№ 16
гр. София , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ в публично заседание
на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Любомир И. Василев
Членове:Калина К. Анастасова
Иван Г. Киримов
като разгледа докладваното от Калина К. Анастасова Въззивно гражданско
дело № 20201100509705 по описа за 2020 година
С Решение № 46659 от 20.02.2020 г. по гр.д. № 82234 по описа за 2017 г. на СРС, 118 с-в, е
осъден У.Р.А. ООД, ЕИК **** да заплати на Д. К. М., ЕГН **********, на основание чл. 49
във връзка с чл. 45 ЗЗД, сумата 1500.00 лева (частично от 80 000 лв.), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от непозволено
увреждане – травматично увреждане в резултат от падане на 10.03.2017г. на стълби между
СПА Центъра на хотел „Е.“ в к.к. „Пампорово“ и помещения за персонала на по-долното
ниво, както и сумата 881,10 лева – обезщетение за имуществени вреди представляващи
разходи за прегледи, изследвания лекарства и медицински изделия, ведно със законната
лихва върху сумите от датата на предявяване на исковата молба – 21.11.2017г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за имуществени вреди за разликата над
сумата от 881,10 лева до пълния предявен размер от 1174,80 лева като неоснователен.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени исковете, е депозирана
въззивна жалба от ответника У.Р.А. ООД. Изложети са съображения за неправилност на
решението, тъй като съдът неправилно е възприел фактическата обстановки по спора без да
съобрази съществуващите противоречия в събраните гласни доказателства в процеса
досежно установяване време и място на настъпване на увреждането, в резултат на което
ищцата поддържа, че са й били причинени неимуществени и имуществени вреди. Поддържа,
че съдът е постановил необосновано решение по спора доколкото не е преценил всички
събрани в производството доказателства. Поддържа, че чрез последните се установява, че
отговорността на ответника не следва да бъде ангажирана за вредите понесени от ищцата. В
производството е установено, според ответника, че единствено поведението на ищцата е
1
допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Същата не е ползвала
противоплъзгащите чехли, които ответника е осигурил като същевременно е тръгнала по
коридора към по-долен на СПА центъра етаж, на който се намират служебните помещения,
който не е позволен за гости на хотела. Освен това, според жалбоподателя, в случая е
установено поставяне на противоплъзгаща се настилка в коридорите на СПА центъра,
поставяне на свободно движещи се жълти табели по земята и по стените с надпис
„Внимание: Мокър под!“, осигуряване подсушаване на пода в района на СПА центъра по
график с периодичност пети пъти в деня. С тези мерки твърди, че е създал подходяща
организационна структура за нуждите на безопасността в СПА центъра и отговорността му
за настъпилия инцидент не следва да бъде ангажирана.
Заявява, че при определяне на обезщетение за понесените от ищцата неимуществени вреди
съдът е приложил неправилно материалния закон
Оспорва иска за имуществени вреди, като неоснователен и отправя искане за отмяна на
решението на първата инстанция, като неправилно в частта на уважаване.
Въззивникът отправя искане за отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на
исковете в цялост. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Д. К.
М.. Заявява, че по делото е установено, че е настъпила злополука с ищцата по време, докато
е била гост на хотела на ответника, която злополука е установена по време и място на
настъпване, претърпените от ищцата вреди – имуществени и неимуществени, както и
причинно-следствената връзка между тях и инцидента. За последния, според въззиваемата
страна, отговорност носи ответника, тъй като са налице действия и бездействия на
ответника, като стопанисващ хотела, които са довели до злополуката. На мястото на
инцидента – второ и трето стъпало между второ и трето ниво в СПА центъра няма
противоплъзгащи се ленти, а достъпа до трето ниво на СПА центъра не е ограничен за гости
на хотела по никакъв начин. Същевременно указателната табела за ВИП-зона е била
поставена по коридор, който е перпендикулярен на стъпалата между второ и трето ниво на
СПА центъра, което в случая логично води до извод, че тази зона се намира на третото ниво
по стълбите надолу, където именно се е запътила ищцата. В производството е установено, че
подът на СПА центъра не е бил подсушен и са липсвали указателни табели
предупреждаващи за мокър под. Заявява че въззивната жалба е неоснователна и
постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира
разноски.
Срещу постановеното от СРС определение на 29.07.2020 г. по реда на чл.248 ГПК, с което
съдът е оставил без уважение искането за изменение на постановеното решение в частта на
разноските е постъпила частна жалба от ответника, с която същото се оспорва като
неправилно.
В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от ищеца, с която е изразено
становище за неоснователност на частната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира следното от фактическа и правна страна:
2
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор в
рамките на заявените с въззивната жалба доводи за неправилност, съобразно нормата на чл.
269, изр. 2 ГПК.
Производството е образувано по предявени от Д. К. М. срещу У.Р.А. ООД осъдителни
искове с правно основание чл.49, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата 1500 лв. (частично от 80 000
лв.) - обезщетение за претърпените неимуществени вреди и сумата 1174,80 лв. - обезщетение
за претърпените имуществени вреди, в резултат на телесни увреждания причинени от
инцидент настъпил на 10.03.2017 г., изразяващ се в падане на стълби между СПА Центъра
на хотел „Е.“ в к.к. „Пампорово“ и помещения за персонала на по-долното ниво.
В исковата молба и в хода на производството ищцата е поддържала фактически доводи, че в
периода 05.03.2017 г. - 10.03.2017 г. е била гост на хотела, както и че до падането й се
стигнало не поради невнимание, а поради това че в СПА-центъра подът не се подсушавал
редовно извън мокрите помещения, а обезопасителни ленти или изобщо нямало, или там,
където въобще имало, не били подходящо сложени. Изложени са фактически доводи за
причинените увреждания и понесените от ищцата морални и имуществени вреди в резултат
на инцидента.
В срока за отговор ответникът е оспорил мястото на настъпване на инцидента с излагане на
фактически доводи, че това е станало в район на служебни помещения в хотела, където е
забранено влизането на посетители на СПА-центъра, за което са били поставени указателни
табели; че самите стълби към тези помещения са били подходящо обезопасени с
необходимите ленти; че мокрите части на спа-центъра са били подсушавани периодично по
график от камериерките, а и по всички стени в спа-центъра имало допълнителни табели, че
в помещението има влага и може да стане хлъзгаво; че във всяка хотелска стая били
осигурени специални безплатни и за еднократна употреба чехли, които не се хлъзгат и,
които ищцата не е използвала при инцидента. В тази връзка твърди, че причина за
инцидента е проявена груба небрежност от страна на ищцата, която не е използвала
специално предоставените за това чехли.
В производството не е спорно и установено, че ответника стопанисва и управлява хотел „Е.“
в к.к. „Пампорово“, както и че ищцата е била гост на хотела в периода 05.03.2017 г. -
10.03.2017 г.
Установява се, чрез приетите пред първата инстанция медицински документи и
заключението на СМЕ, което настоящия състав кредитира, че на 10.03.2017г. ищцата е
приета в Клиника по неврохирургия на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и след лечение е
изписана на 16.03.2017г. При престоя в болницата е установено, че същата е получила
компресионни счупвания на 6-ти, 7-ми и 9-ти гръдни прешлени; хематом в седалищната
3
област и лакътна става. Чрез показанията на свидетелите В.Г.Д. /съпруг на ищцата/ и В.С.А.-
К. /дъщеря на ищцата/ преценени съобразно указанията на чл.172 ГПК /с оглед събраните в
производството доказателства/ се установява, че така констатираните от експерта по СМЕ и
удостоверени в съставената медицинска документация увреждания се дължат на падане на
ищцата на стълби в района на СПА зоната на хотел „Е.“.
Чрез показанията на свидетеля С.Д.П. /работил в хотела като масажист към датата на
инцидента/ се установява, че в дъното на коридора в СПА центъра е имало ВИП зала с
джакузи. Тя се намирала след парната баня, където се образува конденз и вода по пода, като
в СПА зоната е имало табела за ВИП зона, която е била или на вратата или до нея.
Установява се и че предния ден е бил подаден сигнал, че някой е паднал в района на СПА
центъра, за което свидетеля П. е предупредил ищцата и съпругът й срещайки ги пред
парната баня.
Установява се, чрез показанията на свидетеля А.-К. свидетеля Д. и констатациите на СТЕ,
която настоящия състав кредитира, че на мястото на инцидента – трето и четвърто стъпало
от стълби водещи от СПА центъра на хотела към по-долно ниво, в което се намират
служебни помещения не са били обезопасени със специално покритие против подхлъзване,
с каквото са били покрити първото и второто стъпало от стълбите. Същевременно в
производството не е установено, че придвижването на гости на хотела към посочената част
и ниво е било ограничено, съответно забранено. Доводите на ответника в обратен смисъл са
неоснователни. Напротив, чрез показанията на свидетелите Д., А.-К. и П. и констатациите
на експерта по СТЕ е установено, че достъпа до тези стълби и коридор водещи към долното
ниво не е бил ограничен, забранен или указан по различен начин от установеното в
производството. Същевременно е установено, чрез показанията на същите тези свидетели, че
в СПА центъра е имало указателна табела за ВИП зона, която е била разположена по
коридора на СПА центъра след парната баня. Това обстоятелство е установено и чрез
показанията на свидетеля Т.Д.А. – бивш собственик на хотела, който сочи, че указателна
табела за ВИП зона е имало между стая 14-душ кабини и стая 15-парна баня по коридор.
Чрез показанията на последния се установява и че осветлението на долното ниво – ниво
сутерен, а не партер е по-ограничено и обикновено там стои тъмно, тъй като там са
разположени помещения за персонала. Съответно, чрез показанията на свидетеля П. е
установено, че към момента на настъпване на злополуката ищцата е била с лични чехли-
гумени тип джапанки, а предлаганите от хотела са били от плат.
Доводите на ответника за противоречие в показанията на свидетелите досежно време на
настъпване на инцидента, съдът намира за неоснователни. В производството е установено,
чрез показанията на свидетелите Д., А.-К. и П., че злополуката, при която е пострадала
ищцата е настъпила след 09.00 часа на посочената дата 10.03.2017 г.
Доводите на ответника, че ищцата е следвало да ползва предоставените й от хотела
противоплъзгащи чехли, за да не настъпи злополуката, съдът намира за неоснователни. В
проведеното производство не е установено с категоричност, т.е. без съмнение, че закупените
от ответника чехли са противоплъзгащи в създалата се обстановка и ползването им е могло
да предотврати настъпване на вредоносния резултат.
4
В конкретния случай ищцата се е подхлъзнала на необезопасено стъпало на стълбите
непосредствено свързващи фоайето на СПА центъра /на ниво партер/ с по-долно ниво /
сутерен/ в хотела, където действително няма помещения, които да се ползват от гостите на
хотела, но не е създадена и организация за ограничаване на достъпа до тях, респ. за
увеличаване осветеността в посочения район и препятстване възможността за достъп при
неправилно разчитане на поставени табели за местонахождение на различните части на
СПА центъра, каквато несъмнено е и ВИП зоната за спа процедури.
Правилни и законосъобразни са изводите на първата инстанция, че ответникът, като
професионалист-търговец занимаващ се с хотелиерска дейност предоставящ СПА услуги в
своя хотел, е бил длъжен да предвиди, че с оглед непосредствената близост на тези стълби
до помещенията от СПА центъра, пред които във фоайето от което започва стълбите се
събира вода и се създава опасност от подхлъзване, както и наличието на поставена в
непосредствена близост – на ъгъла табела – „ВИП Зона“, съществува реален риск, както гост
на хотела, така и служител, да мине по стълбите и при наличие на влага/вода да се
подхлъзне и падне, както е и станало в настоящия случай. Обезопасявайки само първото и
второто стъпало (от общо четири) ответникът е допуснал съществуването на съвсем реален
риск от инциденти при подхлъзване (каквито е и имало – показанията на свидетеля П.),
което е неприемливо, с оглед изискванията на чл.169 ЗУТ и на Европейския парламент и на
Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара
на строителни продукти и за отмяна на Съвета (ОВ, L 88/5 от 4 април 2011 г.). Ответникът е
могъл да проектира и изпълни помещенията така, че този риск да бъде неутрализиран, като
бъдат обезопасени срещу подхлъзване и другите две стъпала, или бъдат взети по сериозни
мерки за предупреждения, че тази част не е предвидена за ползване от гости на хотела (не е
достатъчно поставянето на табели на вратите на помещенията, които са след стълбите) и за
ограничаване на достъпа до нея от гости на хотела. В случая ищцата се е заблудила и от
факта, че буквално на ъгъла, от който започват тези стълби е имало табела за ВИП зоната,
самите стълби и помещенията долу изглеждат като да са част от СПА Центъра (от снимките
приложени към експертизата) и съществува реална възможност гост на хотела да възприеме
стълбите и помещенията долу като част от СПА Центъра. Необезопасявайки стълбите,
започващи от нивото на СПА Центъра в непосредствена близост до сауната и парната баня,
ответникът е допуснал риск от инцидент поради подхлъзване (каквито и са се случвали), с
което чрез своите служители не е изпълнил предписанията на т.4 от Приложение I на
Регламент (ЕС) № 305/2011 и чл.169, ал.1, т.4 ЗУТ и носи гаранционно-обезпечителна
отговорност пред увредените лица на основание чл.49 ЗЗД за причинените вреди.
По тези съображения съдът намира, че следва да бъде ангажирана отговорността на
ответника за нанесените на ищцата вреди- неимуществени и имуществени в резултат на
травмите от злополуката на основание чл.49 ЗЗД.
Преценявайки нанесените на ищцата травми /по вид и характеристика/, период на лечение и
възстановяване, както и възрастта на ищцата при съобразяване констатираната при нея
остеопения, настоящия състав намира че е справедливо по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за
понесените морални вреди /болки и страдания/ в размер на 1500.00 при приетия процент
5
съпричиняване 1/4 лв.
При съобразяване приносът на ищцата за настъпване на вредоносния резултат, който
настоящия състав изцяло възприема като ¼ правилно и законосъобразно СРС е уважил
претенцията по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за сумата 1500.00 лв. спазвайки указанията на
разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Настоящия състав изцяло възприема изводите на СРС, че
обективно стълбите на които се е подхлъзнала ищцата, не са водили до търсената от нея
ВИП зона за масажи и същата е следвало да прояви внимателност и осторожност при
придвижване в зона на хотела, която не е била обозначена и осветена по посочения начин.
Слизайки по стълбите от ниво партер- СПА център към ниво сутерен –помещения на
персонал, ищцата се е озовала в необезопасена част от хотела, която не е предназначена за
гости, с оглед на което обективно е допринесла за поставянето си в опасност и в крайна
сметка до падането и причинените й травми.
В частта на произнасяне по претенцията за имуществени вреди от страна на въззивника не
са изложени конкретни оплаквания. В производството е установено, че направените
разходи за лечение и възстановяване на ищцата са в причинна връзка с увреждането от
злополуката и представляват имуществена вреда за нея, която следва да бъде обезщетена от
ответника по предявения срещу него иск с правно основание чл.49, ал.1 ЗЗД. При
съобразяване приетият процент съпричиняване ¼, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД
определеното от съда обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 1174.80 лв.
следва да бъде намалено на сумата 881,10 лева.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Подадената от ответника частна жалба срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК
определение от 29.07.2020 г. следва да бъде оставена без уважение. При съобразяване
изхода на спора и действителната правна и фактическа сложност на спора, както и
извършените от ищеца процесуални действия, съдът намира че в негова полза правилно е
била присъдена на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1911,25 лева-разноски за първата
инстанция съразмерно на уважената част от исковете от общо направените разноски в
размер на 2147 лева. За формиране на този извод съдът прецени като неоснователно
искането на насрещната страна по реда на чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на размера на
присъденото адвокатско възнаграждение.
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 360.00 лв. с вкл. ДДС-разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 46659 от 20.02.2020 г. по гр.д. № 82234 по описа за 2017 г. на
6
СРС, 118 с-в, с което е осъден У.Р.А. ООД, ЕИК **** да заплати на Д. К. М., ЕГН
**********, на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД, сумата 1500.00 лева (частично от
80 000 лв.), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от непозволено увреждане – травматично увреждане в резултат от падане на
10.03.2017г. на стълби между СПА Центъра на хотел „Е.“ в к.к. „Пампорово“ и помещения
за персонала на по-долното ниво, както и сумата 881,10 лева – обезщетение за имуществени
вреди представляващи разходи за прегледи, изследвания лекарства и медицински изделия,
ведно със законната лихва върху сумите от датата на предявяване на исковата молба –
21.11.2017г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА У.Р.А. ООД, ЕИК **** да заплати на Д. К. М., ЕГН ********** на основание
чл.78, ал. ГПК360.00 лв. с вкл. ДДС-разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената частна жалба на У.Р.А. ООД, ЕИК **** срещу
постановеното от СРС по реда на чл.248 ГПК определение от 29.07.2020 г., с което е
оставено без уважение искането за изменение на постановеното Решение № 46659 от
20.02.2020 г. по гр.д. № 82234 по описа за 2017 г. на СРС, 118 с-в в частта на разноските.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7