О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260009
гр. Пловдив, 04.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен
състав, в закрито съдебно заседание на четвърти
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН
ИВАНОВ
като
разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. ч. гр. дело № 3054 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, Бизнес център „България“,
със законен представител И. М. Ш., чрез пълномощника юрисконсулт В.Г., против Разпореждане
от 16.11.2020 г. , инкорпорирано в Заповед № 261669 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 16.11.2020 г., издадена по ч. гр. дело № 14755
/ 2020 г. по описа на РС – Пловдив, IV гр. с-в, с което е отхвърлено заявлението
на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в
частта му относно следните суми: 107,20 лв. – възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство; 42,60 лв. – обезщетение за забава по договор за
предоставяне на поръчителство за периода 11.05.2019 г. – 09.10.2020 г.; 42,38
лева – административни разноски, както и за разноските за разликата над
уважения до претендирания размер.
По
изложените в жалбата подробни съображения за неправилност на атакуваното
разпореждане се иска неговата отмяна в обжалваната му част и произнасяне по
същество от страна на въззивния съд.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от
частната жалба не е връчван на ответната страна.
Настоящият
съдебен състав на Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе
предвид данните по делото, намира следното:
Частната
жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, в законния
срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК и против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Районният
съд, за да отхвърли заявлението в обжалваните части излага съображения, че
претендираните суми се дължат въз основа на неравноправни клаузи в процесните
договори.
Видно от данните по делото претендираните от
заявителя вземания произтичат първо от договор за предоставяне на
поръчителство, който е сключен в изпълнение на договор за кредит, и второ от
самия договор за кредит, за вземането по който заявителят се е суброгирал в правата
на удовлетворения кредитор „Кредисимо“ АД. Следователно длъжникът – физическо
лице, се явява потребител по смисъла на ЗЗП и се ползва от потребителската
закрила по ЗЗП и ЗПК.
Разпоредбите
на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК вменяват задължение на заповедния съд да
извърши служебна проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със
закона или с добрите нрави (т. 2), а при потребителските договори (т. 3) съдът
дължи проверка и относно това дали искането не се основава на неравноправна клауза
в договора или не е налице обоснована вероятност за това.
В
този смисъл районният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за
наличието на неравноправни и недействителни клаузи.
Констатира
се от въззивния съд, че е налице обоснована вероятност за неравноправност на
клаузата, въз основа на която се претендира заплащане на административните
разноски. Същите представляват разходи за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива именно по
управление на кредита. Допълнително следва да се посочи, че уговарянето
евентуалните бъдещи разходи на кредитора във връзка със събирането на неговото
вземане да са за сметка на длъжника, действително буди съмнения за заобикаляне
на забраната на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, поради което аргументите на жалбоподателя
в противния смисъл не се споделят. Предвид изложеното и на основание чл. 411,
ал. 2, т. 3 от ГПК заповедният съд правилно е отказал издаване на заповед за
изпълнение за тази сума.
Касателно
претендираното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство
въззивният съд намира, че същото представлява разход по кредита, който
неправилно не е бил включен, като такъв в ГПР по договора за потребителски
кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се
включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,
когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване
на кредита. Видно от раздел IV
чл. 4 от ОУ в случай, че кредитополучателят не предостави съответното
обезпечение (сред които е и процесното)
в указания срок (в случая 48 часа), то ще се счита, че
заявлението за кредит не е одобрено от кредитора. Не се споделя изложеното в
жалбата, че посоченото условия не е задължително за сключването на кредита,
доколкото длъжникът можел и да не предоставя обезпечение. Действително посочената
опция съществува, но в този случай одобрението на кредита става до 14 дни, а
ако се предостави обезпечение – до 24 часа. Предвид това, че в настоящата
хипотеза се касае за отпускане на т.нар. „бързи кредити“, при които
потребителят разчита да получи заявената сума до няколко дни, то разликата от
почти две седмици, касателно срока на одобрението за кредит, на практика
превръща сключване на договора за предоставяне на поръчителство в задължително
условия за получаването на кредита. Следователно възнаграждението за
„допълнителните услуги“ на поръчителя – настоящ жалбоподател, се явява разход по
кредита по смисъла на ЗПК и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и
включено в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и
разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. Като не е сторено
това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на
сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които
ще направи – нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Изложеното се подкрепя и от факта, че кредиторът и поръчителят са свързани
лица, предвид това, че „Кредисимо“ АД е едноличен собственик на капитала на „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД. Последното буди съмнения, които не могат да се опровергаят в
рамките на заповедното производство, че уговореното възнаграждение по договора
за предоставяне на поръчителство всъщност представлява скрита възнаградителна
лихва за кредитора по договора за потребителски кредит. В тази насока
въззивният съд намира, че е налице обоснована вероятност претендираната сумата
по договора за предоставяне на поръчителство да се дължи въз основа на
неравноправни клаузи.
Поради
неприсъждането с процесната заповед за изпълнение на главницата по договора
предоставяне на поръчителство, правилно не е присъдено и акцесорното вземане за
обезщетението за забава върху тази сума.
Следователно
заповедния съд правилно е постановил своя акт, съобразно изискванията на чл.
411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК
Като
законна последица от отхвърлянето на заявлението в разглежданата част,
законосъобразен се явява и актът на заповедния съд относно разноските за
частта, за която е било отхвърлено искането.
Въз
основа на гореизложеното настоящата частна жалба се намира за неоснователна, а
атакувания съдебен акт, като правилен, ще се потвърди.
Съгласно
т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК определението
на въззивния съд в заповедното производство не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане от 16.11.2020 г., инкорпорирано в Заповед № 261669 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 16.11.2020 г., издадена по ч. гр.
дело № 14755 / 2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV гр. с-в, с което е
отхвърлено заявлението на АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, Бизнес център
„България“, с управител И.. М. Ш., за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, в частта му относно следните суми: 107,20 лв. – възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство; 42,60 лв. – обезщетение за забава по
договор за предоставяне на поръчителство за периода 11.05.2019 г. – 09.10.2020
г.; 42,38 лева – административни разноски, както и за разноските за разликата
над уважения до претендирания размер.
Въззивното
определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2./