Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.04.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II „Е“ въззивен състав, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Сантиров в. гр. д. № 4010
по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20282622 от 22.12.2020
г., постановено по гр. д. № 13782/2020 г. по описа на СРС, 153 състав, е осъдил
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, гр. София,
ул. „*********да заплати на Д.Й.С., ЕГН **********,***, на основание чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, сумата
1 498 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд,
за периода 06.03.2017 г. - 06.03.2020 г. ведно със законната
лихва върху тази сума от 12.03.2020 г. до погасяването, на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата 200 лв., представляваща обезщетение за забавеното плащане на
възнаграждението за извънреден труд за периода 07.06.2017 г. - 06.03.2020 г.
Със същото решение и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ е осъден да заплати на ищеца С. сумата от 500,00 лева,
представляваща разноски в производството пред СРС.
В срока по чл.
259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, чрез пълномощника си –
юриск. Е. Р., в която са изложени оплаквания за неправилност на решението
поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Излага
съображения, че съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР (обн. ДВ, бр. 53 от 2014 г.) и в
чл. 3, ал. 3 от приложимите към исковия период Наредба № 2121з-592 от
25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-407/2014 г.
(приложима за периода 29.07.2016 г. – 02.08.2016 г.), при работата на смени е
възможно полагането на труд и през нощта, между 22 ч. и 6 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. От това
прави извод, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното
време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа (8:8,
което е равно на коефициент 1), а не е равно на коефициент 1.143 (7 часа: 8
часа), по смисъла на КТ.
Счита, че не е налице
празнота в закона, а e налице специфична
законова уредба, поради което правилата на чл. 136 и чл. 140 от КТ и чл. 9, ал.
2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не намират
приложение. Моли постановеното съдебно решение по спора да бъде отменено,
включително в частта, относно присъдените разноски, и вместо него да бъде
постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени и ищеца да бъде осъден
да плати разноските по делото. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Д.Й.С., в който са изложени
подробни съображения, че обжалваното решение е правилно и обосновано, поради
което моли да бъде потвърдено. Претендира разноски за адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от
легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса
за въззивното производство, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и
допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни
констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания,
съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия
и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира жалбата за основателна по следните съображения:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. чл. 179, ал.
1 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 498
лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 06.03.2017
г. - 06.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане, както и сумата от 200 лв., представляваща
обезщетение за забавеното плащане на възнаграждението за извънреден труд за
периода 07.06.2017 г. - 06.03.2020 г.
Безспорно е и е видно от
представените писмени доказателства, че през процесния период страните са били
обвързани от валидно служебно правоотношение, възникнало на основание ЗМВР, по
силата на което ищецът е изпълнявал длъжностите „стажант“ и „младши инспектор“ –
водач на специален автомобил II-ра степен към РСПБЗН гр. Елин Пелин, в рамките
на което е полагал труд на 24-часови смени, от които между 22,00 и 6,00 часа /8
часа/ през нощта, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.
Като писмено
доказателство по делото е приета Справка за дадените дежурства от Д.Й.С. и
фишове за изплатено възнаграждение за периода 06.03.2017 г. - 06.03.2020 г.
Съгласно заключението на
приетата в хода на първоинстанционното производство съдебно - счетоводна
експертиза, която настоящият съдебен състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 ГПК като компетентна и обоснована, за исковия период ищецът е положил общо 208
дежурства, в рамките на които е отработил 1682 нощни часове. Според вещото лице
общият брой отработени часове след превръщането на нощните часове в дневни е 1922,51
часа. Посочено е, че отработените в повече часове /извънреден труд/, след
преобразуването на нощния труд в дневен при прилагане на чл. 9 НСОРЗ, получен
като разлика между положения нощен труд и преизчисления с коефициент 1,143, са
в размер на 240,51 часа. Съгласно заключението, изчислено върху дневната му
часова ставка, увеличена с 50 %, възнаграждението за тези 240,51 часа възлиза на сумата от 1 774,54 лв.
Съгласно заключението
размерът на обезщетението за забава, изчислено след превръщането на нощните
часове в дневни, е в размер на 217,24 лв., считано от първото число на месеца,
следващ тримесечието, за което е дължимо съответното възнаграждение до 12.03.2020
г.
Съгласно чл. 176 ЗМВР
(доп. ДВ бр. 13 от 7.02.2017 г.) брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР (доп. ДВ бр. 13 от 7.02.2017 г.) нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3 на
същата норма работното време на държавните служители се изчислява в работни дни
- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (ал. 3, изр. 3). Съгласно чл.
187, ал. 5 работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за
служителите на ненормиран работен ден, възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени,
като съгласно ал. 6 възнаграждението за този труд е в размер на 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Предвидено е плащане на
възнаграждение за положен нощен труд в чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗМВР, според който
за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 часа се изплащат допълнителни
възнаграждения при условия и по ред, които са различни от този за извънредния
труд. Съгласно чл. 179, ал. 2 ЗМВР, условията и редът за изплащане на тези
допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, а техният размер - с негова заповед.
През исковия период на
основание чл. 187, ал. 9 ЗМВР са издадени и приложими Наредба №
81213-776/29.07.2016 г./обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016
г./, отменена с решение от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019г. на ВАС
/влязло в сила и обнародвано на 14.01.2020 г. с ДВ, бр. 4/, и Наредба №
8121з-36/07.01.2020г. за реда, организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020
г., в сила от 10.01.2020 г., изм., бр. 41 от 8.05.2020 г., отм., бр. 93 от
30.10.2020 г.). И в двете наредби фигурира разпоредба в чл. 3, съгласно която за държавните служители в МВР е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
През релевантния по делото
период на основание чл. 179, ал. 2 ЗМВР са издадени и действали Наредба №
8121з-908/02.08.2018 г. и Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г. за условията и
реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в
министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през
нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за
времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. В чл.
9 от Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. е предвидено, че за всеки отработен
нощен час или за част от него от 22,00 до 6,00 часа на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд.
Идентична е разпоредбата
на чл. 9 от Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2016 г.,
в сила от 13.12.2016 г.) от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. възнагражденията
за труд извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и
се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при своевременно предоставяне на
протоколите във финансовите звена. В цитираните подзаконови нормативни актове
не е предвидено правило за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Такова правило е
регламентирано в чл. 31, ал. 2 на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. - действала
в периода 19.08.2014 г. - 02.06.2015 г., съгласно която при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 06,00 часа
за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период. След отмяната на посочената
наредба, са приети Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. /отменена с решение на ВАС
по адм. д. № 5450/2016 г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г./ в сила от 02.08.2016 г./, които обаче не съдържат аналогична разпоредба на
чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014 г., предвиждаща увеличаване
на реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент, а е уреден
само редът за отчитането на часовете нощен труд.
Съгласно задължителното
за органите на съдебната власт указания – чл. 130, ал. 2 ЗСВ дадени в ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ по т.д. №1/2020
г. на ОСГК на ВКС при отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими
разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата
наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове. В мотивите на цитираното ТР е прието, че не е налице
нормативна празнота по смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗН, която да се преодолее чрез
субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 от общата НСОРЗ (бр. 49 от 29.06.2012
г., в сила от 1.07.2012 г.), поради което следва да намери приложение Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г./ в сила от 02.08.2016 г./, която обаче не съдържат
аналогична разпоредба на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014 г.,
предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент.
Следователно е налице липса на законодателна воля за преобразуване
на нощни часове в дневни. При разработването и приемането на ЗМВР,
законодателя е имал предвид разбирането за спецификата на служебните
правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните
последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със
съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено
време – чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР, по- голяма основен платен годишен отпуск /чл.
189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение
/чл.234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд
/чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни
вноски и по – благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал.
2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др. Това разрешение
съответствува и на правото на ЕС, доколкото по образувано дело
от Съда на Европейския съюз № С-262/20 по направено запитване от български съд,
е налице произнасяне по относими към настоящото тълкувателно дело въпроси. С
решението по това дело /т.49, 51 и 55/ се приема, че Директива 2003/88/ЕО не
съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната
продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня.
Изложеното налага
обоснован извод, че в действащото позитивно право за процесния период не е предвидено
сумирано изчисляване на работното време и нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, което води до извод за неоснователност на
предявения главен иск, а като последица от това и на акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва.
Тъй като изводите на
въззвния съд не съвпадат с тези на СРС, първоинстанционното решение следва да
бъде отменено, а предявените искове следва да се отхвърлят.
По разноските:
При този изход на спора и
на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК въззивникът има право на направените
разноски, които за въззивната инстанция възлизат на 33.96 лв. за заплятуна ДТ и
100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и такова в размер на 100,00 лв.
за производството пред СРС.
По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл.
69, ал. 1, т. 1 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от
изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 20282622 от
22.12.2020 г., постановено по гр. д. № 13782/2020 г. по описа на СРС, 153
състав, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Й.С., ЕГН **********,***
срещу „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, гр. София, ул. „*********, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 178, ал.
1, т. 3 ЗМВР за заплащане на сумата 1 498 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване
на положен нощен труд в дневен труд, за периода 06.03.2017 г. - 06.03.2020 г. ведно със законната лихва върху тази сума от 12.03.2020 г. до погасяването
и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 200,00 лв.,
представляваща обезщетение за забавеното плащане на възнаграждението за
извънреден труд за периода 07.06.2017 г. - 06.03.2020 г.
ОСЪЖДА Д.Й.С., ЕГН **********,*** да заплати на „Пожарна безопасност и защита на
населението“ - МВР, гр. София, ул. „*********, на основание чл.
78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 133,96 лв. представляващи
разноски в производството пред СГС и
сумата от 100,00 лв., представляващи разноски за юрисконсултско
възнграждение в производството пред СРС.
Решението не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: