Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 24.10.2019 г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
граждански състав на десети септември две хиляди и деветнадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
гражданско дело № 2963 по описа за 2018 г.
и като обсъди:
Предявените искове са с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.
Ищецът В.В.В.
твърди, че с ответника П.Л.С. са били във фактическо съжителство, продължило до
2017 г. По време на съвместния им живот са закупили движими вещи, а именно:
телевизор „Филипс“, парна ютия „Филипс“, съдомиалня „Беко“, кухненска маса,
хлебопекарна „Мидеа“, фритюрник „Нео“ и сушилня „Беко“, всички вещи на обща
стойност 3 443 лева. Ищцата твърди, че за закупуването на движимите вещи е
сключила общо пет броя стокови и потребителски кредити, както и че към
настоящия момент ответникът не е предал собствеността и владението на описаните движими вещи. Освен това твърди,
че по време на съжителството им е закупила през 2016 г. интериорни врати,
вложени в жилището на ответника, на стойност 1170 лева. Моли да бъде осъден
ответника да й заплати сумата от 1170 лева, за закупуването и монтирането в
собствения му имот интериорни врати, както и бъде осъден ответника да й предаде
владението върху следното движимото имущество: телевизор „Филипс“ – закупен от
„Технополис България“ ЕАД на 1.11.2008 г. със средства предоставени и от банков
заем; парна ютия „Филипс“ - закупена от „Технополис България“ ЕАД на 1.10.2016
г. със средства предоставени и от банков заем; съдомиалня „Беко“ – закупена
като употребявана през 2009 г.; кухненска маса със стъклен плот и основа от
метален иноксов материал – закупена на 17.06.2015 г. със средства от банков
заем, хлебопекарна „Мидеа“ - закупена на 10.11.2012 г. със средства
предоставени от банков заем, фритюрник марка „Нео“ – закупен през 2009 г. и
сушилня „Веко“ – закупена на 19.09.2015 г. от „Пулсар“ ЕООД Пловдив, със
средства от банков заем. Ако вещите са погинали или увредени, моли да бъде и изплатена
тяхната левова равностойност от ответника. Ангажира доказателства, претендира
разноски.
В срока
по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника П.Л.С., с който оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че с ищцата са живели на
семейни начала в жилището, в което в момента продължават да живеят той и децата.
От съвместното си съжителство имат две деца, родителските права върху които са
предоставени на него. За претендираните движими вещи от ищцата твърди, че
основния финансов принос за закупуването им е негов. Не оспорва, че вещите се
намират в жилището, но заявява че той е бил този, който е работил, изкарвал
средства с които са закупувани всички уреди. Твърди, че телевизорът е закупен
изцяло с негови средства, тъй като тогава ищцата е била в майчинство с второто
дете и не е реализирала доходи, по същия начин и другите уреди. Дори в
договорите за стоков кредит твърди, че са цитирани неговите доходи. Освен това
твърди, че всички тези уреди служат за отглеждането и комфорта на техните деца.
Ангажира доказателства, претендира разноски. Твърди, че придобитите по време на
съвместното им съжителство движими вещи са изплатени изцяло с негови средства.
На основание чл.211 от ГПК предявява насрещен иск, с които претендира при
получаване на вещите от ищцовата страна, същата
да му заплати половината от тяхната левова равностойност, в общ размер
на 2 500 лева.
Постъпил отговор от ответника В.В.В.,
по предявения насрещния иск от П.Л.С..
Същата твърди, че с лични средства е придобила движимите вещи, заплатила
е тяхната цена и е станала техен изключителен собственик. В подкрепа на
твърденията си представя фактури за покупко-продажба на описаното движимо
имущество. Тъй като няма сключен брак с ответника, твърди, че по смисъла на
закона е изключителен собственик на движимите вещи. Заявява, че желае вещите да
й бъдат върнати или възстановена тяхната равностойност.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
По делото са
представени: фактура от 12.02.2016 г. за закупуване на интериорна врата на
стойност 1170 лв., сушилня „Веко“ на стойност 499 лв., плазмен телевизор на
стойност 1699 лв. – на името на В.В., договор за кредити за покупка на стоки
или услуги – сключен между: „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и В.В. с дата
19.09.2015 г., Договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем от
01.11.2008 г., сключен между: „Уни кредит“ и В.В., Договор за стоков кредит от
01.10.2016 г. сключен между „Уникредит“ и В.В., Договор за потребителски кредит
от 17.06.2015 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и В.В..
От приетата по
делото ССчЕ на вещото лице Марияна А., което съдът кредитира като компетентно
изготвено се установява, че
действителната цена на претендираните вещи /към датата на изготвяне на
експертизата/ е както следва: телевизор „Филипс“ – 420 лв.; парна ютия/парогенератор
„Филипс“ – 264 лв.; съдомиалня „Беко“ – 350 лв.; кухненска маса със стъклен
плот и основа от метален иноксов материал – 192 лв., хлебопекарна „Мидеа“ – 68
лв., фритюрник марка „Нео“ – 30 лв. /които липсва при огледа/ и сушилня „Веко“
– 400 лв., или всичко на стойност 1724 лева. Стойността на 3 бр. интериорни и
екстериорни врати е 1020 лв. /по 340 лв. всяка, монтаж 150 лв. – по 50 лв. за
врата, или общо 1170 лв.
От показанията на
свид.Ю.Ю. – позната на страните, които съдът кредитира се установява, че В. и П.
са живели на семейни начела в дома на П., до преди 2 години. От съвместното си
съжителство имат 2 деца: момче и момиче, които след раздялата на страните са
останали да живеят с П. в жилището му, а В. е заминала да живее при майка си.
Свидетелката знае, че В. е купувала вещи за дома, дори при едно от ходенията на
гости тя е видяла закупени: сушилня, телевизор, ютия и холна маса – стъклена.
Също в жилището на П. са сменили вратите, които са взели на изплащане, кредит
на нейно име. Свидетелката незнае къде точно е работила по време на съвместното
съжителство В., какво възнаграждение е получавала, спомня си само че е работила
в магазина „плод и зеленчук“, в последствие е работила като учителка и
зам.директор. П. през цялото време на съвместния им живот е работил в
сладкарски цех „Амбелино“.
От показанията на
свид. Теодора Иванова – братовчедка на В., които съдът кредитира се установява,
че П. и В. са живяли на семейни начела в жилището на П. от 2005 г. до 2017 г.
включително. Имат две деца: Лео и Кристел. От В. свидетелката знае, че тя е
закупила: съдомиалня, сушилня и телевизор на лизинг, които е изплащала. В. също
е закупила маса и врати, които са монтирали в жилището при ремонта.
От показанията на
свид.Ирина Сиракова – майка на ответника, които съдът кредитира се установява,
че В. и П. са живяли в жилището, собственост на свидетелката и съпруга и /което
им са отстъпили/ за периода от 2005 г. до 2016 г. Страните имат две деца, които
са останали да живеят при бащата, след раздялата им. Още от началото на съвместния
им живот двамата са започнали да обзавеждат жилището. Купили са си: телевизор,
съдомиалня, пералня – всичко със средства на П., тъй като по това време В. не е
работила /била е в майчинство/. След раздялата на страните всички вещи са останали
в жилището, с изключение на фритюрника, които В. лично е изхвърлила. Вещите са
взети на името на В., тъй като тя е била в майчинство и при евентуален дефект
или проблем е имала повече време да се занимава, а П. е работил по цял ден и
нямал тази възможност. Част от вещите са взети с кредит, вноските по които е
изплащал П.. Преди 3 години В. е започнала редовна работа, преди това е
замествала по няколко месеца или е била в майчинство.
От показанията на
свид. Петър Кишкилов – съсед на страните, които съдът кредитира се установява,
че Петър и В. са живели доста години, имат две деца, от около 2 години той
живее сам с децата. По време на съвместния им живот свидетеля е давал на два
пъти пари на П. в заем: по 500-600 лв. за закупуване на пералня, бойлер,
хладилник, които той после е връщал. В семейството е работил само П., които се
е грижил за децата, домакинството, а В. е била с двете деца в майчинство.
Съдът кредитира показанията на свидетелите,
тъй като същите имат преки впечатления от събитията, за които са разпитани, а
също така показанията им се подкрепят и от останалите доказателства, събрани по
делото.
Съгласно разпоредбата на чл.108 от Закона за
собствеността, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основание за това. За да бъде уважен
ревандикационния иск по чл.108 от ЗС е нужно да са налице и трите кумулативно
дадени предпоставки: ищецът да е собственик
на вещта/предмет на иска, същата да се намира във владение на ответника и той
да я владее без основание/ в този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС/. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2014
г. на ОСГК на ВКС, искът за собственост по чл.108 ЗС /ревандикационният иск/ е
иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото
по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две
искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че
ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот/вещ и искане да
бъде осъден ответникът да му предаде владението върху същия. За да бъде решен
предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания
следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът
е източникът на силата на присъдено нещо на решението. В този смисъл са
мотивите към т.18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.гр.д.№ 1
от 2000 г. на ОСГК на ВКС. Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът
притежава правото на собственост върху процесния имот/вещ и ответникът го
владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и
двете искания: да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на
собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде
владението върху спорния имот/вещ. Ако в хода на делото по предявен иск по
чл.108 ЗС не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния
имот, съдът ще отхвърли и двете искания за защита. Ако в хода на делото се
установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот/вещ,
но ответникът не владее този същия или го владее на правно основание,
противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна
защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота/веща,
а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита - за предаване
на владението. Така решението ще формира сила на присъдено нещо по въпроса,
относно собствеността върху имота/веща, който въпрос няма да може да бъде
пререшаван в бъдещ процес между същите страни. Независимо от диспозитива на
съдебното решение обаче, силата на присъдено нещо на това решение ще се формира
относно предмета на делото, който в случая с иска по чл.108 е твърдяното от
ищеца право на собственост на заявеното от него основание. Или съдът, сезиран с
осъдителен иск по чл.108 от Закона за собствеността, следва да се произнесе с
отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост
към патримониума на ищеца.
От събраните по делото писмени
и гласни доказателства, безспорно се
установи, че страните са живели заедно във фактическо съпружеско
съжителство в апартамент, собственост на родителите на ответника П.С. около
дванадесет години, от 2005 г. до 2017 г. включително. През този период са
родени и децата им: Леон на 13 години и Кристел на 12 години в момента, които
след раздялата на страните продължават на живеят при бащата (на същия адрес),
на когото са предоставени родителските права – което не е спорно между страните. Установи се още, че през време на съпружеското
им съжителство страните са закупили подробно описаните и претендирани от ищцата
движими вещи, за оборудване на жилището в което са живели 12 години с децата
си, в това жилище са монтирани и вратите. Всички вещи са налични към настоящият
момент и се намират в жилището, в което продължават да живеят ответника и
децата на страните, с изключение на фритюрника – които според показанията на
свид.Сираково ищцата сама е изхвърлила. Доказа се, че ищцата е сключила няколко договора за кредит, двамата с
ответника са закупили движимите вещи за общото им домакинство, ответникът на
два пъти е взимал пари в заем за закупуване на вещи за дома им – които в
последствие и връщал, а вноските по кредитите са връщани от двамата. Установи
се, че документите: договори за кредит, фактури, гаранционни карти са били
записани на името на ищцата – която била в майчинство /грижила се за децата,
получавала е обезщетение за това/ и имало повече време от ответника, които през
цялото време работил за да издържа домакинството и децата.
Въз основа на така изложените съображения съдът намира предявения
иск по чл.108 от ЗС за основателен, ищцата доказа своето изключително право на
собственост по отношение на претендираните движими вещи: телевизор
„Филипс“; парна ютия „Филипс“; съдомиалня „Беко“; кухненска маса със стъклен
плот и основа от метален иноксов материал, хлебопекарна „Мидеа“, сушилня „Беко“ и фритюрник марка
„Нео“, доказа и втората
предпоставка за установяване на владение върху вещите от страна на ответника
/които са налични в дома на ответника с изключение на фритюрника/, доказа и третата
предпоставка това владение да е без правно основание. Ето защо, искът по чл.108 от ЗС следва да се
уважи за следните вещи: телевизор „Филипс“; парна
ютия/парогенератор „Филипс“, съдомиалня „Беко“; кухненска маса със стъклен плот
и основа от метален иноксов материал, хлебопекарна „Мидеа“ – 68 лв. и сушилня „Беко“, като бъде осъден ответника да предаде
собствеността и владението на тези вещи на ищцата, с изключение на фритюрник марка „Нео“ /които не е наличен, изхвърлен от ищцата/, за които
предявения иск ще следва да се отхвърли като недоказан.
По отношение на предявеният иск по чл.59 от ЗЗД
е установено задължение за всеки, който се е обогатил без основание за сметка
на другиго, да върне онова, с което се е обогатил, до размер на обедняването.
Задължението по чл.59 от ЗЗД произтича от един от основните принципи на
гражданското право – за недопустимост на неоснователното обогатяване за чужда
сметка, като правото на обеднелия по чл.59 от ЗЗД да получи това, с което друг
се е обогатил за негова сметка без основание, е субсидиарно и възниква само
тогава, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити – чл.59,
ал.2 от ЗЗД. Фактическият състав, от който възниква право на вземане за
неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, включва следните
кумулативни елементи : 1/ Обогатяване на едно лице за сметка на
друго; 2/ Обедняване на едно лице, свързано с обогатяването на
друго лице; 3/ Липса на основание за обогатяването. Релевантно за отговорността
по чл.59 от ЗЗД е само това обогатяване, което е свързано с обедняването на
другиго, което предпоставя наличие на връзка между обогатяването и
обедняването. Отговорността за неоснователно обогатяване, т. е.
възстановяването на неоправданото разместване на блага между правната сфера на
обеднелия и на обогатилия се, се реализира чрез заплащане на парична сума,
която по аргумент от чл.59, ал.1 от ЗЗД се определя чрез съпоставяне на две
стойности – тази на обогатяването и тази на обедняването, като обогатилият се
дължи връщане на по-малката между двете стойности. Искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД
намира приложение и в случаите, когато едно лице ползва без правно основание
чужда вещ и по този начин се обогатява с ползите от вещта за сметка на
обедняването на собственика й.
Константна е практиката на ВКС за приложимост на общия фактически състав
по чл. 59, ал. 1 ЗЗД по отношение на неоснователно обогатяване, изразяващо се в
спестяване на разходи за наем и възникнало като последица от ползване на чужд
недвижим имот или движими вещи при липса на валидно основание за ползването и лишаване
на собственика от възможността да си служи с имота и да извлича ползи от него,
чрез отдаването му под наем на трето лице – ТР№82/28.2.75 г. по т.д.№74/74 г.
на ОСГК на ВС. В този смисъл са: решение № 677 от 05.11.2010 г. по 911 гр.д. №
1822/2009 г., ІІІ г.о., решение № 193 от 02.12.2010 г. по т.д.№ 1087/2009 г.,
ІІ т.о., решение № 291 от 02.08.2011 г. по гр.д.№ 959/2010 г., ІV г.о., решение
№ 463 от 20.12.2011 г. по гр.д.№ 109/2011 г. и други.
Претенцията на ищцата е за заплащане на сумата 1170 лв. представляваща
цената на закупени и монтирани 3 бр. интериорни врати в жилището на ответника - съдът намира, че предявения иск е допустим,
но неоснователен. При оказана доказателствена тежест, ищцата не
ангажира доказателства, че тези врати са монтирани в жилище, собственост на
ищеца. Напротив от показанията на свид.Сиракова /неоспорени от ищеца/ се
установи, че жилището в което са живели страните, в което са монтирани именно
тези врати е собственост на свидетелката и съпруга и, а ищцата и ответника са
били ползватели на същото, поради което в случая ответника не се е обогатил
неоснователно за сметка на ищцата, поради което само на това основание този
искът ще следва да се отхвърли. Още съгласно т.2 на Постановление № 1 от
28.05.1979 г. на Пленум на ВС, съгласно което съдилищата изследват във всички
случаи дали не е налице съзнателно изпълнение на нравствен дълг, съдът счита,
че в настоящия случай приложение следва да намери нормата на чл.55, ал.2 ЗЗД,
според която не може да иска връщане на даденото онзи, който съзнателно е
изпълнил един свой нравствен дълг.От данните по делото е видно, че страните са
живеели в продължение на 12 година в общо домакинство в жилище, което е собственост
на родителите на ответника, като са имали отношения на разбирателство и взаимно
подпомагане, характерни за обвързаните с граждански брак съпрузи. В това жилище
по време на съвместния им живот са родени и отгледани двете им деца: Леон и
Кристел, които и в момента продължават да живеят там. В ежедневието си страните
са били подпомагани от родителите си. Ищцата е сключила договори за кредит за
закупуване на част от претендираните вещи, двамата с ответника са закупили
движими вещи за общото им домакинство, ответникът на два пъти е взимал пари в
заем за закупуване на вещи за дома им – които в последствие е връщал, а
вноските по кредитите са връщани от двамата /като не се установи кои каква част
е върнал/. От събраните свидетелски показания се установява, че двамата заедно
са избирали движимите вещи, които са закупили, а документите: договори за
кредит, фактури, гаранционни карти са били записани на името на ищцата – която
била в майчинство и имало повече време от ответника, които през цялото време
работил за да издържа домакинството и децата. Не е спорно, че ищцата е работила
през различни периоди от време, основно се е грижила за децата, получавала е
обезщетение за майчинство и се е грижила за домакинството за този период от
време. Задълженията и отношенията на партньорите, които живеят заедно във
фактическо съжителство и отглеждат родените си деца заедно, не се различават от
тези на лицата, сключили граждански брак, като в съдебната практика се приема,
че те са „като между съпрузи“. В динамиката на съвременното общество все
по-често се срещат хипотезите на фактически сложилите се съпружески отношения с
присъщите на семейството /в юридическия смисъл/ отношения между мъжа и жената,
на грижа и подкрепа, взаимно уважение и
взаимопомощ, общи грижи за домакинството според възможностите, взаимна
отговорност за благополучието на семейството, материална и морална подкрепа.
Предвид гореизложеното, съдът приема за установено по делото, че закупувайки
претендираните движими вещи – врати, които са монтирани в жилището в което са
живели с ответника, ищцата е изпълнила свой нравствен дълг да подпомогне общото
домакинство на фактически създаденото семейство, състоящо се от страните по
делото и техните деца Леон и Кристел. Поради това, според съда, престацията в
случая е извършена съзнателно и в съгласие с изискванията на морала, с оглед на
което не е лишена от основание. Съзнателното изпълнение на нравствения дълг от
ищцата към ответника и децата в случая представлява основанието. И тъй като
ищцата е съзнавала при изпълнението моралното си задължение, даденото не подлежи
на връщане.
По предявения насрещен иск, за заплащане на сумата 2500 лв.,
представляваща левовата равностойност на половината от стойността на
претендираните за връщане от ищцата движими вещи. При оказана доказателствена
тежест ищецът по предявения насрещен иск, не доказа че е заплатил за закупуване
на претендираните вещи, по какъв начин и какви суми. Ответникът не ангажира
доказателства, че е предоставил на ищцата средства, за погасяване на
задълженията и по получените кредити, нито за заплащане цената на претендираните
вещи. Дори да се приеме, че ответникът е заплатил част от вноските по кредитите,
изтеглени от ищцата, не може да се приеме че същия е придобил ½ ид.ч. от
правото на собственост в/у тях. Доказа се, че страните са живели на семейни
начела – не са били сключили граждански брак, поради което не може да се
приеме, че върху придобитите от ищцата вещи, по време на съвместното им
съжителство е възникнала съсобственост, поради което съдът счита, че следва да отхвърли този иск, като
неоснователен и недоказан.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, направените по делото
разноски в размер на 174 лв., съразмерно с уважената част от иска. По делото не
са представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар от ищцата.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, по отношение на П.Л.С.,
ЕГН ********** ***, че В.В.В., ЕГН **********,***, е собственик на следните движими
вещи:
телевизор Филипс“; парна ютия „Филипс“; съдомиалня „Беко“;
кухненска маса със стъклен плот и основа от метален иноксов материал,
хлебопекарна „Мидеа“, сушилня „Веко“
и фритюрник марка „Нео“.
ОСЪЖДА П.Л.С., ЕГН ********** ***, да предаде владението на
В.В.В., ЕГН **********,***, на следните движими вещи:
телевизор Филипс“; парна ютия „Филипс“; съдомиалня „Беко“;
кухненска маса със стъклен плот и основа от метален иноксов материал,
хлебопекарна „Мидеа“ и сушилня „Веко“, а
за фритюрник марка „Нео“,
отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В.В.В., ЕГН **********,***,
против П.Л.С., ЕГН ********** ***, за заплащане /възстановяване/ на сумата от 1170 лева (хиляда сто и седемдесет) ,
представляваща равностойността на закупените и монтирани от В.В. в собствения
имот на П.С. интериорни врати, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от П.Л.С., ЕГН ********** *** против В.В.В., ЕГН **********,***, за
заплащане /възстановяване/ на сумата от 2500
лева (две хиляди и петстотин), представляваща левовата равностойност на половината
от стойността на претендираните за връщане от ищцата движими вещи и монтирани интериорни врати, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА П.Л.С., ЕГН ********** *** да
заплати на В.В.В., ЕГН **********,***, сумата от 174 лева (сто седемдесет и четири) лева,
представляваща направени по производството разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен Съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: