№ 15630
гр. София, 17.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110177109 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на подадена от В. Й. Я. срещу
„България Еър“ АД искова молба, с която същата е предявила установителен иск по
реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.7, пар.1, б. „б“ Регламент /ЕО/
261/2004г за признаване за установено, че дружеството дължи сумата от 400 евро,
представляваща обезщетение за закъснял полет FB 408 с дестинация Брюксел - София,
планиран за изпълнение на 27.06.2024г., ведно със законната лихва за периода от
13.09.2024г. до изплащане на вземането, за която сума е била издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр. дело № 55305/2024г. по описа на СРС, 25-ти състав.
Ищецът твърди, че със закупуване на самолетен билет сключил с ответника
договор за въздушен превоз, по силата на който последният се задължил на
27.06.2024г. в 23:55ч. да изпълни полет с номер FB 408 по направление летище
Брюксел - летище София. Поддържа, че самолетът не излетял по предварително
договореното разписание съгласно потвърдената от ответника резервация, като
полетът бил реализиран със закъснение. Сочи, че отправил извънсъдебно покана до
ответника да заплати дължимото му обезщетение в размер на 400 евро, но доброволно
плащане не било извършено. С оглед на изложеното счита, че има вземане към
ответника за сумата от 400 евро, представляваща обезщетение по чл.7 от Регламент
№261/2004г., като отправя искане към съда да признае неговата дължимост.
Претендира разноски на основание чл.38 ЗАдв. за осъществена безплатна правна
помощ в рамките на заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск. Излага твърдения, че не носи отговорност за
закъснението на полета, тъй като са налице извънредни обстоятелства по смисъла на
чл.5, пар. 3 Регламент (ЕО) № 261/2004г. Сочи, че в конкретния случай полетът на
ищцата бил закъснял поради лоши метеорологични условия - гръмотевична буря на
летището за кацане - Брюксел, което предизвикало закъснение по отношение на
предходен полет, а именно полет FB 407 с маршрут София-Брюксел. Поддържа, че
1
полет FB 407 от 27.06.2024г. бил в рамките на последната ротация, изпълняван със
същото въздухоплавателно средство с регистрационни знаци LZ-PAR. Ето защо
твърди, че била налице пряка причинно-следствена връзка между извънредното
обстоятелство, засегнало полет FB 407 и закъснението на последващия полет FB 408.
Сочи, че вследствие на лошите метрологични условия летищните власти затворили
перона, което довело да пропускане на първоначално предвидения слот. Наложило се
процесният полет да бъде извършен с друго въздухоплавателно средство с
регистрационни знаци LZ-BVT. Предвид това изтъква, че дори и да са били взети
предварителни мерки, то тяхното прилагане не би могло да предотврати или смекчи
ефектите от такъв природен феномен. Навежда доводи за недължимост на
обезщетението и поради обстоятелството, че ищецът не е доказал да се е явил навреме
за полета, а именно 45 минути преди часа на полета. Въз основа на изложеното
отправя искане за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените по делото
разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от процесуалния
представител на ищеца възнаграждение.
Съдът, като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
За да бъде същият основателен, в доказателствена тежест на ищеца е да
установи наличието на валидно сключен договор за въздушен превоз с ответника за
полет № FB 408 по направление летище Брюксел - летище София, който е следвало да
бъде изпълнен на 27.06.2024г. с планиран час на пристигане 23:55 часа, както и
закъснение на същия с повече от три часа до крайния пункт, размер на претендираното
обезщетение, включващо разстоянието между двете летища, изчислено по метода на
дъгата на големия кръг.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
изпълнение по договора, съгласно уговореното /в уговореното време до уговореното
място/, респективно изплащане на претендираната от ищеца сума, както и
възражението си за наличие на извънредни обстоятелства.
Във връзка със защитата на правата на пътниците в случай на отказан достъп до
борда на самолета, отмяна на полет или негово закъснение е приет Регламент (ЕО)
№261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година. В чл.
4, пар.3 и чл.5, пар.1, б. „в“ от Регламента изрично е предвидено право на обезщетение
на пътниците при отказан достъп до борда и отмяна на полет. Същевременно съгласно
т.2 от Решение от 19.11.2009г. по съединени дела C-402/07 и C-432/07 на Съда на ЕС
пътниците на закъснели полети се приравнят на пътниците на отменени полети за
целите на прилагането на правото на обезщетение и същите могат да се позовават на
правото на обезщетение по чл.7, когато поради закъснение на полет претърпят загуба
на време, равна на или по-голяма от три часа, тоест когато достигат своя краен пункт
на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния
превозвач време за пристигане по разписание, какъвто е и настоящият случай.
