Решение по дело №24/2021 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  647          31. 03.2021г         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Първо отделение,І състав в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и първа година в състав :

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА МАТЕЕВА

при секретаря К.Р.,

като разгледа докладваното от съдия  Дарина Матеева  адм. дело № 24 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния ко­декс във вр. с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба на  С.Ю.З. с адрес: *** чрез адв. М.М.-М. с адрес: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 205, ет. 2, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0438-000185/24.12.2020г. по чл. 171, т.2А, б. „Б“ от ЗДвП на Началник сектор на ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив,с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година“.

По подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав отмяна на процесната заповед като неправилна и незаконосъобразна.Оспорва се фактическата обстановка,при която е издаден оспорения административен акт.Поддържа се,че същата е немотивирана,тъй като ответният административен орган не е обосновал кое е наложило прекратяване на регистрацията на ППС точно за една година,при положение,че законодателят е предвидил срок от 6 месеца до 1 година,в който следва да се приложими ПАМ.Твърди се още,че ЗПАМ не е съобразена и с целта на закона. Претендира разноски по делото.

Ответният административен орган –Началник сектор към ОДМВР-Пловдив,РУ 03 Пловдив, депозира писмено становище по делото и иска отхвърляне на жалбата.Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай,че жалбата бъде уважена и че такова се претендира от жалбоподателя.

Пловдивският Административен Съд – Първо отделение, първи състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ­ство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0438-000185  от 24.12.20202г.по чл. 171, т.2А, б. „Б“ от ЗДвП на Началник сектор на ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив , е подадена в срока по чл.149,ал.1 от АПК и от надлежна страна, има­ща право и интерес от об­жалването, поради което e ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започ­нало със съставянето на АУАН №АА946748/24.12.2020г. срещу С.Ю.З. за това,че на 24.12.2020г. около 02:39 часа  в гр.Пловдив,на ул.“Цар Борис III Обединител“№37,в посока юг-север,като водач на МПС БМВ 530 Д,с рег. № ***,управлява МПС под въздействие на алкохол,измерен с Алкотест „Дрегер 7510“,с фабричен № ARDM-0246,който е отчел 0,85 промила на хиляда в издишания въздух на водача.Сщият е лъхал на алкохол,издаден е талон за изследване№074525.На основание протокол ПХЕ 781/29.12.2020г. пробата отчита 0,84 промила на хиляда в кръвта.

Прието е,че с поведението си –управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително.З. виновно е нарушил чл.5,ал.3,т.1,пр.1 от ЗДвП.

АУАН е подписан от нарушителя без възражения и няма данни от административната преписка такива да са постъпвали.

 Въз основа на така съставения АУАН, е издаден обжал­вания админист­ра­тивен акт, с който на основание чл. 171 т.2а ,б.“б“ от ЗДвП на жалбоподателя, при възприемане и въз­произвеждате на посочената по-горе фактическа обстановка ,е прието ,че С.Ю.З. като водач ,управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,8 на хиляда,установено по надлежния ред  и е наложена при­ну­ди­телна админи­ст­ративна мярка – прекра­тяване на регистрацията на ППС за срок от една година. .
         По отношение на фактите,спор между страните няма.

При така установените факти се налагат и следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

На съда е служебно известно,че към датата на издаване на административният акт със Заповед № 81213-1524 от 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи са определени на основание чл. 165 от ЗДвП и чл. 33, т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи структурите на МВР, които следва да осъщестяват контрола по ЗДвП, една от които е съответната Областна дирекция на МВР.

Отделно със Заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив е делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и същата се приема за издадена от компетентен орган.Във връзка с компетентността на органа е представена  и Заповед № /трудно се чете номера/от 28.01.2020г.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.

Установено е,че жалбоподателят  е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда.Извършена му е била проба с техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“,с фабричен № ARDM-0246 ,който показва положителен резултат 0,85  промила алкохол в издишания въздух от водача,като горното сочи на нарушение на чл.5,ал.3,пр.1 от ЗДвП.

Ето защо ясна е волята на административния орган, ясно е посочена законовата норма, която е нарушена и съответно санкционната норма,като не е нарушено по никакъв начин правото на защита на жалбоподателя.

Не се констатира и липсата на фактически основания за издаване на оспорената заповед, така както се твърди в жалбата.

Заповедта, както вече се посочи, е издадена в предписаната от чл. 172, ал. 1 ЗДвП писмена форма и мотивирана с конкретно изложени фактически съображения за извършено нарушение от жалбоподателя при управление на МПС, с посочване на фактите, определящи го като административно по чл. 5,ал.3,пр.1 от ЗДвП, в съответствие с които е приложена разпоредбата на чл.171,т.2А,б.Б от ЗДвП-правното основание  на разпореждането за прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година.

С това съдържание на заповедта органът е съобразил при издаването й изискванията на общата разпоредба на чл. 59, ал. 2 АПК

При издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Заповедта е издадена във връзка с проведено и приключило административнонаказателно производство по реда на ЗАНН, в рамките на което е установено административно нарушение – деяние от хипотезата на  чл.5,ал.3 от ЗДвП, съставляващо материалноправното основание за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2А,б“б“ ЗДвП.

Следва да се подчертае,че законът, в разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, не е обвързал прилагането на мерките за принуда с приключването на административнонаказателното производство с влязло в сила наказателно постановление. За издаването на заповедта по чл.  171, т. 2А,б“б“ ЗДвП  следва да са установени фактите от хипотезата на правната норма, в случая управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта  над 0,8 на хиляда. Фактите от състава на нарушението по чл..5 ал. 3 ЗДвП са установени за целите на производството по чл. 171 ЗДвП със съставения АУАН № АА946748/24.12.2020г.  с констативна функция, и доколкото са фактически основания за налагане на мярката по 171, т. 2А,б“б“ ЗДвП  ,оспорената заповед е законосъобразна.

АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическото основание на заповедта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не обори по надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на принудителната мярка фактическите констатации, поради което настоящият състав на съда приема наличието на предпоставките за издаване на административния акт по чл. 171, т. 2А,б“б“ от ЗДвП.

Оспорената заповед е издадена  и при точно прилагане на материалния закон, предвиждащ прилагане на принудителни административни мерки за осигуряване безопасност на движението и преустановяване на административни нарушения – водач,управляващ МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите норми по закон, конкретно „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година.

В разпоредбата на чл. 5, ал.3 от ЗДвП е предвидена забрана за водачите да управляват пътни превозни средства под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Контролните органи проверяват спазването на това задължение чрез проверка на водачите по реда, предписан с Наредба № 1 от 19.07.2017г за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /РУКАКУНВТА/, 

 

 

 

издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., изм. и доп., бр. 81 от 2.10.2018 /

         Приложимият ред по чл. 6 включва при съставяне на АУАН за установена с техническо средство концентрация на алкохол над 0, 5 на хиляда ,контролният орган да попълва и талон за изследване, а водачът собственоръчно да вписва в талона за изследване дали приема показанията на техническото средство. Ако не ги приема, избира дали установяването да се извърши с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо или химико-токсикологично амбулаторно изследване. В случая е  издаден талон за медицинско изследване №074525.Наличен в административната преписка е и  протокол ПХЕ 781/29.12.2020г. ,като пробата отчита 0,84 промила на хиляда в кръвта.

Както вече се посочи,жалбоподателят не отрича фактите,както и че е извършил нарушение по чл.5,ал.3,предл 1 от ЗДвП-управлявал е МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 промила на хиляда,а именно 0,84 промила на хиляда.

Предвид вида на деянието, за което се налага ПАМ, размерът на промила алкохол в кръвта е съставомерен елемент от фактическия състав. Съответно по-високият размер на алкохол в кръвта обосновава извод за по-висока степен на опасност на нарушението, което от своя страна е основание за определяне на по-продължителен период на наложената ПАМ.Ето защо доводите на жалбоподателя,че липсват мотиви при определяне срока на ПАМ са неоснователни. Установената с техническо средство концентрация на алкохол 0,85 промила алкохол в издишания въздух е достатъчна да обоснове по-продължителния срок на ПАМ.

Законът предвижда в случай като процесния налагане на ПАМ за срок от 6 до 12 месеца, като при избора на вариант, различен от минимално предвидения срок, органът следва  да изложи своите мотиви, поради обстоятелството, че той действа при оперативна самостоятелност при определяне на срока в посочените граници. Същевременно, с оглед защитата на обществения интерес и при действителното наличие на сочените в заповедта нарушения в преобладаващата си практика ВАС приема, че мотивите на административния орган относно фактическото установяване на нарушенията, вкл. такива съдържащи се в други документи от преписката, могат да бъдат възприети и като мотиви за определяне срока за налагане на ПАМ /така Решение № 3115 от 12.03.2018 г. по адм. д. № 12709 от 2017 г. на ВАС, Решение № 961 от 23.01.2018 г. по адм. д. № 10633 от 2017 г. на ВАС, Решение № 12245 от 13.10.2017 г. по адм. д. № 9208 от 2017 г. на ВАС/. В конкретния случай, в обстоятелствената част на оспорената заповед се съдържат мотиви, пряко свързани с тежестта на нарушението, предвид установеното съдържание на алкохол в кръвта на водача и собственик – 0,85 промила. Коментираните обстоятелства обосновават определянето от административния орган на едногодишен срок за прилагане на процесната ПАМ.

Следва да се подчертае,че мярката по чл. 171, т.2 б“Б“ от ЗДвП от ЗДвП няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината, чрез нея се реализира диспозицията на правната норма.За това и ирелевантни в случая са твърдените от жалбоподателя негативи ,свързани с това,че работи като снабдител,доставчик ,като му се налагало да ползва за  служебни цели личното си МПС.Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, и се прилага превантивно. За да приложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да приложи посочената мярка.

На последно място следва да се посочи, че приложената мярка в една от хипотезите на чл. 171, т. 2А, б. "б" ЗДвП и за срок в рамките на определения ,е съответна и на неговата цел - осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Компетентността на органа по чл. 171, т.2А, б. "б" ЗДвП е обвързана и при наличието на посочените в диспозицията юридически факти е бил длъжен да издаде заповед със съдържанието на оспорената. Съответствието с целта на закона е дължима преценка към момента на издаване на заповедта и при отсъствието на други факти, които да са относими и да водят до друго приложение на материалния закон – чл. 171, т. 2А, б. "б" ЗДвП, при доказаните по делото ,посочени в заповедта фактически основания за нейното издаване, отсъстват предпоставки за отмяната й по чл. 146 АПК,така както се поддържа в жалбата на С.З..

С оглед очерталия се изход на делото на ответния административен орган следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и за депозит на вещо лице в размер на 100лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Пловдив,Първо отделение,І състав

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

          ОТХВЪРЛЯ  жалба на С.Ю.З. с адрес: *** чрез адв. М.М.-М. с адрес: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 205, ет. 2, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0438-000185 по чл. 171, т.2А, б. „Б“ от ЗДвП на Началник сектор на ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив.

         ОСЪЖДА          С.Ю.З. с адрес: *** чрез адв. М.М.-М. с адрес: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 205, ет. 2 да заплати на          одмвр-Пловдив разноски в размер на 100 лева,представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

                                       СЪДИЯ: