РЕШЕНИЕ
№ 1487 30.04.2015г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд І граждански състав
На тридесети
април две хиляди и петнадесета
година
В открито
заседание на четиринадесети април 2015г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар: Цвета Тошева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 14668 по описа
за 2014 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.207,
ал.1, т. 2 вр. с чл.211 от Кодекса на труда вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцовото дружество „Екосист България” ЕООД твърди, че
ответникът П.Т. е бил назначен по трудово правоотношение, като е заемал
отчетническа длъжност. Твърди се, че макар да е имала задължение да отчита
оборота от продажбите, ответницата не е отчела сума в размер на 4808,05 лв.,
представляваща липса от неотчетени оборотни средства за периода октомври 2012
г. – април 2013 г., а именно: за октомври 2012 г. – 3246,54 лв., за ноември 2012 г. – 1200,66
лв., за декември 2012 г. – 151,56 лв., за януари 2013 г. – 168,69 лв., за
февруари 2013 г. – 13,68 лв., за март 2013 г. – 0,40 лв., за април 2013 г. –
26,52 лв., като се твърди да се дължи и сумата от 410,84 лв., представляваща
законната лихва върху главницата от 01.08.2014 г. до датата на подаване на
исковата молба. Претендира се и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на настоящия иск до датата
на окончателното плащане на дължимата сума. С оглед гореизложеното от
съда се иска да постанови решение, с което да се осъди П.Ж. да заплати на дружеството „Екосист България”
ЕООД, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала С.Х.Н.,
сума в общ размер на 4808,05 лв., както и сумата от 410,84 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска до
датата на окончателното изплащане на дължимите суми. Претендират се и
направените по делото разноски.
Постъпил е
отговор от ответницата П.Ж.Т. в срок, в който се твърди, че исковата молба е
редовна и допустима. Предявени са обективно съединени искове по чл. 207, ал. 1,
т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД искове, за възстановяване на липси в размер на 4808,05 лв., за плащане на мораторни лихви в
размер на 410,84 лв. и за плащане на законна лихва върху сумата от 4808,05 лв.,
за времето от 03.06.2014 г. до окончателното плащане на главницата. Твърди се,
че всички искове са неоснователни и поради това се моли съда да постанови
решение, с което исковете да бъдат отхвърлени, а на ответника да бъдат
присъдени направените по делото разноски. Оспорват се също така всички правни
изводи, които са изложени в исковата молба и в допълнителната молба на ищеца от
31.10.2014 г. Излага се в отговора на исковата молба, че част от изложените в
нея обстоятелства отговарят на истината, но друга част са в пълен дисонанс с
обективната действителност. Твърди се, че е вярно твърдението, че между
страните е съществувала уговорка, но само за част от трудовите възнаграждения,
според която уговорка тези трудови възнаграждения да бъдат прихващани и
удържани от оборота на сергията за плодове и зеленчуци. По този механизъм
работодателят е изпълнил задълженията си по чл. 128, т. 2 от КТ именно от
оборота на сергията касателно месеците: септември 2012 г. в размер на 278,49
лв.; октомври 2012 г. – 352,75 лв., март 2013 г. – 107,05 лв., май 2013 г. –
360,59 лв., юни 2013 г. – 360,59 лв., юли 2013 г. – 188,14 лв. или обща сума от
1647,61 лв. Ето защо за сумата 1647,61 лв. въобще не е налице липса в смисъла
на това понятие като недостиг с неустановен произход. Щом в частта
относно тази сума от 1 647,61 лв. не е налице липса, то неоснователен се явява
искът по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ за тази сума. Както самият ищец признава, с
тази част от оборота е изпълнявано задължение по чл. 128, т. 2 от КТ за
гореописаните месеци. Моли се да се кредитира напълно изявленията на ищеца,
според които сумата е удържана от Ж. за нейни заплати по описания в исковата
молба механизъм. Признава се факта, твърдян от ищеца, че касателно
гореописаните заплати, те са прихванати от оборота. Понеже П.Ж. е удържала
сумите за своите заплати от оборота, затова и тя е подписала ведомостите за
тези месеци, както признава самият ищец. За установяване дължимостта на тези
заплати, които Ж. не е удържала от оборота на сергията /а именно заплатите за
м. ноември 2012 г., декември 2012 г., януари 2013 г., февруари 2013 г и април
2013 г./, е налице висящо между страните гр. д. № 4217/2014 г. по описа на ПРС,
I гр. с-в. Оспорва се обстоятелството, че заплатите за месеците ноември 2012
г., декември 2012 г., януари 2013 г., февруари 2013 г и април 2013 г. били
удържани от оборота, като се признава обстоятелството, че заплатите за месеците
септември 2012 г., октомври 2012 г., март 2013 г., май 2013 г., юни 2013 г. и
юли 2013 г. са удържани от оборота. От
правна страна следва да се приеме, че при това положение не е налице въобще
липса, щом с парите в размер на 1 647,61 лв. работодателят е изпълнил
задължението си по чл. 128, т. 2 от ГПК. Не е налице недостиг въобще, а още по-
малко пък този недостиг е с неустановен произход, при изложената от ищеца
фактическа обстановка за погасяване със суми от оборота на задължения по чл.
128, т. 2 от КТ. В частта относно сумата от 3 160,44 лв., т. е. за
сумата над 1 647,61 лв. до пълния размер на претенцията, също не е налице липса. Не
отговаря на действителността изложеното от ищеца твърдение, според което
ответницата не била отчела на работодателя сумите от оборота след приспадането
на гореописаните заплати. П.Ж. е отчела /предала/ сумите, представляващи
реализирания оборот на сергията. Поради това не са налице липси въобще, защото
сумите се намират в патримониума на ищеца. П.Ж. е отчитала сумите на управителя
на дружеството. Именно защото Ж. е
отчитала сумите в дружеството- ищец, затова и тези суми редовно са
осчетоводявани като приходи в хронологична последователност в счетоводството на
работодателя. Предадените от Ж. суми са се осчетоводявали по дебита на
см. 501 „Каса", което означава, че няма липса, а тя само голословно се
твърди. Редовно воденото от „ЕКОСИСТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД счетоводство
показвало, че П.Ж. казва истината пред съда, като твърди, че е предавала сумите
от оборотите на ищеца. Вписванията в счетоводните книги на ищеца могат да
служат като доказателство за обстоятелството, че няма липси, а липси няма, защото
ответницата е отчитала оборотите от *. Положителният факт, че Ж. е отчела
сумите, се установявал при условията на пълно главно доказване след проверка в
счетоводството на ищеца и съобразно обявените вече в Търговския регистър
Годишни финансови отчети на дружеството за 2012 и 2013 г. Отсъства всякаква
правна и житейска логика в това, П.Ж. да не е отчитала оборота в продължение на
6 месеца, а работодателят да е установил този факт едва няколко месеца след
прекратяването на трудовото правоотношение по инициатива именно на
работодателя. При прекратяване на трудово правоотношение с работник, заемащ
материално-отчетническа длъжност, поверените пари и материални ценности се
предават към момента на самото прекратяване на ТПО /аргумент от чл. 326, ал. 3
от КТ/. Буди истинско недоумение твърдението на ищеца, че той не бил проверил
оборотите при прекратяването на ТПО. Звучи като съшита с бели конци тезата, че
работодателят бил освободил от работа материално- отговорно лице, без да
забележи липсите. Работодателят не е забелязал такива липси, защото те са
имагинерни и не съществуват. Истината се състои в това, че ищецът е получавал
редовно сумите от оборотите, но сега удобно отрича този факт само заради
необоснован реваншизъм и заради обстоятелството, че П.Ж. е „дръзнала" да
защити свое право по образуваното друго дело между страните, а именно гр. д. №
4217/2014 г. по описа на ПРС, I гр. състав. Още през м. декември 2013 г. * на
управителя на „ЕКОСИСТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е съобщил на П.Ж. в телефонен
разговор, че ако последната започне да претендира заплатите си за месеците
ноември 2012 г., декември 2012 г., януари 2013 г., февруари 2013 г и април 2013
г., то работодателят ще започне да твърди, че оборотите от сергията за плодове
и зеленчуци не са отчитани, въпреки реалното предаване /отчитане/ на тези
обороти. Очевидно работодателят е изпълнил намерението си, като е претендирал
права по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, каквито в действителност „ЕКОСИСТ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД не притежава. Изложени са възражения срещу исковете и обстоятелствата, на
които те се основават: Във връзка с
гореизложеното се правят
настоящите правоизключващи и правопогасяващи възражения, като се твърди,
че ищецът няма правото по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ. В частта относно сумата
от 1647,61 лв. не е налице въобще липса, защото с тази сума работодателят сам
признава, че е изпълнил свое задължение по чл. 128, т. 2 от КТ. В частта
относно сумата от 3 160,44 лв. също не е налице липса, защото тази сума се
намира в патримониума на ищеца поради обстоятелството, че П.Ж. е отчела същата.
Отделно от това се отбелязва, че изложените от ищеца твърдения, според които П.Ж.
била започнала „собствена дейност" с касовия апарат и кантара на
дружеството, изключват по дефиниция възможността да се реализира успешно иск по
чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ. Това е така, защото ако не е било налице същинско
трудово правоотношение между страните, както твърди ищецът, а П.Ж. била извършвала
независима икономическа дейност, то отговорност по КТ не може да възникне, а
отговорността, която би се формирала, е общата такава по ЗЗД. Отговорността по
чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ възниква само ако е било налице валидно сключено и
съществувало трудово правоотношение, в смисъла на това понятие като
правоотношение, при което работодателят носи риска и организира работата, а
работникът предоставя работната си сила. Ако П.Ж. се е самоорганизирала като
отделен търговец, занимаващ се с независима икономическа дейност, като е
ползвала чужд касов апарат и кантар, то в случай, че в това си качество тя е
нанесла вреди на „ЕКОСИСТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, то дружеството може да реализира
общата отговорност по ЗЗД, но не и специалната по КТ. Моли исковете да се отхвърлят
като неоснователни.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за
установено следното:
Липсва спор между страните, а и от представените писмени
доказателства се установява, че ответникът се е намирал в трудово – правни
отношения с ищцовото дружество, на длъжността “*” от 11.09.2012г. до 17.07.2013г., когато трудовото
правоотношение било прекратено със Заповед № */ 17.07.2013г., на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ. По силата на
длъжностната характеристика, както и фактически, на служителя били възложени
трудови задължения да събира, съхранява, разходва и отчита парични и материални
ценности.
Ищецът твърди, че макар да е имала задължение да отчита
оборота от продажбите, ответницата не е отчела сума в размер на 4808,05 лв.,
представляваща липса от неотчетени оборотни средства с неустановен произход за
периода октомври 2012 г. – април 2013 г., а именно: за октомври 2012 г. – 3246,54 лв., за ноември 2012 г. – 1200,66
лв., за декември 2012 г. – 151,56 лв., за януари 2013 г. – 168,69 лв., за
февруари 2013 г. – 13,68 лв., за март 2013 г. – 0,40 лв., за април 2013 г. –
26,52 лв.
Заявява, че била постигната
уговорка между страните ответникът да приспада от оборота дължимите от работодателя
суми за заплати. Ответникът признава, че по този начин са били изплатени
трудовите възнаграждения за месеците септември 2012 г. в размер на 278,49 лв.; октомври 2012 г. –
352,75 лв., март 2013 г. – 107,05 лв., май 2013 г. – 360,59 лв., юни 2013 г. –
360,59 лв., юли 2013 г. – 188,14 лв. или обща сума от 1647,61 лв. Ищецът
противопоставя възражение, че за тези месеци било налице постановено съдебно
решение, с което работодателят бил осъден да заплати на ответника неизплатени
трудови възнаграждения. Съдът не възприема това възражение. Служебно известен
факт на настоящия съдебен състав се явява постановеното по гр.д. № 4217/ 2014г.
по описа на ПРС, І гр.с. съдебно решение, с което ищецът в настоящото
производство е осъден да заплати на ответника Т. неизплатени трудови
възнаграждения за периода м.ноември 2012г. – м.февруари 2013г., както и за
м.април 2013г., т.е. извън признатите от работника месеци. Следователно, налице
са съвпадащи твърдения на страните за изплащане на трудови възнаграждения за
месеците септември 2012 г.; октомври 2012 г.; март 2013 г. , май 2013 г., юни
2013 г., юли 2013 г., като ответникът е положил подпис във ведомостите за
заплати за тези месеци /което се установи и от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза/. В настоящото
производство работодателят претендира неотчетени оборотни средства за периода
м.октомври 2012г. – м.април 2013г. Предвид установените и признати от
работодателя факти на изплащане на трудовите възнаграждения чрез приспадането
им от работника от оборота на сергията, то същите не представляват липса на
парични средства с неустановен произход, тъй като имуществото на работодателя
не е намаляло. Сочените суми са прихванати от работника, със съгласие на
работодателя, от оборотните средства, които работникът е следвало да отчита в
дружеството в качеството си на материално отговорно лице.
От друга страна, от представените ведомости, както и от
извлечението от същите /л.12 от делото/ се установява, че за тези месеци
ответникът е положил подпис във ведомостите за заплати, с който е удостоверил
изплащане на възнагражденията, дължими за тези месеци.
Относно останалите суми, които
работодателят твърди да не са отчетени, работникът заявява, че ежедневно е
предавал оборотните средства на управителя на дружеството. В тази насока се
събраха гласни доказателства чрез разпита на св.Р. Ж. – майка на ответника,
която заяви, че ежедневно дъщеря й предавала оборота на Х.Н.. В противоречие с
нейните показания се явяват тези на св.Х.Н., който заяви, че тя никога не е
отчела сума като печалба от този пазар, нито бил взимал оборота от нея.
Свидетелите на двете страни се явяват заинтересовани от изхода на делото, тъй
като св.Ж. е майка на ответника, а св.Х.Н. – син на управителя на дружеството С.Н..
Съдът възприема показанията на св.Ж. като логични, последователни и житейски
оправдани. Св.Н. заяви, че се доверил на Т. и на твърденията й, че липсва
печалба от сергията, като разчитал на нейната добросъвестност. Тя следвало да
дава документите за разходите и отчета в счетоводната къща, която обслужвала
дружеството, но тя не го правела. Когато взел касовия апарат, взел и касовите
отчети. Тогава била извършена и ревизия и били съставени документи. При предоставяне
на касовия апарат от Т. били извадени
отчети, като била установена и липсата. Св.Н. заяви, че е главен счетоводител
към счетоводната къща, която обслужва дружеството, като от 2011г. бил и
пълномощник на същото. При така установените факти съдът намира, че житейски
неоправдано се явява твърдението на св.Н. за липса на контрол върху отчетността
на ответника. От заключенията на съдебно
– счетоводните експертизи, както и от представените годишни финансови отчети се
установи, че във връзка с продажба на стоки от маса № * на „* *“ ежемесечно са
били дебитирани сметка 501 – каса в лева, кредитирани сметка * – постъпления от
продажба на стоки и сметка 4532 – начислен данък на продажбите. Продажбите са
били отразени в дневник за продажбите и в справка – декларация по ДДС в
периодите, за които се отнасят. Общата сума на оборота на касовия апарат е в
размер на 4810,51лв., като са отчетени в каса от Т. 2,46лв. В края на 2012г.
сумата от 4808,05лв. била посочена в раздел ІV Парични средства – касови
наличности в лева от актива на баланса на ищцовото дружество в хил.лева. На
17.07.2013г., след извършена инвентаризация на касата и установена липса на
парични средства в размер на 4808,05лв., бил съставен протокол за касова
наличност и сравнителна ведомост, като била взета счетоводна операция дебит
сметка * – други дебитори и кредит сметка * – каса в лева за сумата от
4808,05лв. На 08.01.2014г. сумата е отнесена като съдебно вземане, като е
дебитирана сметка * – вземания по съдебни спорове и е кредитирана сметка * –
други дебитори. От допълнителното заключение, както и от разясненията на
експерта в съдебно заседание, се установи, че неправилно отнасянето на
липсващата сума е осъществено по сочената аналитична сметка, но това
обстоятелство се явява ирелевантно за настоящия спор.
С оглед изложените факти, съдът
намира, че житейски неоправдани се явяват показанията на св.Н., който заяви, че
не е знаел за реализираните обороти, като мислел, че сумите покриват единствено
заплатата на Т. и разходите за стока. От една страна, същият се установи да е
бил главен счетоводител на дружеството в процесния период, като е разполагал с
необходимите счетоводни знания и опит, както и с достъп до счетоводната
документация. На база именно на последната са били изготвяни и съответните
ежемесечни отчети, както и цялостното счетоводно отчитане на оборотите – същите
са намирали място и в дневник за продажбите и в справка – декларация по ДДС, а
и в годишните финансови отчети, заверявани от Н. При това положение нелогично се явява
твърдението му, че сумите от оборота били достатъчни единствено за заплата на
ответника и той не знаел размера на оборота, а липсата била открита по-късно.
От заключенията на ССЕ се установи съответствие на размера на сумите от отчета
на касовия апарат с тези, отразени в останалите счетоводни документи, вкл. и
тези по ЗДДС. Липсва житейска и правна логика сочените суми да са отразявани
така точно в счетоводството, а Н. да не е знаел за реализираните обороти и да
не е установил липса на парични средства своевременно, а едва при прекратяване
на трудовото правоотношение с ответника. Ето защо съдът не кредитира
показанията му в тази част, както и в частта за неотчитане на средствата от
оборота от страна на Т., като в последната част възприема тези на свидетеля Ж.,
макар същите да са заинтересовани. Те се явяват в синхрон с изготвената от
счетоводителя Н. счетоводна документация.
С оглед изложеното, съдът
намира, че при лежаща върху ищцовото дружество – работодател доказателствена
тежест да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на
липса, а именно вреда в имуществото на работодателя с неустановен произход,
същият не стори това. Установи се, че за част от сумите е налице погасяване на
насрещно задължение на работодателя към работника за трудови възнаграждения, а
за останалата част отчетникът е изпълнявал задължението си да отчита оборотните
средства на счетоводителя на ищцовото дружество, поради което и имуществото на
работодателя не се явява ощетено. Ето защо искът следва да се отхвърли като
неоснователен, а с оглед отхвърляне на главния иск, следва да се отхвърлят и
акцесорните претенции за заплащане на обезщетения за забава.
Ищецът претендира разноски, но предвид изхода на делото такива не следва да
им бъдат присъдени.
Ответникът претендира разноски,
като от представения договор за правна защита и съдействие се установява, че те
са в размер на 500лв. Предвид факта, че ответникът упражнява своето право на
иск, а същият е освободен от заплащане на държавни такси, предвид трудовия
характер на спора, то върху ищцовото дружество – работодател следва да се
възложат и направените разноски за ССЕ в размер на 90лв., заплатени от бюджета
на съда.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Екосист България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.”България” № 44,
бл.14, вх.Е, ет.1, ап.1, представлявано от управителя С.Х.Н., против П.Ж.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис *, чрез
адв.М.П., обективно съединени искове с правно основание чл.207, ал.1, т. 2 вр.
с чл.211 от Кодекса на труда вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 4808,05 лв., представляваща липса от неотчетени оборотни
средства за периода октомври 2012 г. – април 2013 г., а именно: за октомври
2012 г. – 3246,54 лв., за ноември 2012
г. – 1200,66 лв., за декември 2012 г. – 151,56 лв., за януари 2013 г. – 168,69
лв., за февруари 2013 г. – 13,68 лв., за март 2013 г. – 0,40 лв., за април 2013
г. – 26,52 лв., сумата от 410,84 лв.,
представляваща законната лихва върху главницата от 01.08.2014 г. до датата на
подаване на исковата молба – 03.06.2014г., ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба – 03.06.2014г., до окончателното им плащане, както и за заплащане на разноски, като неоснователни.
ОСЪЖДА “Екосист България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, бул.”България” № 44, бл.14, вх.Е, ет.1, ап.1,
представлявано от управителя С.Х.Н., да заплати на П.Ж.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис *, чрез адв.М.П., сумата от
500лв./петстотин лева/ - разноски по
делото.
ОСЪЖДА
“Екосист
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
бул.”България” № 44, бл.14, вх.Е, ет.1, ап.1, представлявано от управителя С.Х.Н., да заплати в полза на бюджета и по
сметка на Районен съд – гр.Пловдив, сумата от 90лв./деветдесет лева/ - разноски за съдебно – счетоводни
експертизи.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – гр.Пловдив в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Д. Кацарова
Вярно с оригинала:
ЦТ