№ 230
гр. Бургас, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Търговско дело
№ 20212100900469 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ТД на НАП Бургас, с адрес на
призоваване: гр.Бургас, ул.”Цар Петър” №5Б, ет.7, представлявана от публичен изпълнител
Теменуга Петкова, срещу „СТЕНИСОФТ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул."Патриарх Евтимий" №48, представлявано от Стефан Николов
Кожухаров и „РЕКОРД 2013" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.“Дървеница“, ул."Иван Боримечката" №3, представлявано от А.Г.Д., с която
се иска обявяване за относително недействителна по отношение на държавата на следната
възмездна сделка, сключена между ответниците с имуществени права на длъжника
„Стенисофт“ ЕООД: договор за покупко-продажба на следния недвижим имот-
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.651.95.1.36 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - Служба град
Бургас, одобрена със Заповед РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се на адрес гр.Бургас, жк.“Меден рудник“ бл.391, ет.0, магагазин 3, изграден в
сграда №1, в поземлен имот 07079.651.95, с площ от 48,560 кв.м., тип за търговска дейност,
ведно с прилежащите 0425 % идеални части от общите части на сградата, обективирана в
н.а. за учредяване право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот №62, т.I, рег.
№1551, н.д.№45/03.04.2018 г. на нотариус с рег.№542 на НК, район на действие РС-Бургас,
на две самостоятелни основания: главен иск-сделката е сключена след датата на
установяване на публично задължение в резултат на ревизия, като при нея даденото
значително надхвърля по стойност полученото, и евентуален иск - сделката е сключена след
датата на установяване на публично задължение в резултат на ревизия, с намерение да се
увреди публичния взискател.
Ищецът твърди, че със Заповед за възлагане №Р-02000217008196-020-001/24.11.2017 г. на
1
Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП-Бургас е възложено извършването на ревизия
на „СТЕНИСОФТ“ ЕООД. Заповедта е била връчена на дружеството електронно на
12.12.2017 г. След извършена ревизия констатациите от ревизионното производство са
обективирани в Ревизионен акт №Р- 02000217008196-091-001/22.05.2018 г., според който
дружеството дължи общо 100171,87 лева, от които главница в размер 79098,39 лева и лихви
в размер на 21713,48 лева.
Ищецът твърди, че има качеството на кредитор, а „СТЕНИСОФТ“ ЕООД, е негов
длъжник с публични задължения. Посочва, че с цел да осуети възможността за събиране на
установените публични вземания в особено големи размери дружеството продава
собствения си недвижим имот на втория ответник „РЕКОРД 2013“ ООД с договор за
покупко-продажба, обективиран в н.а. за учредяване право на ползване и покупко-продажба
на недвижим имот №62, том I, peг.№1551, дело №45/03.04.2018 г. на нотариус Сергей
Янков, рег.№542 на НК и район на действие РС-Бургас.
Според ищеца, разпоредителната сделка от 03.04.2018 г. е извършена след връчването на
заповедта за възлагане на ревизия, извършено по електронен път на 12.12.2017 г., а даденото
по договора значително надхвърля по стойност полученото, с оглед данъчната оценка на
имота и два пъти по-ниската продажна цена.
При условията на евентуалност се заявява, че сделката е сключена с намерение да се
увредят публичните взискатели, тъй като продавачът е намалил своето имущество, не е
погасил задълженията към НАП, които са в особено големи размери и е декларирал пред
нотариуса неверни данни, а именно за липсата на публични задължения.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства.
Предявеният главен иск е с правно основание чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК, а предявеният
при условията на евентуалност иск е с правно основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК.
В предоставения срок по чл.367 от ГПК ответникът „РЕКОРД 2013“ ООД не се е
възползвал от правото си да подаде писмен отговор на исковата молба.
В предоставения срок по чл.367 от ГПК ответникът „СТЕНИСОФТ“ ЕООД депозира
писмен отговор, в който искът се оспорва като неоснователен. Твърди се, че в периода
м.януари 2014 г. - м.февруари 2018 г. счетоводното обслужване на „СТЕНИСОФТ“ ЕООД и
разплащането на дължимите публични вземания е било възложено на дипломиран
счетоводител - К.Д.Б., но поради неизпълнение на задълженията от посоченото лице, е било
допуснато нарушението установено с посочения в исковата молба ревизионен акт. Посочва
се, че управителят на дружеството не е знаел за вида и размера на декларираните и
установени впоследствие задължения към НАП.
Ответникът твърди, че е сключил с „Райфайзенбанк (България) договор за банков кредит
№74335/28.05.2011 г., за обезпечаването на вземането по който е била учредена договорна
ипотека в полза на банката върху обекти с идентификатор №07079.651.95.1.34,
№07079.651.95.1.35 и №07079.651.95.1.36, сред които и процесния. Поради затруднения в
изплащането на задължението е било поискано, респ. получено разрешение от банката за
2
продажба на обектите, служещи за обезпечение. Именно в тази връзка е бил сключен
договорът за покупко-продажба с „РЕКОРД 2013“ ООД от 03.04.2018 г., като имотът е
продаден на пазарна цена. Кредитното задължение на „СТЕНИСОФТ“ ЕООД към
посочената банка е било погасено, а учредената върху имотите в полза на банката ипотека -
заличена.
Ответникът твърди, че към датата на сделката не е знаел за съществуващите публични
задължения. Ревизионният доклад е бил връчен на 26.04.2018 г., а ревизионният акт на
23.05.2018 г., поради което се оспорват твърденията за намерение за увреждане на
кредитора.
Изтъква се и това, че дружеството е погасило текущи данъчни задължения на 05.10.2021
г.
В подкрепа на твърденията си ангажира доказателства.
В срока по чл.372 ГПК е подадена допълнителна искова молба от ищеца, с която
твърденията за увреждане на кредитора с атакуваната сделка се поддържат. Оспорват се
доводите на ответника „СТЕНИСОФТ“ ЕООД, касаещи вътрешните отношения на
дружеството с избрания счетоводител, като неотносими към спора. Изтъква се, че сделката е
сключена след уведомяване на длъжника, респ. връчване на заповедта за възлагане на
ревизия, осъществено на 12.12.2017 г. Уточнява се, че с ревизионния акт се констатират вече
възникнали и установени задължения. Оспорват се представените от ответника писмени
доказателства като неотносими.
От ответника „СТЕНИСОФТ“ ЕООД е депозиран допълнителен отговор по чл.373 от ГПК,
с който се подчертава, че процесната сделка не е извършена с цел да увреди кредиторите и
се поддържат доказателствените искания направени с отговора.
В срока по чл.373 ГПК от право на допълнителен отговор по чл.373 от ГПК се е
възползвал и „РЕКОРД 2013“ ООД, в който претенцията се оспорва като неоснователна.
Излагат се съображения за това, че към датата на сделката не е бил издаден ревизионен акт и
същият не е влязъл в сила. На следващо място се сочи, че с процесната сделка дружеството
„РЕКОРД 2013“ ООД е поело значителни задължения на продавача „СТЕНИСОФТ“ ЕООД
по сключения от последния договор за банков кредит №74335/28.05.2011 г. с
„Райфайзенбанк (България)“ АД. Посочва се, че с платените задължения от страна на
купувача той е встъпил в дълга на продавача и част от цената е платена именно под формата
на погасяване на дълга към третото лице – банката кредитор. Ангажира доказателства.
Бургаският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и представените и събрани по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно установено е по делото, че на 03.04.2018 г., между ответниците „Стенисофт“
ЕООД, чрез управителя Стефан Николов Кожухаров и „Рекорд 2013“ ООД, чрез управителя
Александър Георгиев Дончев, е сключен договор за покупко-продажба на два недвижими
имота, сред които и процесния, представляващи два самостоятелни обекта с идентфикатори
№07079.651.95.1.34 и №07079.651.95.1.36, и двата по Кадастралната карта и кадастралните
3
регистри на гр.Бургас, като сделката е обективирана в н.а. за учредяване право на ползване и
покупко-продажба на недвижим имот №62, т.I, рег.№1551, н.д.№45/03.04.2018 г. на
нотариус с рег.№542 на НК и район на действие – РС-Бургас, приет като доказателство по
делото.
От съдържанието му се установява, че обект на продажба са били самостоятелен обект в
сграда с идентификатор №07079.651.95.1.34 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-
9/30.01.2009 г. на Изп.Директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена
заповед за изменение в КККР, с адрес на имота: гр.Бургас, ж.к.“Меден Рудник“, бл.391, ет.0,
обект магазин №1, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор
№07079.651.95, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива
на обекта: 1, построен в УПИ III-43 в кв.130 по плана на ж.к.“Меден Рудник“, гр.Бургас, с
площ от 51,81 кв.м., състоящ се от търговска площ, склад и санитарен възел, ведно с
прилежащи части 0,453 %, равняващи се на 6,92 кв.м.ид.ч. от общита части на сградата и
0,453 % ид.ч. от правото на строеж върху имота, върху който е построена жилищната сграда,
при граници: изток-външен зид, запад-външен зид, север-магазин №2, юг-външен зид, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 07079.651.95.1.35, под обекта –
07079.651.95.1.52, 07079.651.95.1.51, над обекта-07079.651.95.1.2, 07079.651.95.1.1,
07079.651.95.1.3 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор №07079.651.95.1.36 по
КККР, одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2009 г. на Изп.Директор на АГКК, последно
изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота:
гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, бл.391, ет.0, магагазин №3, намиращ се в сграда №1,
разположена в поземлен имот с идентификатор №07079.651.95, предназначение на
самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, построен в УПИ III-43 в
кв.130 по плана на ж.к.“Меден Рудник“, гр.Бургас, с площ от 48,56 кв.м., състоящ се от
търговска площ, офис и санитарен възел, ведно с прилежащи части 0,425 %, равняващи се на
6,49 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и 0,425 % ид.ч. от правото на строеж върху
имота, върху който е построена жилищната сграда, при граници: изток-стълбищна клетка и
коридор, запад – външен зид, север – магазин №4, юг – магазин №2 и коридор, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-07079.651.95.1.35, 07079.651.95.1.37, под
обекта – 07079.651.95.1.41, 07079.651.95.1.42, 07079.651.95.1.43, над обекта –
07079.651.95.1.3, 07079.651.95.1.5, 07079.651.95.1.4.
Предмет на настоящето производство е продажбата на самостоятелен обект с
идентификатор №07079.651.95.1.36 по КККР.
От съдържанието на акта се установява и това, че върху самостоятелните обекти, предмет
на продажбата е било учредено в полза на ФЛ А.Г.Д., който е и представляващ „Рекорд
2013“ ООД управител, безвъзмездно право на ползване, както и че продажната цена на двата
имота е била уговорена в размер на 29 000 Евро, а сборът от данъчните оценки на двата
имота към датата на изповядване на сделката е бил в размер на 124 745,90 лева. Що се
отнася до задължението за заплащане на продажната цена, в нотариалния акт изрично е
записано, че продажната цена представлява остатъчен дълг на продавача към
4
„Райфайзенбанк (България) ЕАД, с която сума ще се погасяват задълженията на продавача
към банката, произтичащи от Договор за банков кредит №74335/28.05.2011 г. в размер на 75
000 Евро. В тази връзка е посочено още, че върху имотите има учредена ипотека в полза на
банката.
За целите на настоящето производство е издадено от Община Бургас удостоверение за
данъчна оценка, изх.№**********/11.10.2021 г., от съдържанието на което става ясно, че
към м.10.2021 г. данъчната оценка на процесния имот възлиза на сумата от 56 567,80 лева.
По делото са приложени писмени доказателства, л.9-10 и л.11-62, от съдържанието на
които става ясно, че Заповед за възлагане на ревизия №Р-02000217008196-020-
001/24.11.2017 г. е била връчена на ответника „Стенисофт“ ЕООД на 12.12.2017 г., което е
преди сключване на сделката на 03.04.2018 г., а ревизионният акт №Р-02000217008196-091-
001/22.05.2018 г. за установени задължения за довнасяне в общ размер на 79 098,39 лева и
лихви за просрочение към тях в общ размер на 21 073,48 лева му е бил връчен чрез
упълномощеното лице-К.С.К. на 23.05.2018 г., което е след сключване на сделката.
По делото е приложено нотариално заверено на 23.04.2018 г. пълномощно, за което няма
данни да е било оттеглено, а съдържанието и авторството му не са оспорени в настоящето
производство. Според т.3 от същото, управителят на ответното дружество „Стенисофт“
ЕООД е възложил на К.С.К. да представлява дружеството пред НАП, НОИ, АВ, НСИ,
Инспекцията по труда и др., като от името на дружеството има право да представя
необходимите документи, заявления, декларации и информация на магнитни носители по
ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО, ЗМДТ, ДОПК, КСО, КТ и др.нормативни актове, да подава молби,
заявления (включително и за регистрация по ЗДДС), декларации, искания и др.документи и
да получава от името на търговеца всякакви други документи и удостоверения от
изброените учреждения, да получава валидни актове за нарушения, НП, писма и покани от
изброените учреждения, като се подписва за сметка на предприятието.
По делото в качесвото на свидетели са разпитани А.П.Г. и К.М.Д., от показанията на които
става ясно, че К.А. е водила счетоводството на „Стенисофт“ ЕООД, чийто управител
разбрал за задълженията на дружеството към държавата едва след като била извършена
данъчната ревизия, а продаденият на 03.04.2018 г. обект е бил празен, на замазка, част от
която - изкъртена, с изтръгнати кабели.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която дава
заключение, че пазарната стойност на посочения недвижим имот към датата на сделката-
03.04.2018 г., с приспадане на учреденото безвъзмездно и пожизнено право на ползване
възлиза на сумата от 18 200 лева. Без приспадане на това право, средната пазарна стойност
на самостоятелния обект възлиза на 48 400 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна
страна:
Съгласно нормата на чл.216, ал.1 от ДОПК, недействителни по отношение на държавата,
съответно на общините, са сключените след датата на деклариране или на установяване на
5
публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия,
ако в резултат на ревизията са установени публични задължения: 1.безвъзмездни сделки с
имуществени права на длъжника; 2.възмездни сделки с имуществени права на длъжника,
при които даденото значително надхвърля по стойност полученото; 3.непарични вноски на
имуществени права на длъжника; 4.сделки или действия с намерение да се увредят
публичните взискатели; 5.погасяване на парични задължения чрез прехвърляне на
собственост, ако връщането би довело до увеличаване на сумата, която публичните
взискатели биха получили при разпределение на осребреното имущество на длъжника;
6.сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с
длъжника лице.
По естеството си исковете по чл.216, ал.1 от ДОПК са вид обезпечение за фиска, тъй като
чрез тях кредиторът на публични вземания-държавата чрез НАП, респ.Общините, реализира
потестативното си право определени увреждащи сделки да се считат за недействителни по
отношение само на него, но в отношенията на страните по тях да запазят обвързващото си
действие (В този смисъл Решение №69 от 22.06.2012 г. на ВКС по т.д.№534/2011 г., I т. о.
ВКС).
Видно е, че разпоредбата на ал.1 на чл.216 от ДОПК регламентира няколко отделни
фактически състава, пораждащи едно и също по вид материално преобразуващо право, като
в конкретния случай са заявени два от тях: възмездни сделки с имуществени права на
длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото – т.2 на чл.216
от ДОПК, а при условията на евентуалност и сделки или действия с намерение да се увредят
публичните взискатели – т.4 на чл.216 от ДОПК.
Допълнителен общ елемент към всеки от фактическите състава по ал.1 е сделките да са
сключени след датата на установяване на публичното задължение, съответно след
връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени
публични задължения.
При това положение предявените искове ще следва да бъдат разгледани в
последователността, в която са заявени.
По иска с правно основание чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК:
За да е основателен този иск е необходимо да се установи, че длъжникът по публични
задължения след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на
която са установени публични задължения, е сключил възмездна сделка, с която се е
разпоредил със свои имуществени права, като даденото от него значително надхвърля
получената насрещна престация.
В настоящия казус е безспорно, че атакуваната сделка е сключена на 03.04.2018 г., което е
след датата на връчване на заповедта за ревизия, в резултат на която са установени публични
задължения за довнасяне в общ размер на 100 171,87 лева, а именно на 12.12.2017 г.
Ответникът „Стенисофт“ ЕООД не оспорва валидното възникване на задълженията по
представения ревизионен акт и въвежда като защитно твърдение, че сделката е извършена
6
преди връчване на ревизионния доклад и ревизионния акт.
Без значение за основателността на претенцията по чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК е
обстоятелството, че ревизионният доклад и ревизионният акт са били връчени на ответника
„Стенисофт“ ЕООД преди изповядване на сделката на 03.04.2018 г. Безспорно е, че
заповедта за възлагане на ревизия е била връчена електронно на ответника преди тази дата -
на 12.12.2017 г.
По отношение на сделката, чиято относителна недействителност се претендира от ищеца,
чиято е и тежестта на доказване, не се установи нееквивалентност на насрещните престации
към момента на сключването на сделката, както и въведеното от законодателя изискване
същото да е значително.
Действително, данните по делото сочат, че продажната цена на имотите, сред които и
процесния е приблизително два пъти по-ниска от данъчната им оценка към същия момент,
но този факт намира своето обяснение в състоянието на процесния имот към момента на
сделката – на замазка, с липсваща дограма и изтръгната ел.система и учреденото върху него
право на ползване, което значително намалява продажната му стойност. Видно от
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза, средната
пазарна стойност на самостоятелния обект с идентификатор №07079.651.95.1.36 след
приспадане на учреденото безвъзмезно и пожизнено право на ползване възлиза на сумата от
18 200 лева.
При горните мотиви и предвид липсата на значително несъответствие между даденото и
полученото, предявеният срещу ответниците „Стенисофт“ ЕООД и „Рекорд 2013“ ООД иск
с правно основание чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК за обявяване на относителната
недействителност на договор за покупко-продажба на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №07079.651.95.1.36 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2009 г.
на Изп.Директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение в КККР, с адрес на имота: гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, бл.391, ет.0, магагазин
№3, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор
№07079.651.95, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива
на обекта: 1, построен в УПИ III-43 в кв.130 по плана на ж.к.“Меден Рудник“, гр.Бургас, с
площ от 48,56 кв.м., състоящ се от търговска площ, офис и санитарен възел, ведно с
прилежащи части 0,425 %, равняващи се на 6,49 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и
0,425 % ид.ч. от правото на строеж върху имота, върху който е построена жилищната сграда,
при граници: изт-стълбищна клетка и коридор, запад – външен зид, север – магазин №4, юг –
магазин №2 и коридор, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-
07079.651.95.1.35, 07079.651.95.1.37, под обекта – 07079.651.95.1.41, 07079.651.95.1.42,
07079.651.95.1.43, над обекта – 07079.651.95.1.3, 07079.651.95.1.5, 07079.651.95.1.4,
обективиран в н.а. за учредяване право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот
№62, т.I, рег.№1551, н.д.№45/03.04.2018 г. на нотариус с рег.№542 на НК и район на
действие – РС-Бургас, е неоснователен и следва да се отхвърли.
При това положение съдът следва да разгледа предявеният при условията на евентуалност
7
иск по чл.216, ал.1, т.4 от ГПК с предмет договора за покупко-продажба, сключен между
ответниците с н.а. за учредяване право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот
№62, т.I, рег.№1551, н.д.№45/03.04.2018 г. на нотариус с рег.№542 на НК и район на
действие – РС-Бургас.
Съгласно разпоредбата на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК, недействителни по отношение на
държавата, съответно на общините, са сключените след датата на установяване на
публичното задължение, съответно след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, ако
в резултат на ревизията са установени публични задължения: сделки или действия с
намерение да се увредят публичните взискатели.
От доказателствата по делото се установява, че атакуваната сделка е сключена след
връчване на заповедта за възлагане на ревизия, при която с влязъл в сила поради
необжалване ревизионен акт са били установени задължения в общ размер от 100 171,87
лева. Налице са следователно два от елементите от фактическия състав на нормата на
чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК - наличие на публични задължения и разпоредително действие,
извършено след започването на данъчната ревизия. Това разпоредително действие от
обективна страна е увреждащо, тъй като намалява имуществото на длъжника "Стенисофт"
ЕООД, което води до затрудняване удовлетворението на кредитора. Сделката е извършена
във вреда на публичния взискател. Увреждане на кредитора е налице, когато длъжникът се
лишава от свое имущество, имуществото му намалява или в случаите, когато длъжникът не
се обеднява, но с действието си затруднява удовлетворяването на кредитора си. В
конкретния случай активите на дружеството са били продадени, с което кредиторът е бил
поставен в невъзможност да насочи изпълнението върху тях, а същевременно с това не е
получена насрещна престация, тъй като в нотариалния акт за сделката страните са
постигнали съгласие с нея да се погасяват задължеинята на продавача към „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД.
С решение №69 от 22.06.2012 г. на ВКС по т.д.№534/2011 г., I т.о., се приема, че сделката е
недействителна, ако е предприета с намерение за увреждане у длъжника. Намерението за
увреждане, като елемент от фактическия състав по чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК не включва
такова намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял, когато разпоредителната
сделка е сключена след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на
ревизията са установени публични задължения (В този смисъл са Решение №69 от
22.06.2012 г. на ВКС по т.д.№534/2011 г., I т.о., Решение №436 от 22.12.2011 г. на ВКС по
гр.д.№308/2011 г.). В хипотезата на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК намерението за увреждане не
се предполага, а подлежи на доказване и доказателствената тежест е за ищеца.
Намерението за увреждане следва да се разглежда като мисъл и желание да се направи
нещо във вреда на кредитора, съзнание, че със съответния правен акт се уврежда кредитора,
най-често като се намалява имуществото на длъжника, служещо принципно за
удовлетворяване вземанията на кредиторите – Решение на ВКС по чл.290 ГПК №27 от
28.02.2013 г. по т.д.№410/2012 г. Намерението за увреждане следва да се извлече във всеки
конкретен случай от фактическите обстоятелства по делото. В тази връзка, следва да се
8
изтъкне, че в настоящия случай с получаване на заповедта за възлагане на данъчна ревизия
първият ответник е бил информиран, че ще бъде извършена проверка на неговата изрядност
в периода 01.01.2014 г. – 31.12.2016 г. по отношение на корпоративния данък, 01.01.2013 г.
– 31.10.2017 г. по отношение на данък върху доходите от трудови и приравнените на тях
правоотношения, 01.01.2014 г. – 31.10.2017 г. по отношение на ДДС, 01.01.2013 г. –
31.10.2017 г. по отношение на ДОО – за осигурител, 01.01.2013 г. – 31.10.2017 г. по
отношение на вноски за зздравно осигурияване – за осигурители, 01.01.2013 г. – 31.10.2017
г. по отношение на универсален пенсионен фонд – за осигурители и в периода 01.01.2013 г.
– 31.10.2017 г. по отношение на професионален пенсионен фонд.
Намерението в случая се установява от последователността в действията на длъжника.
Пряко доказване на това намерение няма как да бъде проведено, но е очевидно от всички
събрани доказателства, че поведението на длъжника е било насочено към освобождаване от
активи на значителна стойност след датата на връчване на заповедта, дала начало на
ревизията. Сделката е сключена около три месеца след връчването на заповедта. С
процесния нотариален акт първият ответник се е разпоредил безвъзмездно в полза на трето
лице с притежаваните от него недвижими имота като му е учредил право на ползване, с
което значително е намаляла стойността на имотите, предмет на продажбата, а като
допълнителен аргумент в подкрепа на извода за намерението да се увреди публичния
взискател е и обстоятелството, че сделката не е последвана от плащане.
Отчуждаването на имуществото, без в патримониума на първия ответник да постъпи
цената представлява увреждане на кредитора, тъй като прави невъзможно неговото
удовлетворяване. Липсата на плащане сочи, че единствената цел на продавача е била да се
освободи от имуществото си.
С оглед на изложеното съдът намира, че претенцията е основателна и доказана и следва
да бъде уважена. С оглед на това и предвид наличието на останалите кумулативно
предвидени предпоставки за уважаване на иска по чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК, които бяха
коментирани по-горе, евентуалният иск спрямо ответниците се явява основателен и следва
да се уважи като такъв.
При този изход ответниците следва да заплатят по сметка на БОС държавна такса в
размер на 565,68 лева, предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса, както и сумата от 300,00 лева, представляваща изплатеното от бюджета на
съда възнаграждение на вещото лице.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за относително недействителен спрямо държавата по предявения иск от ТД на
НАП- Бургас, ЕИК 1310631880024, чрез публичен изпълнител Теменуга Петкова, адрес на
призоваване: гр.Бургас, ул."Цар Петър" №56, ет.7, против „СТЕНИСОФТ” ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул."Патриарх Евтимий" №48,
9
представлявано от Стефан Николов Кожухаров и „РЕКОРД 2013" ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Дървеница“, ул."Иван Боримечката" №3,
представлявано от А.Г.Д., на основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК, договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. за учредяване право на ползване и покупко-
продажба на недвижим имот №62, т.I, рег.№1551, н.д.№45/03.04.2018 г. на нотариус с рег.
№542 на НК и район на действие – РС-Бургас, който недвижим имот представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №07079.651.95.1.36 по КККР, одобрени със
Заповед №РД-18-9/30.01.2009 г. на Изп.Директор на АГКК, последно изменение със заповед:
няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота: гр.Бургас, ж.к.“Меден
рудник“, бл.391, ет.0, магагазин №3, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот
с идентификатор №07079.651.95, предназначение на самостоятелния обект: за търговска
дейност, брой нива на обекта: 1, построен в УПИ III-43 в кв.130 по плана на ж.к.“Меден
Рудник“, гр.Бургас, с площ от 48,56 кв.м., състоящ се от търговска площ, офис и санитарен
възел, ведно с прилежащи части 0,425 %, равняващи се на 6,49 кв.м.ид.ч. от общите части на
сградата и 0,425 % ид.ч. от правото на строеж върху имота, върху който е построена
жилищната сграда, при граници: изток-стълбищна клетка и коридор, запад – външен зид,
север – магазин №4, юг – магазин №2 и коридор, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж-07079.651.95.1.35, 07079.651.95.1.37, под обекта –
07079.651.95.1.41, 07079.651.95.1.42, 07079.651.95.1.43, над обекта – 07079.651.95.1.3,
07079.651.95.1.5, 07079.651.95.1.4.
ОТХВЪРЛЯ предявения главен иск с правно основание чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК от ТД
на НАП- Бургас срещу „СТЕНИСОФТ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул."Патриарх Евтимий" №48, представлявано от Стефан Николов
Кожухаров и „РЕКОРД 2013" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.“Дървеница“, ул."Иван Боримечката" №3, представлявано от А.Г.Д., за
обявяване за относително недействителен по отношение на държавата на договор за
покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в н.а. за учредяване право на ползване
и покупко-продажба на недвижим имот №62, т.I, рег.№1551, н.д.№45/03.04.2018 г. на
нотариус с рег.№542 на НК и район на действие – РС-Бургас, който недвижим имот
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор №07079.651.95.1.36 по КККР,
одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2009 г. на Изп.Директор на АГКК, последно
изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота:
гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, бл.391, ет.0, магагазин №3, намиращ се в сграда №1,
разположена в поземлен имот с идентификатор №07079.651.95, предназначение на
самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, построен в УПИ III-43 в
кв.130 по плана на ж.к.“Меден Рудник“, гр.Бургас, с площ от 48,56 кв.м., състоящ се от
търговска площ, офис и санитарен възел, ведно с прилежащи части 0,425 %, равняващи се на
6,49 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и 0,425 % ид.ч. от правото на строеж върху
имота, върху който е построена жилищната сграда, при граници: изток-стълбищна клетка и
коридор, запад – външен зид, север – магазин №4, юг – магазин №2 и коридор, при съседни
10
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-07079.651.95.1.35, 07079.651.95.1.37, под
обекта – 07079.651.95.1.41, 07079.651.95.1.42, 07079.651.95.1.43, над обекта –
07079.651.95.1.3, 07079.651.95.1.5, 07079.651.95.1.4.
ОСЪЖДА „СТЕНИСОФТ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул."Патриарх Евтимий" №48, представлявано от Стефан Николов Кожухаров и
„РЕКОРД 2013" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.“Дървеница“, ул."Иван Боримечката" №3, представлявано от А.Г.Д., да заплатят по
сметка на БОС, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 565,68 лева държавна
такса, както и сумата от 300 лева, възнаграждение на вещо лице.
Решението може да се обжалва пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
11