Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1547
гр.
Пловдив, 19.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично
съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ
при
участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията
АНД № 2341/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
/НП/ № НП-27-133-12/16.11.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Медицински одит” /ИАМО/ гр. София /чийто универсален правоприемник
понастоящем е Изпълнителна агенция „Медицински надзор” – ИАМН гр. София/, с
което на МБАЛ „Тримонциум” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Цар Борис III Обединител“ № 126 на основание чл.
229, ал. 3 от Закона за здравето /нататък ЗЗ/ са наложени общо 12 броя
имуществени санкции, всяка в размер на 500 лева, за дванадесет нарушения на чл.
82б, ал. 2 от ЗЗ.
Жалбоподателят МБАЛ „Тримонциум” ООД,
чрез процесуалния си представител адв. С., моли да се отмени НП. Съображенията
за неправилност са свързани със незаконосъобразност на проверката поради
извършването ѝ извън определения със заповед на изп. директор на ИАМО
срок, за липса на правомощия на актосъставителя да съставя актове за
установяване на административни нарушения. Възразява, че не е спазена
структурата на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/. Оспорва,
че посочената като нарушена норма на чл. 82б, ал. 2 от ЗЗ не въвежда
задължение, а следва да се разбира в духа на чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЗ. Освен
това се изтъква, че налагането на ограничения за лечебните заведения да
закупуват консумативи само от едно лице би представлявало нелоялна конкуренция
и злоупотреба с монополно положение. Затова и счита, че доставчиците на
медицински изделия не бива да бъдат свеждани до един, а по причина че така може
да възникне необосновано забавяне на доставка на определени консумативи и
цените в повечето случаи са по-високи – все обстоятелства, които на са в
интерес на пациентите. Възразява за приложената санкционна норма. Изтъква, че
липсва съпоставка в АУАН и НП на конкретната употребена очна леща и тези,
предлагани от болничната аптека. В съдебно заседание се поддържат жалбата и
наведените с нея доводи и възражения.
Въззиваемата страна ИА „Медицински
надзор“ гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., моли съда
да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
От
събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Със Заповед № РД 27-133/30.03.2018 г. с
вх. № 60/30.03.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински одит“ /нататък ИАМО/ било разпоредено в периода от 02.04.2018 г. до
05.04.2018 г. включително в лечебното заведение МБАЛ „Тримонциум“ ООД гр.
Пловдив да бъде извършена проверка за дейността на дружеството жалбоподател
през 2017 г., касаещо и дейността му в очното отделение, от длъжностни лица на
ИАМО, които били сформирани в комисия с членове свидетеля Г.Д. – ** в ИА „М.О.“
(сега ИА „М.Н.“) и Ф.К.– **. Проверката била извънредна по повод на писмо с вх.
№ МО-05-127/20.03.2018 г. от прокурор при Районна прокуратура – Пловдив.
Заповедта съдържала нареждане при проверката длъжностните лица да ползват
всички правомощия до изтичане на законовите срокове за съставяне, респ.
връчване на всички необходими документи.
По разпореждане на прокурор проверката била удължена
със Заповед
№ РД-27-133-3/30.04.2018 г. на изп. директор на ИАМО до 02.05.2018 г., като с
нея е изменена заповед № РД-27-113/30.03.2018 г. С писмо изх. №
МО-06-145/02.05.2018 г. на изп. дир. на ИАМО е уведомен жалбоподателят, че в
заповедта за удължаване на срока на проверката е допусната явна техническа
грешка при посочване на изменената заповед, като навсякъде тя следва да се чете
като „Заповед № РД
27-133/30.03.2018 г.“
По време на проверката са изискани необходимите
документи от болничното заведение и поради огромния им обем /прегледани са 797
истории на заболяванията/ проверката се е наложило да бъде удължена съгласно
посоченото.
