Р Е Ш Е Н И E
№ 14 13.02.2015
година
гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на двадесет и
януари две хиляди и петнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Ж.К.
прокурор
като разгледа докладваното от съдия
Д.Динкова
гр.дело номер 590 по описа за 2012
година.
Производството
е образувано по повод исковата претенция
на „Юробанк България” АД със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Ив.Денкоглу” №34, ет.2, представлявана по пълномощие от адв.Ст.Ч., с ЕИК
*********, против Г.Д.Д. ***, с ЕГН **********, за приемане за установено по
отношение на ответника, че същият има задължение, произтичащо от договор за
кредит за покупка на недвижим имот НL 40065
от 27.08.2008 година в размер на 191782.47 швейцарски франка и 329.98 лева, от
които главница 158173.71 швейцарски франка, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.03.2012 година до окончателното изплащане на
задължението; договорни лихви за периода 15.12.2010 година - 28.02.2012 година
в размер на 32741.91 швейцарски франка, такси за периода 06.10.2008 година -
28.02.2012 година в размер на 866.85 швейцарски франка и такси за периода до
28.02.2012 година в размер на 329.98 лева.
В исковата молба се твърди, че по силата
на договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 40065/27.08.2008 год., сключен между банката (с
предишни наименования „Българска пощенска банка” АД и „Юробанк и еф джи
България“ АД) и Г.Д.Д. – кредитополучател, банката е предоставила на ответника
кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски
франкове на 100 000 евро по курс купува на CHF към евро на “Юробанк България” АД в деня на усвояване на кредита.
Кредитът е бил предназначен, както следва: равностойността в CHF на 20 500 евро по курс купува на швейцарския
франк към евро на „Юробанк България” АД в деня на усвояване на кредита, за
покупка на недвижим имот; равностойността в CHF на 79 500 евро по курс купува на швейцарския франк към
евро на „Юробанк България” АД в деня на усвояване на кредита, предназначен за
други разплащания. Ищецът посочва, че
крайният срок за погасяване на кредита по чл.5 от договора е 384 месеца,
считано от датата на усвояване на отпуснатата по договора сума, която, съгласно
приложеното банково бордеро №4671070, е 05.09.2008 год., а видно и от
приложение №1 към договора размерът на отпуснатия кредит, превалутиран в
швейцарски франкове към тази дата, е 162 050 CHF. Заявява се, че по силата на чл.2 ал.1 от договора,
кредитът се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове, IBAN ***, разкрита на името на Г.Д.Д.. Ищецът твърди, че с
приложеното към исковата молба банково бордеро №4671070/05.09.2008 год. по
банковата сметка на ответника банката е превела сумата от 162 050 CHF, представляваща равностойността в швейцарски франкове
на 100 000 евро по курс купува на швейцарския франк към евро на „Юробанк
България” АД към 05.09.2008 год. Заявява се, че с предоставяне на заеманата
сума по сметката на кредитополучателя банката е изпълнила изцяло задължението
си по договора за кредит. Ищецът твърди, че съгласно чл.6 ал.1 и чл.7 ал.1 от договора задължението по
кредита се погасява на месечни вноски, включващи главница и лихва, размерът на
които е посочен в погасителен план, неразделна част от договора, както и че поради неизпълнение на договорните задължения
от кредитополучателя, произтичащи от чл.6 ал.1 и чл.7 ал.1 от договора, относно
заплащане на дължимите погасителни вноски съгласно погасителен план, а именно
три последователни месечни вноски с №№27, 28 и 29, на основание чл.18 ал.2 от
договора на 06.02.2011 год. целият остатък по кредита е станал автоматично
изцяло предсрочно изискуем, без да е било необходимо каквото и да е
волеизявление от страна на банката.
В съдебно заседание претенциите се
поддържат от процесуалните представители на ищеца, ангажират се
доказателства.
Ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва претенцията. Твърди, че договорът за кредит за
покупка на недвижим имот, на който се основава иска, е нищожен поради липса на
съгласие, тъй като не е подписвал „вътрешните страници“ и приложение №1, а само
първата и последната страница на договора. Заявява, че оспорва задължението не
само по основание, но и по размер, тъй като едва от исковата молба разбрал, че
валутата на заема е швейцерски франкове, а не евро, не бил давал съгласие за
превалутирането му, от което и чрез курсовите разлики банката била завишили
претенцията си с 30%. Счита, че при липса на двустранно подписан погасителен
план и падежна дата е изключена всякаква възможност за банката да бъде обявен
кредитът за предсрочно изискуем, а единственият уговорен срок за връщане е
крайният срок от 384 месеца.
В съдебно заседание оспорването се
поддържа, ангажират се доказателства.
Предявените искове са с правно
основание чл.422 ал.1, вр.чл.415 ал.1 от ГПК, вр.чл.79 ал.1, вр.чл.86 от ЗЗД.
Представено е пълното кредитно досие на
ответника в оригинал, в което се съдържа договор за кредит за покупка на
недвижим имот НL 40065 от 27.08.2008 година. От
договора се установява, че ищецът е предоставил на ответника като
кредитополучател кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 100000 евро по курс купува за
швейцарския франк към евро на „Юробанк и еф джи България”АД в деня на усвояване
на кредита, от който равностойността в шв.франкове на 20 500 евро за
покупка на недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, кв.“Долно Езерово“, на
ул.“Китен“ №18, а равностойността в шв.франкове на 79 500 евро за други
разплащания, а ответникът се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. В чл.2.(1) от
договора страните са уговорили, че кредитът се усвоява по блокирана сметка на
кредитополучателя в шв.франкове, а в чл.2.(5) – че усвоеният кредит в
швейцарски франкове по сметката по ал.1 се
превалутира служебно от банката в евро по курс „купува“ на шв.франк към евро в
деня на усвояването, като се превежда по друга сметка на кредитополучателя в
съответната валута, т.е. евро. В досието се съдържа приложение №1, с което
страните са се съгласили, че датата на усвояване на кредита е 05.09.2008 год. и
че към тази дата съобразно приложимия курс „купува“ на шв.франк към евро
размера на предоставения и усвоен кредит е 162 050 шв.франка.
В чл.6 от договора ответникът е поел
задължение да погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с
размер на вноската съгласно погасителен план, приложение №2, представляващо
неразделна част от договора. Според чл.7.(1) погасителните вноски се заплащат
ежемесечно. Видно е от оригиналния договор, носещ подписите със синя химикална
паста на страните, че в чл.7.(1) е вписано ръкописно „05“ за число на месеца, но в копията, представени
с исковата молба и заявлението падежна дата от месеца липсва. Видно е също
така, че в досието се съдържат множество други документи, подписани от ответника
като кредитоискател, в които той е изписал валутите на кредита и различните
сметки, в които парите са бъдат преведени, вкл.искане за превалутиране на
кредита от шв.франкове в евро по курс 1,620493.
От заключенията на
съдебно-графологическата и повторната тройна съдебно-графологическа експертиза
се установява, че подписите на „вътрешните“ страници от договора (2 до 6), на
приложение №1, на декларация на л.140, на искания за усвояване на суми от
05.09.2008 год. и 19.09.2008 год., на искане за превалутиране на суми, на
бланка на „ДЗИ банк“ и на декларация за свързани лица – всички документи част
от кредитното досие, са положени от Г.Д.Д.. Вещото лице Б. от състава на
тройната експертиза е представил особено мнение единствено по отношение на
подписите на стр.3 и 4 от договора (съобразно внесеното от него уточнение в
съдебното заседание на 20.01.2015 год.), но по отношение на останалите подписи,
обект на изследването, подкрепя изводите на останалите експерти.
