№ 1518
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110200130 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-2100102/20.12.2021 г., издадено от директора на
дирекция „Инспекция по труда” – гр. София, на „М.Л. ЕООД с ЕИК: ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършено административно нарушение по
чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, изразяващо се в това, че дружеството в качеството си на
работодател не е изпълнило предписание под № 10, дадено му с протокол за извършена
проверка от 22.10.201г. а именно: „Работодателят да изплати на В. СВ. АС., съгласно
представените ведомости за работна заплата за периода от м. юни 2020 г. до м. август 2020 г.
на „М.Л. ЕООД (неразделна част от протокола), уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа за периода от м. юни 2020 г. до м. август 2020 г., съгласно чл. 128, т. 2
от Кодекса на труда (обн. ДВ., бр. 26 и 27 от 1986 г.)“, като срокът за изпълнение на
предписанието бил до 11.11.2021 г.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от наказаното
лице – „М.Л. ЕООД с ЕИК: *********, в която са изложени доводи за неговата
неправилност. Твърди се, че при издаването на наказателното постановление е нарушено
правото на защита на наказаното лице, доколкото не е ясна датата на извършване на
нарушението, тъй като е посочено, че проверката е извършена на 22.10.2021г., а е записано,
че нарушението е извършено на 12.11.2021г. правят се оплаквания, че са издадени общо 9
наказателни постановления и с това е нарушен чл.6 от АПК. Счита, че не е издадена ПАМ, а
задължителни предписания. Счита, че е изтекъл срокът по чл.34, ал.1 АУАН да е издаден до
една година от извършване на нарушението, съответно 3 месеца от узнаването. Излага
доводи за наличие на маловажен случай. Намира наказанието за несъразмерно тежко.
Счита, че не е обсъдено възражението срещу АУАН в НП.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на дружеството-
1
жалбоподател – адв. Николова, поддържа подадената жалба по изложените в последната
съображения. Сочи, че липсва заповед за извършване на проверка, нарушението не е
извършено, че не е станало ясно за кой АУАН е призован да се яви представител на
дружеството и кое предписание не е изпълнил. Счита, че не е ясно на какво основание е
издадено предписанието. В писмени бележки излага доводи, че не е логично служител да
работи две годни без да му се заплаща трудово възнаграждение.
Процесуалният представител на въззиваемата страна – юрисконсулт Стоянова оспорва
жалбата, като излага подробни съображения за законосъобразността на обжалваното НП.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в
законоустановения срок за обжалване от процесуално легитимирана страна и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събрания по делото
доказателствен материал, счита за установено от фактическа страна следното:
На 13.05.2019г. между жалбоподателя „М.Л. ЕООД с ЕИК: ********* в качеството на
работодател и В.А. в качеството на служител, бил сключен трудов договор за заемане на
длъжността „специалист продажби в областта на медицината“. Било уговорено основно
месечно възнаграждение в размер на 585 лева с допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6 % за всяка година трудов стаж при същия
работодател. Няколкократно трудовото възнаграждение на служителя било увеличавано с
оглед увеличаване на размера на минималната работна заплата. За месеците юни юли и
август 2020г. на служителя се дължало месечно възнаграждение в нетен размер на 473,35
лева, видно от приложените ведомости за заплати. За посочения период служителят не
получил дължимото му се възнаграждение, макар и работодателят да внесъл дължимите
осигуровки.
На неустановена дата, в периода септември - ноември месец 2021г., А.
престанал да идва на работа, но трудовият му договор не бил прекратен.
В периода от 04.10.2021 г. до 22.10.2021г. била извършена проверка на М.Л. ЕООД от
служители на Дирекция „Инспекция по труда“-София Н.Г. и Д.И. заемащи длъжността
„главен инспектор“, като проверката завършила на 22.10.2021 г. с издаването на Протокол за
извършена проверка изх. № ПР2131218 от същата дата, връчен на същата дата на
представител на дружеството. В т. 10 от горепосочения протокол за извършена проверка
било дадено следното предписание – „Работодателят да изплати на В. СВ. АС., съгласно
представените ведомости за работна заплата за периода от м. юни 2020 г. до м. август 2020 г.
на „М.Л. ЕООД (неразделна част от протокола), уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа за периода от м. юни 2020 г. до м. август 2020 г., съгласно чл. 128, т. 2
от Кодекса на труда (обн. ДВ., бр. 26 и 27 от 1986 г.)“. Срокът за изпълнение на това
предписание бил до 11.11.2021 г.
Срещу предписанията, дадени с протокола за извършена проверка, не постъпило
възражение и същите не били оспорвани и влезли в сила.
Въз основа на извършената последваща проверка от служители на Дирекция
„Инспекция по труда“-София, било констатирано от Н.Г., Р.А. и Д.И. главни инспектори в
ДИТ София, че предписанието под №10 не е изпълнено. Поради това бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № 22-2100102 от 29.11.2021 г., от
2
свидетелката Д.Д.И., на длъжност главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда" -
София. В законоустановения тридневен срок срещу АУАН постъпили възражения от
дружеството.
Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно
постановление № 22-2100102/20.12.2021 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция
по труда” – гр. София, на „М.Л. ЕООД с ЕИК: *********, с което е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лева за извършено административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от
Кодекса на труда, изразяващо се в това, че дружеството в качеството си на работодател не е
изпълнило предписание под № 10, дадено му с протокол за извършена проверка от
22.10.201г. а именно: „Работодателят да изплати на В. СВ. АС., съгласно представените
ведомости за работна заплата за периода от м. юни 2020 г. до м. август 2020 г. на „М.Л.
ЕООД (неразделна част от протокола), уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа за периода от м. юни 2020 г. до м. август 2020 г., съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на
труда (обн. ДВ., бр. 26 и 27 от 1986 г.)“, като срокът за изпълнение на предписанието бил до
11.11.2021 г.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на
свидетелите Д.И. Ч. (частично кредитирани), и Л. И. (частично кредитирани); 2 броя
протоколи за извършена проверка, АУАН, НП, известия за доставяне, писмено сведение от
Ф.И., трудов договор, справки от НАП, ведомости за заплати, възражение, Заповед от
11.02.2014г., Заповед от 21.08.2017г., длъжностна характеристика, заповед от 13.09.2017г.,
3 броя протоколи за получаване на трудово възнаграждение от 29.06.2020г., 27.07.2020г. и
31.08.2020г. вътрешни правила за работната заплата, 9 броя наказателни постановления,
справка за осигуряване, сигнал от 23.09.2021г., съдебно удостоверение от СРС, и другите
писмени материали, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя Д. И. като логични, вътрешно
непротиворечиви и добросъвестно депозирани. От показанията на свидетелката се
установяват обстоятелства, свързани с извършената проверка, дадените предписания, срок за
изпълнение. Свидетелакта съобщава и че не са представени доказателства за изпълнение на
така даденото предписание. Показанията се подкрепят от събрания по делото писмен
доказателствен материал и съдът не намери причина да не им се довери.
От разпитаните свидетели, доведени от жалбоподателя – Ч. и Л. И. се установява, че
двете са водили счетоводството на дружеството и са запознати с детайли на работата на
жалбоподателя и трудовите правоотношения на служителите. Съдът даде вяра на техните
показания, като обаче не кредитира показанията им в частите, в които изразяват
предположения и съобщават обстоятелства, които не твърдят да са възприели. В този
смисъл съдът намира, че от показанията на тези свидетели не се установява плащането на
трудовото възнаграждение на А. за месеците юни, юли и август 2020г., доколкото никоя от
двете не твърди да е присъствала някога на изплащане на възнаграждението. И двете
съобщават, че това се е случвало в счетоводната къща, но никога не са присъствали на
самото броене на сумите и предаването им. И Ч. и Л. И. са категорични, че са излизали от
помещението, където е следвало управителят на дружеството да заплаща сумите, и не са
възприели фактическо предаване на пари от управителя на служителите му. Съответно
твърденията им, че най-вероятно е платено, защото това е била практиката и А. никога не се
е оплаквал от неплащане на възнаграждението, не доказва фактическо изплащане на
трудовото възнаграждение. Свидетелите нямат лични впечатления от този факт, съответно
на база на съобщеното съдът не може да приеме за доказано твърдението на жалбоподателя,
че е заплатил възнаграждението за процесния период. От показанията и на двете свидетелки
се установява, че те не са участвали в изплащането на трудовите възнаграждения на
работниците и служителите, съответно нямат никакви лични възприятия за тези
3
обстоятелства, а само обработват вече подписани от служителите ведомости. И двете са
алегорични, че при получаването на възнагражденията те са се намирали в друго
помещение, съответно съдът не установи от техните показания да се доказва плащане на
възнаграждението на служителя А..
