Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна, 15.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: П. Т.
при участието на секретаря
Г. Н., като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 14646 по описа за 2019 година на ВРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена
искова молба от „Ш.Т.“ ООД, ЕИК Г. Н., чрез адв. Х.
Д., срещу „С.“ ЕООД, ЕИК Х. Д., с искане да бъде постановено решение, по силата
на което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцовото
дружество сумата от 1920,00 лв.,
представляваща незаплатена договорна цена по сключен Договор за международен
превоз на товари, както и сумата от 327,46
лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата, дължима за периода от 01.10.2017г. до 06.06.2019г.
В
исковата молба се излага следното: Ответникът, в качеството си на спедитор, е
възложил на ищеца, в качеството си на лицензиран превозвач за международен
превоз на товари, да превози 7 броя каменни блока, с общо тегло от 23000
килограма от пристанище В. – запад до гр. Й.в Г.. Ищецът приел заявката и
изпълнил задължението си, за което била попълнена ЧМР товарителница. На
02.09.2017г. била съставена фактура с номер 802, на стойност от 1920,00 лв. с
ДДС. Същата била осчетоводена в двете дружества. До настоящия момент ответното
дружество не е заплатило сумата. Сочи се, че моментът на възникване на
правоотношението между страните е 27.08.2017г. Твърди се, че ищецът е изправна
страна. Товарът е доставен на получателя в пълен обем, без отбелязани
възражения от страна на получателя в т.18 „Възражения и бележки на превозвача“.
В срока по
чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор
на исковата молба от ответника. Излага се следното: Исковете са неоснователни.
„М. Б.“ ЕООД възложило на ответника „С.“ ЕООД организиране на международен
автомобилен транспорт от гр. В. до Й.за превоз на 7 броя каменни блока.
Търсенето на превозвач, желаещ да изпълни превоза, се осъществява чрез
спедиторски платформи. Не се спори, че на 28.08.2018г. ответното дружество е
възложило на ищеца да извърши превоза на товара, при условия описани в заявка
договор от 28.08.2017г. Договорът бил сключен чрез онлайн платформата.
Превозвачът се съгласил да предостави товара до 29.08.2017г. Изпратената
фактура от „Ш.т.“ ООД не била придружена с ЧМР товарителница. „М. Б.“ ЕООД
извършило директно плащане на превозвача, тъй като шофьорът на МПС
катастрофирал на територията на Г.. Представители на ищеца заявили на
възложителя, че товарът е задържан заради ПТП, поради което е необходимо да се
заплати сумата от 1500 евро за освобождаването му. Сочи се, че един от
блоковете бил увреден до степен пълна щета. Сочи се, че товарът е пристигнал с
три дни закъснение. Оспорва се, че датата на сключване на договора между
страните е 27.08.2017г. Не се оспорва, че издадената фактура е осчетоводена и в
двете дружества.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен ЧМР
документ, който не е придружен с превод на български език. Указанията към ищеца
да представи заверен превод на документа останаха неизпълнени. Поради това
доказателството не следва да се цени. Съдът прилага чл. 161 ГПК, като приема,
че твърдението на ответната страна, че един от блоковете е доставен на обекта
счупен, е вярно. Освен изложеното, само за пълнота, съдът намира, че следва да
посочи, доколкото познанията по английски език в днешното забързано ежедневие
са нещо нормално, че в долната част на документа по делото е записано „блок
номер 6 е получен счупен“.
Безспорно е, че фактурата от дата
02.09.2017г. на стойност 1920,00 лв. е била осчетоводена от страните по делото.
Безспорно е между страните, а и от
представения по делото „заявка-договор“ за автомобилен превоз на товари се
установява, че страните били в облигационни правоотношения, свързани с превоз
на стока от пристанище „В. – Запад“ до гр. Й., Г..
Представен е заверен препис на
преводно нареждане от „М. Б.“ ООД в полза на С. В. Ш., в размер на 1500,00
евро. Сумата е била изпратена в република Г..
В открито съдебно заседание е
разпитан св. Й. Й., управител на „М. Б.“ ЕООД. Потвърждава, че лично той е
заплатил сума от 1500 евро в полза на ищцовото
дружество. Посочва, че стоката е била доставена с три дни закъснение.
От правна страна:
С
договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до
определено място лице, багаж или товар. Освен задължението да изпълни превоза в срок, да информира и да
изпълнява нарежданията на изпращача, основно задължение на превозвача е да пази товара, а отговорността към
товародателя е обективна. Договорът за превоз е консенсуален,
двустранен и по правило неформален. От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че между страните е бил сключен договор за превоз на 7 броя каменни блока, с общо тегло
от 23000 килограма от пристанище В. – запад до гр. Й.в Г..
Трайноустановена е съдебната практика относно доказателствената тежест за сключване на превозния договор
и извършване на превоза - същата се
носи от превозвача, който твърди, че е страна по превозния договор и е извършил
превоза по заявка на товародателя, като установяването на тези обстоятелства
може да бъде проведено с представяне на съответната товарителница, разписка за
предаване на товара и други подходящи документи. (Определение № 613 от 04.10.2010 г. по т.
д. № 197 / 2010 г. на Върховен касационен съд)
По
настоящото производство ищецът не доказа изпълнението си по сключения договор
за превоз. Липсва надлежно заверен превод на документ ЧМР. Представеният такъв
не следва да се обсъжда. Съдът приема, че дори да била извършена доставка на
стоката, същата е доставена счупена. Поради което основното задължение от
страна на превозвача, а именно да пази товара, не е изпълнено.
Независимо, че издадената фактура е била осчетоводена и от двете
дружества, това не следва да се приема, като признание от ответното дружество,
че ищецът е изпълнил своите задължения. Фактурата, като първичен
счетоводен документ, удостоверяващ предмета и стойността на извършената
стопанска операция, надлежно подписана от представители на двете страни, е доказателство за надлежно възникнала
между страните облигационна връзка, но не и доказателство за приемане на
изпълнението по договора.
Следователно ищецът не успя да установи в
условията на пълно и главно доказване изпълнението си по сключения между
страните договор за превоз. Освен това в самия договор е посочено, че
заплащането на договорената сума ще бъде извършено след представяне на
товарителница. Не се събраха данни такава да е представена на ответника. Искът
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
За пълнота на
мотивите на съда, следва да се обсъдят събраните доказателства, че третото по
спора лице „М. Б.“
ООД е превело в полза на С. В. Ш., сума в размер на 1500,00 евро. Това се
установи от свидетелските показания на управителя на дружеството, както и от
преводното нареждане. Освен това свидетелят заяви, че пратката е била доставена
с три дни закъснение, поради което се потвърждава изводът на съда, че ищецът не
е изпълнил своите задължения по договора.
Акцесорният
иск по реда на чл. 86 ЗЗД също се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и
отхвърляне на претенцията ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на
ответното дружество сторените в производството разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600,00 лв., съобразно представения списък по реда на
чл. 80 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от „Ш.Т.“
ООД, ЕИК Г. Н., чрез адв. Х. Д., срещу „С.“ ЕООД, ЕИК
Х. Д., да бъде постановено решение, по силата на което „С.“ ЕООД, ЕИК Х. Д., да
бъде осъдено да заплати на „Ш.Т.“ ООД, ЕИК Г. Н., сумата от 1920,00 лв., представляваща незаплатена
договорна цена по сключен между страните Договор за международен превоз на
товари, за превоз на 7 броя каменни блока, с общо тегло от 23000 килограма от
пристанище В. – запад до гр. Й.в Г. от 28.08.2017г., поради неоснователност.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от „Ш.Т.“
ООД, ЕИК Г. Н., чрез адв. Х. Д., срещу „С.“ ЕООД, ЕИК
Х. Д., да бъде постановено решение, по силата на което „С.“ ЕООД, ЕИК Х. Д., да
бъде осъдено да заплати на „Ш.Т.“ ООД, ЕИК Г. Н., сумата от 327,46 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 1920,00 лв., представляваща незаплатена договорна цена по сключен между
страните Договор за международен превоз на товари, за превоз на 7 броя каменни
блока, с общо тегло от 23000 килограма от пристанище В. – запад до гр. Й.в Г.
от 28.08.2017г., дължима за периода от 01.10.2017г. до 06.06.2019г.
ОСЪЖДА „Ш.Т.“ ООД, ЕИК Г. Н., да заплати в
полза на „С.“ ЕООД, ЕИК Х. Д., сторените разноски в производството, представляващи адвокатско възнаграждение в размер
от 600,00 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна, подадена в двуседмичен срок от получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: