№ 58
гр. Шумен, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно
гражданско дело № 20243600500035 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпила въззивна
жалба от М. Ч. Н., действащ чрез пълномощника си – адв. Д. С. от ШАК срещу решение №
728/04.10.2023 г. по гр.д. № 2485/2022 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което
предявения от него установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК е отхвърлен.
Жалбоподателят излага, че постановеното решение се явявало неправилно, като
постановено в противоречие с доказателствата по делото, трайната съдебна практика и
направени неверни изводи. Излага подробни съображения. Моли въззивния съд да отмени
изцяло първоинстанционното решение и постанови друго, с което да уважи предявения иск
като му бъдат присъдени направените разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна – „Кредит инкасо инвестмънтс“
ЕАД гр. София, представлявано от Б.А.Р. и А.Б., чрез пълномощник, е депозирала отговор
на въззивната жалба, в който счита същата за неоснователна. Моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено и му бъдат присъдени извършените във въззивното
производство разноски.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на
насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:
1
Гр.д. № 1116/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен е образувано въз основа на
искова молба, депозирана от М. Ч. Н. срещу „Кредит инкасо инвестмънтс“ ЕАД гр. София, с
искане да бъде признато за установено, че Н. не дължи на ответното дружество сума в
размер на 3175,68 лв., включваща присъдени главница, лихви и разноски, за които вземания
е издаден изпълнителен лист на 22.12.2009 г. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК по ч.г.д. № 4183/2009 г. по описа на PC - Шумен и въз основа на същия е образувано
изп. д. № 20227740400020 по описа на ЧСИ Я.Д., рег. № 774 на КЧСИ, поради погасяване на
вземанията по давност. Сочи, че изпълнителният лист бил издаден срещу наследодателя на
ищеца – Ч.Н.П., срещу когото било образувано първото изпълнително дело - №
20107740400271 на посочения ЧСИ. Последното изпълнително действие по същото било
извършено на 03.11.2010 г., а фактическото прекратяване на делото – на 06.07.2021 г. По
делото не били извършвани никакви изпълнителни действия, като по силата на настъпилата
перемпция то следвало да се прекрати още на 03.07.2012 г. Едва през 2022 г. ответното
дружество, което придобило вземането чрез сключен договор за цесия, образувало ново
изпълнително дело. Счита, че след като делото било прекратено по силата на закона, то
всички последващи изпълнителни действия били лишени от правно основание и не
прекъсвали давността.
В срока за отговор, ответната страна, чрез пълномощника си – юрисконсулт, подал
отговор на исковата молба, с който оспорил предявения иск като неоснователен. Описва
последователно осъществените изпълнителни действия по двете образувани дела от ЧСИ
Я.Д.. Счита, че с тях погасителната давност за процесното вземане е прекъсвана
многократно чрез поискани действия от него и от праводателя му. Излага, че перемпцията е
без значение по отношение на давностния срок. Освен това, се позовава на установеното в
ТР № 3/2020 на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че погасителната давност не тече докато
трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
26.06.2015 г., като тя почнала да тече на посочената дата. След тази дата били извършвани
изпълнителни действия, поради което твърди, че вземанията му срещу длъжника не са
погасени по давност.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 439 от
ГПК, като с решението си го е отхвърлил. Приел е, че в настоящия случай, давността върху
вземането е започнала да тече на 26.06.2015 г., тъй като към тази дата образуваното срещу
наследодателя на ищеца изпълнително дело е било висящо. Независимо от неизпълнение на
задължението на ЧСИ Я.Д. да предостави на ШРС копие на образуваното изп. д. № 20/2022
г., първоинстанционният съд е събрал доказателства и в решението си е счел, че след тази
дата са налице извършени изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Посочил е,
че перемпцията и давността са различни правни институти.
След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното
решение е валидно и допустимо.
По същество:
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
2
установи от фактическа страна следното: видно от приложения изпълнителен лист от
22.12.2009 г., издаден по ч.гр.д. № 4183/2009 г. по описа на Районен съд – Шумен е, че
Ч.Н.П. бил осъден да заплати на „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД гр. София следните
суми: 1901,40 лв. – главница; 650,14 лв. – възнаградителна лихва за периода 30.04.2008 г. –
30.09.2009 г., 377,69 лв. – обезщетение за забава за периода 30.05.2008 г. – 23.11.2009 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2009 г., както и разноски в
размер на 286,45 лв. Изпълнителният лист е издаден въз основа на депозирано заявление по
чл. 410 от ГПК и издадена заповед за изпълнение № 2577/24.11.2009 г. по цитираното дело.
Съдът констатира от удостоверение за наследници изх. № 109/19.07.2023 г., изд. от Община
Шумен, че Ч.П. починал на 19.11.2020 г., като оставил за свои законни наследници
низходящите си Н.Ч.И. и М. Ч. Н..
По делото е представено уведомление за извършено прехвърляне на вземания от
„БНП Париба пърсънъл файненс“ на „Кредит инкасо инвестмънтс“ ЕАД, връчено на Ч.П. на
09.07.2015 г. В писмо изх. № 1844/15.03.2023 г. на ЧСИ Я.Д. се сочи, че изп.д. №
20107740400271 по описа й било унищожено. В друго писмо на сочения ЧСИ – изх. №
3910/19.06.2023 г. се излага, че изп.д. № 20227740400020 е образувано на 14.02.2022 г., като
по него са постъпили суми в общ размер 193,82 лв., а последното изпълнително действие е
извършено на 05.10.2022 г. Съдът констатира от искане за вписване на възбрана изх. №
7052/20.07.2016 г. по изп.д. № 20227740400020 на ЧСИ рег. № 774 на КЧСИ, че съдебният
изпълнител отправил искане до СВ – гр. Шумен да впише възбрана върху недвижими имоти,
принадлежащи на Ч.Н.П.. Според съдържащото се в справка за физическо лице, изг. от СВ –
гр. Шумен за лицето Ч.П., исканата възбрана била вписана на 25.07.2016 г. Видно от писмо
изх. № /И-5705 #1/19.07.2023 г. на „Първа инвестиционна банка“ АД е, че по искане на ЧСИ
по обсъжданото изпълнително дело, въз основа на искане от 11.07.2022 г., на 14.07.2022 г.
бил наложен запор върху банкова сметка на М. Н. в банката. По делото са представени
молби, депозирани от „Кредит инкасо инвестмънтс“ ЕАД по процесното изпълнително дело,
от които се установява, че на 25.03.2019 г. взискателят поискал в случай, че длъжникът
получава пенсия, върху същата да бъде наложен запор.
Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Ищецът предявява отрицателен установителен иск, като твърди, че в полза на
ответника няма подлежащо на принудително изпълнение вземане за сума, включваща
главница, възнаградителна лихва, лихва и разноски, за което вземане било образувано изп.д.
№ 20107740400271, а впоследствие – № 20227740400020 на ЧСИ Я. Д. – рег. № 774 на
КЧСИ, поради погасяване на вземането по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1
и ал. 2 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като претенцията му
може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Безспорно, такъв факт е
правопогасяващия такъв – изтичане на предвиден в закона срок.
Установи се по делото, а и не се спори между страните, че „БНП Париба пърсънъл
файненс“ ЕАД гр. София се снабдило с изпълнителен лист срещу наследодателя на ищеца –
3
Ч.П., въз основа на издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Вземанията на дружеството се основавали на неизпълнени задължения по договор за
потребителски кредит. Доказа се, че през 2010 г. въз основа на описания изпълнителен лист,
било образувано изп.д. № 20107740400271, както и че през 2015 г., въз основа на сключен
договор за цесия, вземанията по това изпълнително дело били прехвърлени на „Кредит
инкасо инвестмънтс“ ЕАД.
Жалбоподателят, обосновавайки основателността на претенцията си, се позовава на
изтекла погасителна давност. Според приетото в т. 10 на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно
изпълнително действие. Давността се прекъсва от предприемането на което и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – налагане на запор
или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. Перемпцията е без правно значение за давността и когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново изпълнително дело. Новото
искане прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в
ново дело или не. Тъй като процесното изпълнително дело е образувано през 2010 г. и е
било висящо към 26.06.2015 г. /установимо от искането за вписване на възбрана по това
дело с дата 20.07.2016 г./, са приложими постановките на ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на
ОСГТК на ВКС, в което е прието, че погасителната давност не тече докато трае
изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тоест, в
случая погасителната давност за вземането, предмет на издадения в полза на праводателя на
ответното дружество изпълнителен лист, започнала да тече именно на 26.06.2015 г. Доказа
се, че след тази дата давността била прекъсвана с предприемане на изпълнителни действия –
налагане на възбрана върху недвижими имоти на 20.07.2016 г., депозиране на молби от
взискателя, насочени към конкретни изпълнителни способи – на 28.04.2017 г. и на
28.03.2019 г. Тоест, след 26.06.2015 г. са извършвани изпълнителни действия, като
възможността на „Кредит инкасо инвестмънтс“ ЕАД да събере принудително вземанията си
срещу М. Ч. Н. по изпълнителния лист (за главница, лихви и разноски) не е погасена по
давност, поради което те са дължими от последния.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че претенцията е неоснователна, поради
което предявения от М. Н. Д. иск за признаване за установено, че не дължи, поради
погасяване по давност, на ответното дружество претендираната сума. Поради това,
настоящият състав счита, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Следва да се отбележи, че в предмета на претенцията са включени следните суми, за
които Н. претендира, че не се дължат: 1901,40 лв. – главница; 650,14 лв. – възнаградителна
4
лихва за периода 30.04.2008 г. – 30.09.2009 г., 377,69 лв. – обезщетение за забава за периода
30.05.2008 г. – 23.11.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.11.2009 г., както и разноски в размер на 286,45 лв. С първоинстанционният съдебен акт е
отхвърлена претенцията, касаеща единствено главницата в размер на 1901,40 лв. Тоест,
налице е липса на произнасяне на съда по цялото искане на ищеца. Съгласно нормата на чл.
250, ал. 1 от ГПК, обаче, допълване на решение може да бъде извършено само по
инициатива на страната, по чието искане съдът не се произнесъл, но не и служебно от съда.
Поради това, въззивният съд не разполага с правомощия да върне делото за допълване или
да стори самостоятелно това.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът приема, че при направеното
искане, в полза на въззиваемия – юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в
настоящото производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на
200,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М. Н. следва да бъде осъден да заплати на „Кредит
инкасо инвестмънтс“ ЕАД направените разноски пред въззивната инстанция в размер на
200,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 728/04.10.2023 г. по гр.д. № 2485/2022 г. по описа на
Районен съд – Шумен.
ОПРЕДЕЛЯ в полза на „Кредит инкасо инвестмънтс“ ЕАД, разноски в настоящото
въззивно производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на
200,00 лв. (двеста лева).
ОСЪЖДА М. Ч. Н. да заплати на „Кредит инкасо инвестмънтс“ ЕАД направените
деловодни разноски във въззивното производство размер на 200,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5