Установено е, че на 10.10.2016 г. е сключен договор
между МБАЛ „Тримонциум“ ООД и УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, по силата на който последното
лечебно заведение се задължавало да доставя чрез болничната си аптека на
жалбоподателя заявени от него количества стоки, включително медицински изделия,
които не се заплащали от републиканския бюджета и бюджета на НЗОК и трябвало да
се осигурят за прилагане в лечението на пациенти, хоспитализирани при МБАЛ
„Тримонциум“ ООД. Съгласно чл. 6.1 от договора изпълнението на приетите заявки
следвало да се извърши в 7дневен срок, от деня следващ заявката. Съгласно чл.
3.1 от договора МБАЛ „Тримонциум“ ООД заплащало изделията и продуктите по цени,
на които УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД ги е закупило от своите доставчици. На 15.11.2017
г. между същите страни по същия предмет и въпрос е сключен друг договор,
съгласно който са преуредили отношенията си.
През календарната 2017 г. МБАЛ „Тримонциум“ ООД
заявило към болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД доставка единствено на
лекарствени продукти, но не били отправени лекарствени листове и заявки за
доставка на медицински изделия, включително очни лещи, в какъвто смисъл е
писменото становище на ръководителя на болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД.
Вместо това през посочения период необходимите очни лещи, които били влагани на
пациенти, хоспитализирани в МБАЛ „Тримонциум“ ООД и лекувани по амбулаторна
процедура № 19, ръководството на дружеството жалбоподател решило да си набавя
чрез директно договаряне с търговските дружества, дистрибутиращи и извършващи
дейност по доставка на тези медицински изделия.
На 07.06.2017 г. пациентът С.С.постъпил в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна процедура № 19.
На 07.06.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта.
Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин ситу“.
Била съставена История на заболяването (ИЗ) № 1986. Пациентът заплатил очната леща
на лечебното заведение, за което бил издаден касов бон № 017171 от 07.06.2017
г. за сумата от 230 лв. Стикери на медицинското изделие били положени на ИЗ и
епикризата.
На 07.06.2017 г. пациентът С.Н.постъпил в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна процедура № 19.
На 07.06.2017 г. му била извършена
факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била вътреочна леща. В
епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин ситу“. Била съставена ИЗ № 1985.
Пациентът заплатил очната леща на лечебното заведение, за което бил издаден
касов бон № 017169 от 07.06.2017 г. за сумата от 230 лв. Стикери на
медицинското изделие били положени на ИЗ и епикризата.
На 07.06.2017 г. пациентът А.П.постъпил в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна процедура № 19.
На 07.06.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена
била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин ситу“. Била
съставена ИЗ № 1980. Пациентът заплатил очната леща на лечебното заведение, за
което бил издаден касов бон № 017170 от 07.06.2017 г. за сумата от 230 лв.
Стикери на медицинското изделие били положени на ИЗ и епикризата.
На 08.06.2017 г. пациентката В.Г.постъпила в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекувана била по Амбулаторна процедура №
19. На 08.06.2017 г. й била извършена факоемулсификация и аспирация на
катаракта. Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин
ситу“. Била съставена ИЗ № 2014. Пациентката заплатила очната леща на лечебното
заведение, за което бил издаден касов бон № 017196 от 08.06.2017 г. за сумата
от 230 лв. Стикери на медицинското изделие били положени на ИЗ и епикризата.
На 08.06.2017 г. пациентът Д.Ж.постъпил в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна процедура № 19.
На 08.06.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта.
Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин ситу“.
Била съставена ИЗ № 2002. Пациентът заплатил очната леща на лечебното
заведение, за което бил издаден касов бон № 017197 от 08.06.2017 г. за сумата
от 230 лв. Стикери на медицинското изделие били положени на ИЗ и епикризата.
На 08.06.2017 г. пациентът Й.С.постъпил в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна процедура № 19.
На 08.06.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта.
Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин ситу“.
Била съставена ИЗ № 2009. Пациентът заплатил очната леща на лечебното
заведение, за което бил издаден касов бон № 017198 от 08.06.2017 г. за сумата
от 230 лв. Стикери на медицинското изделие били положени на ИЗ и епикризата.
На 10.08.2017 г. пациентът А.Б.постъпил в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна процедура № 19.
На 10.08.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта.
Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин ситу“.
Била съставена ИЗ № 2677. Пациентът заплатил очната леща на лечебното
заведение, за което бил издаден касов бон № 017753 от 10.08.2017 г. за сумата
от 230 лв. Стикери на медицинското изделие били положени на ИЗ и епикризата.
На 10.08.2017 г. пациентката В.М.постъпила в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекувана била по Амбулаторна процедура №
19. На 10.08.2017 г. ѝ била извършена факоемулсификация и аспирация на
катаракта. Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин
ситу“. Била съставена ИЗ № 2673. Пациентката заплатила очната леща на лечебното
заведение, която била включена в сумата от 880 лв., съответстваща на Цените за
медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени в приложение
към заповед на управителя на болничното заведение от 04.01.2017 г., за което
били издадени касови бонове №№ 017748 и 017749 от 10.08.2017 г. Стикери на
медицинското изделие били положени на ИЗ и епикризата.
На 10.08.2017 г. пациентът Д.П.постъпил в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна процедура № 19.
На 10.08.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта.
Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин ситу“.
Била съставена ИЗ № 2672. Пациентът заплатил на лечебното заведение сумата от
920 лв., за което били издадени касови бонове №№ 017749 и 017750 от 10.08.2017
г., съответстваща на Цените за медицинската услуга, медицински изделия и
консумативи, определени в приложение към заповед на управителя на болничното
заведение от 04.01.2017 г. и част от която сума била за скъпоструващи
консумативи, т.е. вложеното медицинско изделие. Стикери на медицинското изделие
били положени на ИЗ и епикризата.
На 10.08.2017 г. пациентката Б.И.постъпила в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекувана била по Амбулаторна процедура №
19. На 10.08.2017 г. ѝ била извършена факоемулсификация и аспирация на
катаракта. Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин
ситу“. Била съставена ИЗ № 2671. Пациентката заплатила на лечебното заведение
сумата от 230 лв., за което бил издаден касов бон № 017754 от 10.08.2017 г.
Стикери на медицинското изделие били положени на ИЗ и епикризата.
На 10.08.2017 г. пациентката Д.П.постъпила в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекувана била по Амбулаторна процедура №
19. На 10.08.2017 г. ѝ била извършена факоемулсификация и аспирация на
катаракта. Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин
ситу“. Била съставена ИЗ № 2670. Пациентката заплатила на лечебното заведение
сумата от 700 лв., за което били издадени касови бонове №№ 017751 и 017752 от
10.08.2017 г., съответстваща на Цените за медицинската услуга, медицински
изделия и консумативи, определени в приложение към заповед на управителя на
болничното заведение от 04.01.2017 г. и част от която била за скъпоструващи
консумативи, т.е. вложеното медицинско изделие. Стикери на медицинското изделие
били положени на ИЗ и епикризата.
На 09.08.2017 г. пациентът Г. Д.постъпил в Очно
отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван бил по Амбулаторна процедура № 19.
На 10.08.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта.
Вложена била вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща ИОЛ-ин ситу“.
Била съставена ИЗ № 2658. Пациентът заплатил очната леща на лечебното
заведение, за което бил издаден касов бон № 017737 от 09.08.2017 г. за сумата
от 230 лв. Стикери на медицинското изделие били положени на ИЗ и епикризата.
Въз основа на резултатите от проверката
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № А-27-133-12/31.05.2018
г. срещу МБАЛ „Тримонциум“ ООД за дванадесет на брой нарушения на чл. 82б,
ал. 2 от ЗЗ. Актът е съставен в присъствието на свидетел и отсъствието на
представител на дружеството жалбоподател, но е връчен лично на него на
11.06.2018 г. Съгласно писмо изх. № МО-07-107/22.05.2018 г. управителят на МБАЛ
„Тримонциум“ ООД е поканен да се яви на 31.05.2018 г. от 14 до 16 ч. в сградата
на ИАМО за съставяне и връчване на актове, като са посочени последиците при
неявяването му. Приложена към преписката е и паметна записка от 30.05.2018 г.
за проведен от актосъставителя телефонен разговор с управителя на дружеството
жалбоподател, който потвърдил, че е получил поканата. Заявил, че няма да се яви
поради служебна ангажираност, като отново му е била разяснена последицата на
съставяне на АУАН в негово отсъствие, ако не се яви или не изпрати
представител.
За извършеното нарушение било издадено и
обжалваното НП № НП-27-133-12/16.11.2018 г. срещу МБАЛ
„Тримонциум“ ООД, с което на дружеството на основание
чл. 229, ал. 3 от ЗЗ са били наложени дванадесет имуществени санкции в размер
всяка по 500 лв. за дванадесет нарушения на чл. 82б, ал. 2 от ЗЗ.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетеля Г.Д. - актосъставител, и свидетеля К.Г.,
както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени
доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото,
включително АУАН, разписка за връчване на АУАН, Заповед № РД 27-133/30.03.2018
г. и Заповед № РД-27-133-3/30.04.2018 г., издадени от Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Медицински одит“; писмо изх. № МО-06-144/30.04.2018 г. по
описа на ИАМО, писмо изх. № МО-06-145/30.04.2018 г. по описа на ИАМО, договор
от 10.10.2016 г. между МБАЛ „Тримонциум“ ООД и УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД; договор от
15.11.2017 г. между МБАЛ „Тримонциум“ ООД и УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД; обяснение от
04.04.2018 г. от ** С.И., ** на МБАЛ „Т.“ ООД; писмено становище от 04.04.2018
г. от ** Н.Ч.– ** при **; истории на заболяването с номера: № 621/1986; № 625/1985;
№ 620/1980; № 641/2014; № 632/2002; № 640/2009; № 821/2677; № 817/2673; № 818/2672;
№ 819/2671; № 819/2670; № 812/2658, както и приложените към тях медицински и
други документи; покана с изх. № МО-07-107/22.05.2018 г.; паметна записка с вх.
№ ПК-01-47/30.05.2018 г. по описа на ИАМО; обратна разписка.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят Д.
потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява,
че проверените документи са изключително голям брой, като ежедневно болничната
аптека на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД поддържала наличност от около 80 бр. лещи.
Последните били осигурени по обществена поръчка и по никакъв начин не се
различавали по качества от тези, влагани на пациентите от жалбоподателя. При
проверката е установил, че при всичките проверени ИЗ е констатирано влагане на
вътреочна леща, която не е осигурена чрез болнична аптека.
Показанията на свидетеля Д. съдът намира
за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по
делото писмени доказателства, поради което им дава вяра.
От показанията на свидетеля Г. се
потвърждава сключения договор между жалбоподателя и УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД и
недоставянето на нито една леща от последното дружество чрез неговата болнична
аптека. Свидетелят обяснява причината за това с непокриването на всички позиции
от страна на УМБАЛ и тромавата и бавна процедура за осигуряването и на малкото
позиции, които биха могли да бъдат покрити. От друга страна всяка леща има
различен диоптър, което прави поддържаната номенклатура в голям мащаб. Посочва,
че изграждането на собствена болнична аптека се е забавило поради преминаването
през различни одобрителни процедури, но същата към настоящия момент е налична. Твърди,
че въпреки възможността да се сключи и друг договор с друго лечебно заведение
за ползването и закупуването от неговата болнична аптека на стоки, такъв не е
сключен. Не е сключен и с други болнични аптеки, в която връзка е проучен
пазара, поради специфичността на търсената стока. Доколкото на самия свидетел
му е известно изискванията за осигуряване на медицински изделия и лекарствени
продукти от болнична аптека е с оглед регулирането и верифицирането им.
Конкретно по извършените от тях доставки директно от дистрибуторската мрежа
споделя, че лещите са придружени със сертификати за качество, произход и път на
самия продукт. Показанията му съдът намери за добросъвестно дадени, логични и
непротиворечиви, поради което им даде вяра.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема следното от правна страна.
По
спазването на процедурата:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН
и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното
производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и
подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е
съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по
чл. 40 и 43 от ЗАНН. Същият е подписан от актосъставителя и свидетел. Съставен
е в отсъствието на нарушителя при спазване на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, доколко е
бил редовно поканен да присъства при съставянето му чрез писмо, обратна
разписка за изпращането му и паметна записка, и същият не се е явил и не е
изпратил представител. АУАН му е връчен на 11.06.2018 г. Съставен е от
компетентно лице, чиито правомощия произтичат пряко от закона /чл. 235 от ЗЗ/ и
са определени от изпълнителния директор на ИАМО със заповед № РД
27-133/30.03.2018 г. Същата изрично овластява държавните здравни инспектори,
какъвто е актосъставителят, да съставят АУАН. Направеното в тази връзка
възражение по изложените съображения следва да се отхвърли.
Възражението, че нарушенията са
установени извън периода на проверката, съдът намира за неоснователно. Както се
установява от съдържанието на самата заповед, с която се възлага проверката
/заповед № РД-27-133/30.03.2018 г./, длъжностните лица са задължени да упражнят
правомощията си във вида и обема за периода до изтичане на законовите срокове
за съставяне, респ. връчване на всички документи. Следователно срокът на
проверката, определен със заповедта, не е обвързан с правомощията на
длъжностните лица. Затова и съдът счита, че периодът за извършването на
проверката има вътрешноорганизационен характер и би могъл да бъде свързан с
изпълнение на възложените задачи и отговорността на несвоевременното им
изпълнение, но не и с компетентността, която законът изрично дава на
актосъставителите. Недопустимо е също така да бъде ограничаван по този ред,
т.е. със заповед, обемът на правомощия, които законът дава на определени
длъжностни лица, при положение че самият закон не предвижда такова ограничение.
Би се стигнало до абсурдната ситуация един нормативен акт от по-висока степен
да бъде отменен или ограничен от един вътрешноорганизационен за определено
юридическо лице акт на същото това лице. Допълнителен аргумент за
законосъобразното съставяне на актовете е физическата невъзможност да бъде
извършена проверката в определения период заради нейния обем – определен от
актосъставителя като 24 000 страници.
За неоснователно следва да се приеме и
възражението свързано със структурата на АУАН. Чл. 42 от ЗАНН регламентира
задължително съдържание на актовете, като изброяването му следва известна
логическа последователност и прегледност. Същественото е всеки един елемент от
АУАН и най-вече обстоятелствата от нарушението да бъдат посочени по ясен и
недвусмислен начин. Такъв е и настоящият случай, за който съдът смята, че така структурирани
актовете не просто не нарушават правата на жалбоподателя, а ги осигуряват, тъй
като се постига по-голяма яснота и съдържанието им е изложено в прегледен и
разбираем вид.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието
му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до
накърняване на правото на защита на наказаното лице. Срокът по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН е инструктивен и неспазването му не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, а и не ограничава правата на нарушителя.
Нарушенията са описани надлежно в НП от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата, свързани с
контрола на медицинските изделия и лекарствените продукти и задълженията на
лечебните заведения в тази връзка. Обжалваното НП е издадено от законово
оправомощен със закон и затова компетентен орган - изпълнителния директор на
ИАМО.
От
материалноправна страна:
На базата на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище,
че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали
поведението на МБАЛ „Тримонциум“ ООД като нарушение на посочената разпоредба на
чл. 82б, ал. 2 от ЗЗ. Посочената норма гласи, че медицинските
изделия по ал. 1 /б.м. необходими за
лечението на пациентите/ се осигуряват чрез болничните аптеки на лечебните
заведения за болнична помощ.
Безспорно е, а
и се установява, че МБАЛ „Тримонциум“ ООД болнично заведение и е извършвало
манипулации, вследствие на които са влагани медицински изделия – вътреочни
лещи. Последните не са били осигурени чрез болнична аптека, а са били доставяни
от дистрибуторите директно на дружеството жалбоподател,
което за определена цена ги е предлагало на неговите пациенти. Преките писмени
доказателства за тези обстоятелства са залепените стикери върху ИЗ и епикриза
на всеки един от пациентите, документите за извършена медицинска интервенция,
писменото обяснение на управителя на дружеството жалбоподател, писмените
обяснения на ръководителя на болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД и
съдържащата се към ИЗ на всеки един пациент декларация за информираност и
съгласие на пациента по отношение източника на заплащане за диагностика и
лечението на неговото заболяване, в която пациентът в т. 2, б. „б“ е заявил, че
е заплатил определена сума за скъпоструващи консумативи, т.е. очните лещи За
извършената продажба за същата стойност е издаден и съответен касов бон, който
също е приложен към всяко ИЗ.
От изложеното следва да се направи
закономерният извод, че дружеството жалбоподател не е изпълнило задължението си
да осигури медицинските изделия чрез болнична аптека /на дистрибуторска цена,
както е уговорено в договора за ползване услугите на болничната аптека на УМБАЛ
„Св. Г.“ ЕАД/. Вместо това болничното заведение е договаряло пряко с
дистрибуторите на очни лещи, закупувало ги е на неустановена цена и ги е
предлагало на пациентите си на определена цена, която в повечето случаи е била
в размер на 230 лв. Именно последното действие съдът намира, че представлява
нарушение на разпоредбата на чл. 82б, ал. 2 от ЗЗ, тъй като с действието си на
предлагане от страна на жалбоподателя на определен продукт и с закупуването му
от пациентите, УМБАЛ „Тримонциум“ ООД не е изпълнило задължението си
медицинското изделие да бъде осигурено чрез болнична аптека, а го е осигурило
лично по друг начин.
За две от нарушенията обаче фактическата
обстановка не се установява от събраните доказателства. По т. 1 от АУАН и НП
нарушението се състои във влагането на очна леща на пациента А.Т.с ИЗ № 1986.
Същевременно от доказателствата по делото се установява, че същото ИЗ се отнася
до друг пациент – С.С.. Същото се важи и за т. 9 от АУАН и НП, в която се сочи,
че пациент с ИЗ № 2672 е лицето Б.Г., а от доказателствата се установява да е
друго лице – Д.П.. За същите нарушения, както са описани в АУАН,
административнонаказващият орган е наложил и съответната санкция с НП. При
доказателствена тежест върху наказващия орган по делото не се доказа на дата 07.06.2017
г. жалбоподателят да е вложил вътреочна леща, която не е била набавена от
болничната аптека на УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД, на пациент с имена А.Т., както и не
се доказа на дата 10.08.2017 г. жалбоподателят да е вложил вътреочна леща,
която не е била набавена от болничната аптека на УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД, на
пациент с имена Б.Г.. Действително се доказа такива лещи да са вложени на други
пациенти, но такова деяние от фактическа страна не е описано нито в АУАН, нито
в НП и жалбоподателят не се е защитавал по такова фактическо обвинение, поради
което не може да бъде санкциониран едва с въззивното решение по факти, които не
са му били надлежно предявени. Това налага наказателното постановление да бъде
отменено в частта си по т. 1 и т. 9 като неправилно.
Предвид изложеното съдът прие, че обвинението
за извършено нарушение, свързано с посочените в АУАН и НП пациенти, не се
потвърждава от събрания доказателствен материал и по отношение на тези две
нарушения и наложените за тях санкции, НП следва да бъде отменено. Отделно от
това не е в компетенцията на съда да определи действителните параметри на
нарушението, за да може да установи, че действителните пациенти, във връзка с
които е извършено нарушение, са тези от доказателствата по преписката.
По направеното възражение, че
разпоредбата на чл. 82б, ал. 2 от ЗЗ не въвежда задължение, а правилната правна
квалификация следва да е по чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЗ, съдът намери, че същото
не може да се подкрепи. Предложената от представителя правна квалификация на
чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЗ е свързана с правата на пациентите: „При хоспитализация
пациентът има право… на осигуряване от лечебното заведение за болнична
помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се
заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет.“
Тълкуването на тази норма води до извода, че тя би била приложима, ако е
нарушено правото на пациента, тъй като лечебното заведение не е осигурило
медицинско изделие, когато последното не се заплаща от НЗОК или от държавния
бюджет. Както се установи по настоящото дело, жалбоподателят е осигурил очна
леща на всички от пациентите, т.е. е осигурил правата им. Същевременно обаче
съдът счита, че чл. 82б, ал. 2 от ЗЗ въвежда ограничение за лечебните заведение
да се снабдяват с медицински изделия само чрез болнични аптеки на лечебните
заведения за болнична помощ. Езиковото тълкуване на обсъжданата норма не
допуска да се приема, че това е само препоръчително поведение на лечебните
заведения. Самата материя, която регламентира Закона за здравето, по същността
си е свързана с най-ценните човешки блага – живота и здравето на физическите лица.
Естественият законодателен подход е регламентирането на отношенията да се
извършва по императивен начин и такъв да е характера на нормите. Освен това
задължението на лечебното заведение е синалагматично на правото на пациента да
му бъде осигурено медицинското изделие в количествено и качествено отношение,
което да бъде проследимо, гарантирано от съответната болнична аптека,
дистрибутор и производител. Именно чрез ползването на болничната аптека се
спазва изискването за регулация на пазара на медицински изделия и продукти.
Следователно единственият възможен извод за характера на нормата на чл. 82б,
ал. 2 от ЗЗ е, че тя въвежда правило за поведение по императивен път, т.е. е
императивна правна норма и субектите са длъжни да спазват правилото, което тя
въвежда. Това е и причината да бъдат отхвърлени възраженията, че действията на
жалбоподателя са били в интерес на пациентите, включително и защото последните
са заплатили много по-ниска стойност на вложените интраочни лещи. Крайният
резултат не може да оправдава неправомерния път за постигането му. Затова
въпреки че пациентите са заплатили по-ниска стойност и изделията са били
същите, като предлаганите в болничната аптека, директната доставка от
дистрибутора (както се твърди, но не се установява) потенциално може да правата
на пациента. Това не означава, че е пряко свързана с тяхното засягане, а само
определя нормата като императивна. Такава доставка не гарантира регулация на
пазара, отговорност по веригата на доставката, освен това може да създава
условия за закупуване на изделията на по-ниска стойност от предлаганата на
пациента и болницата да реализира нерегламентирана печалба.
В духа на регулация на медицинските
изделия и лекарствените продукти невъзприети останаха и възраженията, че
забавянето в доставките от болничната аптека на УМБАЛ „Св.Г.“ ЕАД и
недостатъчна наличност оправдава действията на дружеството жалбоподател. Както
сам посочи свидетелят Г., няма забрана жалбоподателят да сключи повече от един
договор с болнична аптека, за да може да си осигури необходимото количество
стоки, с което не се засягат антимонополните правила. Освен това по реда на
планиране, предвиждане и предварителни прегледи могат да бъдат заявявани
търсените очни лещи в съответните критерии. Все пак самото дружество е успявало
да осигури целия набор лещи, макар че пациентите са постъпвали на определен
ден, претърпявали са оперативни намеси и са били изписвани същия ден. Без
значение за отговорността е и съответствието, респ. несъответствието на
влаганите лещи и предлаганите от болничната аптека, след като се прие, че
съставомерно за нарушението е неосигуряването им чрез болнична аптека.
Правилно е
определен и субектът на административнонаказателната отговорност, а именно
дружество – лечебно заведение за болнична помощ. Доколкото се касае до
нарушение, осъществено от юридическо лице, в случая не се издирва въпросът за
вината, тъй като отговорността му е обективна, безвиновна. С факта на
установеното действие е налице осъществяване състава на нарушението.
По наказанието:
Правилно описаното
нарушение на чл. 82б, ла. 2 от ЗЗ е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 229, ал. 3 от ЗЗ, която предвижда, че за нарушение
на разпоредбите на Закона за здравето или нормативните актове по прилагането му
извън случаите по чл. 209 - чл. 228в от ЗЗ юридически лица се налага
имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.
Вече се изложи
становището, че вмененото нарушение не е такова на правата на пациентите, а на
насрещно задължение на лечебното заведение за реда за снабдяване с медицински
изделия. Доколкото последното задължение не попада в нито една от хипотезите на
чл. 209 – чл. 228в от ЗЗ (където е регламентирана специалната норма на чл. 221
за нарушаване на правата на пациентите), то правилно и е определена
разпоредбата на чл. 229, ал. 3 от ЗЗ като санкционна норма.
Съдът намира,
че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за
оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които
е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената санкция в нейния
минимален размер от 500 лв. Основанието за
налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не
се нарушават правата на жалбоподателя. Същевременно в НП е отразено, че
нарушенията са извършени за първи път. Като се взе предвид това обстоятелство и
тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и другите релевантни
обстоятелства, съдът намира, че за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН е
достатъчно определеното наказание в минимален размер от 500 лв., което би
въздействало предупредително и възпитателно, както на самия нарушител за
спазването на установения правен ред, така и на останалите субекти на
законодателството, като прояви своята възпитателна цел.
Не са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице
„маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на посочената
норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното
производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на
НК и НПК. Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност,
при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като
прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е
наложено административно наказание имуществена санкция за неизпълнение на
задължение, регламентирано в ЗЗ. Поначало обществената опасност на този вид
нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите
представляват неизпълнение на задължения при осъществяване на дейност лечебно
заведение. Именно поради това и нормативно определените минимуми на
административни наказания за тях са във висок размер, без за налагането им да
се изисква някакъв минимален брой или стойност на вещи – предмет на
нарушението. Без да се изисква и щета, която да настъпи от нарушението. Целта
на ЗЗ е гарантирането на правата на пациентите и да регулира дейността на
лечебните заведение и медицинския персонал, като в него както предвиденият
контрол, така и отговорността при нарушения по същия, които увреждат посочените
интереси и интереса на държавата за регулация и контрол, са чувствително
засилени. Тъй като конкретното нарушение е формално, на просто извършване, в
състава му не е предвидено настъпването на определен съставомерен резултат, то
на практика води до възпрепятстване на контролната дейност на държавните
органи. Ето защо липсата на такъв съставомерен резултат на нарушението при формалния
характер на състава на отговорността по чл. 82б, ал. 2 от ЗЗ няма отношение при
преценката за наличието или значителността /респ. липсата или незначителността/
на вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство,
което пък да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция
на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. Наред с горното следва да се
отбележи и това, че по-ниската цена за пациентите не може да се счете за
характеристика на такъв случай, който по своята незначителност или
индивидуалност да представлява по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на същото нарушение. Напротив, настоящият състав намира,
именно че такива биха били обичайните граници на засягане на задължението на
лечебните заведение да осигурява медицински изделия от болничните аптеки.
С оглед на
изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя
от административнонаказателна отговорност. Затова и в посочената по-горе част
наказателното постановление следва да бъде отменено, а в останалата част
потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № НП-27-133-12/16.11.2018 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” /ИАМО/ гр. София /чийто
универсален правоприемник понастоящем е Изпълнителна агенция „Медицински
надзор” – ИАМН гр. София/, в частта с която по т. 1 от наказателното
постановление за това, че не е осигурена вътреочна леща чрез болнична аптека на
пациента А.Т., и т. 9 от наказателното постановление за това, че не е осигурена
вътреочна леща чрез болнична аптека на пациента Б.Г., на МБАЛ „Тримонциум” ООД,
ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Цар Борис III Обединител“ № 126 на основание чл.
229, ал. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложена имуществена санкция в размер
на по 500 лева или общо в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 82б, ал. 2 от
ЗЗ.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление в останалата част.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд Пловдив по реда на АПК на касационните основания по НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.