№ 96
гр. Момчилград, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20235150200177 по описа за 2023 година
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на В.
Ю. Х. с ЕГН- **********, против Наказателно постановление № 23- 0303-
000354/ 16.08.2023г. на Началника на РУ-Момчилград при ОДМВР-
Кърджали, с което на осн.чл.175 ал.2 пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е било
наложено административно наказание- “глоба” в размер на 200 лева, за
допуснато нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Със подадената жалба чрез адв.Б. С. от АК- Шумен се изразява
недоволството от процесното НП, като се посочва, че същото следва да се
отмени, т.к. не били отразени всички обстоятелства по случая, както и че
нямало допуснато от негова страна нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, т.к.
върху посоченият в обжалваното НП пътен участък е имало мазано петно,
което е довело до неуправляемост на автомобила и настъпването на ПТП.
Жалбоподателят заявява, че нямало как да предвиди това обстоятелство и
съответно не е виновен за настъпилото ПТП. Изтъква и развива подробни
съображения за незаконосъобразност на НП и иска отмяната на същото.
В съдебно заседание –жалбоподателя, редовно уведомен, не се явява
лично, и се представлява от адв.Б. С., който поддържа жалбата по изложените
в жалбата съображения. Претендира разноски
1
Административно- наказващият орган- Началникът на РУ-
Момчилград, оспорва жалбата и моли съда да остави същата без уважение, а
атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено- по съображения
изложени в писменото становище.
Постъпила е молба- становище от гл.ю.к.СТОЯН ЧОЛАКОВ, с която
същият оспорва жалбата и моли съда да остави същата без уважение, а
атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено- по изложените
кратки съображения. Претендира ю.к.възнаграждение, и респ. прави
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение с оглед фактическата и
правна сложност на делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
На 31.07.2023г. св.И. Г.- полицейски инспектор в РУ- Момчилград, в
присъствието на св.Т. Д. /също пол.служител в РУ- Момчилград/, е съставил
АУАН сер. АД № 423706, против жалбоподателя за това, че последният на
31.07.2023г. около 11,55 часа, в община Момчилград, на 2-ро класен път- 59
км, 16+950, до разклона за с.Кременец, в посока на движение от
гр.Крумовград към гр.Момчилград, като водач, управлявайки собственото си
МПС- л.а.“РЕНО МЕГАН” с рег. № ****** ВХ, при навлизане в десен завой,
поради движение със несъобразена скорост е загубил контрол над
автомобила, и който навлязъл вдясно от пътя по посока на движението и се
ударил във метален кол и дърво. Настъпило ПТП с материални щети, като
водачът е бил изпробван за алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ №
0049, който е отчел нулев резултат. Отразено е, че посоченото съставлява
нарушение на чл.20 ал. 2 от ЗДвП.
Актът е бил връчен на жалбодателя срещу собственоръчен подпис на
същата дата, и последният е написал върху него възражение, че не е бил със
несъобразена скорост, както и че на самият завой на пътното платно е имало
разлята нафта, поради и което колата се завъртяла на 360 градуса и станала
неуправляема. Заявил, че има и снимков материал.
Като доказателство е приложен протокол за ПТП от същата дата, в
която пол.служител при РУ- Момчилград е описал причиненото ПТП и
материалните щети по колата- което е идентично с описаното в АУАН-
посочено е че при движение с несъобразена скорост водачът е загубил
2
контрол над автомобила, и който навлязъл вдясно от пътя по посока на
движението и се ударил във метален кол и дърво. Описани са щетите по
автомобила.
Въз основа на посочения по-горе акт, Началникът на РУ- Момчилград
е издал процесното Наказателно постановление № 23- 0303- 000354/
16.08.2023г. на Началника на РУ-Момчилград при ОДМВР- Кърджали, с
което на осн.чл.175 ал.2 пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е било наложено
административно наказание- “глоба” в размер на 200 лева, за допуснато
нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП. В наказателното постановление е описана
горната фактическа обстановка /посочената в АУАН/.
НП е било връчено на жалбодателя на 25.09.2023г.
По делото са събрани следните доказателства- АУАН сер. АД №
423706, Наказателно постановление № 23- 0303- 000354/ 16.08.2023г.; снимки
от местопроизшествието, в които се вижда автомобил на Пожарна служба,
както и служители в пожарникарски дрехи, които са със пожарникарски
маркуч и кофи в ръцете, и измиват този пътен участък; Протокол за ПТП;
актосъставителя и свидетеля по акта, които в своите показания твърдят, че
при получен сигнал са посетили местопроизшествието и установили
описаната в АУАН фактическа обстановка, видели че пътят е мокър, но не
видели нафта и разлято масло по пътя. На място е имало кола на пожарната,
като единият от свидетелите твърди, че не е видял пожарникарите да мият
пътя или да правят други дейности, докато актосъставителят заявява, че и
видял пожарникарите да мият пътя защото според тях това е било нафта, но
според него- не е било нафта, а е било вода.
Като доказателства са представено е копие на удостоверение, в което е
посочено, че жалбоподателят няма автопроизшествия в Германия и не са
изплащани на същият обезщетения в тази насока.
Съдът, като съобрази горните доказателства и разпоредбите на ЗДвП
намира, че процесното наказателно постановление, като неправилно и
незаконосъобразно, следва да бъде отменено. Аргументите са следните;
административно-наказващия орган, при издаването на акта за установяване
на административно нарушение, не е установил правилно фактическата
обстановка, не е събрал необходимите доказателства, поради и издаденото
процесно наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде
3
отменено.
В същото постановление е описана фактическата обстановка, при която,
според административно-наказващият орган е осъществен съставът на
административно деяние по чл.20 ал.2 от ЗДвП- управление на МПС със
несъобразена скорост- не е избрал скоростта съобразно атмосферните
условия, релефа, интензитета на движение и други обстоятелства за спре пред
непредвидимо препятствие или създадена опасност за движението;
Съдът намира, че наказващият орган не е установил правилно
съдържанието на това деяние, т.к. не е установил фактическата обстановка,
със необходимите за това доказателства.
В наказателното постановление е посочено, че жалбодателят е
извършил деяние по смисъла на чл.20 ал.2 от ЗДвП- за движение със
несъобразена скорост, и за което му е наложено административно наказание
по чл.179 ал.2 от ЗДвП / “глоба” в размер от 200 лева/. В обстоятелствената
част на наказателното постановление е отразено, че жалбоподателят,
движейки се със несъобразена скорост в посоченият пътен участък при
навлизане на десен завой, със личния си автомобил е загубил контрол над
последният, навлязъл вдясно от пътя по посока на движението /вероятно има
предвид излязъл от пътното платно/ и се ударил в метален кол и дърво.
Съдът намира, че от гореописаната фактическа обстановка не може да
се направи безусловния извод за наличност на допуснато нарушение по
смисъла на чл.20 ал.2 от ЗДвП, като съображенията за това са следните;
Действително на процесните дата, час и място, жалбодателят, управлявайки
собствения си лек автомобил, е загубил контрол над последния и излязъл от
пътното платно, както и се ударил във метален кол и дърво, и което не се
отрича от жалбоподателя, но от тази фактическа обстановка не следва че има
извършени нарушения по чл.20 ал.2 от ЗДвП, поради следното;
Посочената като нарушена норма от Закона за движение по пътищата
има за свой предмет поведението на водачите на ППС при различни условия,
в случая /чл.20 ал.2 от ЗДвП/ е уредено задължението им да се движат
съобразена скорост с оглед безопасността на движението. От
обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление не се
установява, че жалбодателят, като водач на МПС да е нарушил тези свои
задължения, т.к. не се установява, че същият се е движел със несъобразена
4
скорост, която да е застрашила безопасността на движението. Не се
установява от нак.постановление с какво точно скоростта на движение не е
съобразена- напр. не е посочено дали скоростта не е съобразена със
атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на
движението или с нещо друго. В нак.постановление е посочено само
движение със несъобразена скорост, без да се конкретизира със какво от
посочените в ал.2 на чл.20 от ЗДвП обстоятелства тази скорост конкретно не
е съобразена.
Освен това видно от представените доказателства- приети снимки,
както и показания на актосъставителя и свидетеля по АУАН, на самото
пътното платно, на посоченият пътен участък се намирали автомобил на
пожарната служба и съответно пожарникари, които са миели пътя, като не е
установена причината поради която същите се намират на пътното платно- а
именно дали на пътя не е имало разлив на гориво, масло или друго вещество,
което е възможно да направи затруднено или невъзможно движението по този
път. Сиреч, актосъставителят не е установил правилно фактите и
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП- предмет на настоящото
производство.
За да е налице описаното в наказателното постановление нарушение
следва да е установено със една категоричност конкретното неизпълнение на
водача при избиране на скоростта, а именно с какво точно същата не е
съобразена, както и да се установяват всички обстоятелства при настъпването
на ПТП- описаните по-горе. Сиреч, няма посочено конкретно нарушение на
разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, допуснато от страна на жалбоподателя.
Съобразно това съдът, на основание събраните доказателства, стига до
извода, че не са допуснати нарушения по цитираната разпоредба от ЗДвП-
чл.20 ал.2 от ЗДвП, което води до извода че описаното в обстоятелствената
част на процесното наказателно постановление не покрива белезите на
административно деяние по чл.20 ал.2 от ЗДвП. В тази насока следва да се
посочи, че и не всяко движение със несъобразена скорост и не всяка загуба на
контрол над МПС и излизане от пътното платно /респ.и последвал сблъсък
със крайпътно дърво или друг предмет/ следва да се квалифицила като
нарушение на правилата по ЗДвП, а само такова от което е застрашена
безопасността на движението по пътищата.
5
Поради изложеното съдът намира, че наказващия орган, налагайки на
жалбоподателя, описаното в процесното наказателното постановление
санкция, не е съобразил закона. Изложеното сочи, че към момента на
издаване на процесното наказателно постановление, жалбоподателя не е
нарушил свои съставомерни задължения, съставляващи административни
нарушения, и поради това санкционирането не е законосъобразно. Съдът
намира, че обжалваното нак.постановление е незаконосъобразно и
необосновано, поради което следва да бъде отменено изцяло.
При този изход на делото и съобразно нормата на чл.63 от ЗАНН, съдът
следва да се произнесе и по разноските, предвид искания за присъждане на
разноски, които са направени от двете страни. В случая от страна на
жалбоподателката е представен договор за правна защита и съдействие, в
който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер
на 600 лева, както и разноски в размер на 400 лева, от които гориво-200 лева,
100 лева- хотел и 100 лева конадировъчни.
Претендират се 1 000 лева, което съдът приема, че не е в рамките
дължимото минимално възнаграждение, съгласно Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като от
представителя на ответната страна /гл.ю.к.Стоянов/ е направено възражение
за прекомерност. Съдът намира възражението за основателно, защото
заплатеният размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално
предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ и
сложността на делото, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на
критериите по чл.36 ал.2 от ЗАдв.- да е справедлив и обоснован.
В същото време, по съразмерност и съобразно направеното възражение
на жалбоподателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лева. Не се дължат разноски за гориво, командировъчно и хотел, т.к. в
тази насока не се представиха писмени доказателства; Доколкото издателят
на наказателното постановление се намира в структурата на Областна
дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо
лице следва да понесе тези разноски по делото.
Предвид това съдът намира, че следва ОДМВР- Кърджали да заплати
сумата от 400 лева на жалбоподателя, представляващи разноски по делото-
заплатено адв.възнаграждение, като искането за заплащане на разноски за
6
гориво, командировъчни и хотел, е неоснователно.
Водим от изложеното и на осн.чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 23- 0303- 000354/
16.08.2023г. на Началника на РУ-Момчилград при ОДМВР- Кърджали, с
което на осн.чл.175 ал.2 пр.1 от ЗДвП, на В. Ю. Х. с ЕГН- **********, е било
наложено административно наказание- “глоба” в размер на 200 лева, за
допуснато нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР- Кърджали да заплати на В. Ю. Х. с ЕГН-
**********, сумата от 400 лева, представляваща сторени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
7