Съдът не кредитира изготвените от двете счетоводителки протоколи за получено
трудово възнаграждение от служителя А. за месеците юни, юли и август 2020, доколкото,
както беше посочено по-горе, подписалите протоколите лица не са възприели
обстоятелствата, за които са съставили удостоверителните документи. Отделно от това не се
установява от разпитите и на двете свидетелки – счетоводители на дружеството, кога са
съставени протоколите, доколкото Ч. първоначално твърди, че са съставени в деня на
плащането, впоследствие, че е възможно това да е станало след връщането на неподписани
ведомости, при проверката от ДИТ София или след нея, съответно не може да си спомни и
дали са били изготвяни няколко протокола в един и същи ден. Л. И. от своя страна съобщава
пред съда, че това се е случвало в деня на плащането. За съда е внесено сериозно съмнение в
достоверността на датата на съставяне на протоколите за получаване на възнаграждение от
А. за месеците юни, юли и август 2020г., като видно от показанията на подписалите ги, не
може да се установи с категоричност дали не са антидатирани. На следващо място съдът
констатира и съществено противоречие в обстоятелството, което удостоверяват, а именно
получената от А. сума. В протоколите е посочено, че последният е получавал сумата от 610
лева. Видно от ведомостта за заплата, същият е следвало да получи по-малко, с оглед
удръжките, които работодателят следва да направи. Брутната заплаща на А. е в размер на
610 лева, но той не е следвало да получава този пълен размер, както посочват и двете
свидетелки, счетоводители на дружеството, в хода на разпита си. Съответно протоколите
по посочените мотиви от съда не отразяват правилно фактите от обективната
действителност и не могат да служат за доказване на плащане в срок на възнаграждението
на А..
Представеното удостоверение от СРС, че А. не е предявил в съда претенции за
неплатено трудово възнаграждение не може да формира категоричен, обоснован и несъмнен
извод, че същият не е получавал трудово възнаграждение. Липсата на заведени претенции
пред съда би могло да се дължи на различни обстоятелства, а не както твърди защитата – на
редовно изпълнено задължение. Същите аргументи са важими и във връзка с платените
осигуровки за служителя в този период. Плащането на задължения към държавния бюджет
във връзка с възникнало трудово правоотношение не означава, че служителят фактически е
получил възнаграждението си в нетен размер. Доказателства за това не са представени нито
пред проверяващите органи на Инспекцията по труда, нито пред съда, които да са годни да
удостоверят този факт.
Представената декларация от Ф.И. не е в състояние да докаже плащане на сумите,
доколкото изхожда от управителя на санкционираното лице и удостоверява изгодни и
благоприятни за него факти, за които липсват други доказателства, че са се реализирали. При
липса на подкрепящи това изявление доказателства, същото на самостоятелно основание не
е годно да формира у съда убеждение, че декларираното е вярно.
Не е без значение, че ведомостите за заплати не носят подписа на А., а други
служители са се разписали, че са получили сумите, съответно единственият обоснован извод
в конкретния случай е, че А. не е получавал трудово възнаграждение за процесния период.
Липсват доказателства за плащането му по банков път, а и такъв вид плащане не се твърди.
Отделно не се спори, че след издаване на предписанието, което не е оспорено, липсва
плащане, съответно изпълнение по него. Напротив, в писмено сведение управителят на
санкционираното юридическо лице е посочил, че не представя доказателства за изпълнение
на предписанията. В тази насока са и показанията на свидетелката Л. И., която заявява, че не
можело да даде съвет на управителя на Медикал Логистик ЕООД да плаща суми, които вече
4
бил платил. Отделно същата заявява, че А. е търсен след издаването на предписанията само
и единствено с цел даване на обяснения и подписване на документи, но не и за заплащане
на трудовото му възнаграждение за посочения период.
Съдът кредитира останалите писмени доказателства по делото, приобщени от съда на
основание чл. 283 НПК, доколкото същите са относими към предмета на доказване по
делото и изясняват фактическата обстановка.
По горните мотиви съдът приема за неоснователно възражението на защитата, че
нарушението не е доказано, а е извършено плащане.
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и обжалваното
НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства. В този смисъл са показанията на свидетелката Д.
И., актосъставител и двата констативни протокол, като с първия се установява даденото
предписание, запознаването с протокола от страна на управителя на дружеството, а с
последващия от 29.11.2021г. се установява неизпълнението на предписанието.
Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ трудовото
възнаграждение се изплаща лично на работника/служителя по ведомост или срещу разписка
или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки, като по писмено
искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в
посочената от него банка. Следва да се обърне внимание на липсата на подпис от страна на
св. А. върху разчетно-платежната ведомост за месеците юни, юли и август 2020г.,
приложени по делото. Видно от тях липсва подпис на „получил сумата“, съответно не се
установява лицето да е получило възнаграждение за този период.
Във връзка с мястото на изплащане на възнаграждението чл.270, ал.1 от КТ
предвижда, че трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва
работата, съответно плащането на територията на счетоводната къща, както твърди
жалбоподателят, която обслужва дружеството, първо е в нарушение на закона, а и второ би
могло да касае други вземания на служителя или даване на суми във връзка със
задълженията му с оглед заеманата длъжност. Както бе посочено обаче, плащане на каквито
и да било суми на посочените в протоколите, изготвени от счетоводителите на дружеството,
дати не се установи, съответно съдът прие, че трудово възнаграждение не е изплащано.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Преди да направи служебна проверка на материалноправната законосъобразност на
обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че дължи първо проверка дали
процесното НП отговаря на изискванията на процесуалния закон. В този смисъл
актосъставителят е заемал длъжността „главен инспектор” в Дирекция „Инспекция по
труда” – София, като съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 3, вр. ал. 1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” лицата, назначени на
длъжност „инспектор”, имат правомощието да съставят АУАН и да образуват
административно-наказателно производство при нарушения на трудовото законодателство.
С оглед на изложеното е видно, че актосъставителят е имал материална компетентност да
състави процесния АУАН. В този смисъл не се изисква изрично оправомощаване на
актосъставителя по смисъла на чл. 37, ал. 1, б. „б” ЗАНН, доколкото материалната
компетентност на инспекторите от съответната Дирекция „Инспекция по труда” произтича
по силата на съответния нормативен акт (чл. 37, ал. 1, б. „а” ЗАНН) – в случая от
5
Устройствения правилник на ИА „ГИТ”. Чл.416, ал.1 от КТ предвижда, че нарушенията на
трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни
органи. Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване
на противното.
Съобразно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 КТ наказателните постановления следва да
се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 КТ, в настоящия
случай от изпълнителния директор на ИА „ГИТ”. На основание т. 4 на Заповед № З-
0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ” правомощието да издават
наказателни постановления по съставените от съответните инспектори от дирекциите
„Инспекция по труда” имат именно директорите на дирекции „Инспекция по труда”. С
оглед на това обжалваното НП е издадено от компетентен орган съобразно горепосочената
заповед.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на предвидените
давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са от съответните длъжностни
лица, като са връчени лично на представител на жалбоподателя за запознаване със
съдържанието им. Същите са издадени и при спазване на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал.
1 ЗАНН, като липсва каквато и да е непълнота или противоречие в съдържанието им.
Неоснователно е възражението в жалбата, че не е спазен срокът по чл.34 от ЗАНН.
Следва да се посочи, че жалбоподателят не е санкциониран за това, че не е изплатил трудово
възнаграждение за месеците юни, юли и август 2020г., както се твърди, а за това, че не е
изпълнил задължително предписание на органите на ДИТ София. Доколкото предписанието
е дадено с протокол от 22.10.2021г., със срок на изпълнение до 11.11.2021г., то датата на
нарушението е денят, следващ деня, в който е можело законосъобразно да се изпълни, в
случая 12.11.2021г. От този ден се броят сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен на
29.11.2021г., а НП е издадено на 20.12.2021г., съответно сроковете по чл.34 от ЗАНН са
спазени. Неправилно е да се счита, че сроковете текат от датата на неплащане на
възнаграждението, доколкото не това неплащане е основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на санкционираното юридическо лице.
Неплащането на трудово възнаграждение е само основанието за издаване на задължително
предписание.
Съдът намира, противно на посоченото в жалбата, че ясно е посочена датата на
нарушението и тя е определена правилно. Не се констатира твърдяното от защитата
противоречие, доколкото 22.10.2021г. е датата на проверката и издаване на предписанието, а
не датата на нарушението, която ясно е посочена като12.11.2021г.
Неоснователно е и възражението за нарушение на чл.6 от АПК. Не се споделят
възраженията, че издаването на отделни предписания за различни периоди на незаплатено
трудово възнаграждение е институционален тормоз и злоупотреба с правомощия.
Настоящият съд не е компетентен да се произнася дали правилно са издадени
предписанията. Същите подлежат на оспорване по реда на чл.405 от КТ, производство,
което в случая не е инициирано. Настоящият съд следва единствено да посочи, че в рамките
на своите правомощия органите, които осъществяват проверката, имат възможността на
преценка как да формулират задължителните предписания. Начинът на тяхното
обективиране не подлежи на контрол по реда на ЗАНН при обжалване на наказателното
постановление. Издадените и приложени други наказателни постановления касаят
неизпълнението на други дадени предписания, съответно не е нарушен принципът
жалбоподателят да не се наказва два пъти за едно и също нарушение.
Съдът намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава като при
описанието на нарушението в АУАН и в НП са посочени всички елементи от неговия
състав.
6
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че липсата на заповед за
извършване на проверка е порок, нарушаващ правото му на защита и съответно
предпоставка за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Нито ЗАНН, нито КТ
изискват като условие за провеждане на административнонаказателното производство
наличието на нарочна заповед за извършване на проверка. Доколкото АУАН, слагащ
началото на производството, е изготвен от компетентен орган, то съдът не констатира
нарушение, което на формално основание да има за последица отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
Съдът намира, че макар и лаконично, аргументите на жалбоподателя, обективирани
във възражението му срещу АУАН, са намерили отговор в НП, доколкото там е посочено, че
не се констатират основания за приложение на чл.415в от КТ, съответно е посочено защо
административнонаказващият орган счита нарушението за доказано. Следва да се има
предвид, че непроизнасянето по всички възражения от страна на АНО в НП не е съществено
нарушение, което да ограничава защитата на жалбоподателя в степен, обуславяща отмяна на
НП. Жалбоподателят е направил множество възражения в хода на съдебната фаза, които
съдът е обсъдил в настоящото решение.
Неоснователно е и възражението, че не става ясно от поканата до управителя на
жалбоподателя за кое предписание е призован да се яви и съответно какъв АУАН ще му
бъде изготвен. Видно от приложените към делото покани, в тях изрично е посочено, че
жалбоподателят следва да носи документи, удостоверяващи изпълнението на
предписанията, дадени при извършена проверка на 22.10.2021г. В този смисъл съдът счита,
че жалбоподателят е бил напълно уведомен защо е призован да се яви в ДИТ София, още
повече, че е бил запознат със съдържанието на протокола от 22.10.2021г. още в деня на
изготвянето му.
Неотносимо към делото е възражението, че не е логично служителят А. да работи две
години в дружеството без да получава заплата. Какви причини са мотивирали служителят да
полага труд без да му се заплаща трудово възнаграждение са вън от предмета на проверка в
настоящето производство, в което се изследва въпросът за неплащане на възнаграждение за
три месеца, а не за две години. Само в допълнение следва да се посочи, че в депозирания от
самия В.А. сигнал до ДИТ София е посочено, че не е получавал възнаграждения, но е бил
уверен от управителя, че такива ще му бъдат изплатени до края на 2020г. и същият е
работил с надеждата, че ще ги получи. Дали тези обстоятелства са достоверни, не е
обхванато от предмета на доказване във връзка с констатираното нарушение и субективните
решения на служителя не се отразяват на доказаността на извършеното от жалбоподателя
нарушение.
Съдът намира, че даденото предписание правилно е посочено в протокола от
22.10.2021г., че е издадено на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ, като не е необходимо
допълнителното уточняване във връзка с коя хипотеза на т.1 е издадено. В протокола е
посочено достатъчно подробно правното основание за налагането на тази ПАМ, като за
жалбоподателя това е ясно. При възражение във връзка с дадените предписания
жалбоподателят е следвало да ги обжалва по реда на АПК, както е посочено и в самия
протокол, което не е сторил. Настоящият съд не е компетентен да се произнася по тяхната
законосъобразност.
От събраните по делото доказателства категорично се установява, че жалбоподателят
е извършил нарушението, за което е санкциониран.
Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се изразява в
неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, като формата на
изпълнителното деяние действие или бездействие зависи от съдържанието на
предписанието. В случая се касае за бездействие, тъй като на „М.Л. ЕООД е дадено
предписание с Протокол от 22.10.21г., а именно-„Да изплати на В. СВ. АС. уговореното му
7
трудово възнаграждение за извършена работа за периода от м.юни 2020г. до м.август 2020 г.
съгласно чл. 128, т. 2 от КТ“. Срокът за изпълнение на предписанието изтекъл на 11.11.2021
г. Дадено по реда на чл. 404, ал. 1 от КТ предписание не е изпълнено. Поради това са налице
всички законови предпоставки за носене от страна на жалбоподателя на
административнонаказателна отговорност.
Не се споделят доводите на жалбоподателя, че даденото предписание не е
принудителна административна мярка. Законодателят е дефинирал задължителното
предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ като принудителна административна мярка,
подлежаща на самостоятелно обжалване по реда на АПК - чл. 405 от КТ. След влизане на
предписанието в сила съдът следи единствено за изпълнението на същото, тъй като
фактическият състав на нарушението, за което е ангажирана административно-
наказателната отговорност, включва от обективна страна единствено неизпълнение на това
предписание. Неправилно се твърди в жалбата, че в случая приложение следва да намери
чл.415, ал.2 от КТ, доколкото тази разпоредба се отнася само до случаите, в които се касае за
неизпълнение на задължително предписание на контролен орган на инспекцията по труда,
издадено на основание чл. 405а, ал. 4 от КТ, а именно предписание на работодателя да
предложи на работника или служителя сключване на трудов договор, която хипотеза е
неприложима. Съставът на чл.415, ал.2 от КТ е специален спрямо общия на чл.415 ал.1 от
КТ и в случая посочената от защитата разпоредба не намира приложение.
Съгласно чл.415, ал.1, който не изпълни задължително предписание на контролен
орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
По делото се установи, че със своето бездействие „жалбоподателят е осъществил
състава на административно нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ, тъй като не е изпълнил
задължително предписание на Дирекция „Инспекция по труда”-София, дадено под № 10 в
Протокол за извършена проверка от 22.10.2021 г., връчен на представител на дружеството
на същата дата, със следното съдържание: Работодателят да изплати на В. СВ. АС., съгласно
представените ведомости за работна заплата за периода от м. юни 2020 г. до м. август 2020 г.
на „М.Л. ЕООД (неразделна част от протокола), уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа за периода от м. юни 2020 г. до м. август 2020 г., съгласно чл. 128, т. 2
от Кодекса на труда (обн. ДВ., бр. 26 и 27 от 1986 г.)“, като срокът за изпълнение на
предписанието бил до 11.11.2021 г. Предписанието е било задължително за дружеството-
работодател по смисъла на КТ, доколкото е било дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ.
Видно от извършената последваща проверка от инспектори на Дирекция „Инспекция по
труда”-София, същото не е било изпълнено. Разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ определя като
административно нарушение бездействието на съответното лице, спрямо което е дадено
задължително предписание. Без значение са причините, поради които същото не е
изпълнено, като тези обстоятелства следва да се тълкуват при индивидуализиране размера
на предвиденото административно наказание съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 и ал. 3
ЗАНН. В процесния случай се доказа, че в срок до 11.11.2021 г. „жалбоподателят не е
изплатил трудовото възнаграждение на В.А. за месеците юни, юли и август 2020 г., като по
този начин дружеството-жалбоподател е осъществило състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.
При неизпълнение на задължението на работодателя да заплати в срок трудовото
възнаграждение на служителя, съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, за предотвратяване и
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване
и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда,
могат да прилагат принудителни административни мерки, включително: да дават
задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото
законодателство
8
Съгласно разпоредбата на чл. 83 ЗАНН е предвидена административнонаказателна
отговорност на юридическите лица, като вината при осъществяване на съответното
административно нарушение е обективна, безвиновна такава. С оглед на това е
безпредметно да се обсъжда субективната съставомерност на извършеното нарушение.
За така извършеното административно нарушение законодателят е предвидил в
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ определяне на имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 10000 лева. В конкретния случай административнонаказващият орган е определил
имуществената санкция на дружеството-жалбоподател в размер на 1500 лева, който е
минималният размер на санкцията и съдът не би могъл да я ревизира в полза на
жалбоподателя. Поради това възраженията му за прекомерност са неоснователни.
Съдът счита, че извършеното административно нарушение не представлява
„маловажен” случай по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ, доколкото нито нарушението е
отстранено веднага след установяването му, нито за служителя не са настъпили негативни
последици, тъй като последният е бил лишен от дължимото му се трудово възнаграждение
за престирания труд през три месеца за календарната 2020 година. Деянието не се отличава
от други подобни нарушения и обществената му опасност обуславя понасянето на
административнонаказателна отговорност.
По изложените съображения съдът счита, че подадената жалба се явява
неоснователна, поради което обжалваното НП следва да се потвърди като законосъобразно и
обосновано.
Предвид изхода на делото и направеното изрично искане в тази насока, съобразно
ЗАНН в полза на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Предвид провеждането на множество съдебни заседания с разпит на трима
свидетели, както и събирането на множество допълнителни писмени доказателства, съдът
счита, че възнаграждението в полза на въззиваемата страна следва да се определи в
предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
среден размер, а именно 100 лева.
Така мотивиран Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-2100102/20.12.2021 г., издадено от
директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр. София, на „М.Л. ЕООД с ЕИК:
*********, с което е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършено
административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, изразяващо се в това, че
дружеството в качеството си на работодател не е изпълнило предписание под № 10, дадено
му с протокол за извършена проверка от 22.10.201г. а именно: „Работодателят да изплати на
В. СВ. АС., съгласно представените ведомости за работна заплата за периода от м. юни 2020
г. до м. август 2020 г. на „М.Л. ЕООД (неразделна част от протокола), уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа за периода от м. юни 2020 г. до м. август 2020 г.,
съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда (обн. ДВ., бр. 26 и 27 от 1986 г.)“, като срокът за
изпълнение на предписанието бил до 11.11.2021 г.
ОСЪЖДА „„М.Л. ЕООД с ЕИК: ********* да заплати в полза на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище гр. София, бул. "Княз Александър
Дондуков" № 3, сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
за процесуално представителство на въззиваемата страна по настоящото дело пред СРС
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10