Съгласно чл.3, пар.2, б. „а“ от Регламент(ЕО) №261/2004 същият намира
приложение за пътници, които имат потвърдена резервация за съответния полет и
освен в случая с отмяната, посочен в чл.5, се явят на гишето за регистрация, в посочен
от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент час, или
ако такъв не е посочен - не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане. От
изложеното следва, че фактическият състав на пораждане на правото на обезщетение
по чл.7 от Регламента включва освен наличието на закъснял с повече от 3 часа полет и
следните две предпоставки: пътникът да има потвърдена резервация за полета, както и
2
да се е явил на гишето за регистрация в предварително и в писмен вид /включително
по електронен път/ посочен от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен
пътнически агент час, или, ако не е посочен такъв- не по-късно от 45 минути преди
обявения час за излитане.
В Решение от 21.12.2021г. по съединени дела C 146/20, C 188/20, C 196/20 и C
270/20 Съдът на ЕС е разяснил, че пътникът разполага с „потвърдена резервация“ по
смисъла на чл.3, пар.2, б. „а“ от Регламента, когато туроператорът, с когото е
договорно обвързан, му е предал „друго доказателство“ по смисъла на чл.2, б. „ж“ от
Регламента, което съдържа обещание за превоза му с конкретен полет,
индивидуализиран чрез посочени място и часове на излитане и пристигане и номер на
полет, дори ако туроператорът не е получил потвърждение от съответния въздушен
превозвач за часовете на излитане и пристигане на този полет. В тази връзка по делото
е представена издадена на името на ищеца бордна карта с обозначение на номера на
полета, както и часът на неговото излитане. Съдът намира, че този документ
удостоверява правото на ищеца да се качи на борда на самолета, тъй като издаването
му по необходимост е предпоставено от проверка на неговите права да пътува с
конкретния полет, следователно същият притежава белезите на „друго доказателство“
за потвърдена регистрация за полета.
На следващо място, по отношение на изискването пътникът да се е явил на
гишето за регистрация в посочения от въздушния превозвач, туроператора или
упълномощен пътнически агент час, или ако такъв не е посочен - не по-късно от 45
минути преди обявения час на излитане, следва да бъде отбелязано, че в практиката на
Съда на ЕС по тълкуване на Регламент(ЕО) №261/2004 се приема, че щом пътникът
разполага с потвърдена резервация от въздушния превозвач за съответния полет, то
представянето му на гишето за регистрация на закъснял полет, чрез който е бил
превозен, се презюмира. Този извод се основава на предположението, че щом
превозвачът е допуснал пътника на борда на самолета, то последният следва да се е
явил на гишето за регистрация в час, позволяващ да бъде навреме на изхода, за да се
качи на борда на самолета. Ако превозвачът оспорва този факт, в негова тежест е да
проведе обратно доказване и да установи, че пътникът не се е явил навреме за
съответния полет. В настоящия случай ответникът не е ангажирал доказателства в тази
насока, поради което следва да се приеме, че ищецът е изпълнил задължението си да
се яви навреме за полета.
Въз основа на изложеното по-горе и доколкото с приетия за окончателен проект
на доклад е обявено за безспорно между страните, че процесният полет е закъснял с
повече от три часа, съдът намира, че за ищеца е възникнало право да претендира
обезщетение по чл.7 от Регламент(ЕО) №261/2004.
Съгласно чл.5, пар.3 от Регламента въздушният превозвач не е длъжен да
изплаща обезщетение по чл.7, ако докаже, че отмяната е причинена от извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички
необходими мерки. В съображение 14 от преамбюла на Регламента е посочено, че
съгласно Конвенцията от Монреал задълженията на опериращите въздушни превозвачи
следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е
причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори
при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-
специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия,
несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността,
неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват
влияние върху дейността на въздушния превозвач. Както е прието в последователната
практика на СЕС, така изложените хипотези са примерно изброени и не представляват
3
сами по себе си „извънредни обстоятелства“, освобождаващи превозвача от
отговорност, а следва да бъде преценявано във всеки конкретен случай, доколко са
довели до възникване на такива извънредни обстоятелства /в този смисъл например т.1
от Решение на Съда /четвърти състав/ от 22.12.2008г. по дело C-549/07/.
Следва да бъде посочено, че с Решение на СЕС от 22.04.2021г. по дело С-
826/2019 е прието, че нито съображения 14 и 15, нито чл.5, пар. 3 от Регламент
№261/2004 ограничават признатата на опериращите въздушни оператори възможност
да се позоват на „извънредно обстоятелство“ само до хипотезата, в която това
обстоятелство засяга закъснелия или отменен полет, както и че те не изключват тази
възможност в хипотезата, в която посоченото обстоятелство евентуално засяга
предходен полет, опериран със същото въздухоплавателно средство, каквато е
настоящата хипотеза. Едно и също въздухоплавателно средство може да извърши
няколко последователни полета в един и същи ден, което означава, че всяко
извънредно обстоятелство, засягащо въздухоплавателно средство при предходен полет,
се отразява и на полета или полетите след него /Решение от 11 юни 2020г. по дело C-
74/19/.
В конкретния случай ответникът релевира възражение, че закъснението на
полета се дължи на извънредни обстоятелства, изразяващи се в лоши метеорологични
условия във въздушното пространство, засягащи предходния полет, планиран за
изпълнение със същото въздухоплавателно средство, а именно FB 407, както и
пропускане на първоначално предвидения слот. За установяване на тези обстоятелства
същият е представил справка от специализираната му система за планиране- NetLine.
Съдът намира, че доколкото, както самият ответник посочва в подадения от него
отговор, данните в тази система се въвеждат от негови служители, то същите не следва
да бъдат кредитирани, тъй като с тях същият цели да установи изгодни за себе си
обстоятелства. За пълнота следва да бъде посочено, че от приложената към отговора
на исковата молба справка не може да бъде направен и извод относно наличието на
твърдените изключващи отговорността на въздушния превозвач извънредни
обстоятелства, тъй като за нейното разчитане са необходими специални знания, а
ответникът не е ангажирал вещо лице- специалист, който да установи нейното
съдържание. В същото време кодът, на който ответникът се позовава като установяващ
твърдените от него извънредни обстоятелства, а именно- „DL 93“, според
представената Стандартизация на кодове на IATA за закъснения съставлява „смяна
[ротация] на въздухоплавателното средство, късно пристигане на въздухоплавателно
средство от друг полет или от предишен сектор“ и сам по себе си не доказва тяхното
наличие. Следователно при съобразяване на правилата за разпределение на
доказателствената тежест между страните, съдът намира, че ответникът не е доказал
наличието на твърдените от него форсмажорни обстоятелства, попречили му да
изпълни надлежно задълженията си по процесния договор за въздушен превоз, поради
което същият носи отговорност за неточното им изпълнение.
Предвид изложеното, налице са материалноправните предпоставки за
възникване право на обезщетение по чл.7, пар.1, б. „б“ от Регламент (ЕО) №261/2004г.
в полза на ищеца, като предявеният осъдителен иск за сумата от 400 евро –
обезщетение за закъснение на полет FB 408 с дестинация Брюксел – София от
27.06.2024г. се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно
със законната лихва считано от 13.09.2024г. /датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият е представил
доказателства за платена в рамките на исковото и заповедното производство държавна
4
такса в размер на по 25 лева или общо 50 лева, като същата следва да му бъде
присъдена изцяло.
Видно от приложените договори за правна защита и съдействие, ищецът е бил
представляван безплатно както в рамките на производството по издаване на заповед за
изпълнение, така и в настоящото производство, поради което на основание чл.38, ал.2
ЗАдв. на адв. Д. следва да бъде присъдено възнаграждение. Съобразявайки
фактическата и правна сложност на спора, обема от извършена работа, съдът намира,
че на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено възнаграждение
в размер на 400 лева за заповедното и 400 лева за исковото производство.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422 ГПК
установителен иск с правно основание чл.7, пар.1, б. „б“ Регламент /ЕО/ 261/2004г., че
„България Еър“ АД, ЕИК *********, дължи на В. Й. Я., ЕГН **********, сумата от
400 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет FB 408 по маршрут летище
Брюксел - летище София, планиран за изпълнение на 27.06.2024г., ведно със законната
лихва за периода от 13.09.2024г. до изплащане на вземането, за която сума е била
издадена Заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 55305/2024г. по описа на СРС, 25-ти
състав.
ОСЪЖДА „България Еър“ АД, ЕИК *********, да плати на В. Й. Я., ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 25 лева, представляваща
държавна такса за заповедното производство, както и сумата от 25 лева- държавна
такса за исковото производство.
ОСЪЖДА „България Еър“ АД, ЕИК *********, да плати на адв. Г. Д. Д.,
вписана в Единния регистър на адвокатите с номер **********, на основание чл.78,
ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. сумата от 400 лева, представляваща възнаграждение за
осъществено от нея в полза на В. Й. Я. безплатно процесуално представителство в
рамките на заповедното производство, както и сумата от 400 лева- възнаграждение за
осъществено от нея в полза на В. Й. Я. безплатно процесуално представителство в
рамките на исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред Софийски градски
съд от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5