№ 1193
гр. Варна, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова
мл.с. Марина К. Семова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20233100501075 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 1920/10.01.2023г. , подадена от
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
чрез пълномощника юрисконсулт Павлина Бакалова, против Решение №
4015/16.12.2022 г., постановено по гр.д. № 5398/2022 г. по описа на РС – гр.
Варна, 17-ти състав, с което са отхвърлени предявените обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, вр. чл. 240 ЗЗД срещу К. П. П., ЕГН **********, за признаване за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
вземания, които произтичат от сключен между него и „КРЕДИСИМО“ ЕАД,
и прехвърлен на ищеца с цесия, Договор за потребителски кредит № 1175877
от 29.11.2018., в общ размер от 542,88 лв., както следва: 1/ сумата от 450 лв.
/четиристотин и петдесет лева/ - главница, ведно със законната лихва върху
вземането от датата на подаване на заявлението /03.11.2021 г./ до
окончателното изплащане на задължението; 2/ сумата от 92,88 лв. /деветдесет
и два лева и осемдесет и осем стотинки/ възнаградителна (договорна) лихва за
периода 29.11.2018 г. – 29.12.2018 г., за които вземания е издадена Заповед №
30 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.01.2022 г. по
ч.гр.д. № 16021/2021 г. на ВРС, XVII с-в.
Във въззивната жалба се застъпва становище, че решението е
неправилно. Въззивникът излага, че съгласно сключения между страните
договор за потребителски кредит № 1175877 „Кредисимо“ АД е предоставил
на К. П. сумата от 450 лева, които последният се задължил да върне в срок до
1
29.12.2018г., при уговорен фиксиран лихвен процент в размер 41,24%, както и
ГПР в размер на 50%. Посочва се начинът на даване на съгласие от страна на
кредитополучателя за обвързване с Договора за кредит и ОУ с оглед начина
на кандидатстване за кредит. Предаването на твърдяната парична сума се
сочи, че е уредено в раздел VI, т. 1 от ОУ на „Кредисимо“ ЕАД. Въззивникът,
придобил вземанията на кредитора „Кредисимо“ ЕАД по силата на Договор за
цесия от 02.03.2021г. твърди, че не разполага с данни относно получаването
на сумата от кредитополучателя. Поради изложеното, моли за отмяна на
Решение № 4015/16.12.2022 г., постановено по гр.д. № 5398/2022 г. по описа
на РС – гр. Варна, 17-ти състав и за решение, с което да бъдат уважени
исковете, предявени срещу К. П. П.. Претендира разноски, сторени в двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна.
В открито съдебно заседание въззивната жалба се поддържа с писмена
молба. Въззиваемата страна в открито съдебно заседание оспорва въззивната
жалба и претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение, а по останалите въпроси – ограничително от
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на
решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.
1, вр. чл.240 ЗЗД от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „България“ №
81 В, срещу К. П. П., ЕГН **********, с адрес: ******, за приемане за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
вземания, които произтичат от сключен между него и „КРЕДИСИМО“ ЕАД,
и прехвърлен на ищеца с цесия, Договор за потребителски кредит № 1175877
от 29.11.2018., в общ размер от 542,88 лв., както следва: 1/ сумата от 450 лв.
/четиристотин и петдесет лева/ - главница, ведно със законната лихва върху
вземането от датата на подаване на заявлението /03.11.2021 г./ до
окончателното изплащане на задължението; 2/ сумата от 92,88 лв. /деветдесет
и два лева и осемдесет и осем стотинки/ възнаградителна (договорна) лихва за
периода 29.11.2018 г. – 29.12.2018 г., за които вземания е издадена Заповед №
30 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.01.2022 г. по
ч.гр.д. № 16021/2021 г. на ВРС, XVII с-в.
2
В исковата молба се твърди, че на 29.11.2018 г. между праводателя на
ищеца „КРЕДИСИМО“ ЕАД и ответника К. П. П. е сключен договор за
потребителски кредит по електронен път по реда на ЗПФУР, по силата на
който последният е получил сумата от 450 лв., която се е задължил да върне
на вноски в срок до 29.12.2018 г. Сочи, че е бил уговорен лихвен процент в
размер на 41.24% и че при забава се дължи обезщетение. Излага, че с договор
за цесия от 02.03.2021 г. вземането към ответника му е прехвърлено от
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, за което К. П. е уведомен на посочената от него
електронна поща на 05.04.2021 г., евентуално да се счита, че ответникът е
уведомен с получаване на препис от исковата молба. Твърди, че към
настоящия момент няма постъпили плащания по кредита от страна на
длъжника, поради което за него се поражда правния интерес да иска
установяване на процесните вземания, за които е издадена заповед за
изпълнение.
Ответникът К. П. П. е депозирал отговор на исковата молба, с който е
оспорил исковете по основание и размер, заявявайки, че когато е теглил
кредит, е извършвал и съответните плащания. Възразил е и че не е
уведомяван за цедиране на вземането.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
За успешното провеждане на предявените искове, следва да бъде
проведено от страна на ищеца пълно и главно доказване за наличието на
следните обстоятелства: валидно възникнала между страните облигационна
връзка по сключен договор за потребителски кредит; реално предоставяне на
заемната сума на кредитополучателя; наличието на уговорка в договора за
заплащане на възнаградителна лихва; размерът на претендираните вземания
за главница и възнаградителна лихва; наличието на сключен договор за цесия,
с който вземанията към въззиваемия са прехвърлени в полза на въззивника и
уведомяване на длъжника за извършената цесия.
В процесния случай от ищеца са ангажирани следните писмени
доказателства: Договор за потребителски кредит № 1175877 от 29.11.2018 г.,
от който се установява, че „Кредисимо” ЕАД се е задължило да предостави на
К. П. кредит в размер на 450 лв., като последният се задължава да върне
сумата в срок до 30 дни, при фиксиран лихвен процент от 41,24% и ГПР 50 %.
Общата дължима сума по договора е 465,48 лв. Представени са Общи условия
за предоставяне на кредити и стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити. Представен е
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г.
между „КРЕДИСИМО“ ЕАД, „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, Уведомление за цесия и Приложение № 1 към Договора.
Представени са Договор за поръчителство от 29.11.2018г. и Договор за
предоставяне на поръчителство от 29.11.2018г.
От депозирания отговор на исковата молба не може да бъде направен
извод за признание от страна на ответника на факта на сключване на
процесния договор за кредит. Ангажираните от ищеца писмени доказателства
няма данни да носят подпис за ответника, като липсва представяне и на
доказателства за валидно волеизявление на кредитополучателя по електронен
път с оглед твърденията, че договорът е сключен по електронен път.
Същевременно, видно от съдържанието на представения на хартиен носител
3
договор за потребителски кредит /чл.3/, кредитът подлежи на одобрение от
кредитора след подписване на договора.
Поради горното, доказването на сключването на договор за заем, който
е реален по своята правна природа, следва да се осъществи чрез ангажирането
на доказателства за реално предоставяне на договорената сума, респективно
усвояването й от кредитополучателя.
От първоинстанционния съд са дадени изрични указания в тази връзка
по реда на чл.146, ал.2 ГПК, но въпреки това, ищецът не е представил
допълнителни доказателства в хода на производството в изпълнение на тези
указания и в подкрепа на исковата претенция.
Обстоятелството, че въззивникът твърди да е титуляр на вземането по
силата на сключен договор за цесия не го освобождава от необходимостта да
докаже пълно и главно в изискуемите процесуални срокове всички
обстоятелства, от които произтича вземането, включително реалното
предоставяне на сумата по кредита.
С оглед изложеното, наведените във въззивната жалба оплаквания се
явяват неоснователни, а предявените искове недоказани.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, въззивният
съд намира въззивната жалба за неоснователна и първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, и на основание чл.78, ал.3 ГПК, въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените в
настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер от
400лв.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4015/16.12.2022 г., постановено по гр.д.
№5398/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 17-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „България“ №
81 В, да заплати на К. П. П., ЕГН **********, с адрес: ******, сумата от
400лв. /четиристотин лева/, представляваща разноски във въззивното
производство, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5