№
2020
година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ-ти състав , в закрито заседание на 22.12. 2020 г.,
като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров
адм.д. № 2568 / 2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството
е по реда на чл.27, ал.4, пр.2 от Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ във вр. с чл. 197- чл.201 от АПК.
Образувано
е по жалба на Сдружение „Младежки Алианс- Варна“ , представлявано от
председателя на УС С.В.Х., против
решение по чл.34, ал.4, т.2 от ЗУСЕСИФ № ПП-2020-27 от 16.11.2020 г. на Ръководителя на
Управляващия орган / УО/ на Оперативна програма „Добро управление“ /дирекция „Добро
управление“ в Администрацията на Министерския съвет/, с което е прекратено по
отношение на жалбоподателя производството по предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ чрез подбор на проектни предложения с наименование „ Граждански
контрол върху реформата в съдебната система“ , финансирана по Оперативна
програма „ Добро управление“, подал Проектно предложение № BG05SFOP001-3.003-0099 с
наименование „ Достъп до правосъдие и
насърчаване на методите на алтернативно решаване на спорове – граждански контрол
за ефективност“ чрез ИСУН на 29.09.2020
г. , в рамките на третия срок на кандидатстване по процедурата / 1.07.2020 г. –
30.09.2020 г./.
Основно
изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение оспорват по същество правилността на утвърдената
Методика за определяне на финансовия капацитет на участниците в процедурата с
твърдението, че действителният такъв следвало да бъде установен в предвидената
комуникация с кандидатите в рамките на
оценителната процедура. Позовавайки се на данните от приложеният счетоводен
баланс към дата 30.09.2020 г. , жалбоподателят твърди, че коефициента на финансовия му капацитет за 2019 г. неправилно бил определен на стойност 0,93, тъй като при изключване на посочените в счетоводния
баланс за 2019 г. разходи за бъдещ
период в размер на 74000 лв., които представлявали отчетени
през 2020 г. разходи по два проекта от същата Оперативна програма, то към датата на подаване на проекта /30.09.2020 г./ , коефициента на финансовия му
капацитет щял да бъде под 0,50 според
одобрената от ОПДУ формула. С тези мотиви се иска постановяване на съдебно
решение за отмяна на обжалваното решение и връщане на проектното предложение за
техническа и финансова оценка.
С
внасянето на преписката в съда, ответникът – УО на ОП „Добро управление“ и директор на дирекция „Добро управление“ в Администрацията
на Министерския съвет , чрез упълномощения държавен експерт Мариана Димитрова представя писмено становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на разноски по делото.
Не са представени подадени по реда на чл.198, ал.2 от АПК възражения на
останалите участници в процедурата.
След
преценка на изложените от страните доводи и на съдържащите се в преписката
материали, съдът намира следното : Жалбата
е процесуално допустима – същата е подадена от активно легитимирана страна, в
рамките на едноседмичния срок по чл.27, ал.4, пр.2 от ЗУСЕСИФ видно от датата
на приемане на жалбата в съда / 20.11.2020 г./ , срещу подлежащ на съдебен
контрол адм. акт, за оспорването на който е налице правен интерес. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
В случая,
не съществува спор относно фактите по делото. Не се оспорват от страна на
жалбоподателя предоставените от самият него данни, включително тези от счетоводния
баланс за 2019 г., въз основа на които е изчислен с обжалваното решение коефициента
на финансовия му капацитет. Не се оспорва и правилността на извършеното от УО
изчисление по утвърдената формула за определяне на коефициента на финансовия
капацитет на жалбоподателя , според което той е на стойност 0,93. В този смисъл, спорът е правен и се състои в това дали разходите за
бъдещ период от актива на Сдружението в размер на 74 000 лв. по
счетоводния баланс към 31.12.2019 г. , следва
да бъдат изключени или включени при изчислението на коефициента на финансовия
капацитет според утвърдената формула . Тезата на ответника е , че съобразно утвърдените Насоки за
кандидатстване и Методиката за оценка на проектните предложения по процедурата,
релевантни са посочените в счетоводния баланс на Сдружението за 2019 г. данни за разходи за бъдещи периоди в размер на 74 000 лв. , поради което те
не следва да бъдат изключвани при извършване на изчислението по утвърдената формула. Обратна е тезата на жалбоподателя - без да оспорва факта, че в съставения и представен от него счетоводен баланс към
31.12. 2019 год. действително са
отразени разходи за бъдещи периоди в размер на 74 000 лв. , същият счита
за правилно те да бъдат изключени при изчислението по формулата за определяне
на коефициента на финансовия капацитет, тъй като не можело тези разходи да
бъдат показани счетоводно в баланса като текущи за 2019 г. , защото отчитането
на проектите по които те са извършени
било направено през 2020 год.
Съдът
намира за правилно и законосъобразно становището на ответника. Процедурата по
която е постановено обжалваното решение е такава на производство по
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор , уредбата на която се
съдържа в раздел ІІ от ЗУСЕСИФ. Приложима за тази процедура е разпоредбата на
чл. 26, ал.1 от ЗУСЕСИФ , според регламента на която ръководителят на УО на
програмата утвърждава за всяка процедура насоки или друг документ, определящи условията
за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Видно от
разпоредбата на чл.26, ал.4, изр.3 от ЗУСЕСИФ, утвърдените насоки имат
характера на общ административен акт. За процедурата по която е постановено
оспореното решение е издадена от ръководителя на УО заповед № ДУ-10/27.02.2017
г. , с която са утвърдени Насоки за кандидатстване , изменени впоследствие с
издадените от същият орган заповеди №
ДУ-5/12.03.2018 г. и № ДУ-16/4.03.2020
год. По делото няма спор относно обстоятелствата
във връзка с публикуването и съобщаването на така утвърдените Насоки по реда на чл.26,ал.4 и ал.6 от ЗУСЕСИФ, както
и затова , че същите не са били оспорени от настоящият жалбоподател по реда за
оспорване на общите административни актове. Точка 12 от утвърдените Насоки съдържа регламент за допустимите
кандидати, според който такива са тези разполагащи с административен , финансов и оперативен
капацитет за изпълнение на проекта. Приложение № 8 към Насоките
представлява Методиката за оценка на проектните предложения , която в раздел І „
Критерии за оценка на административното съответствие и допустимостта“ , т. 2 „Критерии за оценка на административното
съответствие и допустимостта на кандидата и партньорите“ съдържа критерий № 3 , а именно : „ Кандидатът/ Партньорът разполага с
финансов капацитет, съгласно приложен счетоводен баланс за последната
приключила финансова година“. В
описанието на съдържанието на този
критерий изрично е посочено, че източник на информация представлява счетоводния
баланс за последната приключила финансова година, а изчислението на финансовия
капацитет на кандидата ще се извършва на базата на формулата, приложена впоследствие и цитирана в оспореното решение. Посочено е също така,
че при получаване на стойност / след прилагане на формулата/ по-голяма от 0,5
се приема , че кандидата не притежава финансов капацитет и не отговаря на изискванията за финансова
стабилност , което означава, че предложението няма да бъде разглеждано
по-нататък ,т.е. ще бъде отхвърлено. Жалбоподателят е подал проектното си
предложение на 29.09.2020 г. в третия срок за кандидатстване по програмата от 1.07.2020 г. до 30.09.2020 г., по отношение
на който 2019 г. е последната приключена финансова година. По причина на
последното и в съответствие с условията на критерий № 3 от страна на жалбоподателя е
представен счетоводен баланс за 2019 г. , в актива на който са посочени разходи
за бъдещи периоди в размер на 74 000 лв. Именно тези разходи са залегнали
в приложената от УО формула в резултат на което е получен коефициент на
финансов капацитет 0,93, т.е. по-голям от 0,5.
Разходите за бъдещи периоди не са свързани непосредствено с финансовия
резултат от текущата 2019 г. , поради което те се включват единствено в
счетоводния баланс , но не и в отчета за приходи и разходи за 2019 год. С оглед
последното, ирелевантно е становището на жалбоподателя ,че било невъзможно разходите
в размер на 74 000 лв. да бъдат счетоводно показани като текущи за 2019 г. ,
съответно ирелевантна е тезата за определяне на коефициент за финансов
капацитет към датата 30.09.2020 г. съобразно данните от счетоводния баланс на
Сдружението към същата дата. Неправилността на така застъпваната от жалбоподателя
теза се изразява в нарушаването на регламентираните с утвърдените Насоки
условия гарантиращи равнопоставеност на всички кандидати в процедурата – такава
не би била налице, ако за жалбоподателя финансовата му стабилност се определя
към 30.09.2020 г. , а за останалите намиращи се в сходна ситуация /по отношение
на разходите за бъдещи периоди/ кандидати към 31.12.2019 год. В тази връзка, неправилно се възприемат от
жалбоподателя и разясненията по чл.28, ал.8 от ЗУСЕСИФ – те нямат за цел
изясняване на обективната истина, т.е. факти от счетоводния баланс на
кандидата, както неправилно счита жалбоподателят, а имат за цел да пояснят
условията за кандидатстване. В този смисъл, правилно е било отхвърлено подаденото пред УО възражение
на жалбоподателя като основаващо се на факти настъпили след релевантната дата
31.12.2019 год. По тези съображения съдът намира, че коефициента на
финансовия капацитет на жалбоподателя правилно е бил изчислен с
оспореното решение на стойност по-голямата от 0,5, в съответствие с което е направен правилен извод за липсата на
финансова стабилност. Тъй като наличието на последната е условие за допустимост
на кандидата, то при правилно приложение
на материалния закон предложението на жалбоподателя не е допуснато до
техническа и финансова оценка и съответно на основание
чл.34, ал.4, т.2 от ЗУСЕСИФ е прекратено
производството по отношение на същият.
По делото
няма спор ,че обжалваното решение е постановено от компетентен орган /
приложена е заповед № Р-90 от 10.05.2017 г. на министър-председателя/ , при спазване на установената форма и приложимите
административнопроизводствени правила и в съответствие с целта на закона, което предвид гореизложеното налага жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При този
изход от делото сторените от жалбоподателя разноски следва да останат за
негова сметка , а на ответника не следва да се присъждат такива, тъй като
липсва списък на разноските от който да става ясно точно какви разноски
претендира той – в депозираното писмено становище не е посочено, че претенцията му касае юрисконсултско възнаграждение.
Предвид
изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на Сдружение „Младежки Алианс- Варна“ , представлявано от
председателя на УС С. В.Х., против Решение по чл.34,ал.4,т.2 от ЗУСЕСИФ № ПП-2020-27 от
16.11.2020 г. на Ръководителя на УО на Оперативна програма „Добро управление“ –
директора на дирекция „Добро управление“ в Администрацията на Министерския
съвет.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на жалбоподателя.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :