Решение по дело №37/2019 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 97
Дата: 9 декември 2019 г. (в сила от 15 декември 2021 г.)
Съдия: Кремена Иванова Краева
Дело: 20193400900037
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 март 2019 г.

Съдържание на акта

                                                 Р Е Ш Е Н И Е  

                                                                97

                                           гр. Силистра, 09.12.2019г.

 

Силистренският окръжен съд, граждански състав, в открито заседание на тринадесети ноември  две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                                                          

Председател: Кремена Краева

 

при секретаря Е.Николова , като разгледа, докладваното от съдията т.д.№ 37/2019г. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

    

            ИЩЕЦЪТ – В.Р.Й.  претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД да и заплати ежемесечно обезщетение в размер на сумата от 2 000 (две хиляди) лева, представляващи периодично платимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на ПТП на 17.03.2014г. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица №15113002877950, валидна от 05.12.2013  г. до 04.12.2014 г. водач, при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с per. №С 1258 НК, за периода от депозиране на исковата молба, пожизнено до настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение, заедно със законната лихва, върху размера на всяко месечно плащане, считано от петнадесето число на съответния месец, за който се дължи окончателното плащане.

Претендира разноски по производството.

Твърди, че на 17.03.2014г. водачът на л. а. „Фолксваген Голф” с Рег.№ С 1258 НК е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.5, ал. 3, т. 1, чл.8, ал. 1, чл. 16, ал. 1, чл.20, ал.1 и ал.2 и чл. 150 от ЗДвП, като без да притежава СУМПС, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, не контролирайки пътното превозно средство, което управлява, не използвайки дясната половина на пътя по посока на движението си, навлиза и се движи в лентата за насрещно движение, предприема маневра завой в дясно с цел да се върне в лентата си за движение, не съобразявайки маневрата със скоростта на движение, а именно около 104 км/час и възможността да бъде извършена безопасно такава, при което допуснал ПТП. Вследствие на така настъпилото произшествие е причинена смъртта на В.М.С., както и тежки телесни увреждания на ищцата, подробно описани в исковата молба. По случая е образувано наказателно производство - ДП № СС 49/2014 г. по описа на ОДМВР град Силистра и н.о.х.д. № 142/2014г. по описа на Окръжен съд - Силистра, завършило с Присъда №19 от 11.07.2014г., с която водачът на лекия автомобил А.Г.А. е признат за виновен за причинените на ищцата телесни увреждания.

За описаните в исковата молба първоначално търпени неимуществени и имуществени вреди, ищцата е обезщетена с влязло в сила Решение, постановено по гр.д. №9155/2014г., 13 състав по описа на Софийски градски съд, което е частично отменено с Решение №67 от 11.01.2017г., 12 състав по описа на Софийски апелативен съд.

Към настоящият момент не е налице промяна в състоянието на ищцата, същата е напълно неподвижна, като преместването й в пространството се осъществява единствено и изцяло с чужда помощ и инвалидна количка. Животът на ищцата е напълно съсипан. Тя никога няма да се възстанови и ще прекара целия си живот на легло и в инвалидна количка, зависима от помощта и грижата на своите близки или на болногледачи 24 часа в денонощието.

Тъй като ищцата се нуждае от 24-часова грижа, за да се спазят законовите изисквания за работно време и почивки, са необходими 4 болногледача.  Общата месечна сума се изчислява като сбор от разходите за          работна       заплата        на       четирима придружители/болногледачи, които да осигурят 24-часово непрекъснато обслужване. Твърди, че възнаграждението общо за четирима болногледачи на месец следва да е в размер на 2 000 лева.

Лекият автомобил „Фолксваген Голф“, при управлението на който е виновно причинено произшествието е застрахован по риска “Гражданска отговорност” за периода от 05.12.2013 г. до 04.12.2014 г. в ЗАД „ВИКТОРИЯ“АД полица № 15113002877950.

Предвид вписано в ТР вливане на преобразуващото се дружество - ЗК „Виктория” АД в ЗАД „Дженерали Застраховане“ , съобразно ТЗ правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминават върху приемащото дружество - в случая ЗАД „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“. Ето защо пасивно легитимирана да отговаря по така предявеният иск е ЗАД „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“, което ангажира отговорността на същото за обезщетяване на причинените, в следствие на ПТП-то, имуществени вреди.

Това я мотивира да предяви претенциите си.

ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД оспорва предявения иск по основание и размер на претендираните суми. Липсват ангажирани доказателства за реализирани разходи за болногледач/придружител, както претендираните ежемесечни обезщетения в настоящото производство не представляват реални вреди. Счита, че при ищцата не е налице необходимост от 24 часова грижа; от размера на месечните обезщетения следва да се приспаднат сумите, които ищцата получава по реда на Кодекса за социално подпомагане - пенсия за инвалидност и добавки за чужда помощ, и др.; да се отчете определеното с решението на СГС съпричиняване.

ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ - А.Г.А. не депозира становище по делото.

Като се запозна с депозираната искова молба, изложените фактически обстоятелства и писмените доказателства, съдът намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.), във вр.  чл.86 ЗЗД.

От приложените към исковата молба и разменените между страните книжа съдът приема за безспорни следните факти – на 17.03.2014г. е реализирано ПТП от А.Г.А. при управление на МПС - лек автомобил„Фолксваген Голф” с Рег.№ С 1258 НК; вследствие на ПТП са причинени тежки телесни увреждания на ищцата, подробно описани в исковата молба; по повод инцидента е образувано наказателно производство - ДП № СС 49/2014 г. по описа на ОДМВР град Силистра и н.о.х.д. № 142/2014г. по описа на Окръжен съд - Силистра, завършило с Присъда №19 от 11.07.2014г., с която водачът на лекия автомобил е признат за виновен; за управлявания при ПТП л.а. има сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност”, валидна към датата на събитието; за описаните в исковата молба първоначално търпени неимуществени и имуществени вреди, ищцата е обезщетена с влязло в сила Решение, постановено по гр.д. №9155/2014г., 13 състав по описа на Софийски градски съд, което е частично отменено с Решение №67 от 11.01.2017г., 12 състав по описа на Софийски апелативен съд; прието от съда по проведените съдебни производства, че приносът на ищцата за настъпване на вредоносния резултат е в размер на 20%.

 Здравословното състояние на ищцата е установено по делото – ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД не е оспорвало същото, както и необратимостта на уврежданията на ищцата, които са довели до тежък двигателен дефицит за долните крайници и дефицит по отношение на тазово-резервоарните функции. Според СМЕ при ищцата е налице компресионно счупване на 10 и 11 гръдни прешлени с луксация и листеза, компресия на гръбначния мозък с двигателен дефицит за долните крайници. Ищцата е в инвалидна количка с липсващи активни движения за долните крайници, нарушена дълбока сетивност за долните крайници, тазоворезервоарни нарушения невъзможно самообслужване. Извършеното двуетапно оперативно лечение с цел декомпресия на гръбначния мозък е без ефект. Провеждането на рехабилитационни процедури също не е довело до преодоляване на двигателния дефицит, които според експертите персистира и към настоящия момент. Гръбначната травма на ищцата възпрепятства самостоятелното й обслужване във връзка с физиологичните нужди и битови дейности, като такава е перспективата до края на нейния живот. Шансовете за пълно възстановяване са равни на 0. Добавката за чужда помощ е определена от ТЕЛК, като нейният срок е за три години до следващото преосвидетелстване, но практически тази добавка ще остане до края на живота на ищцата.

При тези данни съдът приема, че при ищцата е налице необходимост от 24- часова помощ от друг човек 365 дни в годината с оглед тежките й увреждания и неспособност да осъществява самообслужването си, което се потвърждава и от приобщените гласни доказателства. Не променят този извод сочените от ответника обстоятелства, че ментално ищцата е напълно здрава и здравословното и състояние позволява да извършва трудова дейност. Посоченото не е от значение по възпросите за необходимостта от обгрижване на ищцата и надзор от трети лица. Факт е, че тя е неспособна да се обслужва самостоятелно за физиологични и ежедневни битови дейности, преместването й в пространството се осъществява с чужда помощ и инвалидна количка, като дори позиционирането на ищцата в нея зависи от помощта на трети лица. Тя има необходимост от чужда помощ от друго годно за това лице, за да бъде подпомагана при изпълнение на част от нормалните жизнени потребности и не би могло да се предвиди, в кой момент от денонощието се налага такова съдействие.

По делото е назначена СИЕ, от чието заключение, неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че за осигуряване на 24-часови ежедневни грижи са необходими четирима болногледачи, предвид броя на смените в работния график на санитарите в общинско учреждение, предоставящо услуги на лежащоболни и трудноподвижни. Според експерта, месечното възнаграждение за четирима болногледачи възлиза на 2 266,32 лева / при отчитане разходи за път с обществен транспорт до местожителството на ищцата/.

Събраните по делото доказателства/ решение на ТЕЛК и СМЕ/, дават основание на съда да приеме, че ищцата ще се нужда от ползване услугите на болногледачи за неопределен период от време и ще извършва разходи за тези услуги за в бъдеще. Съгласно задължителната съдебна практика - т. 1 на ППлВС № 4/23.12.1968 г. на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят, като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, в който смисъл са и постановените: Р. № 499/30.06.2010 г. по гр. д. № 647/2009 г. на ВКС, IV г. о.; Р. № 153/2.06.2011 г. по гр. д. № 526/2010 г. на IV г. о.; Р. № 317/1.07.2011 г. по гр. д. № 1553/2010 г. на IV г. о. Предвид това на основание чл. 51, ал. 1, пр. 2 ЗЗД съдът следва да присъди обезщетението периодично в претендирания размер, който е под определения от съдебно-счетоводната експертиза за необходимите месечни разходи за четирима болногледачи. Предвид посоченото не се прилага разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съгласно която може, но не е задължително, да бъде намалено присъдимото обезщетение за вреди, при доказан принос на пострадалия, както и не се приспада получаваната от ищцата добавка за чужда помощ от 99, 56 лв. От размера на месечните обезщетения не следва да се приспада и сумата, която ищцата получава по реда на Кодекса за социално подпомагане - пенсия за инвалидност, тъй като същата е с предназначение да задоволява други нужди на лицето.

Фактът, че  ищцата в качеството й на увредено лице (с призната ТНР от 95%) има право на лична помощ по Закона за личната помощ /ЗЛП/ (в сила от 01.01.2019г.), не може да бъде взет изобщо под внимание, защото пострадалата не се е възползвала от такава помощ /л.224 - Удостоверение от Агенция за социално подпомагане/. Несъстоятелни са и доводите за резонност тези вреди да бъдат обезщетени по силата на процесния застрахователен договор, само ако има вреди, които Държавата не покрива (при  възползване от безвъзмездната подкрепа по реда на ЗЛП във връзка с ЗХУ).  Законът не задължава ищцата да се възползва от правата, които и дава ЗЛП, нито може да се предполага, че такава помощ от  Държавата в лицето на Министерството на труда и социалната политика (чл.5, ал.1 ЗЛП)  непременно би се предоставила на ищцата.  Това означава, че застрахователят не разполага с възражение за поредност в плащането. На посоченото основание не е необходимо да се осъвременява съществуващата съдебна практика касателно претенции като на ищцата и след влизане в сила на цитираните по- горе нормативни актове. В случай, че ищцата се възползва от помощта от Държавата и такава подкрепа реално се предостави – евентуално ще се касае до настъпване на нов юридически факт за изменение или отпадане на задължението на застрахователя.

По разноските:

На основание чл.78, ал.6 и чл.69, ал.1, т.7 от ГПК застрахователят следва да бъде осъден да заплати по сметка на СОС държавна такса върху уважените искове в размер на 2736, 63 лв. и изплатени разноски от бюджета на съда в размер на 480 лв.

Така мотивиран, ОС

  Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА  „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ, ЕИК:*********, да ЗАПЛАТИ на В.Р.Й. на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ сума в размер на 2000  лева, периодично платимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на ПТП на 17.03.2014г., причинено от лек автомобил“Фолксваген Голф“ с per. №С1258НК, застрахован при ЗАД „Дженерали застраховане“ по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по силата на полица №315113002877950, за периода от депозиране на исковата молба, пожизнено до настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение, заедно със законната лихва, върху размера на всяко месечно плащане, считано от петнадесето число на съответния месец, за който се дължи окончателното плащане.

ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ, ЕИК:*********  да заплати по сметка на Силистренски  окръжен съд държавна такса по уважените претенции в размер на  2736, 63 лв. и изплатени разноски от бюджета на съда в размер на 480 лева.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 СЪДИЯ: