ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1491
гр. Плевен, 28.07.2023
г.
ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х-ти административен
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди двадесет
и трета година в състав:
СЪДИЯ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от съдия Кръстева адм.дело
№ 633 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 172 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/.
Производството е образувано по жалба с вх.№ 4654/28.07.2023
г. подадена от Р.И.К. с ЕГН********** ***, с адрес за кореспонденция гр.Варна,
ул. Неофит Рилски №35, партер, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0819-000794/07.07.2023 г. издадена от полицейски
инспектор към ОД на МВР Варна, сектор Пътна полиция Варна, с която на основание
чл. 171, т. 2А, б.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка
„прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“, относно товарен
автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ЕН9178КН, собственост на Р.И.К..
По делото е приложена административната преписка по
издаване на оспорената заповед.
Заповедта е връчена на 12.07.2023 г. Жалбата е
подадена в срок по пощата на 24.07.2023 г.
С жалбата е направено и искане за спиране
предварителното изпълнение на оспорения административен акт, допуснато по
силата на закона – чл.172, ал. 6 от ЗДвП.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по
административната преписка, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Искането за спиране, е процесуално допустимо, като
подадено в срок, от активно легитимно лице, с правен интерес и е съединено с
оспорване на издадената заповед за прилагане на ПАМ, т. е. във висящ процес по
оспорване на заповедта.
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, обжалването на
заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Когато законът
разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презюмира
съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК.
Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП за наличието на
условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е
необорима. Специалният закон не предвижда основанията за спиране на изпълнението
на заповедите по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, за които е дерогирал суспензивния
ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 172,
ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 4 , вр. ал. 2 от АПК.
Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането
за спиране по чл. 166, ал. 4 от АПК на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
преценява дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно
поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните
предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да
спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които
самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно
поправима вреда на оспорващия.
Доказателствената тежест за тези нови факти и
обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е
негова. За да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да
заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от
изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането
му, тоест следва да установи, че от допуснатото по закон предварително
изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде
засегнат особено важен негов интерес.
В жалбата няма
изложени никакви нови обстоятелства, което да обосновават възможността за
настъпване на значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателя,
противопоставими на охраняваните с акта важни държавни и обществени интереси. Не
се сочат никакви конкретни по вид и размер вреди, които биха могли да настъпят
от предварителното изпълнение на предписанието, за да се извърши преценка
относно тяхната значителност, нито са представени доказателства за вреди.
Липсват изобщо твърдения за нови обстоятелства, настъпили след влизане в сила
на разпореждането за допускане на предварителното изпълнение на акта, които
биха съставлявали основание за спирането му.
Наличието на договор за наем, който собственикът на
МПС е сключил с трето лице, търговско дружество, не е основание за спиране на
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Вместо спряното МПС, за
посочената в жалбата търговска дейност може да се ползва всяко друго МПС с
подобни характеристики, които очевидно не са изключителни, редки или резултат
от специално направени модификации. В случая не става дума за автомобил,
оборудван с изключително важна и скъпа медицинска техника, който е незаменим
при спасяване на живота на недоносени деца, например, или друг вид товарно ревозно
средство със специално предназначение, което да не може да бъде заменено при
извършването на определена дейност, която също да е толкова важна, че да е
съпоставима със защитения от законодателя обществен интерес при допускането на
предварителното изпълнение на процесната заповед и да има и превес над него.
С оглед изложеното, съдът счита, че направеното искане
за спиране на влязлото в сила допуснато от органа предварително изпълнение на
процесното предписание, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Воден от изложеното и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, Плевенски административен съд, десети административен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искане за спиране
предварителното изпълнение на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000794/07.07.2023 г.
издадена от В С И. - полицейски инспектор към ОД на МВР Варна, сектор Пътна
полиция Варна, с която на основание чл. 171, т. 2А, б.“а“ от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца“, относно товарен автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ЕН9178КН,
собственост на Р.И.К..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба чрез
АдмС – Плевен пред Върховния административен съд в 7 – дневен срок от
съобщаването му.
Препис от определението да се връчи на жалбоподателя.
Административен съдия: /п/