№ 5961
гр. София, 03.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110159864 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба от „,ИСТЕМИ“ АД, срещу „,АРГО ООД.
Ищецът твърди, че между ищеца и ответника е сключен договор №
133/04.03.2020 г. на база Общи условия за предоставяне на електронни услуги
за събиране на пътни такси на база изминато разстояние (тол такси) и на база
време (е-винетки). Твърди, че ответното дружество е заявило 1 бр. бордово
устройство OBU-5310 сер. № 305414659147, като ответникът е прекратил
срока на ползване на същото с уведомление от 20.03.2023 г. и го е върнал.
Сочи, че ищецът установил физическо манипулиране и е начислил неустойка
в размер на 300 лв., на осн. т.5.1. от ценоразпис на ИТС, неразделна част от
Общите условия, с приспаднат депозит от 1 лв. или неустойка в размер на 299
лв. Сочи, че приспада и предплатен баланс в размер на 3.90 лв. и общата
дължима сума била 295,10 лв.
Моли съдът да осъди ответника да му заплати 295,10 лв. – частично
вземане от общ размер: от неустойка в размер на 300 лв. с приспаднат депозит
от 1 лв. или неустойка в размер на 299 лв. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от
ответника, съобщението за същия е връчено по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК.
В първото по делото открито съдебно заседание не е се е явил
представител на ответника, същия не е подал становище. Ищеца е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже валидно
възникнала писмена уговорка за заплащане на неустойка с посоченото в
исковата молба съдържание и размери, и настъпването на предпоставките,
пораждащи изискуемост на вземанията за неустойки в претендираните
1
размери. В тежест на ответника (при установяване на посочените
обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към
ищеца.
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Препис от исковата молба и приложенията към нея също е връчен
редовно на ответната страна – по чл. 50, ал. 4 ГПК. Ответникът е редовно
призован за датата на първото съдебно заседание – по чл. 50, ал. 4 ГПК.
Същият е търсен на посочения от него адрес в Търговския регистър.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал. 1 от ГПК, а именно:
ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал. 1
от ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 от ГПК, не се е явил в първото
съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е
изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Налице е изрично искане
на ищеца за постановяване на неприсъствено решение.
Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени
доказателства, се прави извод за вероятна основателност на исковата
претенция.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му,
следва предявеният иск да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК има ищцовата страна. Такива следва да бъдат присъдени съобразно
представения списък на разноските, представен от процесуалния
представител на ищцовото дружество и те са в размер на 50 лв. – държавна
такса в исковото производство.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „,А,2, седалище и адрес на управление гр. Варна , ж.к.
„Владислав Варненчик“, ,1, представлявано от ДИМИТЪР ЯНАКИЕВ
2
ТОПЧИЕВ, ДА ЗАПЛАТИ на „,ИСТ,199, седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Лозенец, ЕОС Център, ,а Й. , представлявано от Станислава
Аранудова, на основание чл. 92 ЗЗД, сумата в размер на 295,10 лв. –
частичен иск от общия размер на вземането за неустойка – 299.00 лв. (300 лв.
с приспаднат депозит от 1 лв.) по договор № 133/04.03.2020 г. сключен между
„,А,2 и „,ИСТ,199, въз основа на Общи условия за предоставяне на електронни
услуги за събиране на пътни такси на база изминато разстояние (тол такси) и
на база време (е-винетки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК „,А,2, седалище и адрес на
управление гр. Варна , ж.к. „Владислав Варненчик“, ,1, представлявано от
ДИМИТЪР ЯНАКИЕВ ТОПЧИЕВ, ДА ЗАПЛАТИ на „,ИСТ,199, седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ЕОС Център, ,а Й. ,
представлявано от Станислава Аранудова, разноски по делото в размер на
50,00 лв. – държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3