№ 101
гр. Айтос, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20232110100017 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
Производството по делото е образувано по ИМ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***,
съд.адрес: ***, чрез адв. В. Г., против М. И. О., ЕГН **********, с адрес: с. Ч., общ. А..
Предявени са искове за признаване за установено дължимостта на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 660/22 г. на РС Айтос за
сумата от общо 661,43 лв. Поддържа, че вземанията му произтичат от Договор за мобилни услуги
от 14.01.2019г. за моб.номер *** и Допълнително споразумение към договора от 04.05.2020г.,
Договор за мобилни услуги от 04.05.2020г. за моб.номер *** и 2 бр. Договори за лизинг от
04.05.2020г. За потребените от ответника услуги за периода 18.07.20г.-17.11.20г. били издадени
3бр. фактури за сумата от общо 183,37 лв. – незаплатени мобилни услуги, като същевременно била
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора- в размер на 318,09 лв., като се
претендира и сумата от 159,97 лв. – неплатени лизингови вноски от ответника. Иска да се установи
съществуване на вземанията му срещу ответника, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението до окончателно плащане. Претендира направените разноски в исковото и
заповедното производство.
В срока по чл.131 и сл. ГПК не е постъпил ОИМ, но са налице оспорвания от ответника,
обективирани в подаденото възражение по ч.гр.д. № 660/22 г. на РС Айтос. Не отрича наличието
на договорни отношения между страните. Не се оспорва предоставяне на мобилните услуги от
ищеца, както и на ползване на лизинг на процесните моб.устройства, предоставени му от ищеца.
Поддържа, че първоначално ищецът искал да му се заплати сумата от 300 лв., която длъжникът
набавил, след което служителите на дружеството му поискали 600 лв., нарушаващи според
ответника договореното между страните. В о.с.з. ответникът се явява, признавайки, че дължи на
ищеца сумата от около 300 лв., оспорвайки претендираната и начислена му неустойка.
С оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
1
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заявление по чл. 410 ГПК ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение против
ответника, за което е образувано ч.гр.д. № 660/22 г. на РС-Айтос, по което е издадена ЗИ за
претендираните суми. Предвид депозиране на възражение по чл. 414 ГПК на заявителя е указана
възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Предявеният иск, съдът намира, че
е допустим, а разгледан по същество за частично основателен /по отношение на вземанията на
ищеца за незаплатени мобилни услуги и за неплатени лизингови вноски/ поради следното.
Установява се, а и не е спорно между страните, че са налице валидни облигационни
правоотношения пo сключени между ищеца (като оператор) и ответника (като потребител)
Договор за мобилни услуги от 14.01.2019г. за моб.номер *** и Допълнително споразумение към
договора от 04.05.2020г., Договор за мобилни услуги от 04.05.2020г. за моб.номер *** и 2 бр.
Договори за лизинг от 04.05.2020г. (ищеца като лизингодател, а ответника – лизингополучател).
Не е спорно, че ищецът в качеството на кредитор е изпълнил задълженията си пo процесните
договори – предоставил е мобилните услуги на потребителя, както и ползването на лизинговата
вещ, установяващо се и от представените по делото писмени доказателства, неоспорени от
ответника. Установява се, че претендираните вземания произтичат от неизпълнение парични
задължения на длъжника по сключени съглашения - за предоставени мобилни услуги за мобилен
номер *** и ***, както и за предоставени му на лизинг мобилни устройства срещу заплащане на
лизингови вноски. Неудовлетворените вземания на ищеца, дължими от ответника по сключените
договори и ОУ към тях, са индивидуализирани по размер и основание в издадени от него и
неоспорени от ответната страна 3 бр. фактури, представени по делото, в които са посочени
ползваните услуги и дължимите месечни такси за тях, които показания са последователни,
следващи се и от тях се установява реално ползване и последователно отчитане на доставените
услуги. Във фактурите са начислени и месечните лизингови вноски по сключените между страните
договори за лизинг. Ответникът не ангражира доказателства, че е заплатил претендираните
парични задължения, водещо до извод за основателност на исковите претенции за незаплатени
мобилни услуги и за неплатени лизингови вноски в претендирания в ИМ размер.
Относно претенцията за неустойка за предсрочно прекратяване на договора:
Ищецът претендира неустойка за предсрочно прекратяване, позовавайки се на т. 11 от
процесните договори, уреждащ едностранно разваляне при определени условия и дължимостта на
неустойка при неизпълнение на длъжника. Ищецът не успя да установи основанието за
начислената неустойка и нейния размер, доколкото не доказа предприети от страна на оператора
действия по разваляне /прекратяване на договора/, обуславящо възникване на вземането му за
неустойка. Надлежното прекратяване на процесния договор представлява предпоставка от
правопораждащ ФС за неустойката, недоказването на който е достатъчно за отхвърляне на иска.
Според състава в случая прекратяването се подчинява на общите правила на чл.87 и сл. ЗЗД.
Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря длъжника (неплащане на
задължения по договора), съставлява основание за развалянето му. Доколкото процесният договор
е сключен в писмена форма, изявлението за прекратяване също следва да е в такава форма, а с него
следва да се даде и подходящ срок за изпълнение. По делото не се твърди и установява отправено
до абоната писмено предизвестие, с което да му е даден достатъчен срок за изпълнение на
задължението му за плащане на дължимите по договора суми. Изрично се твърди, че отправяне на
писмено предизвестие до абоната не е имало. Прекратяването на договора от оператора без
предизвестие в отношенията между търговец и потребител е недопустимо, доколкото създава
2
значително неравновесие в правата и задълженията на страните, давайки предимство за търговеца
за сметка на потребителя, който следва да бъде защитен като по-слабата страна в отношенията,
вкл. и чрез правото му да узнае по несъмнен начин как, защо и от кога търговеца счита договора за
прекратен, която трансформация в крайна сметка поражда и заплащане на уговорена по договора
неустойка. Поради това и доколкото ИМ (респ. заявлението по чл. 410 ГПК) е подадена след
изтичане срока на договора, същата не може да се цени като надлежно изявление за разваляне, а
процесната неустойка е била начислена на длъжника без основание, обуславящо извод за
отхвърляне на иска (в т.см. е практиката на ОС Бургас – Р.№ I-2 от 28.01.2021 г. по гр.д. №
2638/2020 г., Р.№ 10 от 6.01.2022 г. по в. гр. д. № 1479/2021 г., Р.№ 547 от 22.11.2021 г. по в. гр. д.
№ 1299/2021 г., Р.№ 379/ 21.04.2022 г. по в. гр. д. № 1411/21 г. ). Само за пълнота следва да се
посочи, че уговорените в процесните съглашения клаузи за неустойка са неравноправни по см. на
чл. 143, т.5 ЗЗП, обуславящо наличие на самостоятелно основание за отхвърляне на претенциите за
неустойка. Процесните договори са сключени при предварително определени условия от
доставчика на мобилни услуги, същите са бланкови и не са били предмет на предварително
договаряне, респ. ответникът не е могъл да влияе върху съдържанието им - не се установява
клаузите за неустойка да са били индивидуално договорени. Освен това клаузите за неустойка не
уреждат каквито и да било правила за изчисляване на същата с оглед размера на неизпълненото
задължение от потребителя, а във всеки случай на неизпълнено задължение, потребителят дължи
заплащане на посочената в договорите неустойка, което не кореспондира с изискването за
добросъвестност на търговеца.
Разноските възлизат на общо 760 лв. - 205 лв. в заповедното производство и 550 лв. в
исковото производство. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати от ищеца
съобразно уважената част от исковете разноски в размер на 394,51 лв.
Мотивиран от гореиложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
***, съд.адрес: ***, чрез адв. В. Г., и М. И. О., ЕГН **********, с адрес: с. Ч., общ. А., че
ответникът дължи на ищеца по издадена Заповед за изпълнение от 25.07.2022 г. по ч.гр.д. №
660/2022г. на РС-Айтос, сумите в размер от 183.37 лв. - дължими незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, и от 159.97 лв. - незаплатени
лизингови вноски, дължими по Договор за мобилни услуги от 14.01.2019г. за моб.номер *** и
Допълнително споразумение към договора от 04.05.2020г., Договор за мобилни услуги от
04.05.2020г. за моб.номер *** и 2 бр. Договори за лизинг от 04.05.2020г., ведно със законната
лихва от момента на подаване на заявлението – 22.07.2022г. до окончателно изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 318,09 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 10.07.2020г. за моб.номер *** и на
Договор за мобилни услуги от 04.05.2020г. за моб.номер ***.
ОСЪЖДА М. И. О., ЕГН **********, с адрес: с. Ч., общ. А., да заплати на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, съд.адрес: ***, чрез адв. В. Г., направените разноски в заповедното и
в исковото производство от общо 394,51 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-седмичен срок
3
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4