГПК. Особеният представител счита предявените искове за неоснователни. Предявява възражение, че договорът е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като не отговаря на законоустановения шрифт, предвиден в чл.10,ал.1 от ЗПК : шрифт, не по-малък от 12. Твърди, че заемодателят не е изпълнил задълженията си да предостави на ответника-потребител подробна преддоговорна информация по реда и посредством формуляра, предвидени в чл.5,ал.1-ал.6 от ЗПК, като липсват доказателства между страните да е разменена кореспонденция и ответникът да се е запознал с предоставената му от ищеца преддоговорна информация. Счита, че в случая не са изпълнени изискванията и на чл.5,ал.4 от ЗПК и чл.11,ал.2 от ЗПК, а именно : кредиторът да предостави на потребителя приложимите общи условия безвъзмездно, на хартиен или друг траен-носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на информацията и на общите условия се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Счита исковете за неоснователни и тъй като ищецът не е материално легитимиран да търси изпълнение по договора за заем, защото цесията не е надлежно съобщена на ответника, поради което и съгласно чл.99,ал.4 от ЗЗД тя няма действие спрямо него. Заявява, че връчването на нея като особен представител на приложеното с исковата молба уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията по договора не поражда последици в правната сфера на ответника и не легитимира ищеца като кредитор. Заявява, че представителна власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Счита, че след като не е налице надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела действието си спрямо ответника.
Оспорва становището на ищеца, че уведомлението следва да се приеме за връчено, тъй като е изпратено на адреса на ответника, който му е постоянен и настоящ такъв. Твърди, че цесионерът не е направил никакви други опити да намери длъжника, което се изисква от принципа за дължима грижа и добросъвестност. Сочи, че съгласно чл.5 от договора, изрично е възложено на заемодателя да събира вземанията си чрез посещения на посочения адрес на заемателя, но ищецът нито твърди, а още по-малко пък представя доказателства да е посещавал адреса, за да събира вземанията си или пък да връчи уведомлението за цесията. Възразява, че сумата от 1600 лева не е реално платена на ответника, като липсват доказателства в тази насока. Оспорва исковете не само по основание, но и по размер. Твърди, че задължението за „такса разходи за събиране на просрочени задължения” не е договорено в подписания между страните договор, а е само твърдение от страна на ищеца. Сочи, че няма доказателства ищецът да е направил разходи в размер на 45 лева, за да му бъдат върнати. Твърди, че това е една допълнително начислена такса извън ГПР, срещу която ответникът не получава никаква услуга, а по този начин ГПР надхвърля максимално разрешения. Счита, че поради това и на основание на чл.19,ал.5 от ЗПК тези клаузи са недействителни.
Възразява, че клаузата, обективирана в чл.4 от договора, за неустойка в размер на 1435,68 лв. при непредставяне на едно от две изчерпателно посочени от заемодателя обезпечения е нищожна на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД - поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави. Счита, че с поставянето на практически неизпълними условия за предоставяне на обезпечение по кредита, длъжникът съзнателно е доведен до това да дължи неустойка, доближаваща размера на отпуснатия заем. Сочи, че неначисляването на тази неустойка в ГПР заобикаля предвиденото в чл.19,ал.4 от ЗПК ограничение на максималния размер на годишния процент на разходите, поради което клаузата, предвиждаща заплащането й, е нищожна и на основание чл.21,ал.1 от ЗПК. Посочва, че това несъответствие създава и явна неравнопоставеност в икономическите отношения на страните, доколкото предвижда заемателят да заплати още близо 100 % от главницата за неизпълнение на договорно задължение. Твърди, че такъв размер на неустойката е необоснован, защото определя паричната стойност на задължения по договора като по-висока от възнаграждението за ползване на заетата сума, а посочената непропорционалност отново води на извод, че сумата съставлява част от заемното възнаграждение.
Прави възражение, че договорът за потребителски кредит е нищожен и поради това, че противоречи на императивните разпоредби на чл.10,ал.1, чл.11,ал.2 във вр. чл.22 от ЗПК, като с него се нарушават принципите на справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, заради несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание, ответникът П.К.С., не се явява. Особеният процесуален представител – адв. Д.Ц. от ВТАК, поддържа писмения отговор. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Счита, че ако в случая се установи, че ответникът дължи определени суми, то това са сумите за главница и договорна лихва, без сумите за неустойка и разходи за събиране на вземанията. Излага съображения.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че е образувано ч. гр. дело № 1783/2019г. по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., чрез пълномощник – юрисконсулт А.Б., е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2181/30.09.2019г. против длъжника П.К.С. с ЕГН **********, за следните суми: сумата от 1328,91 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем № 3224209 от 16.05.2018 г. сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземанията по който са прехвърлени с Приложение № 1 от 01.04.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. в полза на „АСВ” ООД (правоприемник на „АСВ” АД) – понастоящем „АСВ” ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.09.2019 г., до окончателното изплащане на главницата; - сумата от 189,29 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.08.2018 г. до 12.05.2019 г.; - сумата от 45,00 лв., представляваща такса разходи; - сумата от 1076,76 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 14.09.2018 г. до 12.05.2019 г.; - сумата от 96,71 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 16.08.2018 г. до 30.09.2019 г. (датата на подаване на заявлението пред първоинстанционния съд); - сумата от 54,73 лв., представляваща направените в заповедното производство разноски за държавна такса, и сумата от 50,00 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Видно от приетите писмени доказателства : заверени преписи от предложение за сключване на договор за заем и договор за паричен заем № 3224209/15.05.2018г., същите удостоверяват факти, че П.К.С. с ЕГН ********** – като заемател, е поискал от „Изи Асен Мениджмънт” АД гр. София – като заемодател, потребителски паричен кредит /паричен заем/ в размер на 1600 лв., като в приложения препис от договор е посочено, че същият се сключва на основание стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя, както и са описани следните параметри : потребителски заем по продукт Pensioner, размер на месечната погасителна вноска в лева – 159,94 лв., срок на заема в месеци - 12, брой вноски – 12, обща сума – 1919,28 лв., ГПР – 41.34 %, като съгласно описаните дати на плащане, първата погасителна вноска е дължима на 16.06.2018г., а последната – на 12.05.2019г. В чл.2 от договора, страните са постигнали съгласие, че заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от 1600 лв., а според чл.3 от договора, с подписването на договора заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума.
Видно от приетите писмени доказателства – заверени преписи от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., и извлечение от Приложение № 1 от 01.04.2019 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., по силата на цитирания договор за цесия „Изи Асет Мениджмът” АД гр. София – продавач, се е задължил да прехвърля възмездно на „Агенция за събиране на вземания” ООД гр. София, с ЕИК ********* - цесионер, свои ликвидни и изискуеми вземания по договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, срещу заплащане на покупна цена от цесионера, които вземания ще се индивидуализират в опис в Приложение № 1, което ще бъде неразделна от договора, считано от неговото съставяне, при условията, визирани договора.
От приложените по делото потвърждение за сключена цесия на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД – 2 бр., и пълномощно от изпълнителния директор на „Изи Асет Мениджмънт” АД, е видно, че цедентът „Изи Асет Мениджмънт” АД гр. София, представляван от изп. директор Н.Спасов и от изп.директор Ст.К., е потвърдил извършената цесия с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., на всички вземания, индивидуализирани в Приложение № 1/16.11.2010г. и в Приложение № 1/01.04.2019г., както и е упълномощил цесионера „АСВ” ООД гр. София да уведоми по законоустановения ред и съгласно одобрен образец, всички длъжници по вземанията, които дружеството е прехвърлило на „АСВ” ООД с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.
С уведомително писмо изх. № УПЦ-П-ИАМ/3224209 от 03.04.2019г., приложено към исковата молба по настоящото дело /л.22 от делото/, „АСВ” ЕАД гр. София, в качеството на пълномощник, на „Изи Асет Мениджмънт” АД, уведомява П.К.С., че „Изи Асет Мениджмънт” АД е прехвърлило на „АСВ” ЕАД изцяло вземането си към него, произтичащо от договор за паричен заем № 3224209, възлизащо в общ размер от 2674,37 лв. към 03.04.2019г., както и че кредитор по това парично вземане е „АСВ” ЕАД. Приложеното известие за доставяне /обратна разписка/ - л.24 от делото, удостоверява, че уведомлението не е връчено на ответника, като е извършено отбелязване от „Български пощи“ ЕАД, че пратката не е потърсена от получателя.
С уведомително писмо изх. № УПЦ-С-ИАМ/3224209 от 24.01.2020г. /л.23 от делото/, „АСВ” ЕАД гр. София уведомява П.К.С., че „Изи Асет Мениджмънт” АД е прехвърлило на „АСВ” ЕАД изцяло вземането си към него, произтичащо от договор за заем № 3224209, възлизащо в общ размер от 2975,24 лв. към 24.01.2020г., както и че кредитор по гореописаното парично вземане е „АСВ” ЕАД. С уведомлението е отправен срок от 5 дни до ответника, считано от получаване на поканата, за погасяване на паричното задължение по посочената банкова сметка *** ,,АСВ” ЕАД. Приложената обратна разписка към товарителница № ********* /лист 25 от делото/, удостоверява, че уведомлението не е връчено на ответника, като е извършено отбелязване, че телефонът е грешен и няма такова лице на адреса.
По делото е изготвена и приета СИЕ, видно от която по процесния договор за паричен заем № 3224209/15.05.2018г., на ответника П.С. е предоставен кредит в размер от 1600 лв., като тази сума е изплатена на кредитополучателя на 15.05.2018г. От заключението на СИЕ се установява, че ответникът е извършил плащания по процесния договор в общ размер от 760 лв., като последното плащане от ответника на сума в размер от 200 лв. е извършено на 07.09.2018г., след което плащанията от негова страна са преустановени. Приетата СИЕ установява, че с внесената от ответника сума от 760 лв. кредиторът е погасил вземания, както следва : главница за периода от 16.06.2018г. до 15.08.2018г. – 271,09 лв., лихви по главница за периода от 16.06.2018г. до 15.08.2018г. – 129,99 лв., неустойка за периода от 16.06.2018г. до 15.08.2018г. – 358,92 лв. Видно от приетата СИЕ, неплатените суми по договор за паричен заем № 3224209/15.05.2018г. след погасяване на гореописаните вземания са, както следва : неплатена главница в размер на 1328,91 лв., договорна лихва за периода от 14.09.2018г. до 12.05.2019г. – 189,29 лв., лихва за забава за периода от 16.08.2018г. до 30.09.2019г. – 151,73 лв., неустойка за периода от 14.09.2018г. до 12.05.2019г. – 1076,76 лв., такса разходи за събиране на вземането – 45 лв., т.е. общо в размер от 2639,96 лв. От приетата СИЕ се установява също, че без включване на неустойка в размер от 1435,68 лв. към дължимите суми, общото оскъпяване за срока на кредит е 20%, общата сума за изплащане от ответника възлиза на 1920 лв., годишният лихвен процент е 35,07 %, ГПР е 41,30 %, при включване на неустойката в горепосочения размер месечният размер на вноската възлиза на 279,58 лв., общата сума за изплащане по кредита – 3360 лв., оскъпяването за срока на кредита – 110 %, годишният лихве % - 165,41 %, а ГПР – 370,96 %. Съдът кредитира заключението на СИЕ като обосновано, обективно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 и чл.92 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД, които са допустими. Предвид изложените по-горе данни, съдът счита, че за ищеца действително е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване съществуването на присъдените в негова полза парични вземания със Заповед № 21812/30.09.2019г. по ч. гр. дело № 1783/2019г. по описа на ГОРС, връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват частично основателни досежно претендираните парични вземания за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, по изложените по-долу съображения.
Въз основа на приетите писмени доказателства - предложение за сключване на договор за паричен заем, договор за паричен заем № 3224209/15.05.2018г., се установяват изложените в исковата молба факти, че „Изи Асет Менджмънт” АД – кредитор и П.К.С. с ЕГН ********** – кредитополучател са се намирали в облигационно правоотношение, произтичащо от валидно сключен на 15.05.2018г. и действителен договор за паричен заем с № 3224209. От цитираните по-горе писмени доказателства, както и от заключението на приетата СИЕ, безспорно се установява, че кредиторът „Изи Асет Мениджмънт” АД е изпълнил задълженията си, произтичащи от сключения между него и ответника договор за потребителски паричен кредит, като е предоставил на кредитополучателя П.С., който е получил от „Изи Асет Мениджмънт” АД гр. София, сумата от 1600 лв., представляваща паричен заем /кредит/, като по силата на чл.3 във вр. чл.2,ал.1 от договора същият има силата на разписка за предаване и получаване на сумата по кредита. При тези факти, приетите по делото писмени доказателства и СИЕ обосновават извод, че за ответника действително е възникнало задължение, по силата на така сключения договор, с оглед писмено изразеното в процесния договор съгласие за това от ответника – кредитополучател, да върне предоставената му сума, заедно с уговорената и начислена върху главницата надбавка, представляваща печалба на заемодателя /договорна лихва/ - 319,28 лв., т.е. общо сума в размер на 1919,28 лв., при условията и по начина, визирани в договора, за срок от 12 месеца, на 12 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер от по 159,94 лв. От заключението на приетата по делото СИЕ, неоспорена от ответника, се установява, че кредитополучателят С. е извършил четири плащания по процесния договор в общ размер на 760 лв., но не е изпълнил задължението си да заплати на кредитора „Изи Асет Мениджмънт” АД останалите 7 броя месечни погасителни вноски в пълния им размер от 159,94 лв. и 1 бр. погасителна месечна вноска в размер от 39,99 лв., дължими по горепосочения договор, общо в размер на 1159,28 лв., като падежът на последната погасителна вноска е настъпил на 12.05.2019г., при което длъжникът е изпаднал в забава, а посоченото парично вземане за главница и договорна лихва е ликвидно и изискуемо. Въз основа на приетата СИЕ се установява, че при тези факти и съгласно чл.86 от ЗЗД кредиторът е начислил обезщетение за забава върху дължимата от ответника главница, считано за периода от 16.08.2018г. до 30.09.2019г. в общ размер от 151,73 лв. Не на последно място, въпреки възложената върху него доказателствена тежест досежно тези факти, до момента на приключване на съдебното дирене по делото ответникът нито твърди, нито ангажира годни доказателства, които да удостоверяват той да е изпълнил задължението си за заплащане на кредитора „Изи Асет Мениджмънт” АД на неизплатените месечни погасителни вноски, общо в размер на 1159,28 лв. по процесния договор, нито начисленото обезщетение за забава на плащанията в размер от 151,73 лв.
На следващо място, съдът намира за установени, въз основа на приетите писмени доказателства - рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. и извлечение от Приложение № 1 от 01.04.2019 г. към него, потвърждение за сключена цесия на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД – 2 бр., фактите относно наличието на облигационно отношение между кредитора „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, /с правоприемник „АСВ” ЕАД гр. София/, произтичащи от валидно сключения между тях договор за цесия. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът намира за доказани твърденията на ищеца, че по силата на валидно сключения между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „АСВ” ЕАД гр. София рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. и Приложение 1 от 01.04.2019г. към него, „Изи Асет Мениджмънт” АД - цедент, е прехвърлил възмездно на „АСВ” ЕАД гр. София - цесионер, вземанията си към ответника, произтичащи от неизпълнените от него парични задължения по договор за паричен заем № 3224209/15.05.2019г., като прехвърленото вземане включва неиздължените от длъжника погасителни месечни вноски по договора за кредит, както и всички акцесорни парични претенции /договорна лихва и др./, свързани с вземането, които вече са възникнали и се дължат.
Наред с изложеното дотук, от приетите писмени доказателства се установяват и фактите, че още със сключването на договор за паричен заем № 3224209/15.05.2018г., в качеството си на кредитополучател по същия и по силата на чл.10 от договора, П.С. се е съгласил, че кредиторът има право по всяко време да прехвърли правата си по този договор на трето лице.
Действително, съдът намира за основателни възраженията на назначения особен процесуален представител на ответника за неизпълнение от страните по договора за цесия на изискванията, установени в чл.99,ал.3 от ЗЗД, но за периода до предявяването на настоящите искове. Съгласно изискванията на чл.99,ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор, тъй като целта на закона е длъжникът да бъде защитен срещу ненадлежно изпълнение на лице, което не е носител на вземането, но предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, какъвто се явява и процесният случай. Приетото писмено доказателство - пълномощно от изпълнителния директор на „Изи Асет Мениджмънт” АД - кредитор, удостоверява, че цедентът „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощил цесионера „АСВ” ЕАД гр. София да го представлява при извършване на следните действия : да уведомява от негово име всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за потребителски кредити, които дружеството е цедирало /прехвърлило/, съгласно рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., и всички допълнителни споразумения и приложения към него, в изпълнение на законово задължение на упълномощителя по чл.99,ал.3 от ЗЗД.
Преценявайки приетите писмени доказателства, както и фактите, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право, съгласно чл.235,ал.3 от ГПК, съдът намира за осъществено уведомяването на длъжника по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД, макар и уведомително писмо изх. № УПЦ-П-ИАМ/3200681 от 03.12.2018 г. и уведомително писмо изх. № УПЦ-С-ИАМ/3200681 от 27.09.2019г. да не са редовно връчени лично на ответника С. от новия кредитор „АСВ” ЕАД гр. София, в качеството му на пълномощник на предишния кредитор „Изи Асет Мениджмънт” АД, а да са получени редовно единствено от особения представител по чл.47,ал.6 от ГПК на длъжника, призован по реда на чл.47 от ГПК. Уведомяване на длъжника за цесията може да се извърши и от новия кредитор (при надлежно упълномощаване от стария, каквото в случая се установява от писмените доказателства по делото), чрез предявяване на иска за защита на цедираното вземане (за неговото присъждане или установяване), като уведомяването настъпва с получаване от длъжника на препис от исковата молба на цесионера, защото то е факт, осъществил се до приключване на устните състезания, подлежащ на съобразяване от съда - чл.235,ал.3 от ГПК. Уведомяване в тази хипотеза може да се извърши и чрез връчване на исковата молба и приложенията на особения представител на длъжника, назначен в хипотезата на чл.47,ал.6 от ГПК, защото същото връчване е приравнено на лично такова, а доводите за ограничената представителна власт на особения представител по чл.47 от ГПК и за установена от закона забрана за извършване на действия, съставляващи разпореждане с предмета на делото, са неотносими към конкретния случай. Приемането на изявления е деятелност, покриваща се с т.нар. пасивно представителство, и същата е съществена част от правомощието на особения представител по чл.47,ал.6 от ГПК да получава адресираните до отсъстващия ответник изявления на съда и на ищеца. Ако особеният представител не разполагаше с такова правомощие, неговото участие в процеса би било лишено от смисъл. Приемането от особения представител на материалноправно изявление по чл.99,ал.3 от ЗЗД, адресирани до отсъстващия ответник, е допустимо, защото то не е с оглед личността на длъжника и не се свежда до негови строго лични субективни права /в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019 г. по гр. д. № 193/2018г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 139/05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012г., І т.о. на ВКС, Решение № 6/04.04.2019г. по т.д. № 917/2018 г., І т.о. на ВКС и др. /.
Видно от данните по делото, с преписите от исковата молба и приложенията към нея, уведомително писмо изх. № УПЦ-П-ИАМ/3200681 от 03.12.2018 г. и уведомително писмо изх. № УПЦ-С-ИАМ/3200681 от 27.09.2019г. са редовно връчени и са достигнали до длъжника с връчване на преписите на особения представител, поради което в случая е налице надлежно съобщаване за цесията по чл.99,ал.3,пр.1 от ЗЗД и тя е породила действие за длъжника, представляван от особен представител, на основание чл.99,ал.4 от ЗЗД. Вземането е валидно прехвърлено на ищцовото дружество с договор за цесия, поради което ищецът е активно легитимиран да предяви настоящите искове. Съдът не споделя разбирането, че връчването на уведомлението за цесия на особения представител по делото, представлява приемане на материалноправно изявление, равняващо се на разпореждане с предмета на делото, тъй като това би означавало кредиторът да бъде поставен в ситуация да не може да предяви правата по договора за цесия по съдебен ред, поради неуспешното издирване на длъжника и невъзможността за лично връчване на уведомлението за цесията. В тази връзка, съдът намира за основателни твърденията на ищцовата страна, че след като ответникът не може да бъде намерен на неговия постоянен и настоящ адрес, съдебните книжа бъдат надлежно връчени на длъжника по реда на чл.47,ал.1 от ГПК и в исковото производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от процесния договор за паричен заем /потребителски кредит/, не е погасено, което в случая се установява от приетата СИЕ по отношение на паричните вземания за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, то получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове, тъй като той може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само, ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. В трайната съдебна практика е прието, че действието по уведомяването на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а целта е длъжникът да знае на кого да плати. В случая не се твърди да е платено на ненадлежен кредитор, нито се установява да е извършено плащане след прехвърляне на вземания по договора за цесия. Според трайната съдебна практика, изходящото от упълномощения-цесионер уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99,ал.3,пр.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,ал.4 от ЗЗД, и като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл.235,ал.3 от ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т.о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. Цесионерът придобива вземането с всичките му принадлежности по чл.99,ал.2 от ЗЗД, т.е. с всички произтичащи от или във връзка с прехвърленото вземане права, вкл. правото да обяви неговата предсрочна изискуемост. (Решение № 204 от 25.01.2018 г. по т.д. № 2230/2016 г. по описа на ВКС, ТК, І т.о.). В случая ищецът претендира вземанията на основание настъпил краен падеж, а не на основание предсрочна изискуемост, независимо, че към датата на прехвърляне /01.04.2019г./ не е настъпил крайния падеж на вземането, което е допустимо, съгласно гореизложеното.
Предвид изложеното дотук и настъпилите в настоящото производство факти, съдът приема за основателни и доказани твърденията на ищеца, че в случая е налице надлежно съобщаване на извършената цесия на длъжника и че ищецът се явява носител на материалното право на вземане спрямо длъжника по процесния договор за потребителски паричен кредит. По делото не се оспорват фактите и от приетата СИЕ се установява по несъмнен начин, че към момента на подаване на заявлението по ч. гр. дело № 1783/2019г. и към приключване на съдебното дирене по настоящото дело ответникът не е извършил плащания на дължимите суми, а СИЕ удостоверява и размера на претендираните от ищеца вземания за главница, договорна лихва и за законната лихва за забава.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема за безспорно установено съществуването на парични вземания на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София против ответника П.К.С., след приспадане на общо платената от ответника С. сума от 760 лв., представляваща плащане на 4,75 броя месечни погасителни вноски във визирания в договора размер от 159,94 лв., включващ само главница и договорна лихва, както следва : за сумата от 969,99 лв. - неизплатена главница по процесния договор, предявена на краен падеж /12.05.2019г./, сумата от 189,29 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 15.08.2018г. /падеж на първата неплатена погасителна вноска/ до 12.05.2019г. /падеж на последната погасителна вноска/, сумата от 96,71 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 16.08.2018г. до 30.09.2019г., както и за акцесорното вземане за законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 30.09.2019г. до окончателното й плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2181/30.09.2019г. по ч. гр. дело № 1783/2019г. по описа на ГОРС. Поради това, искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в тази негова част.
Предвид изложените съображения и с оглед приетата и неоспорена от страните СИЕ, съдът намира, че предявеният иск по чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен като такъв по отношение на разликата от уважения по – горе размер за дължима главница от 969,99 лв. до пълния предявен размер от 1328,91 лв.
Съдът намира, че предявените искове се явяват изцяло неоснователни досежно претендираните от ищеца парични вземания за неустойка за неизпълнение на договорно задължение и за такса разходи за събиране на просрочени задължения.
Неустойката се претендира да е дължима за неизпълнение на договорното задължение на кредитополучателя да предостави обезпечение – поръчителство на две физически лица, за финансовата надеждност на които са поставени множество конкретни условия, или предоставяне на банкова гаранция – чл.4 от договора.
Кредиторът има интерес от длъжник, който да осигури точното изпълнение на основното задължение за връщане на заетата сума, поради това проверката за платежоспособността му предхожда сключването на договора. Като икономически по-силна страна в правоотношението, кредиторът, който по занятие извършва дейност по кредитиране, разполага с редица правомощия за събиране на информация за финансовото състояние на длъжника и възможностите му за бъдещо изпълнение (арг. от чл.16 от ЗПК), като след анализ на данните има възможност да прецени дали да сключи договора, или да откаже предоставянето на кредита (чл.18 от ЗПК). Приетите по делото писмени доказателства - предложение за сключване на договор за паричен заем и договор за паричен заем № 3224209/15.05.2018г., в случая обосновават извод, че осигуряването на обезпечение не е предварително условие за сключване на процесния договор, т.е. кредиторът изначално е преценил длъжника като платежоспособен и му е предоставил кредита. Поставяйки изискване за последващо осигуряване на поръчители или банкова гаранция, без дори да е налице неизпълнение от страна на кредитополучателя, кредиторът неоправдано и без основание прехвърля риска от лошата си преценка в тежест на длъжника, като го натоварва с неприсъщо за договора за кредит задължение.
При анализа на клаузата за неустойка, съдът намира, че по начина на уговарянето й, тя излиза извън присъщите на този договорен ангажимент функции – да обезпечава, обезщетява и санкционира в случай на неизпълнение, което е още едно основание за нейната нищожност поради противоречие с добрите нрави. Главното задължение на заемателя по договора за заем (кредит) е да върне заетата сума и да плати уговореното възнаграждение на кредитора, а не да предостави обезпечение. Изцяло липсва обезпечителния елемент на неустойката, тъй като такава би се дължала и при точно и пълно изпълнение на основното задължение на длъжника. В случая не е налице обезщетителната функция на неустойката, защото тя не гарантира възстановяване на вредите от евентуално бъдещо неизпълнение на длъжника, нито го мотивира да изпълни точно. Формално тази неустойка е уговорена като санкционна, но същата не зависи от вредите от неизпълнението на допълнителното задължение за предоставяне на обезпечение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Това е така, защото към момента на изтичане на 3-дневния срок, визиран в чл.4,ал.1 от договора за паричен заем от 15.05.2018г., кредиторът не би могъл да търпи вреди от липсата на обезпечение, тъй заемната сума не е била дължима. Действително, съгласно чл.92,ал.1 от ЗЗД вредите от неизпълнението, за което е предвидена неустойка, не се доказват, но това не означава, че не трябва да са претърпени. Предвид изложеното, съдът намира, че в случая неустойката е предвидена за заплащане, без да се намира в никакво отношение с изпълнение или неизпълнение на задължението на заемателя да върне заетата сума. Включена по този начин като падежно вземане, претендираната сума по правната си същност не съставлява неустойка, а добавък към възнаградителната лихва и на практика съставлява част от печалбата на заемодателя, което е единствената цел на начисляването й.
Освен изложеното, размерът на начислената неустойка – 1435,68 лв. е необосновано висок предвид размера на заетата сума – 1600 лв. Дори неустойката да изпълняваше някоя от присъщите й функции, договорната клауза, която я предвижда, е нищожна на основание чл.146,ал.1 от ЗЗП, като неравноправна в хипотезата на чл.143,т.5 от ЗЗП – уговорка във вреда на потребителя, която не е уговорена индивидуално, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка – в случая 89,73 % от заетата сума. Освен посоченото, начисляването на тази неустойка заобикаля предвиденото в чл.19,ал.4 от ЗПК ограничение на максималния размер на годишния процент на разходите, тъй като с включването й при изчисляването на ГПР той възлиза на 370,96 %, а не както ГПР е посочено в договор от 15.05.2018г. в размер от 41,30 %, поради което е нищожна и на основание чл.21,ал.1 ЗПК.
На следващо място, разходите за такса за извънсъдебно събиране на вземането се претендират да се дължат по силата на договорна клауза, предвиждаща извършване на дейности, съставляващи по същество отправяне на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др. до длъжника, и в размер съгласно тарифата на кредитора. Договорната клауза, предвиждаща такава такса, не удовлетворява изискването на чл.10а,ал.4 от ЗПК за ясно и точно определяне на вида, размера и действието, за което се събират такси и/или комисиони, доколкото към момента на сключване на договора и самият кредитор не знае дали и по какъв начин ще извършва извънсъдебното събиране. Тази неяснота на основанието, на което кредитополучателят дължи периодично таксата, противоречи на принципите за добросъвестност и равнопоставеност на субектите в правоотношението. Изброените действия не са допълнителни услуги за потребителя по смисъла на чл.10а,ал.1 ЗПК, а разход за събиране на вземането – част от управлението на кредита. Договорната клауза, с която се възлагат за заплащане от потребителя такси за действия, свързани с управлението на кредита, пряко противоречи на забраната на чл.10а,ал.2 от ЗПК.
Наред с изложеното, таксата за разходи е в предварително уговорен в тарифата размер, фиксиран към момента на сключване на договора, когато на никоя от страните не е било известно какви по естеството си действия за извънсъдебно събиране на дълга ще бъдат извършвани и каква ще бъде тяхната цена. Иначе казано, договорната клауза възлага в тежест на потребителя репариране на сума за бъдещ разход, определена по неясен механизъм, без фактическият състав на възникване на вземането изобщо да включва реалното извършване на някакъв разход от кредитора (каквито твърдения няма и в заявлението). Тъй като уговорената предпоставка за начисляване на такси за разходи е единствено забавата на длъжника, а размерът на вземането е обвързан с периода на забава, условията на договорната клауза сочат, че по характера си това вземане не е такса, а обезщетение за забава. Такова обезщетение, обаче, кредиторът вече е начислил (претенцията за заплащане на 96,71 лв.) и кумулирането му с т.нар. такса за разходи, дължима от длъжника при същите предпоставки, представлява още едно допълнително мораторно обезщетение. Това пряко противоречи на чл.33,ал.1 от ЗПК, предвиждащ, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Чрез начисляването на обсъжданата такса се заобикаля и ограничението в разпоредбата на чл.33,ал.2 ЗПК, регламентираща максималния размер на обезщетението за забава – до размера на законната лихва, а клаузата, която предвижда плащането му е нищожна на основание чл.21, ал.1 ЗПК.
Съгласно чл.9 ЗЗД страните могат свободно за определят съдържанието на договора, но автономията на волята е ограничена от същата разпоредба в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Последицата от пристъпване на това ограничение е пълна или частична нищожност (арг. от чл.26,ал.1 от ЗЗД). В случая клаузата за неустойка и предвидената такса за разходи за извънсъдебно събиране на дълга са в пряко отклонение от императивни правни норми, заобикалят такива и противоречат на добрите нрави, поради което са нищожни. Посоченото, съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО, практиката по прилагането й (например решения по дела С-473/00, С-618/10, C-472/11, C-49/14 г., C-176/17 г. и определение от 28.11.2018 г. по дело C-632/17 г. на СЕС) и практиката на националните съдилища (например определение № 974/07.12.2011 г. по ч.т.д. № 797/2010 г., на ІІ Т.О. на ВКС; определение № 26332/19.12.2014 г. по в.ч.гр.д. № 17562/2014 г. на Софийски градски съд; определение от 23.06.2017 г. по в.ч.гр.д. № 187/2017 г. на Окръжен съд – Габрово; определение № 1721/18.05.2018 г. по в.ч.т.д. № 572/2018 г.на Окръжен съд – Варна; определение № 53/24.01.2019 г. по в.ч.гр.д. № 53/2019 г. на Окръжен съд – Ловеч; определение № 44/09.01.2019 г. по в.ч.гр.д. № 1407/2018 г. на Окръжен съд – Стара Загора, определение от 08.04.2019 г. по в.ч.гр.д. № 283/2019 г. на Окръжен съд – Велико Търново; определение № 245/17.06.2019 г. по в.ч.гр.д. № 328/2019 г. на Окръжен съд – Велико Търново и много други), е в рамките на проверката, дължима от съда и съставлява основание както за отказ от издаване на заповед за изпълнение, така и за отхвърляне на така предявените искови претенции.
По тези съображения, съдът счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени в частта им относно претендираните от ищеца вземания за неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 1076,76 лв. и такса разходи за събиране на задължението в размер на 45 лв.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изложеното по-горе и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява и следва да бъде уважена и претенцията на ищеца за присъждане на направените в настоящото съдебно производство съдебни разноски за доплатена държавна такса /156 лв./, за платено възнаграждение на вещо лице /180 лв./, за възнаграждение на особен представител на ответника /304,20 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /350 лв./, общо в размер на 990,20 лв., както и в частта й за присъждане в негова полза на сумата 54,73 лв., представляваща платена държавна такса, и сумата от 50 лв., представляваща разноски за платено юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, общо 104,73 лв., които съдът следва да възложи в тежест на ответника, съразмерно на уважената част от исковете, т.е. в размер от 455,49 лв. за исковото производство и в размер от 48,18 лв. за заповедното производство.
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.К.С. с ЕГН **********,***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., СУМАТА от 969,99 лв. (деветстотин шестдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща главница – неизпълнено парично задължение по договор за паричен заем № 3224209, сключен на 15.05.2018г. между ,,Изи Асет Мениджмънт” АД с ЕИК ********* и П.К.С. с ЕГН **********, като впоследствие вземанията по договора са прехвърлени от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД в полза на ,,Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК ********* /правоприемник на което е „Агенция за събиране на вземания” АД - понастоящем ,,Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, ЕИК *********/ по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. и Приложение № 1 от 01.04.2019г. към него, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 30.09.2019г. до окончателното й изплащане, СУМАТА от 189,29 лв. (сто осемдесет и девет лева и двадесет и девет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 15.08.2018г. до 12.05.2019г. /падеж на последна погасителна вноска/, както и СУМАТА от 96,71 лв. (деветдесет и шест лева и седемдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 16.08.2018г. до 30.09.2019г. /датата на подаване на заявлението в съда/, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2181/30.09.2019г. по ч. гр. дело № 1783/2019г. по описа на ГОРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД, предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., чрез пълномощник – юрисконсулт П.Б., за приемане за установено по отношение на П.К.С. с ЕГН **********,***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, СУМАТА от 1076,76 лв. (хиляда седемдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 14.09.2018г. до 12.05.2019г. /падеж на последна погасителна вноска/, СУМАТА 45,00 лв. (четиридесет и пет лева), представляваща такса разходи, както и за сумата, представляваща разлика между уважения по-горе размер за дължима главница от 969,99 лв. (деветстотин шестдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки) до пълния предявен размер от 1328,91 лв. (хиляда триста двадесет и осем лева и деветдесет и една стотинки), за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2181/30.09.2019г. по ч. гр. дело № 1783/2019г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА П.К.С. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., СУМА в размер на 455,49 лв. (четиристотин петдесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена държавна такса /156 лв./, за възнаграждение на вещо лице /180 лв./, за възнаграждение на особен представител на ответника /304,20 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /350 лв./, както и СУМА в размер на 48,18 лв. (четиридесет и осем лева и осемнадесет стотинки), представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 1783/2019г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса /54,73 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /50 лв./, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :………………..