№ 12350
гр. София, 22.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110101364 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Х. Р. Г. срещу З. Я. Ж. и Я. Е. Я.
осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят всеки по 3000 лева, /общо 6000 лева/ представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и стрес, настъпили в резултат на
разпространени неверни, клеветнически и обидни твърдения, изложени от ответниците в
обща жалба срещу ищцата, входирана на 17.01.2022г. до Софийска градска прокуратура и
до Софийска адвокатска колегия, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателно изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищцата е била адвокат на ответниците по гр.д.
230/2020г. по описа на РС- гр. Самоков, като след последното по делото заседание
ответниците решили да оттеглят пълномощното си. Решението по делото било получено
лично от ответниците, от което същите не били доволни и подали жалба до САК и
Прокуратурата с искане за съдействие за връщане на адвокатския хонорар. Твърди, че
подадената жалба е пълна с неверни, лъжливи обвинения, насочени срещу личността на
ищцата, доброто й име, професионалния й имидж и авторитета на адвокатската професия.
Сочи, че по жалба на ответниците в Софийски адвокатски съвет е била образувана
дисциплинарна преписка № 11 от 20.01.2022г., прекратена с решение на САС от
16.03.2022г., в което подробно било обяснение защо не са налице данни за извършени
дисциплинарни нарушения. Поддържа, че отново по жалба на ответниците в СРП е
образувана преписка № 1178 от 2022г., прекратена с постановление от 29.03.2022г., като
аргументира, че не е успяла да се снабди с копие на постановлението за прекратяване на
преписката, защото не била страна по досъдебното производство. С оглед описаното сочи,
че в продължение на седмици е получавала уведомления, имейли и обаждания от
прокуратурата, полицията и дисциплинарния съд към САК, което й причинило силен стрес,
обида и неудобство от това какво мислят колегите за нея от двете институции. Изпитвала
понижено настроение, тревожност, безпокойство, безсъние, раздразнителност, изпотяване и
сърцебиене, не можела да се концентрира върху работата си. Сочи, че изложените твърдения
в жалбата на ответниците е възприела като уронващи честта и достойнството й, насочени
1
срещу доброто й име, авторитет и самооценка, както и засягащи имиджа на адвокатската
професия. Твърди, че неин колега й се е обадил да предаде предложението на ответниците –
да им върне адвокатския хонорар, ако иска да оттеглят жалбите си, което поведение ищцата
счита за граничещо с изнудване. Излага, че за нея най-обидните коментари и клеветнически
твърдения, които инкриминира, обективирани в жалбите са следните:
„На 02 март ... се срещнахме с адвокатката, която ни представи договор, който
бързо да подпишем; след тази среща ние забелязахме, че в договора, който ни пришпори
бързо да подпишем, фигурираше точка, в която пише, че остатъкът от адвокатския
хонорар трябва да платим преди първото по делото заседание, насрочено от съда“;
„След като дадохме първоначалната сума от хонорара и подписахме договора, тя
прекъсна връзка с нас“;
„На самото заседание нашата доверителка се представи много слабо,
непрофесионално, бъркаше членове и алинеи, за които съдия Стойчев я коригираше, и най-
вече не отговаряше на важни въпроси, касаещи нас-ищците, задавани лично от съшия“;
„Със сина ми Я. Е. Я. считаме, че адвокат д-р Х. Р. Г., личен номер ********** от
САК, умишлено ни е подвеждала, манипулирала, мамила, подигравала се с нашата нелека
съдба, поради което е извършила престъпление по чл. 209 от НК, като ни причини имотна
вреда в размер на 6,823 лева, плюс 34 лева разноски по делото.“;
„Уверявам Ви, че същата не е проявила сериозност, професионализъм и човечност;
..считаме, че немалката сума, която сме платили, по никакъв начин не я е заслужила по
честен и достоен начин“
Подробно аргументира, че горепосочените цитати не отговарят на истината, както и че
твърденията на ответниците, изложени в жалбите, са оборени от нея в хода на развилите се
производства. С описаното счита, че ответниците са накърнили доброто й име в професията
и в обществото. При тези твърдения моли съда да осъди всеки ответник да й заплати сумата
от по 3 000 лева. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от
ответниците, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорват
наличието на противоправно поведение и излагат подробни твърдения в тази насока.
Твърдят, че ищцата е била потърсена за съдействие за получаване на обезщетение във връзка
със смъртта на Емил Я., като съществувало противоречие какво е обяснила ищцата досежно
реда, по който ще търси обезвреда за нанесените вреди- дали по КТ или по ЗОДОВ.
Поддържат, че в обясненията, дадени пред САК, ищцата била твърдяла, че била обяснила на
ответниците, че давността за предявяване на иск по чл. 200 КТ била изтекла. В
постановлението на СРП ищцата била цитирана „според някои съдебни състави срокът е 3
г., а според други е 5 г.“ Излагат съображения, че не е имало спор в съдебната практика,
касателно приложимият давностен срок по исковете по чл. 200 КТ, както и по ЗОДОВ.
Сочат, че ищцата действително била завела иск по ЗОДОВ, за което било образувано адм.
дело № 289/2020г. на АССГ, 6-ти състав, за което предполагат, че било прекратено по
подсъдност и било изпратено на РС- гр. Самоков. Твърдят, че при добро познаване на
нормативната база единственият професионален съвет, който е следвало да бъде даден на
ответниците е, че предявеният иск бил обречен на неуспех и ако е бил заведен при налично
възражение за изтекла погасителна давност е следвало да бъде оттеглен. По отношение на
твърденията им за извършено престъпление по чл. 209 НК сочат, че същите не били
самоцелни, а са направени вследствие на получени съвети от професионалисти. Сочат, че не
следва да се санкционира поведението им при опита да търсят защита от държавен орган.
Излагат, че подаването на жалбите до СРП и САК не са в причинно-следствена връзка с
вредите, които ищцата твърди да е претърпяла. Поддържат, че постановлението за отказ от
образуване на наказателно производство не се ползва със сила на присъдено нещо и може да
се обжалва без ограничение във времето. Твърдят, че не са изчерпани всички способи за
2
обжалване. Оспорват и размера на претенциите. Молят съда да отхвърли предявените
искове. Претендират разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и разгледа материалите и
събраните по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и
фактическа страна следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По така предявените искове, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и
главно наличието на противоправно вредоносно деяние, осъществено от ответниците, т.е.
че са автори на изявленията, посочени в исковата молба, както и че огласените твърдения са
обидни и/или клеветнически, фактът на претърпените неимуществени вреди, наличието на
причинно-следствена връзка между вредите и деянието. В доказателствена тежест на
ответниците е да докажат истинността на изложените в жалбата твърдения, както и да
опровергае презумпцията за вина.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото, съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че ответниците на 17.01.2022г. са входирали в Софийска градска
прокуратура и в Софийска адвокатска колегия жалба със соченото в исковата молба
съдържание. Освен безспорния му характер, това обстоятелство се установява по
категоричен начин от съдържанието на жалбата, подадена от ответниците по приобщените
пр.пр. № 1178/2022г. по описа на СРП и дисцип. пр. № 11/2022г. по описа на САС.
Следователно авторството на процесното деяние е установено по делото.
Относно противоправността на процесното деяние съдът намира следното.
Съгласно чл. 39, ал. 2, пр. 1 от Конституцията на Република България, правото на
всеки да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно - не може
да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Такова накърняване е
налице в случаите, в които разпространеното мнение е обидно за засегнатото от него лице
или когато не представлява мнение, а твърдение за неверен факт, влияещ върху доброто име
на засегнатото лице – клевета. Съгласно законоустановените определения на чл. 146, ал. 1
НК и чл. 147, ал. 1 НК, обида е налице тогава, когато деецът каже или извърши нещо
унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, а клевета е налице
тогава, когато деецът разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише
престъпление.
Аналогично, правото на жалби, предложения и петиции до държавните органи е
установено в чл. 45 КРБ и представлява конституционно право на всеки гражданин. Наред с
това по силата на чл. 56, изр. 1 от КРБ всеки гражданин има право на защита, когато са
нарушени негови права или законни интереси, която може да бъде осъществена и по
административен ред. Упражняването на тези права не е само по себе си противоправно,
освен в хипотезата на злоупотреба с право. Такава хипотеза е налице, когато правото на
жалба се упражнява превратно на неговото предназначение / за защита правата на
гражданина/ и се явява насочено към осъществяване на забранените с чл. 39, ал. 2 от КРБ
цели /Решение № 201 от 6.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3973/2018 г., IV г. о., ГК/.
В настоящия случай, видно от съдържанието на жалбата и инкриминираните с
исковата молба думи и изрази, подадената от ответниците жалба в различни нейни части
съвместява както упражняване на конституционното право на жалба на гражданите, така и
злоупотреба с него.
От една страна употребените от ответниците думи и изрази, касаещи юридическата
компетентност и познания на ищцата, представляват тяхната субективна оценка за нейната
работа, която не може да бъде проверявана от съда за достоверност. Изразите „На самото
заседание нашата доверителка се представи много слабо, непрофесионално, бъркаше
3
членове и алинеи, за които съдия Стойчев я коригираше, и най-вече не отговаряше на
важни въпроси, касаещи нас-ищците, задавани лично от същия“ и „Уверявам Ви, че
същата не е проявила сериозност, професионализъм и човечност; ..считаме, че немалката
сума, която сме платили, по никакъв начин не я е заслужила по честен и достоен начин“,
както и изразите, касаещи укриването от ищцата на подаден отговор на исковата молба,
представляват оценъчни съждения, които отразяват единствено мнението на ответниците за
качеството на работата на ищцата като процесуален представител по конкретното дело и
нейната добросъвестност, но не съдържат нито обидни думи и изрази, нито твърдения за
конкретни факти, осъществяващи състава на престъпление или друго конкретно позорно
обстоятелство. Безспорно тази оценка е крайно негативна, но този факт сам по себе си не е
годен да я квалифицира като противоправна. Следва да се обърне внимание, че всеки
гражданин има право да изразява мнение по отношение на работата на лицата, упражняващи
юридическа професия – адвокати, съдии, прокурори и пр. – включително да подава жалби и
сигнали до съответните контролни органи, когато счита, че юристът е извършил работата си
толкова неправилно и некомпетентно, че с това е нарушил неговите права и законни
интереси. Твърдението за липса на правни познания безспорно е годно да повлияе върху
честта и достойнството на всеки юрист, но няма основание да бъде счетено за
противоправно, тъй като не представлява нито обида, нито клевета по смисъла на
цитираните по-горе норми. Напротив, нормата на чл. 132, т. 3 ЗАдв урежда небрежността и
очевидното невежество като основания за ангажиране дисциплинарната отговорност на
адвоката, следователно в случаите, в които се твърди такова дисциплинарно нарушение,
редовността на жалбата изисква от жалбоподателя да наведе ясни и конкретни твърдения за
некомпетентност на адвоката. Ако се приеме, че при неоснователност на жалбата тези
твърдения пораждат гражданска отговорност на жалбоподателя за вреди, се налага правно
недопустимият извод, че жалбоподателят носи отговорност заради това, че е упражнил
своето конституционно право на жалба по чл. 45 КРБ. Следва да се подчертае, че
конституционната защита на правото на жалба не е обусловена от основателността на
жалбата. Ето защо съдът намира, че ако жалбата на ответниците се изчерпваше единствено с
твърденията, че ищцата ги е защитавала некомпетентно, за тях не би могла да възникне
деликтна отговорност поради липса на противоправност на деянието.
В процесната жалба, обаче, наред с твърденията за некомпетентност, са наведени и
конкретни твърдения за извършено престъпление – измама съгласно чл. 209, ал. 1 НК. В
съдържанието на жалбата е посочено, че ищцата била уведомила ответниците, че за услугите
й дължат адвокатско възнаграждение от 6823 лева, но ответниците заявили, че сумата е
прекалено голяма за тях. Ищцата, от своя страна, била успокоила ответниците, че плащането
могло да се извърши на няколко части, за което щели да се разберат допълнително. В израза
„На 02 март ... се срещнахме с адвокатката, която ни представи договор, който бързо да
подпишем; след тази среща ние забелязахме, че в договора, който ни пришпори бързо да
подпишем, фигурираше точка, в която пише, че остатъкът от адвокатския хонорар
трябва да платим преди първото по делото заседание, насрочено от съда“ се съдържат
ясни твърдения за това, че ищцата е представила на ответниците договор за правна защита и
съдействие и ги е принудила да подпишат договора бързо, без да имат възможност да се
запознаят в пълнота с неговото съдържание. Вследствие на действията на ищцата,
ответниците са поели задължение за плащане на адвокатско възнаграждение, за чийто начин
на плащане са били заблудени /т.е. едва впоследствие им е станало известно, че дължат
допълнително плащане до пълния размер на възнаграждението преди първото по делото
заседание/ и с това им е нанесена имуществена вреда. От представените по приетата и
неоспорена пр.пр. № 1178/2022г. на СРП, електронни писма, обаче, се установява, че ищцата
е изпратила на ответника Я. Я. пълномощното и договора за правна защита и съдействие на
28.02.2020г., с молба да ги разпечата, за да ги подпишат на срещата. Следователно
ответниците са разполагали предварително с договора за правна защита и съдействие, а
4
твърдението им е невярно и те са осъзнавали неговата невярност към датата на подаване на
процесната жалба.
Излагането в жалбата на неверни твърдения за извършено престъпление, за които
ищците са знаели, че са неверни, представлява злоупотреба с правото на жалба, която излиза
извън обема от права, гарантирани с чл. 45 КРБ и осъществява противоправно засягане на
правната сфера на ищцата. Ето защо съдът намира, че така изложените твърдения пред САС
и СРП имат клеветнически характер.
Що се касае до изложеният в жалбата довод, че ищцата била въвела ответниците в
заблуждение относно продължителността на давностния срок, с който се погасява правото
на обезщетение за вреди от трудова злополука по чл. 200 КТ и била предявила погасен по
давност иск, единствено с цел да се облагодетелства с адвокатското възнаграждение, следва
да се посочи, че ищцата не е инкриминирала тези изрази в исковата си молба. Независимо от
това, доколкото ответниците се домогват да докажат, че ищцата наистина е извършила
измамливи действия, следва да се уточни, че видно от представената искова молба /с която
ответниците също са били запознати предварително чрез електронно писмо/, ищцата не е
предявила иск по чл. 200 КТ. Вместо това същата е аргументирала, че вредите произтичат от
противоправни действия и бездействия на СДВР като административен орган във връзка с
декларирането на трудовата злополука, с оглед на което е подвела фактическите твърдения
под хипотезиса на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – иск, който се погасява с изтичане на общата
петгодишна давност. Ищцата е изложила подробни съображения в насока, че давността тече
от 25.03.2015г., т.е. не е изтекла към датата на исковата молба. Видно от постановеното от
АССО Определение от 09.03.2020г. по адм.д. № 289/2020г.,изложените от ищцата доводи не
са били възприети от съда, но фактът, че ищцата е аргументирала различен правопораждащ
факт на отговорността и е завела иска под квалификация и процесуален ред, чрез които да се
избегне приложението на тригодишната давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, ясно сочи липсата
на намерение от нейна страна да предяви изначално погасен по давност иск. Следователно
измамливи действия липсват, а всички останали възражения в тази връзка представляват по
съществото си оплаквания за некачествена адвокатска услуга, който въпрос е извън
предмета на настоящото дело.
Наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди и причинно-следствената
връзка между вредите и деянието се установяват от показанията на свидетеля Йонка Г., от
които се установява, че след като извикали ищцата да даде показания по прокурорската
преписка в МВР, същата била много разстроена, плакала, била унижена от това, че е
накарана да дава обяснения и била третирана като престъпник, включително хонорарът й
бил коментиран от служители на полицията. Това се отразило на работата й, била
притеснена за резултата от проверката от адвокатската колегия. От показанията на св. Ива
Пенчева се установява, че от началото на 2022г. месеци наред ищцата била притеснена, как
ще се отразят жалбите на имиджа й, тъй като наскоро била учредила адвокатско дружество.
Ищцата била разклатена емоционално и психически, не била концентрирана, плачела в
офиса, звъняла на различни институции да пита как вървят преписките, викали я да дава
обяснения в полицията и се връщала разплакана. Ищцата излязла в болнични, лежала в
болница. Сътресенията започнали в началото на 2022г и продължили поне до Коледните
празници на 2022г. Ищцата често плачела и говорила за това, била викана няколко пъти да
дава обяснения.
Въпреки евентуалната заинтересованост на св. Г. като майка на ищцата, съдът
кредитира показанията на двамата свидетели като ясни, последователни и житейски
логични, доколкото свидетелите са имали преки наблюдения върху поведението на ищцата
след процесните събития и пресъздават обичайни човешки реакции на подобно деяние. Не
следва, обаче, да бъдат кредитирани показанията на св. Пенчева в частта, в която се сочи, че
ищцата се разболяла и влязла в болница вследствие на процесното деяние, тъй като подобен
5
извод изисква наличието на медицински познания, с каквито свидетелят не разполага.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият
съдебен състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези
увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от Постановление №4
от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС/, като например – характер и степен на увреждането,
начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и
социално положение.
В частност следва да бъдат отчетени обемът и интензитетът на преживените от
ищцата неимуществени вреди, установени от свидетелите, обстоятелството, че ищцата се е
почувствала засегната от изложените клеветнически твърдения, била е разстроена и
притеснена, налагало й се е да дава обяснения, като тези обстоятелства са повлияли
негативно на нейната концентрация и работоспособност. Съдът отчита и обстоятелството,
че това състояние на ищцата е продължило около една година.
От друга страна съдът отчита обстоятелството, че преживените от ищцата негативни
емоции, които се установяват от показанията на двамата свидетели, не надхвърлят обема на
обичайните човешки реакции на подобни твърдения, че не се установяват сериозни
изменения в нейното психическо и здравословно състояние, както и в личния и семейния й
живот. Не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че нанесените на ищцата вреди са
и вследствие на изложените от ответниците твърдения за некомпетентно извършена защита,
които /както беше изяснено/ нямат противоправен характер.
В този смисъл съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, се равнява на 4000
лева. Съгласно чл. 53 ЗЗД ответниците отговарят солидарно за причинените от тях вреди, но
след като ищцата е претендирала обезщетението разделно при равни квоти, искът следва да
бъде разгледан както е предявен съобразно диспозитивното начало в процеса. Следователно
всеки един от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от по 2000
лева, а за разликата до пълния размер от по 3000 лева /общо 6000 лева/ искът следва да бъде
отхвърлен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ищцата е сторила
разноски за държавна такса в размер на 240 лева, като с оглед уважената част от исковете,
следва да й бъде присъдена сумата от 160 лева /по 80 лева от всеки ответник/. На следващо
място ищцата е била защитавана безплатно в настоящото производство от адв. Мирослава
Добрева на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв, като с оглед материалния интерес и средното
/обичайно/ ниво на фактическа и правна сложност на делото и извършените процесуални
действия, следва да бъде определено възнаграждение в размер на 1200 лева. С оглед
уважената част от исковете, на адв. Добрева следва да бъде присъдено възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 800 лева /по 400 лева от всеки ответник/. Ответниците
са сторили разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1750 лева платено изцяло в
брой. Релевираното възражение за прекомерност на възнаграждението е основателно, като с
оглед изложените по-горе обстоятелства същото следва да бъде намалено до 1200 лева. С
оглед отхвърлената част от иска, на ответниците следва да бъдат присъдени разноски в
6
размер на 400 лева /по 200 лева на всеки ответник/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. Я. Ж., с ЕГН; **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Фондови жилища“,
бл. 6А, вх. Б, ет. 1, ап. 34, да заплати на Х. Р. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв.
„Княжево“, ул. „Княжевска“ № 48, ет. 1, ап. 1, на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 2000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни емоции и стрес, настъпили в резултат на разпространени клеветнически
твърдения в обща жалба, входирана на 17.01.2022г. до Софийска градска прокуратура и до
Софийска адвокатска колегия, ведно със законната лихва считано от 10.01.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 80
лева, представляваща сторените по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над 2000 лева до пълния претендиран размер от 3000 лева.
ОСЪЖДА Я. Е. Я., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Фондови жилища“,
бл. 6А, вх. Б, ет. 1, ап. 34, да заплати на Х. Р. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв.
„Княжево“, ул. „Княжевска“ № 48, ет. 1, ап. 1, на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 2000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни емоции и стрес, настъпили в резултат на разпространени клеветнически
твърдения в обща жалба, входирана на 17.01.2022г. до Софийска градска прокуратура и до
Софийска адвокатска колегия, ведно със законната лихва считано от 10.01.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 80
лева, представляваща сторените по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над 2000 лева до пълния претендиран размер от 3000 лева.
ОСЪЖДА З. Я. Ж. и Я. Е. Я. да заплатят разделно при равни квоти на адв. М. К. Д.
САК, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „България“ № 9, вх. 3, ет. 3, ап.
9, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от общо 800 лева, представляваща възнаграждение
за безплатно представителство по делото на Х. Р. Г..
ОСЪЖДА Х. Р. Г. да заплати на З. Я. Ж. и Я. Е. Я. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от общо 400 лева /по 200 лева на всеки от тях/, представляваща сторените по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7