Съдът счита, че с коментираните до тук
доказателства по несъмнен начин се установява валидното възникване на
облигационната връзка между страните, породена от договор за кредит за покупка
на недвижим имот от 27.08.2008 год. Договорът е сключен във формата за
валидност, посочена в чл.430 от ТЗ и е подписан от страните, включително
ответника. В отговора на исковата молба самият ответник е признал, че е
подписал първата и последната страница на договора, ето защо по отношение на
автентичността им не е провеждано изследване и производство по оспорване. От заключенията на графическите експертизи
става ясно, че именно Д. е положил подписите не само върху „вътрешните
страници“ на договора, но и върху всички останали документи във връзка с
одобряването и усвояването на кредита, което прави твърдението му за липса на
съгласие и порок на договора лишени от основание. Мнението на в.л.Б. е
изолирано, при това далеч не е така добре обосновано, както мнението на
останалите експерти (напр.вещите лица Н. и Г. са установили много по-голяма
вариантност на изследваните подписи и са ги групирали в 5 групи, в които са
установили множество съвпадащи си устойчиви признаци). Но дори и да съществува
такова особено мнение само за два от изследваните подписи, съдът счита, въпреки
разногласието може да бъде направен извод (чл.203 от ГПК) и той е, че именно
ответникът е подписал и се е задължил по договора.
Въз основа на процесния договор за
ответника се е породило задължение за връщане на сумата по кредита, чийто
размер и валута несъмнено се установяват от договорните клаузи и приложение №1.
Не може да бъде споделен довода на ответника, че сумата била уговорена в евро и
едва от исковата молба установил, че в резултат на превалутирането претенцията
се е завишила с 30% - договорните клаузи са ясни, при това размерът и валутата
на задължението са уговорени в първа страница от договора, за която не се
оспорва от Д., че е подписана именно от него. Също от него са подписани
приложение №1 и исканията за усвояване и превалутиране, като в искането от
05.09.2008 год. ответникът саморъчно е изписал валутата „CHF“. От представените доказателства се установява по
несъмнен начин, че банката е изпълнила поетите задължения по договора, като с
платежно нареждане от 05.09.2008 год. е наредила по сметката на ответника
сумата по кредита в швейцарски франкове и това се потвърждава и от съдебно-икономическата
експертиза.
За да претендира изискуемост на целия
дълг по договора за кредит, вкл. и на вноските с ненастъпил падеж, ищецът се
позовава на клаузата на чл.18.(2) от договора, според която при неиздължаване
на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият
остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от
датата на падежа на последната вноска,
като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на
страните.
Както се посочи по-горе, с чл.6.(1) от
договора страните са постигнали съгласие погасяването на сумата по кредита да
се извършва на месечни вноски съгласно погасителен план – приложение №2,
какъвто обаче не е бил подписан двустранно, а към исковата молба се представя
извлечение от електронната база данни на банката наименовано „погасителен
план“. Самият ищец е признал в допълнителната искова молба, че липсва уговорена
падежна дата, ето защо по арг.от чл.72 ал.5 от ЗЗД за падеж на всяка вноска
следвало да се счита последният ден от месеца. Това признание напълно
кореспондира с копието на договора, приложено към заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и исковата молба, в които няма посочена падежна
дата. С оглед на горното съдът не цени като достоверно ръкописното дописване на
падежната дата в чл.7.(1) от оригинала на договора, тъй като този екземпляр е
постъпил по делото след представянето на копията, в които няма вписана падежна
дата, и след признанието на ответника за липса на такава.
Настоящото производство е започнало
като заповедно и е „пренесено“ пред настоящия исков съд поради възражение на
длъжника. Според специалния ЗКИ – чл.60 ал.2, когато кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече погасителни вноски,
банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение (както в
случая) въз основа на извлечение от счетоводните си книги. При пренасяне на
спора пред исковия съд ищецът носи тежестта да докаже настъпването на
предсрочната изискуемост на цялото задължение на кредотополучателя, вкл.на
вноските с ненастъпил падеж, тъй като именно това е предявеното основание на
претенцията. Според възприетото с т.18 от ТР №4/18.06.2014 год. по т.д.№4/13
год. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост по чл.60 ал.2 от ЗКИ настъпва с
волеизявлението на само една от страните по облигационната връзка при наличието
на две предпоставки: обективен факт на неплащане и упражнено от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем, с нарочно волеизявление, различно от
заявлението в заповедното производство, което трябва да достигне до длъжника и
именно моментът на узнаването му е момент на предсрочната изискуемост.
Въз основа на събраните доказателства
съдът достигна до извода, че нито една от горните предпоставки не е налице:
За да е налице обективен факт на
неплащане е необходимо страните да са подписали погасителен план, какъвто се
предвижда като приложение №2 към договора, в който да са посочени месечните
погасителни вноски и техния падеж, или пък в самия договор да е инкорпориран
размерът на месечната погасителна вноска и падежната дата, и на датите на
месечните падежи ответникът да се е отклонил от задължението си за погасяване
на вноската с настъпил падеж. При липса на такъв погасителен план или на
уговорена падежна дата не може да се приеме, че ответникът не е изпълнил и е в
забава, тъй като срокът кани длъжника (чл.71 от ЗЗД). Не може да бъде приложена
нормата на чл.72 ал.5 от ЗЗД, на която се позовава ищеца, тъй като на първо
място никоя от страните не е обвързала падежа с края на месеца, а на второ –
защото дори и по пътя на тълкуването на договора да се извлече някаква падежна
дата, липсва размер на месечната вноска и на данни какво се погасява от
главницата и лихвите, след като според чл.6.(1) от договора всяка месечна
вноска следва да включва главница и лихви. По същите съображения не може да се
възприеме и довода, че с неплащането в три последователни месеца ответникът е
изпаднал в забава.
Ищецът не е упражнил правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем – такова изявление не е направено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е сложило
начало на производството, а според т.18 от ТР №4/18.06.2014 год. по т.д.№4/13
год. заявлението не може да замести волеизявлението по чл.60 ал.2 от ЗКИ, тъй
като не се съобщава на длъжника.
Ако фактите, относими към настъпване и
обявяване на предсрочната изискуемост не са се осъществили преди подаване на
заявлението, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
предявеното основание – т.18 от ТР №4/18.06.2014 год. С оглед на възприетото в
задължителната за съда практика по нормативно тълкуване, волеизявлението за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, направено в хода на процеса, е
ирелевантно. Доколкото от събраните доказателства не се установява да са се
осъществили фактите, предпоставка за предсрочната изискуемост на целия дълг по
договора за кредит – главница, договорни лихви и разноски, претенцията е
неоснователна и следва да се отхвърли. По евентуалното искане, направено в
писмената защита на ищеца, а именно да се присъдят незаплатените вноски с
настъпил падеж по договора за кредит, съдът не дължи произнасяне, тъй като
такова заявено искане на това основание не е въведено като предмет на делото.
С оглед
изхода на спора, на ответника се дължат разноски в размер на 7 450 лв.,
представляващи възнаграждения на адвокат и вещи лица. Само за пълнота на
изложението съдът посочва, че непредставянето на списък на разноските по чл.80
от ГПК не е пречка за присъждането им, а за изменение на съдебния акт, с който
са присъдени.
Мотивиран от така изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на „Юробанк България” АД със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Ив.Денкоглу” №34, ет.2,
представлявана по пълномощие от адв.Ст.Ч., с ЕИК *********, против Г.Д.Д. ***,
с ЕГН **********, за приемане за установено по отношение на ответника, че
същият има задължение към ищеца, произтичащо от договор за кредит за покупка на
недвижим имот НL 40065 от 27.08.2008 година в
размер на 191782.47 швейцарски франка и 329.98 лева, от които главница
158173.71 швейцарски франка, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.03.2012 година до окончателното изплащане на задължението;
договорни лихви за периода 15.12.2010 година - 28.02.2012 година в размер на
32741.91 швейцарски франка, такси за периода 06.10.2008 година - 28.02.2012
година в размер на 866.85 швейцарски франка и такси за периода до 28.02.2012
година в размер на 329.98 лева.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Ив.Денкоглу” №34, ет.2, представлявана по пълномощие от адв.Ст.Ч., с ЕИК
*********, да заплати на Г.Д.Д. ***, с ЕГН **********, разноски по делото в
размер на 7 450 (седем хиляди
четиристотин и петдесет) лв., представляващи възнаграждение на един адвокат и
възнаграждения на вещи лица.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: