Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София,
25.09.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря
СТЕФКА АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д № 1475 по описа за 2017г. и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правно основание, както следва : чл.26,ал.2
от ЗЗД вр.чл.44 от ЗЗД, вр.чл.59,ал.2 от ЗБН като главен иск и при условията на
евентуалност искове с пр.осн.чл.59,ал.5 от ЗБН и чл.59,ал.3 от ЗБН от К.Т.Б. АД / несъстоятелност / и А.Н.Д. И К.Х.М.в
качеството им на синдици на К.Т.Б. АД /н./
срещу И.К.К. ЕГН **********.
Твърди се, че лицензът на банката
е отнет на 6.11.2014г. с Решение № 138 на УС на БНБ и същото е обявено в ТР на
дата 7.11.2014г. Синдиците в изпълнение на задълженията си да издирват,
уточняват и попълват имуществото на банката са предявили исковете предвид
извършено изявление за прихващане от страна на ответника входирано при банката с
вх.№ 10574 от 03.11.2014г. със сумата от 88013 лв.,предхождано от уведомление
от същата дата от Б.Л.П.по чл.99,ал.3 от ЗЗД за извършена цесия на негово
парично вземане спрямо банката в размер на 88013 лв.
Банката ищец излага съображения,
че прихващането е нищожно на осн.чл.26,ал.2 от ЗЗД поради неспазване на
изискуемата в чл.59,ал.2 от ЗБН форма, а именно изявлението за прихващане е направено в писмена форма, но липсва
нотариална заверка на подписите на извършващия прихващането, каквато законът
предписва. Банката намира по главния иск, че поради липса на форма за
действителност, този способ за погасяване на задължението на ответникът не е
породил действие.
При условията на евентуалност и
ако не се уважи главния иск синдиците на банката предявяват искът по чл.59,ал.5
от ЗБН и поддържат, че са налице основанията на закона за прогласяване на
относителната недействителност на прихващането по отношение на кредиторите на
банката. Така извършеното прихващане, като извършено след началната дата на
неплатежоспособността попада и в редакцията на разпоредбата от 2006г. в сила
към момента на изявлението за прихващане и в новата редакция след изменението й
от ноември 2014г. Датата на поставяне на банката под особен надзор и датата на
нейната неплатежоспособност съвпадат и това е 20.06.2014г.
При условията на евентуалност и
ако не се уважи главния иск синдиците на банката предявяват иск с
пр.осн.чл.59,ал.3 от ЗБН, като твърдят, че прихващането е недействително спрямо
кредиторите на несъстоятелността, тъй като макар и вземането и задължението да
са придобити преди дата на решението за откриване производство по
несъстоятелност , то извършилия прихващането към момента на придобиване на
вземането е знаел за неплатежоспособността на банката.
Ищците молят да се пригласи
нищожността на прихващането, при евентуалност да се прогласи за недействително
спрямо кредиторите на несъстоятелността при предпоставките на чл.59,ал.5 от ЗЗД
и при евентуалност да се прогласи за
недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността при предпоставките на
чл.59,ал.3 от ЗЗД .
ОТВЕТНАТА СТРАНА оспорва исковете
. По главния иск намира, че е неоснователен доколкото изискуемата от закона
форма – чл.59,ал.2 от ЗБН касае прихващанията извършвани след откриване на
производството по несъстоятелност, т.е. след постановяване решението на съда за
откриване на производството. По искът с пр.осн.чл.59,ал.5 от ЗБН също намира,
че е неоснователен, тъй като намира, че с пар.8 от ПЗР на ЗИДЗБН не може на
действието на разпоредбата на ал.5 от чл.59 от ЗБН да се предаде обратно действие.
Нормата е противоречива, изменението й е прието при неспазване на процедурите
за това, влиза в противоречие с чл.1 от Протокол 1 на ЕКПЧОС. Неоснователен е
изцяло и третия иск, тъй като ответникът не е знаел, че банката е в
неплатежоспособност. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе в предвид становището на страните, представените доказателства
и събраните такива в хода на производството намира за установено следното:
Между страните няма спор, и от
представеното по делото съдебно извлечение от Протокол № 27 от 6.11.2014г. на
БНБ, с което е взето решение за отнемане
лиценза на банката, се установява, че банката не упражнява след отнемане на
лиценза банкова дейност и е в производство по несъстоятелност. Преди това съгласно
Решение на УС на БНБ № 73 от 20.06.2014г. дейността на банката е била
ограничена в рамките на специалния надзор под който е била поставена и са й
назначени квестори. Откриване
производството по несъстоятелност по отношение на банката е извършено с Решение
№ 664 от 22.04.2015г., СГС, т.о.,VІ-4 състав. С решението на САС постановено по
т.д.н.№2216/2015г. е изменена началната
дата на неплатежоспособността, считано от 20.06.2014г. Следва извод, че началната дата
на неплатежоспособността и датата на поставяне под специален надзор съвпадат за
банката ищец, която е в несъстоятелност.
По делото е представен договор за
банков кредит в евро от 17.03.2009г. и Анекс № 1от 20.07.2010г. към същия, от
които се установява, че ответникът е кредитополучател от банката, като му е
предоставен ипотечен кредит в размер на 86 228 евро, като към датата на
анекса задължението му е възлизало в размер на 65 752 евро.
От представения по делото Анекс №
95311 от 24.01.2013г. към Договор за
платежни услуги на потребител и Рамков договор за платежни услуги за
потребители се установява, че Б.Л.Б.е имал при банката ищец открит безсрочен
депозит „Плюс.“
По делото няма спор, че между Б.Б.и
ответника И.К. е сключен договор за прехвърляне на вземане от 3.11.2014г., с
което първия е прехвърлил на втория част от своето вземане като кредитор на
банката в размер на 88 013 лв.. Б.П., като кредитор на банката я е
уведомил на осн.чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия, видно от представеното
уведомление вх.№ 10572 от 03.11.2014г. Придобилия вземането И.К. е направил
изявление до квесторите на банката ищец с вх.№ 10574 от 03.11.2014г. на
осн.чл.104 вр.чл.103 ЗЗД и чл.99,ал.3 ЗЗД , с което е уведомил банката за
извършената цесия и е направил изявление за прихващане между неговите
задължения към банката по договора за банков кредит от 17.03.2009г. в размер на
88 013лв. и вземането придобито чрез цесия, което той има към банката в
размер на 88013 лв., като изрично прави и изявление за предсрочно погасяване на
задълженията си по кредита.
По делото е приета съдебно -
счетоводна експертиза, от която се установява, че така прехвърленото вземане и
направеното прихващане са отразени счетоводно при банката. Вещото лице
установява, че вземането предмет на цесията представлява част от цялото вземане
на Б. П., което той има към банката и прехвърлената от него част не я е
предявявал в производството по несъстоятелност и не е получавал нищо от първата
частична сметка за разпределение. Експертизата установява също, че ответникът е
имал общо задължение към 3.11.2014г. по договора за кредит към банката в размер
на 45 212.01 евро / главница и лихви/, като с изявлението за прихващане е
погасил сумата от 88 013 лв., а разликата до пълния размер на задължението
е погасил със собствени средства, като кредитът се води приключен от банката
към 20.01.2015г.
По делото са изискани и
представени протоколите с решенията на УС на БНБ във връзка с взетите решения
за поставяне на банката ищец под специален надзор и отнемане на лиценза,
доклада на квесторите относно състоянието на банката до НС от 20.04.2015г.,
доклад за текущото състояние на банката към 25.07.2014г. от квесторите и
множество прессъобщения на БНБ, както и писмо до ЕК. Докладите и решенията
установяват влошеното състояние на банката, факта, че възможностите за
оздравяването й минават през законодателни промени, които към този момент са
били трудно постижими. Това обаче са
данни, които са в докладите и писмата на квесторите и БНБ. Същите са
изискани от съда в рамките на съдебното производство, но няма данни да са
ставали достояние на широката общественост. От изявленията до пресата и
интервюта на управителя на БНБ, даващи информация на широката общественост не
може да се направи извод, че същата е уведомявана по категоричен начин, че
същата няма да възстанови дейността си и лиценза й ще бъде отнет. Това става
ясно едва на 6.11.2014г., която е публикувано решението на БНБ за отнемане на
лиценза. Изявлението за прихващане по чл.103 от ЗЗД е направено от страна на
ответникът на 3.11.2014г. три дни преди отнемане на лиценза и за него не важи
законовата презумция за знание на неплатежоспособността. Ищецът е представил
трудов договор от 01.07.2009г. на
ответникът за упражняван 10 часов допълнителен труд при ищецът. Длъжността е
„технически сътрудник“, като няма данни да е прекратяван към момента на
отнемане на лиценза.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл.59,ал.1 от ЗБН в редакцията й от 2006г.,ДВ.бр.59, приложима към процесните
прихващания кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към банката
ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност
двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му
е било изискуемо. В ал.2 на тази норма е предвидено изискването изявлението за
прихващане да се направи в писмена форма с нотариална заверка на подписите, до
синдика на банката. Прихващането е способ за погасяване на две насрещни,
еднородни, изискуеми и ликвидни задължения чрез едностранно волеизявление на
кредитора в едното правоотношение и длъжник в насрещното. За това и
възможността за извършване на прихващане е изрично предвидена в рамките на
производствата по несъстоятелност – общата и банковата и в ЗБН е уредена в
раздел ІІІ от гл.ІV Попълване на масата на несъстоятелностт.
По главния иск с пр.осн.чл.26,ал.2
от ЗЗД вр.чл.44 от ЗЗД вр.чл.59,ал.2 от ЗБН. Видно от представянето по делото
изявление за прихващане от 3.11.2014г. изходящо от ответната страна и входирано
на тази дата в банката ищец същото не е с нотариална заверка на подписите.
Съдът макар и да е имал възможност да се произнася, че този недостатък води до
нищожност на извършеното прихващане, доколкото в конкретния случай то е
направено преди решението за откриване на производството по несъстоятелност,
споделя тезата на ответника. Законът в разпоредбата на чл.59 от ЗБН дава уредба
на прихващането извършено след откриване на производството по несъстоятелност.
В този случай и след като банката е обявена в несъстоятелност съответния
кредитор ако иска да извърши редовно прихващане следва да го направи в
предвидената в чл.59,ал.2 от ЗБН форма – писмена с нотариална заверка на
подписите. Извършеното в конкретния случай прихващане на дата 3.11.2014г. е
направено преди постановяване решението на СГС от 22.04.2015г. за обявяване на КТБ АД в несъстоятелност и съдът
приема, че за да се извърши това прихващане няма изискване за форма т.е.
извършва се само по правилата на чл.104 вр.чл.103 от ЗЗД.
При така направения по-горе извод
съдът приема, че искът с пр.осн.чл.26,ал.2 от ЗЗД вр.чл.44 ЗЗД вр.чл.59,ал.2 от
ЗБН се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изводът по главния иск
следва да бъде разгледан първия предявен като евентуален иск с
пр.осн.чл.59,ал.5 от ЗБН. Законът в разпоредбата по 59,ал.5 от ЗБН в редакцията
действаща към момента на отправяне на изявлението за прихващане предвижда, че е
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен частта,
която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество,
прихващането извършено от длъжник на банката , след началната дата на
неплатежоспособността независимо от това кога са възникнали двете насрещни
вземания. В конкретния случай началната дата на неплатежоспособната на банката
ищец е установена с влязлото в сила решение на САС считано от 20.06.2014г. Изявлението за прихващане като направено след
този момент, а именно на 3.11.2014г. следва да се приеме за относително
недействително на основание на закона в сила към момента на неговото извършване.
Тази относителна недействителност се е проявила след откриване на
производството по несъстоятелност. В
конкретния случай не е необходима приложимост и на пар.8 от ПЗР на ЗИДЗБН.
Нормата е сходна с чл.646,ал.2 от ТЗ предвиждаща недействителност по отношение
на кредиторите на сделки и действия
извършени след началната дата на несъстоятелността на дадена фирма. Следва
извод, че прихващането извършено от страна на ответника с вземането си към банката
породено от цесията и със задължението си към нея по договора за кредит е
породило своето действие. По силата на закона и след откриване на
производството по несъстоятелност същото следва да се приеме за недействително спрямо останалите кредитори на
банката в производството по несъстоятелност. Изключение е направено за частта
от вземането, която кредиторът би получил
при осребряване на имуществото на
банката. В конкретния случай вещото лице в своето заключение е изчислило
сумата, която би се получила при първата сметка за разпределение –
9 725.44 лв.,представляващи 11.05 % от цялото прихванато вземане от
88 013 лв. Доколкото действието на прихващането е отложено и сметките за
разпределение може да са няколко съдът намира, че прогласяване на недействителността
следва да се даде общо, сочейки законовото изключение без конкретен размер.
Възраженията от ответната страна
за недействителност на пар.8 от ПЗР на ЗИДЗБН с оглед неспазен законодателен
процес съдът намира, че не следва да обсъжда, доколкото действащата редакция на
закона е достатъчна за да се приеме недействителност на прихващането. То е след
датата на неплатежоспособността. Съдът намира, че в конкретния случай не е
налице и нарушение на чл.1 от Протокол 1 към ЕКЧПОС. Правото на собственост, към
което се приема, че се отнася и вземането на кредитора не би могло да се приеме
за нарушено. Същото се явява ограничено, доколкото е създадена определена
процедура за удовлетворяване на всички кредитори с вземания срещу
несъстоятелната банка. Възможността да се създадат привилегии и защита правото
на вземане само на 1 или няколко от тях нарушава принципът на защита на
обществения интерес от еднакво удовлетворяване на всички кредитори с еднакви
права.
Искът с правно основание
чл.59,ал.3 вр.ал.4 от ЗБН, доколкото е предявен като втори евентуален и първия евентуален е уважен не
следва да бъде разглеждан от страна на съда.
Предвид изходът по спора
ответникът следва да бъде осъден да
внесе дължимата държавна по спора – 4
% върху материалния интерес от 88 013
лв.- 9 725.44 лв. = 78 287.56
лв. или сумата от 3 131.50 лв.ДТ см. СГС. Ищеца не претендира разноски, поради
които такива не му се следват.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът с пр.осн.чл.26,ал.2,вр.чл.44 ЗЗД
вр.чл.59,ал.2 от ЗБН предявен от К.Т.Б. АД / в несъстоятелност / ЕИК ********,гр.София, ул. ********, действаща
чрез синдиците А.Д. и К.М.срещу И.К.К. ЕГН **********,*** за прогласяване
нищожност на прихващане извършено с изявление вх.№ 10574 от 03.11.2014г..
ПО ИСКЪТ с пр. осн. чл.59, ал.5 от ЗБН предявен от А.Н.Д. И К.Х.М.в качеството им на синдици на К.Т.Б. АД
/н./
ПРОГЛАСЯВА недействителността по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на прихващане за сума в размер от 88 013 лв. извършено с
изявление вх. №10574 от 03.11.2014г.от И.К.К.
ЕГН **********,*** спрямо К.Т.Б. АД / в несъстоятелност / ЕИК ********,гр.София, ул. ********, с
изключение на частта, която кредиторът би получил при разпределението на
осребреното имущество.
ОСЪЖДА И.К.К.
ЕГН **********,*** да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гр.София, бул.
********сумата от 3 131.50 лв./ три хиляди сто тридесет и един лева и
петдесет стотинки / държавна такса .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от уведомяването пред САС .
ПРЕДСЕДАТЕЛ