ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 932
гр. Бургас , 13.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на тринадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501277 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 1, т. 1 и сл. ГПК и е образувано
пред настоящата съдебна инстанция по повод частната жалба на Етажна собственост на
комплекс „Мапи Холидейз“ – град Созопол, представлявана от управителя Кирчо Василев
Вардев, подадена чрез упълномощения й процесуален представител адв. Мариана
Трифонова против протоколно определение от 23.06.2021 г., постановено по гр. дело №
4610/2020 г. по описа на РС-Бургас, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК
производството по делото е спряно до приключване на гр.д. № 4451/2021г. по описа на БРС
с влязъл в законна сила съдебен акт.
В частната жалба ищецът- жалбоподател се изразява недоволство от обжалваното
определение. Твърди се, че районният съд е постановил незаконосъобразно спиране на
производството по делото без да е извършена проверка за редовността и допустимостта на
исковата молба по новообразуваното дело, позовавайки се на определение № 935 от
22.10.2012г. по ч.т.д. 529/2012г. на ТК на ВКС и определение № 149 от 01.04.2020г. по
т.д.259/2020г. на ТК на ВКС /. Излага се несъгласие с възраженията на ответната страна, въз
основа на които е заведен иска по гр.д. № 4451/2021г. по описа на БРС. Жалбоподателят
счита, че макар в случая да се касае за две сгради с отделни входове, те са функционално
свързани помежду си с обща стена и общ покрив, поради което въззивникът счита, че няма
пречка съгласно ЗУЕС да възникне етажна собственост за целия комплекс, като в тази
връзка се позовава на съдебна практика на БРС и БОС. Заявява, че срока за предявяване на
иска по чл. 40 от ЗУЕС, заради който е спряно производството по настоящото дело, е
изтекъл. Излага съображения за редовното провеждане на процесното общо събрание на
29.05.2014г. По подробно изложените в жалбата доводи се иска отмяна на обжалваното
определение за спиране като неправилно и връщане на делото на районния съд да
продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответника по частната жалба Г. П. Н. – Б., редовно
1
уведомена не е депозирал писмена отговор и не е взела становище по жалбата.
Настоящата съдебна инстанция намира, че частната жалба е подадена в
законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано
лице, поради което е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и възраженията на страните и
данните по делото и след като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
Производството по гр.д. № 4610/2020г.по описа на БРС е образувано по предявени от
ищеца Етажната собственост на комплекс ”Мапи Холидейз” – гр.Созопол, представлявана
от управителя Кирчо Василев Вардев искове с правно основание чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС, вр.
с чл.41 от ЗС за осъждане на ответницата Г. П. Н. – Б. в качеството й на собственик на ап.**
в сграда ** от същата ЕС да му заплати сумата от 2 790 евро /с левова равностойност 5
440.50 лв./ - главница, представляваща дължими съобразно притежаваните от нея общи
части в сградата разходи, направени от ЕС за поддръжка на общите части на комплекса за
осветление, вода, поливане, хигиенисти, поддръжка на басейн, охрана, препарати и
озеленяване, направени за периода от 01.06.2016г. до 01.06.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба 12.08.2020г. до окончателното й
изплащане. Ищецът е основал исковата си претенция на представени по делото решения от
29.05.2014г., 08.06.2015г., 06.06.2016г. и 28.06.2017г., взети от ОС на процесната ЕС на
комплекс ”Мапи Холидейз” в гр.Созопол.
В писмения си отговор по делото в срока по чл. 131 от ГПК ответницата е оспорила
горепосочените протоколни решения на ОС на ЕС и е предявила инцидентен установителен
иск по чл. 212 от ГПК, който с определение от 10.02.2021г. районният съд не е приел за
съвместно разглеждане. С влязло в законна сила на 20.04.2021г. определение от 26.03.2021г.
по в.ч.гр.д. № 437/2021г. по описа на БОС, въззивният съд е оставил частната жалба против
определение от 10.02.2021г. по гр.д. № 4610/2020г. по описа на БРС без разглеждане като
недопустима.
Впоследствие, на 22.06.2021г. в хода първоинстанционното производство
ответницата Г. Н.- Б. е представила искова молба, с която на същата дата /видно от
направеното отбелязване/ е предявила пред БРС отрицателни установителни искове с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК против Етажната собственост на комплекс „Мапи
Холидейз“ в гр. Созопол за приемане за установено, че между страните не съществуват
възникнали правоотношения, произтичащи от взети решения от свикани и проведени на
29.04.2014 г., 08.06.2015 г., 06.06.2016 г. и 28.06.2017 г. събрания на същата етажната
собственост, като е поискала спиране на производството гр.д. № 4610/2020г. по описа на
БРС на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на производство по
предявените искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК. След извършена служебна справка /приложена
на л. 70 /, е видно, че по новопредявените искове по чл.124, ал.1 от ГПК е образувано гр.
2
дело № 4451/2021г. по описа на РС- Бургас, като след отстраняване на нередовностите на
исковата молба съдът е постановил разпореждане от 03.08.2021г. по чл. 131 от ГПК, което
означава, че е счел, че исковете вече са приети за редовни и допустими.
С обжалваното протоколно определение от 23.06.2021г. по гр.д. № 4610/2020г. по
описа на БРС, районният съд като е приел, че решението по новообразуваното гр. дело №
4451/2021г. по описа на РС- Бургас ще има значение за правилното решаване на настоящия
правен спор, по съображения, че претенцията на ищцовата ЕС се основава на решения на
ОС на ЕС, които са оспорени от ответницата с предявените отрицателни установителни
искове по нововобразуваното дело, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е спрял
производството по образуваното пред него гр.д. № 4610/2020г. по описа на РС-Бургас до
приключването на това преюдициалното гр. дело № 4451/2021г. по описа на РС- Бургас.
Въззивният съд споделя напълно доводите в обжалваното определение на БРС за
наличието на преюдициалност на решението по новообразуваното гр. дело № 4451/2021г. по
описа на РС- Бургас с предмет исковете по чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на вече
образуваното между страните гр.д. № 4610/2020г. по описа на РС-Бургас по осъдителните
искове, основани на чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС, вр. с чл.41 от ЗС, поради което счита, че
частната жалба за отмяната му е неоснователна, а що се касае до наведените в нея
съображения, намира следното:
Основното оплакване на жалбоподателя, че допуснатото спиране по чл. 229, ал. 1, т.
4 от ГПК е процесуално недопустимо, тъй като по втората искова молба, по която е
образувано гр.д. № 4451/2021г. на БРС не е извършена проверка за допустимост и
правилност, като същият се е позовавал на съдебна практика, обективирана в определение №
935 от 22.10.2012г. по ч.т.д. 529/2012г. на ТК на ВКС и определение № 149 от 01.04.2020г.
по т.д.259/2020г. на ТК на ВКС. В посочената съдебна практика е прието, че за да спре
делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът трябва да е сезиран с редовна искова
молба, тъй като нередовната искова молба съставлява процесуална пречка за движение на
делото, поради което до отстраняване на недостатъците й съдът не е обвързан със
задължение да се произнася по искане на страните за спиране почл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Дадени са разяснения, че само производство, на което е даден ход за извършване на
същинските съдопроизводствени действия по разрешаването на материалноправния спор –
приключила е проверката относно редовността на исковата молба и допустимостта на иска,
т. е. исковата молба е приета от съда по смисъла на чл. 131 от ГПК /независимо от
правилността на преценката/, подлежи на спиране по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Това
означава, че изискването за редовност и допустимост на исковата молба съгласно горните
указания касае обусловеното производство, чието спиране се иска, а не преюдициалното
производство, в какъвто смисъл са изложените в жалбата възражения. Преценката дали
новопредявения иск е редовен и допустим няма отношение към искането за спиране, тъй
като не е в правомощията на съда, пред който е направено искането за спиране, а е от
компетентността на съда, пред който е преюдициалния иск е предявен.
3
В настоящия случай искането за спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е
направено във фазата след изготвяване на проекто-доклада на съда по чл. 140 от ГПК и
насрочване на делото за открито съдебно заседание, т.е. след извършена преди това
преценка от съда за редовността и допустимостта на производството. Това означава, че
районният съд не е извършил соченото в жалбата процесуално нарушение и в съответствие
с горецитираната съдебна практика и процесуалните правила се е произнесъл по искането за
спиране, като го е уважил. При това положение, след като производство по гр.д. №
4610/2020г. по описа на БРС е прието за редовно и допустимо, за да е налице законовото
основание за спиране по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е достатъчно новопредявения
иск да е преюдициален, т.е. решението по него да има значение за правилното решаване на
настоящия спор. Предмета и страните по новообразуваното дело се установяват от
приложените по делото доказателства– входирана исковата молба в БРС под номер 9066 на
22.06.2021г. /л. 67 и сл./ и извършена от съда служебна проверка за номера на делото, под
който е образувана – гр.д. № 4451/2021г. на БРС /л. 70/, като от данните по тях е видно, че се
касае предявени искове от ответницата по чл.124, ал.1 от ГПК против Етажната собственост
на комплекс „Мапи Холидейз“ в гр. Созопол за приемане за установено, че между страните
не съществуват възникнали правоотношения, произтичащи от взети решения от свикани и
проведени на 29.04.2014 г., 08.06.2015 г., 06.06.2016 г. и 28.06.2017 г. събрания на същата
етажната собственост. Тъй като настоящата осъдителната претенция на ищцовата ЕС се
основава на решения на ОС на ЕС, които са оспорени от ответницата именно с така
предявените отрицателни установителни искове по нововобразуваното дело, правилно и
обосновано районният съд е приел, че решението по второто дело ще има значение за
правилното решаване на настоящия правен спор, поради което на основание чл. 229, ал. 1, т.
4 от ГПК е спрял производството по него до приключване на преюдициалното дело. Що се
касае до останалите оплаквания в жалбата същите касаят съществото на спора и са
ирелевантни за настоящото производство, поради което не следва да бъдат обсъждани.
С оглед гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното определение по чл.
229, ал. 1, т. 4 от ГПК е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, разноски в полза на частния жалбоподател не следва да се
присъждат, а поради липса на направено искане за присъждане на разноски от насрещната
страна, съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от горното, Бургаският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 23.06.2021г., постановено по гр. дело
№ 4610/2020 г. по описа на РС-Бургас за спиране на производството по същото дело на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на гр.д. № 4451/2021г. по описа на БРС
с влязъл в законна сила съдебен акт.
4
Определението може се обжалва от страните с частна жалба пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5