№ 103
гр. В., 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20233110101370 по описа за 2023 година
Предявена е искова молба с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК от страна на
ищцата Н. Н. А., представлявана от адв. П. Н. от АК - В., съдържаща отрицателни
установителни претенции, против „А.Б.Б“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. С., представлявано от Х.М.М., П.В. и В.Т..
В исковата молба се твърди, че с изпълнителен лист от 20.10.2010 г, издаден въз основа
на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № ***0 г., издадена по ч.гр.д. № *** г. по описа
на ВРС ищецът е осъден да заплати на „Т.Б.А.К“ ЕАД следните суми: сумата от 534.65 лева,
дължима на основание сключен между длъжника и заявителя Договор за потребителски
кредит № **********, сключен на 21.12.2007 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 14.09.2010г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 72.25 лева, представляваща договорна лихва за
периода 01.11.2009 г. – 02.08.2010 г., както и сумата от 125.00 лева, представляваща
направени по делото съдебно деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Вземането по изпълнителния лист било
прехвърлено от цедента „Т.Б.А.К“ ЕАД на цесионера „А.Б.Б“ ЕООД с договор за цесия от
23.02.2015 г. Въз основа на изпълнителния лист по молба на „Т.Б.А.К“ ЕАД от 14.05.2012 г.
било образувано изпълнително дело №*** г. по описа на ЧСИ С.Д., рег.№ в КЧСИ, по което
били извършвани редица изпълнителни действия, последното от които било запор на
банкова сметка от 17.04.2013 г., като след това действия не били извършвани. Ищецът
твърди, че вземането е погасено на 17.04.2018 г. поради изтекла петгодишна погасителна
давност.
1
Предвид горното ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено между страните, че тя не дължи на ответника следните суми: сумата от 534.65
лева, дължима на основание сключен между длъжника и заявителя Договор за
потребителски кредит № **********, сключен на 21.12.2007 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 14.09.2010 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 72.25 лева, представляваща договорна
лихва за периода 01.11.2009 г. – 02.08.2010 г., както и сумата от 125.00 лева, представляваща
направени по делото съдебно деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 20.10.2010 г. въз основа на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № ***0 г.,
издадена по ч.гр.д. №*** г. по описа на ВРС, поради погасяване вземането по давност.
Претендира и да й бъдат присадени направените по делото разноски.
В законоустановения срок ответникът не е депозирал писмен отговор. В подадено
писмено становище по делото, след насрочването на открито заседание, ответната страна,
чрез представителя си юрисконсулт. Любенова заявява, че ответникът признава предявения
иск, няма претенции по отношение на ищцата и делото е прекратено при съдебния
изпълнител.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за
установено от фактическа и правна страна следното: Ищцовата страна не е представила
по делото доказателства за сключен между ищцата и „Т.Б.А.К“ ЕАД договор за
потребителски кредит на 21.12.2007 г., но на съдебния състав е служебно известно, след
справка в деловодството на РС – В., че е било образувано ч.гр.д. №*** г. по описа на РС –
В., въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, подадено от „Т.Б.А.К“ ЕАД, по което дело е
издадена Заповед за изпълнение №***0 г., с която е разпоредено ищцата Н. Н. А. да заплати
на заявителя следните суми: сумата от 534.65 лева, дължима на основание сключен между
длъжника и заявителя Договор за потребителски кредит № **********, сключен на
21.12.2007 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 14.09.2010 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от
72.25 лева, представляваща договорна лихва за периода 01.11.2009 г. – 02.08.2010 г., както и
сумата от 125.00 лева, представляваща направени по делото съдебно деловодни разноски,
изразяващи се в заплатена по делото държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Въз
основа на тази заповед за изпълнение е бил издаден изпълнителен лист на 15.05.2012 г., въз
основа пък на който е било образувано изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ С.Д.
рег№, с район на действие ОС – В., което е видно от постъпилото по делото уведомление от
ЧСИ вх.№*** г. Междувременно вземането на „Т.Б.А.К“ ЕАД към ищцата е било
прехвърлено на ответната страна „А.Б.Б“ ЕООД и същата е взискател по изпълнителното
дело. По изпълнителното дело били извършени изпълнителни действия, като последното
такова било налагане на запор върху банкова сметка на ищцата, което изпълнително
действие било на 17.04.2013 г. След това нямало други изпълнителни действия.
Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно по делото от всички
2
събрани по делото доказателства – горепосочените писмени доказателства, служебно
известната на съда информация по ч.гр.д. №*** г. по описа на РС – В., както и от заявените
от ответната страна признания на иска.
Предвид установените по делото факти съдът счита, че исковата молба е основателна и
доказана. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Законът предвижда
прекъсване на давността в няколко случая, един от които е с предприемане на действия за
принудително изпълнение на вземането. С дадените разрешения в Тълкувателно решение
№2 от 26.05.2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК е прието, че давността се прекъсва с
предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В настоящия случай,
доколкото на 17.04.2013 г. по изпълнителното дело срещу ищцата е бил наложен на запор
върху банкова сметка на същата, то това действие следва да се счита за прекъсващо
давността. Със същото горепосочено тълкувателно решение е прието, че когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено, то нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Със същото ТР е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г. В
разглеждания случай, в продължение на две години, след 17.04.2013 г. взискателят по
изпълнителното дело не е поискал да се предприеме някакво действие по изпълнението.
В съдебната практика противоречиво е бил разрешаван въпросът дали тече
погасителна давност докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела. С Тълкувателно решение №3/28.03.2023 г. по т.д. №3/2020 г. на ОСГТК
е дадено разрешение, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по
образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е
започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
Следователно доколкото в разглеждания случай изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ
С.Д. е било образувано преди обявяването на посоченото Тълкувателно решение, то
3
погасителната давност е започнала да тече от 26.06.2015 г. и към 26.06.2020 г. е изтекъл
петгодишният давностен срок, в който период няма данни да е прекъсвана. Към този период
обаче следва да се прибави и периодът, през който давностният срок се счита спрял,
съгласно чл.3, т.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, като това е периодът от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г., т.е. период от два месеца
и седем дни. Предвид това погасителният давностен срок за вземането на ищцата следва да
се счита изтекъл на 02.09.2020 г., през който няма данни давността да е била прекъсната.
Предвид гореизложеното съдът счита, че предявеният отрицателен иск е основателен и
доказан, поради което същият следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото и по арг.на чл.78 ал.1 от ГПК, съдът намира, че ответното
дружество следва да заплати на ищцата направените от нея разноски, в размер на 50 лв. –
заплатена държавна такса. На пълномощника на ищцата следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител – адв. П. Й. Н. от АК- В. е
предоставил безплатна за ищцата правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА -
адвокатска помощ на материално затруднено лице. В този случай дължимото адвокатско
възнаграждение следва да бъде заплатено на адвоката. Същото е в размер на 400 лева
рамките на минималните размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като следва да се заплати от ответната страна /чл.7 ал.2 т.1/. Предвид този
начин на определяне на адвокатското възнаграждение, е неоснователно възражението на
ответната страна за прекомерност на възнаграждението.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ищцата Н. Н. А., с ЕГН ********** от гр. В., ул.
***, НЕ ДЪЛЖИ НА „А.Б.Б“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.
С., ***, представлявано от Х.М.М., П.В. и В.Т., сумата от 534,65 лв. (петстотин тридесет и
четири лева и шестдесет и пет стотинки), дължима на основание Договор за потребителски
кредит № **********, сключен на 21.12.2007 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 14.09.2010 г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 72,25 лв. (едемдесет и два лева и двадесет и пет
стотинки), представляваща договорна лихва за периода 01.11.2009 г. – 02.08.2010 г.; както и
сумата от 125,00 лв. (сто двадесет и пет лева), представляваща направени съдебни
разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 20.10.2010 г. въз основа на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № ***0 г., издадена по ч.гр.д. №*** г. по описа на ВРС,
поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „А.Б.Б“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., ***,
представлявано от Х.М.М., П.В. и В.Т., да заплати на Н. Н. А., с ЕГН ********** от гр. В.,
4
ул. ***направените по делото разноски в размер на 50 лв. (петдесет лева) - заплатена
държавна такса по делото.
ОСЪЖДА „А.Б.Б“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., ***,
представлявано от Х.М.М., П.В. и В.Т., да заплати на адвокат П. Й. Н. от Адвокатска
колегия - В., сл. адрес: гр. В., ***, адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
(четиристотин лева), за процесуално представителство на ищцата по делото, на основание
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5