Р Е Ш Е Н И Е
500
гр. П., 17.12.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в открито
заседание на шестнадесети декември….…….….…………………
през две хиляди и деветнадесета година........................
в състав:
Председател: АЛБЕНА ПАЛОВА
Членове: МАРИАНА
ДИМИТРОВА ЕЛИ КАМЕНОВА
при секретаря
К. Кентова…........…......…… .и в присъствието на
прокурор……….…...............…….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия
Албена Палова..…..….в. гр. дело № 791 по описа
за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 1242/24.09.2019 г., постановено по гр.д. № 667/2019 г. Пазарджишкият районен съд е осъдил А.Я.В. ЕГН ********** *** да заплати на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, представлявано от изпълнителните директори Б.И. М. и С.С., със съдебен адрес:***, адв. дружество „Марински и Николова“ сумата в размер на 997,42 лв. включваща изплатено обезщетение по щета № 110585/30.09.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.02.2019 г. до окончателното изплащане и сторените съдебно –деловодни разноски в размер на 50,00 лв.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от А.Я.В. чрез неговия процесуален пълномощник с оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че неправилно районният съд е кредитирал протокола за ПТП и влезлите в сила НП, съставени във връзка с възникналия пътен инцидент, като доказателства, установяващи по безспорен начин вината на жалбоподателя. По делото липсвали каквито и да било доказателства, установяващи както механизма на възникване на ПТП, така и настъпилите в резултат на него увреждания на процесния автомобил, за да може да се направи извод относно наличието или липсата на причинна връзка между инцидента и повредите по автомобила. Документите, съставени по повод пътния инцидент пък не се ползвали с абсолютна доказателствена сила и нямали задължителен характер за гражданския съд съгласно нормата на чл.300 от ГПК. Искането е решението на ПРС да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен с присъждане на разноските за двете инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ ЕИК *********, чрез неговия процесуален пълномощник с искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за въззивна инстанция.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата
си молба против А.Я.В. ищецът „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ е твърдял, че на основание чл. 288 ал.1 т.2 б.”а” от Кодекса
за застраховането /отм./, изплатил по щета № 110585/30.09.2013 г. обезщетение
за имуществени вреди в размер на 997,42 лв. за увредения при ПТП, настъпило на
03.09.2013 г. в гр. П., л.а. „Рено Лагуна“ с ДКН РА … АН, собственост на М.И.И..
Твърдял е, че виновен за катастрофата бил ответникът, който управлявайки л.а.
„Мерцедес 230“, собственост на Е.С.Р., с ДК РА …. ВМ, при движение по бул. „Г.Б.“
не спазил необходимата дистанция, застигнал и ударил отзад правомерно движещото
се пред него МПС с ДНК РА ….АН и още едно МПС, и така причинил процесното ПТП.
В нарушение на чл. 249 във връзка с чл.259 КЗ /отм./ ответникът управлявал
автомобила без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С
регресна покана поканили ответника да възстанови платеното от ГФ, но това
задължение не било изпълнено. Искането е да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден на основание чл. 45 ЗЗД във връзка с чл. 288 ал.12 КЗ
/отм./ да заплати на ищеца сума в размер на 997,42 лв., включваща изплатено
обезщетение от ГФ, ведно със законната лихва върху главницата и сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника, като с определение от 20.05.2019 г. на РС-П.
ответникът е уведомен за този процесуален пропуск и за неговите последици, а
именно – на основание чл. 64 ал.1 ГПК процесуалните действия, извършени след изтичане
на законните срокове, не следва да се вземат предвид от съда. Уведомлението е
получено от ответника на 27.05.2019 г. В съдебно заседание ответникът чрез
своят процесуален представител е поддържал становище, че исковете са
неоснователни с твърдение, че ответникът няма вина за настъпилото ПТП, а вината
за това била само на водачката на другото МПС – М.И.И. поради нарушаване на
правилото на чл. 25 ал.1 и ал.2 ЗДвП.
Установява се от доказателствата по делото, че на 03.09.2013 г. в 11,50 ч., в гр. П. ответникът А.Я.В., управлявайки лек автомобил „ Мерцедес 230“, собственост на Е.С.Р. с ДК РА …. ВМ, при движение по бул. „Г.Б.“ не спазва необходимата дистанция и удря отзад движещото се пред него МПС с ДНК РА …АН - „Рено Лагуна“ с ДКН РА …. АН, собственост на М.И.И. и още едно МПС, като така причинява процесното ПТП.
За събитието е съставен Протокол за ПТП № 1060530/03.09.2013 г. от представител на ПП при РУ на МВР гр.П., в който е отразено, че вина за настъпилото произшествие носи ответникът по делото, на който е съставен акт за административно нарушение № 065169.
В протокола за ПТП е отразено, че при движение управляваният от ответника л.а. настига и блъска МПС 2, вследствие на което се отклонява наляво и блъска и завиващия участник – МПС 3, като са причинени материални щети по автомобилите. Отразено е още, че автомобилът, управляван от ответника, не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Протоколът е подписан от неговият съставител и от водачите на МПС 1 и МПС 2 без възражение. Според представеното и неоспорено от ответника писмо рег. № 9489/07.05.2014 г. от началника на ПП при ОДМВР гр. П., във връзка с настъпило ПТП на 03.09.2013 г. в гр. П. на водача на л.а. „Мерцедес 230“ с рег. № РА … ВМ – А.Я.В. *** са били съставени две наказателни постановления: НР № 1734/27.09.2013 г. за нарушения по чл. 179 ал.2 ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП, връчено на 11.03.2014 г. – влязло в законна сила и НП № 1733/27.09.2013 г. за извършено нарушение по чл. 315 ал.1 т.1 КЗ връчено на 11.03.2014 г. – влязло в законна сила.
По делото като доказателство е приета справка от базата данни на ИЦ към ГФ, видно от която за МПС с рег. № РА ….. ВМ няма данни за застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и часа на инцидента. Установява се, че за автомобила е имало сключена застраховка ГО с начало 05.01.2013 г. до 04.01.2014 г., но договорът е бил прекратен на 20.07.2013 г. и новата застраховка е сключена на датата на инцидента – 03.09.2013 г., но е породила действието си в 21,59 ч.
Представено е и уведомление, адресирано до ГФ от собственика на увредения автомобил М.И.И., със заявление за получаване на обезщетение от 20.09.2013 г. В тази връзка е представен и неоспорен от ответната страна доклад за щета и заключителна техническа експертиза по щета № 11-0585/30.09.2013 г., от които се установяват видът и експертната оценка на всяко едно от уврежданията на автомобила, като общата им стойност възлиза на 997,42 лв. С представеното по делото преводно нареждане за обезщетение по щета № 11-0585/13 от 05.06.2014 г. в полза на собственика на увредения автомобил е заплатена от ГФ сумата в размер на 997,42 лв. Фактът на заплащането на това обезщетение не се оспорва и от ответната страна.
С регресна покана № 23/ 04.01.2018 г. ответникът е бил поканен да възстанови платеното от ГФ, но липсват доказателства това задължение да е било изпълнено.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
Принципно вярно е твърдението, изложено във въззивната жалба, че протоколът за ПТП и влезлите в сила наказателни постановления нямат задължителна сила за гражданския съд, тъй като съгласно чл.300 от ГПК такава има само влязлата в сила присъда на наказателния съд. Без съмнение съгласно трайната практика на ВКС всички факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, в т.ч. и съпричиняването /ако има такова/ на вредоносния резултат, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на изрично доказване пред гражданския съд независимо дали по отношение на същите вече са събрани доказателства в хода на образувано досъдебно производство или в административно производство. ВКС обаче приема също така, че неоспореният констативен протокол за пътно-транспортното произшествие, съставен от органите на МВР в кръга на възложените им служебни задължения, съставлява официален свидетелстващ документ, който обвързва съда с материална доказателствена сила /включително и в частта относно отразените в него обстоятелства и причини за настъпване на ПТП/, както относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице - съставител, така и за самото удостоверително изявление. Поради обстоятелството, че в настоящото производство материалната доказателствена сила на протокола за ПТП не е оспорена, следва да се приеме, че тя не е оборена и следва да бъде зачетена, като съдът следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола /в този смисъл - Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК/.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. В полза на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива пред въззивния съд.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1242/24.09.2019 г., постановено по гр.д. № 667/2019 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: