СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
25.03.20г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 27.02.20г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/
гражданско дело № 6761/18г. и
констатира следното:
Предявен
е иск от „ОТП Ф.Б.“ ЕАД против А. Б. с правно основание чл. 422 от ГПК - за
установяване съществуването на вземане по договор за кредит от 31.05.14г. в
размер на: 43 317, 52 лева – главница; 2 582, 57 лева – договорна
лихва за периода 05.04.16г. – 03.11.16г.; 318, 85 лева – наказателна лихва за
периода 25.05.16г. – 03.11.16г.; 120 лева – такси и разноски; законна лихва
върху посочената главница за периода от 04.11.16г. до цялостното й изплащане
/които суми са визирани в заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени
от СРС 71 състав по г.д. № 63145 от 16г./.
Предявен
е и евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумите:
43 317, 52 лева – главница и 120 лева – такси и разноски.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
„Б.Д.“
ЕАД /заемодател/ и А. Б. /кредитополучател/ са били обвързани от правоотношение
по договор за банков кредит /сключен на 31.05.14г./. В рамките на това правоотношение
– банката е предоставила на ответницата сума в размер на 50 000 лева.
Посоченото вземане на банката е било цедирано – прехвърлено /с договор от
14.03.17г./ в полза на ищеца.
Искът
е основателен:
Приетата
по делото счетоводна експертиза установява, че:
Към
04.11.16г. /когато е бил сезиран заповедният съд/ по процесното кредитно
правоотношение са били изискуеми /при условията на предсрочна изискуемост/
следните суми: 43 317, 52 лева – главница; 2 582, 57 лева – договорна
лихва; 318, 85 лева – наказателна лихва; 120 лева – такси и разноски. Липсват
доказателства /в такава насока са констатациите и на вещото лице/ изброените
суми да са били платени от ответницата /в полза на банката или в полза на
ищеца/ след 04.11.16г. С оглед това – искът следва да бъде уважен.
Досежно
защитната теза на процесуалния представител на ответницата:
Възраженията,
касаещи представителната власт на лицето, подписало процесния договор за кредит
от името на банката - се опровергават от събраният /допълнително/ по делото
писмен доказателствен материал /в тази връзка са представени пълномощни, които
удостоверяват валидно учредена представителна власт/.
Правният
ефект по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД е настъпил в хода на настоящото
производство /в тази връзка е представено и изрично пълномощно, с което банката
е дала право на ищеца да уведоми от нейно име ответницата за цесията/.
Възражения
срещу настъпването на предсрочната изискуемост – не са заявени по делото.
Независимо от това:
В
случая следва да се приеме, че банката е уведомила надлежно /в хипотезата на
чл. 47, ал. 7, предл. 2-ро от ГПК във връзка с чл. 47, ал. 5 от ГПК/
ответницата за предсрочната изискуемост на кредита /по делото е удостоверено,
че: към момента на връчване на представената по делото нотариална покана,
съдържаща изявление на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, към
момента на връчване на издадената заповед за изпълнение, към момента на
връчване на призовката за доброволно изпълнение, към момента на връчване на
съобщението за процесната цесия и към момента на настоящото съдебно
производство – ответницата не може да бъде открита на актуалният й - регистриран
адрес; в този смисъл – с оглед това: в случая за кредитора не е имало друга
правна възможност да защити правата си – освен при условията именно на
цитираните текстове от закона/.
С
оглед изложеното - главният иск следва да бъде уважен изцяло /а евентуалният –
оставен без разглеждане/.
Предвид
съдържанието на ТР №4/14г. на ВКС – в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
съдебни разноски както за настоящото производство, така и за заповедното такова
/юрисконсултското възнаграждение обаче, дължимо за заповедното производство -
следва да бъде определено по правилата на новият чл. 78, ал. 8 от ГПК/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422 от ГПК на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД
против А.В.Б. ЕГН **********, че ответницата дължи на дружеството /към
04.11.16г./ по договор за кредит от 31.05.14г. следните суми: 43 317, 52
лева – главница; 2 582, 57 лева – договорна лихва за периода 05.04.16г. –
03.11.16г.; 318, 85 лева – наказателна лихва за периода 25.05.16г. –
03.11.16г.; 120 лева – такси и разноски; законна лихва върху посочената
главница за периода от 04.11.16г. до цялостното й изплащане /които суми са
визирани в заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени от СРС 71 състав
по г.д. № 63145 от 16г./.
ОСЪЖДА
А.В.Б. да плати на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД 2 027 лева – съдебни разноски за настоящото
производство /на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК/ и 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение /на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него/, съответно 927 лева – съдебни
разноски за заповедното производство и 50 лева юрисконсултско възнаграждение /на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него/.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуалният иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: