Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

10.08.2021 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание на 09.02.2021 год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гр. д.

номер

574

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

„ФОКС ЛАЗЕР“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от Д.П.Л.– управител, е предявило иск против И.А.Г., ЕГН ********** ***, с който ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 16 145.46 лв. представляваща договорна неустойка по чл. 13 от Договора за обучение от 20.02.2017 г. Претендират се и разноски.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 92 ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 234 ал. 3 т. 2 КТ.

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба, в който ответника оспорва предявения иск. Твърди, че курса на обучение, който е проведен няма отношение към заетата в последствие от ответника длъжност. Твърди, че ищеца не е изпълнил клаузите в договора и това води до неоснователност на иска. Твърди, че причината да напусне е изпратено писмо от работодателя, че следва да подаде молба за преназначаване в друго дружество.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от представеният трудов договор №…../………….. г., по силата на същия и считано от 06.06.2016 г. ответникът И.А.Г. е назначен на длъжност „шлосер“ при пълен работен ден в ответното дружество.

На 20.02.2017 г. между страните бил сключен договор за обучение, съгласно който работодателят се задължил да осигури за своя сметка обучението на ответника за Международни специалисти по заваряване, провеждано в ЦПО към ИМСТЦХ-БАН. Съгласно договора обучението следвало да се проведе в периода 06.03.2017 г.-29.04.2017 г., като стойността му е посочена в чл. 3 като сумата от 5381.82 лв., включваща 2900 лв.обучение и 2481.82 лв. брутно трудово възнаграждение за периода на обучението. Стойността на обучението следвало да бъде заплатена от работодателя - чл. 4, а работникът се задължил след успешно приключване на обучението и получаване на съответен сертификат от него, да работи в дружеството в продължение на 5 години, считано от деня на получаване на сертификата - чл. 10. С разпоредбата на чл. 13 от договора страните уговорили, че в случай на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работника преди изтичането на 5 годишния срок по чл. 10, той дължи на работодателя неустойка в трикратния размер на сумата по чл. 3 от договора.

В личното трудово досие на ответника се съдържа  свидетелство за правоспособност по заваряване,  издадено от „Център за управление и професионално обучение“ ЕАД, от което се установява, че по силата на протокол №58/07.04.2017 г. ответника И.Г. е придобил правоспособност като „заварчик на ъглови шевове“. По делото не са представени доказателства, които да свързват издаденото от „Център за управление и професионално обучение“ ЕАД свидетелство с обучението за Международни специалисти по заваряване, за което е сключен процесния договор за обучение.  В личното трудово досие се съдържа и диплома, издадена на 05.05.2017 г., която обаче не е преведена на български език, поради което и на основание чл. 185 изр. 1 и чл. 4, ал. 1 от ГПК, не следва да бъде ценен като годно доказателство.

Видно от приложеното на л. 20 от делото допълнително споразумение № …………./28.02.2018 г., считано от 01.03.2018 г. ответникът бил преназначен от длъжност „шлосер“ на длъжност „заварчик“.

От ищеца по делото не са представени доказателства, че обучението, за което е сключен процесния договор, е проведено в периода, посочен в договора - 06.03.2017 г. - 29.04.2017 г., но по отношение на това обстоятелство страните не спорят. Провеждането на обучението се установява и от показанията на разпитания свидетел Й.. Свидетелят е бивш колега на ответника във „Фокс лазер“ ЕООД и твърди, че курсът бил проведен в рамките на два месеца, през които са ходели на работа, на пълен работен ден, даже си отработвали. Имали предварително обучение за заваряване преди курса. Предмет на обучение е било „Международен специалист по заваряване“, който е давал квалификация за надзор, а не за заваряване.  

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Видно от договора от 20.02.2017 г., на който ищецът се позовава, същият има характер на договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация, тъй като с него се цели повишаване на равнището, степента на знанията и уменията на работника, ответник по иска, по определена професия - цели се придобиването на знания и умения за международен специалист по заваряване. Независимо, че  този договор е нормативно уреден от трудовото право, той не е трудов договор, тъй като с него не се престира работна сила и извършване на определена работа при работодателя. Ето защо, по отношение на неговото изпълнение и отговорността при неизпълнение, приложими са общите правила за договорите и изпълнението, и се прилага гражданския закон. По тази причина и по общите правила на чл. 9 и чл. 20а от ЗЗД страните разполагат с правото свободно да договорят и други условия на договора, стига те да не противоречат на повелителни разпоредби на закона и на добрите нрави.

Доколкото договорът по чл. 234 от КТ изключва едновременното престиране на работна сила при работодателя, то следва да се приеме, че общият принцип е, че предвиденото в него обучение се осъществява извън рамките на обичайния трудов процес. По тази причина и съгласно чл. 234 ал .2 т. 3 от КТ с договора за повишаване на квалификацията и за преквалификация е допустимо страните да договарят за времето на обучението работникът да получава възнаграждение за това, че се обучава. Това възнаграждение обаче не е трудово, а е форма на компенсация за това, че по време на обучението работника няма да може да работи и да получава трудово възнаграждение. Доколкото разпоредбите на чл. 234 от КТ не въвеждат изрична забрана обучителният курс да се съвместява, като период, с работата по трудовия договор /например обучението се провежда след края на работния ден, или в почивни дни/, то няма пречка за един и същи период от време, както е в случая от 06.03.2017 г. до 29.04.2017 г., работникът да получава трудовото си възнаграждение за това, че престира труд през този период, както и да получава възнаграждение за това, че се обучава, но извън работните часове и при положение, че заплащането на такова възнаграждение за обучение е предвидено в договора по чл. 234 от КТ.

 

 

 Допустимо е също така, съгласно чл. 234 ал. 3 т. 2 КТ, страните да договарят отговорност при неизпълнение на поетото от работника задължение да работи при работодателя за определен срок, в т. ч. неустойка, като целта на обезщетението при неизпълнение/неустойката, е да бъдат компенсирани разходите на работодателя за обучението. По тази причина договарянето на отговорността при неизпълнение, под формата на неустойка, винаги е свързана и се измерва с разходите, направени от работодателя, като тези разходи следва да са действителни. В противен случай клаузата за обезщетение или неустойка би могла да бъде и нищожна, ако не е измерима с извършените разходи за обучението и ако включва елементи, каквито законът забранява.

В разглеждания случай сключеният между страните договор отговаря на изискванията на чл. 234 ал. 2 от КТ за минимално съдържание, поради което е валиден. С този договор са определени разходите, които работодателят извършва за обучението и те са два типа - сумата от 2900 лв., представляваща стойността на обучителния курс и сумата от 2481.82 лв., представляваща брутно трудово възнаграждение за периода на обучението. Последният разход следва да бъде третиран именно като трудово възнаграждение, а не като възнаграждение за обучение, тъй като този извод се обуславя не само от изрично употребения в чл. 3 от договора израз, но и от съвкупното тълкуване на  разпоредбите на чл. 3 с тези на чл. 7 и чл. 8 от договора. По тази причина, и като бъдат отчетени събраните по делото свидетелски показания, че пред периода на обучението ответникът е изпълнявал и трудовите си функции, то следва да се приеме, че посочената в чл. 3 от процесния договор сума от 2481.82 лв. съставлява брутното трудово възнаграждение на ответника за периода 06.03.2017 г. - 20.04.2017 г., в който период той е престирал работна сила по трудовия си договор. Показанията на разпитания по делото свидетел са еднозначни и непротиворечиви по въпроса, че обучението е провеждано в делнични дни, като са ходели на работа и курс едновременно, в един ден, и приключването му ответникът се е връщал на работа и е отработвал времето, през което е бил на обучение. Следва да се приеме, че за посочения период ответникът се е обучавал и е работил по трудовия си договор едновременно.

С оглед възприетият извод, че обучителният курс за периода 06.03.2017 г. - 20.04.2017 г. не е прекъснал изпълнението на трудовите функции на ответника, и че посоченото в чл. 3 от договора възнаграждение е трудово, за реално полаган труд, съдът намира, че в частта ѝ, включваща и трикратния размер на сумата от 2481.82 лв., клаузата на чл. 13 от договора е нищожна, поради противоречието й с императивни норми на КТ. Договореното и изплащано на ответника възнаграждение не съставлява разход на работодателя за обучението, а е дължимо трудово възнаграждение, поради което то не може да служи като обезщетение за работодателя при неизпълнение на поетото от работника задължение да работи при него за определен срок. Получаваното възнаграждение е за полаган труд по трудовия договор, поради което връщането му под форма на неустойка, и то в трикратен размер, е недопустимо.

Съдът намира, че не са налице основания за присъждането и на трикратния размер на сумата от 2900 лв., която според договора съставлява стойността на обучението. Както вече бе посочено, договарянето на отговорност при неизпълнение на поетото от работника задължение да работи при работодателя за определен срок, има за цел да бъдат компенсирани разходите на работодателя за обучението. Същата цел е вложена от страните и в разпоредбата на чл. 13 от договора, която изрично обвързва неустойката с извършените от работодателя разходи по обучението. Именно поради така уговорената връзка съдът намира, че работодателят дължи доказване на извършените разходи, като предпоставка за уважаване на предявения иск за договорна неустойка. Защото, ако разходите не са извършени /работодателят не е заплатил обучителния курс/, то неустоечната клауза би се явила нищожна и в тази й част, поради противоречие с добрите нрави - неустойката ще се яви определена на произволна база без връзка с обема на задълженията на страните. Доказателства обаче за заплащане от ищеца на сумата от 2900 лв. за проведеното обучение на ответника не са представени, поради което и в тази му част искът за неустойка се явява неоснователен, и като такъв ще следва да се отхвърли.

При това положение на ответника се следват направените деловодни разноски за заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на 950 лв., съобразно приложения по делото списък и оправдателни документи.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ФОКС ЛАЗЕР“ ЕООД, ЕИК *********, иск против И.А.Г., ЕГН ********** ***, с който ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 16 145.46 лв. представляваща договорна неустойка по чл. 13 от сключения между страните Договор за обучение от …………… г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ФОКС ЛАЗЕР“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на И.А.Г., ЕГН **********, сумата от 950 лв. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                           Районен съдия: