РЕШЕНИЕ
№ 322
гр. Пловдив, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502769 по описа за 2021 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на Д. Х.. И. от гр.П.,
обл.Пловдив, чрез адв. Е.А. против Решение № 260013/ 01.03.2021г. по гр.д.
№ 719/ 2019г по описа на РС-гр.Първомай, с което жалбоподателката е
осъдена да заплати на собствениците на ЕС на сграда „А“ – „Азалия“ от
апартаментен комплекс „Уайт Фър Вали“ – гр.Р. сумата 3 845,25 лв,
представляваща вноски за Фонд „Управление и поддръжка“ за периода м.
април-декември 2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на иска 23.12.2019г. до окончателното й изплащане ,
с изключение на периода 13.03.2020г. до 08.04.2020г. вкл.; сумата 196,54 лева,
представляваща законната лихва за забава върху главницата 3 845,25 лв за
периода 20.06.2019г. – 20.12.2019г.; сумата 5 728 лева, представляваща
вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода м. април 2018г. – м.
декември 2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска 23.12.2019г. до окончателното й изплащане, с
изключение на периода 13.03.2020г. до 08.04.2020г.; сумата 292,77 лева,
1
представляваща законната лихва за забава върху главницата 5 728 лв за
периода от 20.06.2019г. до 20.12.2019г. , както и сумата 1 632,93 лева –
съдебно-деловодни разноски. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна
на обжалваното решение и отхвърляне на така предявените искове.
Претендира се присъждане на разноски по делото.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна Етажна собственост с
адрес: сграда А-„Азалия“ от апартаментен комплекс „ Уайт Фър Вали“,
находяща се в гр.Р., ул.“Байкова борика“, представлявана от „Иновейшън
България“ ЕООД, представлявано от управителя С. С. С., чрез пълномощника
му адв. Д.П. Р., САК, с който жалбата се оспорва като неоснователна по
подробни съображения в отговора, моли да се потвърди обжалваното
решение като правилно и законосъобразно, претендира се присъждане на
разноски по делото.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по
делото доказателства във връзка с доводите на страните на основание чл.269
ГПК, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259,
ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по
същество.
Исковите претенции се основават на притежавано от ответницата
право на собственост върху обект на собственост – апартамент 12 в сграда А-
„Азалия“, която ведно със сгради В-„Орхидея“ и С-„Жасмин“ съставляват
апартаментен комплекс „Уайт Фър Вали“ в гр. Р. на улица „ Байкова борика“;
на протоколни решения от 29.01.2018г. на ОС на собствениците на СОС в
сграда А - „Азалия“, сред които - избор на управител на ЕС на сграда А -
„Азалия“ - „Иновейшън България“ ЕООД, свикване на съвместно ОС на
етажните собственици на трите сгради, разпределение на идеалните части от
общите части на сградата, отразени в одобрена от ОС таблица/ Приложение
№1 към протокола на ОС/, възлагане на новоизбрания управител за участие в
изготвяне на съвместен проект за бюджет на ЕС на комплекса относно
разходите за управление и поддръжка в периода 2018-2020 г и тяхното
разпределение, избор на представляващи ЕС в сграда А-„Азалия“ в
съвместното ОС. Протоколът от е бил надлежно оповестен и влязъл в сила
поради необжалването му в срок. Съвместното ОС на апартаментния
2
комплекс е било проведено на 07.02.2018г., в протокола за което били
отразени взетите решения по предварително обявения дневен ред, сред които
приемане на бюджет за периода 01.01.2018г. – 31.12.2020г. , включващ фонд
„Управление и поддръжка“ и фонд „Ремонт и обновяване“, с определен начин
на разпределение на планираните разходи във фонд „Управление и
поддръжка“, по Приложения №№1 и 2, размерът на дължимите
годишни/месечни вноски за всеки СОС по бюджетни години за двата фонда и
сроковете за тяхното плащане, на равни вноски, не по-малко от два пъти
годишно. Протоколът е бил надлежно оповестен и не е обжалван в законния
срок.
Въз основа на взетите решения на СОС от 07.02.2019г. , извършеното
разпределение на годишните и месечните вноски за всеки самостоятелен
обект по посочените бюджетни години за фонд „Управление и поддръжка“ и
фонд „Ремонт и обновяване“, са определени дължимите от ответницата като
собственик на апартамент 12 в сграда А -„Азалия“ процесни претендирани
суми, разпределени съобразно Приложение 2 към този протокол. Посочените
суми не били заплатени в срок, а на ответницата е била изпратена покана за
издължаване ведно с проформа фактура, получена на 11.03.2019г. От
ответницата било постъпило възражение за недължимост на претендираната
първоначална сума от 10 768,10 лв сума и уведомление по смисъла на чл.51,
ал.3, изр.2 от ЗУЕС, след което получила нова проформа фактура за сумата
9 573,24 лв след редуциране на дължимите от него суми за фонд „Ремонт и
обновяване“ поради отсъствие повече от 30 дни в рамките на една календарна
година, извършено за 2019г. Между страните била разменена отново
кореспонденция, като от ответницата за недължимост на претендираната
сума, а от ищеца – покана за доброволно изпълнение в 7-дневен срок, от
датата на получаване – 13.06.2017г., като изпълнение не било постъпило към
датата на подаване на ИМ, поради което ищецът е претендирал и лихви за
забава. С ИМ са приложени писмени доказателства, съставляващи посочените
в нея протоколни решения и кореспонденция между страните, а при
условията на евентуалност при оспорване на претенциите е поискано
допускане на ССчЕ.
С писмен отговор от ответницата Д. Х.. И.., предявените искове са
оспорени като неоснователни чрез въвеждане на доводи за нарушения
3
относно провеждането на ОС на ЕС на собствениците на СОС в обекти в
сграда А -„Азалия“ / чл.11, чл.17, чл.18 чл.19/, както и по отношение на СОС
на собствениците на СОС в сградите А-„Азалия“, В-Орхидея и С-Жасмин /
чл.11, чл.48, чл.50 и чл.51 ЗУЕС/, въз основа на което е поискана отмяна на
посочените решения на ОС като незаконосъобразни.
С обжалваното решение е констатирано, че не са налице данни
така описаните решения на ОС на ЕС да са атакувани по реда на члц40 ЗУЕС,
въз основа на което е прието, че същите са стабилизирани и подлежат на
изпълнение, а възраженията за тяхната незаконосъобразност и невалидност
са недопустими в настоящото производство, в каквато насока са изложени
допълнителни съображения относно характера на решенията на ОС на ЕС
като вид многостранни правни актове, задължителни за всички етажни
собственици съгласно чл.6, ал.1, т.8 ЗУЕС, вкл. за новите собственици
съгласно чл.11, ал.4 ЗУЕС. Въведена е диференциация относно нищожността
на тези решения, на която всеки безсрочно може да се позове, за разлика на
което за съдебния контрол относно законосъобразността на тези решения е
ограничен с преклузивен срок, уреден в разпоредбата на чл.40 ЗУЕС. Въз
основа на тези правни изводи претенциите са уважени като основателни
съобразно влезлите в сила решения на ОС на етажните собственици на СОС,
както и по размер съобразно определените им стойности в одобреното към
протоколното решение на СОС на ЕС от 07.02.2018г. Приложение №3, в
което спрямо ответницата като собственик на самостоятелен обект са
определени дължимите суми за Фонд „Управление и поддръжка“ в размер на
3 845,25 лева и Фонд „Ремонт и обновяване“ 5 728 лева. Поради наличието на
забава за заплащане на посочените суми са уважени и предявените искове за
лихви за забава, възлизащи в размерите на 196,54 лева и 292,77 лева.
С въззивната жалба обжалваното решение се оспорва като неправилно
и незаконосъобразно поради произнасяне по недопустими искове при липса
на правосубектност и активна процесуална легитимация на ищеца, при
вземане предвид и преценка на проведеното СОС на ЕС в комплекса като
основание за дължимост на процесните суми, доколкото се касае за вземане
на различен правен субект, а именно ЕС на сграда А-„Азалия“ ,
представляваща отделна ЕС. Поддържат се и въведените в
първоинстанционното производство доводи за неоснователност на исковете
4
поради незаконосъобразност на взетите решения на ОС на ЕС поради
нарушение на чл.18, ал.1 , чл.48, ал.8 и чл.51 ЗУЕС.
Жалбата се намира за неоснователна. Безспорно установено е по делото
наличието на влязло в сила решение на ОС на ЕС на собствениците на
самостоятелни обекти на собственост, вкл. по отношение на собствениците на
обекти в сграда А-Азалия, въз основа на което са уредени задълженията на
собствениците за определени по размер вноски във фонд Фонд „Управление и
поддръжка“ и Фонд „Ремонт и обновяване“. С отговора по исковата молба са
въведени доводи за незаконосъобразност на посочените решения на ЕС на
ОС, които се поддържат с настоящата въззивна жалба и съставляват спор за
законосъобразност на тези решения, правната възможност за атакуване по
реда на чл.40 ЗУЕС се явява преклудирана доколкото е обвързана с
упражняване на това право в предвидения за това преклузивен срок за
обжалване. Тези правни изводи се отнасят и относно начина на вземане на
решение ЕС на ОС на сграда А-Азалия за участие в съвместното общо
събрание на ЕС на трите сгради в апартаментен комплекс „Уайт Фър Вали“ в
гр.Р., за правосубектността на която не са налице специални законови
изисквания за учредяването й като отделна ЕС на собствениците на
самостоятелни обекти на собственост.
По гореизложеното обжалваното решение ще се потвърди като
правилно.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна се следва
присъждане на направените за настоящата инстанция разноски , съобразно
представен списък по чл.80 ГПК в размер на 1 800 лева за
адв.възнаграждение, без допълнителните претендирани суми за пътни
разноски по явяване в двете проведени съдебни заседания. Искането за
присъждане на разноски за ново съдебно заседание на основание чл.92 а ГПК
се уважава при неоснователно отлагане на делото, каквото не е установено в
проведеното първо съдебно заседание по делото, поради което и същото е
отложено на основание чл.142, ал.2 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260013/ 01.03.2021г. по
гр.д.№ 719/ 2019г по описа на РС-гр. Първомай.
Осъжда Д. Х. И., ЕГН: ********** да заплати на Етажна
собственост на сграда А-„Азалия“ от апартаментен комплекс „Уайт Фър
Вали“ в гр.Р – гр.Р, ул. “Байкова борика“, представлявана от управителя
„Иновейшън България“ ЕООД, ЕИК ********* сумата 1800 лв / хиляда и
осемстотин лева/ - направени разноски за въззивната инстанция за
адв.възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6