№ 486
гр. Пловдив, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20245300500520 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК .
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Община Х., ЕИК
*********, чрез пълномощника адв. Е. С. , против решение № 4570 от
14.11.2023 г., постановено по гр.д. № 2346/2021 г., по описа на Районен съд-
Пловдив, в частта, с която е осъдена да заплати на М. Х. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Х., ул. ***, следните суми: 4189,33 лева– главница,
представляваща дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на направени разходи за ремонт на лек автомобил „Сеат Ибиза“, с ДК
№ ***, в резултат на настъпило ПТП на 20.07.2020 г. при движение в гр. Х.,
бул. „***“, поради преминаване през необозначена и необезопасена
неизправна шахта на пътното платно, ведно със законната лихва, считано от
датата на постъпване на исковата молба в съда – 08.02.2021 г. до
окончателното погасяване; 2000 лева – главница, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – стрес, уплах, безпокойство,
дискомфорт, неудобства, вследствие на претърпяното ПТП на 20.07.2020 г.,
при движение в гр. Х. по бул. „***“, при управление на лек автомобил „Сеат
Ибиза“, с ДК № ***, поради преминаване през необозначена и необезопасена
неизправна шахта на пътното платно, ведно със законната лихва от 20.07.2020
г. до окончателното погасяване, както и общо 1003,75 лева - разноски по
съразмерност.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като
1
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна в обжалваната
част и постановяване на ново по същество на правния спор, с което исковата
претенция да бъде отхвърлена като неоснователна с присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната
жалба от въззиваемата М. Х. М., ЕГН **********.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД , предявени от
М. Х. М., ЕГН **********, против Община Х., ЕИК *********, за заплащане
на сумата от 4189,33 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени на лек автомобил „Сеат Ибиза“, с ДК № ***, собственост на
ищеца, произтекли от ПТП на 20.07.2020 г. в гр. Х., бул. „***“, в следствие
на преминаване на лекия автомобил през необозначена, необезопасена и
неизправна шахта на пътното платно , поради неизпълнение на задължението
на ответника да поддържа в изправност общинската пътна мрежа, както и
сумата от 5000 лева-обезщетение на неимуществени вреди– стрес, уплах,
безпокойство, дискомфорт, неудобства, вследствие на претърпяното ПТП на
20.07.2020 г. .
С обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че на
20.07.2020 г. в гр. Х. при движение по бул. „***“, лек автомобил марка „ Сеат
Ибиза“, с ДК № *** , собственост и управляван от ищцата М. Х. М.,
преминава през необозначена, необезопасена и неизправна шахта на пътното
платно, в резултат на което на автомобила са били причиенни имуществени
щети.Съдът е приел, че инцидентът е настъпил поради неизпълнение от
страна на ответната Община Пловдив на задължението й да поддържа в
изправност общинската пътна мрежа, поради което е осъдил последната да
заплати на ищцата сумата от 4189,33 лв., представляващи обезщетение за
причинените й имуществени вреди в размер на стойността на извършения
ремонт на лекия автомобил вследствие на процесното ПТП, както и сумата
от 2 00 лв.- обезщетение за причинените й неимуществени вреди в
резултат на изпитаните страх, уплаха и неудобства от инцидента.Отхвърлил
е исковата претенция за репариране на причинените на ищцата
неимуществени вреди до пълния заявен размер от 5000 лева, в която час
първоинстанционното решение, като необжалвано , е влязло в законна сила.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
2
същото е валидно и допустимо и при постановяването му не е било
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид
горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността на решението по изложените във въззивната
жалба доводи, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор
между страните.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, относно които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
В жалбата на Община Пловдив са изложени доводи, че неправилно
е била ангажирана нейната деликтна отговорност за репариране на
причинените на ищцата вреди, тъй като причина за процесното ПТП била
неизправност на ревизионна шахта на пътното платно, а задължение за
поддържането й в изправност е вменето на третото лице помагач в процеса
„ВиК“ЕООД. Твърди се в жалбата, че от заключението на техническата
САТЕ не са били установени по делото механизма на ПТП, скоростта на
движение на автомобила и причинната връзка с нанесените имуществени
вреди и техния размер.Поддържа се , че от страна на ищцата не са били
ангажирани доказателства да е претърпяла неимуществени вреди в резултата
на инцидента, които следва да бъдат репариране от жалбоподателя.
Така изложените във въззивната жалба доводи са неоснователни.
Фактът на настъпване на твърдяното от ищцата ПТП, наличието на
препятствие на пътното платно- необозначена, необезопасена и неизправна
шахта, преминаването на автомобила през препятствието и липсата на
надлежно обозначение на същото от страна на служители на ответната
община , настъпилите вследствие на произшествието имуществени вреди,
както и причинността между наличието на необезопасено препятствие на
пътното покритие и последвалото вредоносно събитие, са безспорно
установени по делото от приложения протокол за ПТП, от събраните гласни
доказателства и приетото заключението на САТЕ, което съдът кредитира
изцяло като обективно изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта
и неоспорено от страните. Съгласно задължителната съдебна практика,
формирана по реда на чл.290 ГПК /решение № 15/25.07.2014 г. по т.д.№ 1
506/2013 г. на ВКС, I ТО; решение № 85/28.05. 2009 г. по т.д № 768/2008 г. на
ВКС, II ТО; решение № 24/10.03.2011 г. по т.д.№ 444/2010 г. на ВКС, I ТО;
решение № 73/22.06.2012 г. по т.д.№ 423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение №
98/25.06.2012 г. по т.д.№ 750/2011 г. на ВКС, II ТО и др./, протоколът за ПТП,
издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената
форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв
той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно
авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК – и със задължителна
материална такава, като съставлява доказателство за факта на направените
пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.
3
Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа,
относими за определяне на механизма на ПТП, като състоянието на пътното
платно, местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и пр. В процесния протокол за ПТП в предвидената за това
графа е отразено, че местопроизшествието е било посетено на място от
неговия съставител, предвид което същият се ползва с материална
доказателствена сила относно възприетите от съставителя му обстоятелства,
свързани с произшествието, удостоверени в него. Посоченият в протокола за
ПТП механизъм напълно кореспондира с ангажираните от гласни
доказателства. В тази връзка от показанията на свидетеля Топчийски
/служител в Общинско предприятие „Чистота, озеленяване, строителство и
ремонти“ към Община Х./, се установява, че при проверка на място, след
подаден сигнал за увредено МПС, констатирал, че капакът на шахтата не е
сложен както трябва и се „клати/мърда“, при което заградил около нея с
конуси и започнал да организира обезопасяване на движението.
Същевременно така събраните по делото доказателства кореспондират и с
неоспореното заключение на вещото лице по САТЕ, според което при удар в
долната предна дясна част на автомобила от метален капак на шахта е
възможно да бъдат повредени посочените детайли в съответната степен, като
извършеният ремонт съответства на повредите по МПС. Същевременно от
първоинстанционноия съд е отделено и като безспорно, че ищцата е
заплатила на сервиза, извършил ремонт на МПС, сумата от 4189,33 лева,
която сума е в по-нисък размер от стойността посочена от вещото лице
необходима за ремонт и възстановяване на повредите на автомобила с части
втора употреба и средна цена на сервизен час – 6740,69 лева и на такъв при
минимална цена на сервизен час – 6452,69 лева.
С оглед изложеното следва да се приеме, че по делото е установен
механизмът на пътнотранспортното произшествие, в резултат на което на
собственото на ищеца МПС са били нанесени твърдените имуществени
вреди, техния размер и причинно-следствената връзка между произшествието
и вредите. Възражението на общината,че не следва да бъде ангажиран
нейната деликтна отговорност за репариране на причинените на ищцата
вреди, тъй като причина за процесното ПТП била неизправност на ревизионна
шахта на пътното платно, а задължение за поддържането й в изправност е
вменено на третото лице помагач в процеса „ВиК“ЕООД, въззивният съд
също намира за неоснователно.
Община Х. е собственик на улиците в гр.Х. , вкл. и на бул. „***“ и това
обстоятелство не се оспорва от същата. Това произтича от нормите на чл. 2,
ал. 1, т. 2 от ЗОбС, във връзка с §7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 3, ал. 3
и чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, които сочат, че улиците в селищата са
местни пътища и са публична собственост на общините. Съгласно чл. 31 ЗП
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища е вменено в
задължение на общините, а съгласно чл. 167, ал.1 ЗДвП лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най- кратък
4
срок. Водоотвеждащите устройства и пречиствателните съоръжения по
смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗП са пътни
съоръжения.
От друга страна, съгласно чл. 19, ал.1, т.4, б.”б” от Закона за водите уличните
канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните
територии и отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им
съоръжения и пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води,
които обслужват потребителите на територията на общината, с изключение на
тези по чл. 13, ал. 1, т. 7 , са публична общинска собственост, а с
разпоредбата на чл. 191, ал. 1 от същия закон контролът за изграждането ,
поддържането и правилната експлоатация на канализационните мрежи и
съоръжения, както и изграждането, поддържането и експлоатацията на
водностопанските системи по чл. 19, т. 4 от Закона за водите е възложен на
кмета на общината.Съобразявайки тези разпоредби въззивният съд приема, че
неизпълнението на така вменените от закона задължения от страна на
Община Х. е основание за ангажиране на гаранционно-обезпечителната й
отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, когато в резултат на проявеното в
нарушение на закона бездействие е настъпило непозволено увреждане, както
е в разглеждания случай.
Неоснователни са и оплакванията срещу присъденото обезщетение
за неимуществени вреди. От показанията на св. Топалска се установява, че
в резултат на настъпилия инцидент ищцата е претърпяла стрес, уплаха,
безпокойство, дискомфорт. Изпитала е и сериозни битови затруднения
свързани с необходимостта да промени ежедневното си придвижване от и до
работното си място, в т.ч. – с публичен транспорт по време на
епидемиологична обстановка в страната, с промяна и на работния й график;
нуждата от допълнителни парични средства в немалък размер за поправката
на увредения й автомобил. – всички, свързани със затруднения, допълнителни
действия и напрежение, загуба на време и ресурси, неудобства.
Преценявайки в съвкупност посочените фактори, които са оказали
неблагоприятно отражение върху здравето на ищцата и неблагоприята промяна
в обичайния й начин на живот, настоящият съдебен състав намира, че
присъдената от първоинстанционинят съд сума в размер от 2000 лева
съставлява справедливо обезщетение и ще репарира в достатъчна степен
настъпилите у ищцата негативни последици.
Предвид горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено
като правилно,законосъобразно и обосновано, като на основание чл.272 от
ГПК се препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК с оглед неоснователността на
въззивната жалба жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лв.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4570 от 14.11.2023 г., постановено по
гр.д. № 2346/2021 г., по описа на Районен съд-Пловдив, в частта, с която
Община Х., ЕИК *********, е осъдена да заплати на М. Х. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Х., ул. ***, следните суми: 4189,33 лева– главница,
представляваща дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на направени разходи за ремонт на лек автомобил „Сеат Ибиза“, с ДК
№ ***, в резултат на настъпило ПТП на 20.07.2020 г. при движение в гр. Х.,
бул. „***“, поради преминаване през необозначена и необезопасена
неизправна шахта на пътното платно, ведно със законната лихва, считано от
датата на постъпване на исковата молба в съда – 08.02.2021 г. до
окончателното погасяване; 2000 лева – главница, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – стрес, уплах, безпокойство,
дискомфорт, неудобства, вследствие на претърпяното ПТП на 20.07.2020 г.,
при движение в гр. Х. по бул. „***“, при управление на лек автомобил „Сеат
Ибиза“, с ДК № ***, поради преминаване през необозначена и необезопасена
неизправна шахта на пътното платно, ведно със законната лихва от 20.07.2020
г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА Община Х., ЕИК *********, да заплати на М. Х. М., ЕГН
**********, сумата от 900 лева- разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „Водоснабдяване и
Канализация” ЕООД, ЕИК *********, като трето лице – помагач на страната
на ответника Община Х..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6