МОТИВИ по НОХД № 225/2021 година

Против подсъдимия Р.М.Р. ***, е внесено обвинение от Районна прокуратура гр.В. – ТО гр.М. за извършено престъпление по чл.183 ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.28 ал.1 от НК, затова че след като е осъден с протоколно определение по Гр.дело № 1612/2018 г. по описа на МРС, влязло в сила на 22.03.2019 г. да издържа свой низходящ - М.Р.Р. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К.  В.  П. ***, в размер  на 140 лева месечно, съзнателно не е изпълнил задължението си повече  от две месечни  вноски, а именно 15 вноски  или общо 2 100 лева - от началото на м.януари 2020 г. до 31.03.2021 г. включително, като деянието е извършено повторно.

Участвуващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт.

Подсъдимият в съдебно заседание се представлява от адв. М.Н.от ВАК. Процесуалният представител на подсъдимия взема становище при признаване на подсъдимия за виновен да му бъде наложено наказание по справедливост.

Ход на делото е даден по реда на Глава 27 от НПК, като е пристъпено към съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК без разпити на подсъдимата и свидетелите. На основание чл.372 от НПК при пристъпване към процедура по съкратено съдебно следствие, на страните са им разяснени правата по чл.371 от НПК, като страните по делото са дали съгласието си да не се провежда разпит на всички свидетели и са заявили, че при постановяване на присъдата, непосредствено следва да се ползва съдържанието на съответните протоколи от досъдебното производство. На основание чл.372 ал.4 от НПК, изразеното съгласие на страните по чл.371 т.2 от НПК, е одобрено, като е отразено, че съответните действия по разследването са извършени при условията и реда, предвиден в НПК.

Подсъдимият се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал своето съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Р.М.Р. бил осъждан както следва: По НОХД № 496/2017 г. по описа на Районен съд гр.М., за извършено престъпление по чл.183 ал.1, вр. с чл.54 ал.1 от НК на „Пробация” със Задължителните пробационни мерки – „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от деветнадесет месеца, два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”. Определението е влязло в сила на 06.03.2018 г. По НОХД № 359/2019 г. по описа на Районен съд гр.М. за извършено престъпление по чл.183 ал.1, вр. с чл.54 ал.1 от НК е бил осъден на „Пробация” със задължителните пробационни мерки – „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от двадесет месеца, два пъти седмично и  „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”.        Настоящото престъпление е извършено след като е бил осъждан за същото престъпление. Налице е повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК. Подсъдимият живял на съпружески начала с  К.В.П. *** без сключен граждански брак. От съвместното им съжителство се родил синът им М.Р.Р. с ЕГН **********. През м.септември 2018 г. се разделили, като сина останал при майката в гр.Р.. Тъй като Р. не се грижел за детето си, П. решила да заведе дело за издръжка. С протоколно определение по Гр.дело № 1612/2018 г. по описа на Районен съд гр.М., състав на Районен съд гр.М. одобрил спогодба, постигната между К.П. и подсъдимия Р.Р., по силата на която двамата се договорили бащата да плаща месечна издръжка, в размер на 140 лева, чрез майката като негов законен представител, считано от 07.12.2018 г. Решението е влязло в сила на 22.03.2019 г. След като  решението влязло  в сила, подсъдимия продължил да не плаща месечна издръжка на сина си, поради което П. подала жалба и било образувано ДП, след което подсъдимия бил осъден по НОХД № 395/2019 г. затова, че съзнателно не е изпълнил задължението си към свой низходящ за периода от м.април 2019 г. до м.август 2019 г., в размер на повече от две вноски, за което му било определено наказание „Пробация” с пробационни мерки по чл.42 ал.1 и ал.2 от НК за срок от 20 месеца. След това осъждане само веднъж през 2019 г. подсъдимия Р.  дал 300 лева на майката, като платил до края на м.декември 2019 г. Поради това, че спрял да плаща от м.януари 2020 г. майката сигнализирала прокуратурата и било образувано Досъдебно производство. При разследването били събрани доказателства, въз основа на които на Р. било повдигнато обвинение затова, че след като е осъден с протоколно определение по Гр.дело № 1612/2018 г. по описа на МРС, влязло в сила на 22.03.2019 г. да издържа свой низходящ - М.Р.Р. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител  К.  В.  П. ***, в размер на 140 лева месечно, съзнателно не е изпълнил задължението си повече от две месечни  вноски, а именно 15 вноски, или общо 2 100 лева, от началото на м.януари 2020 г. до 31.03.2021 г. включително, като деянието е извършено повторно. По това обвинение Р. не се признава за виновен. Счита, че след като на 17.01.2020 г. с К.П. са подписали споразумение, като са заверили подписите си пред нотариус, с което споразумение са договорили месечната издръжка да се плаща по равно от двамата родители,  той не дължи  цялата сума по месечната издръжка, а и съпругата му се задължила да плаща. С това споразумение обаче не може да се промени съдебното определение по Гр.дело № 1612/2018 г.  на Районен съд гр.М., с което подсъдимия е осъден да плаща месечна издръжка на сина си, в размер на 140 лева, т.е. сключената спогодба е ирелевантна към настоящия случай.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство, от протоколите за разпит на свидетелката К. Петкова, от протокол от с.з. на л.14,18, споразумение на л.15, Свидетелство за съдимост на л.19-20, л.53-54, Актуална справка за съдимост, събрана на съдебното следствие, справка за имущество на л.31,37, Удостоверение за декларирани данни на л.42,43, Удостоверение за това, че няма образувано Изп.дело на л.44, Декларация за семейно и материално положение на л.49 и Характеристика на л.57.

При така установената фактическа обстановка е видно, че подсъдимия Р.М.Р. е извършила престъпление против брака и семейството. След като е осъден с протоколно определение по Гр.дело № 1612/2018 г. по описа на МРС, влязло в сила на 22.03.2019 г. да издържа свой низходящ - М.Р.Р. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К.  В.  П. ***, в размер  на 140 лева месечно, съзнателно не е изпълнил задължението си повече  от две месечни  вноски, а именно 15 вноски  или общо 2 100 лева - от началото на м.януари 2020 г. до 31.03.2021 г. включително, като деянието е извършено повторно.

От обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.183 ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.28 ал.1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, като формата на вината е пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, но поради заблудата си, че не дължи цялата сума, поради постигнато споразумение със съпругата си, не е изпълнявал това си задължение. Същият обаче е бил длъжен да изпълни задължението си. Задължението за издръжка цели да задоволи ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си. Тя трябва да се доставя периодично, за да се избегне неблагоприятната последица на едно продължително забавяне на издръжката, при което нуждаещият се би останал без средства, които да задоволяват нуждите му. Ето защо, законът посочва, че издръжката следва да се плаща ежемесечно.

Причини за извършване на престъплението от страна на подсъдимия са ниското обществено и правно съзнание и безотговорното му отношение към родителските задължения.

Подсъдимият е със средно образование, неженен, работещ като тракторист и осъждан.

При определяне на наказанието се отчете наличие на хипотезата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. с чл.58а ал.1 от НК в действаща редакция на последната разпоредба, тъй като деянието е извършено след изменението на НК с ДВ бр.26/2010 год.

 При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия бе отчетен един превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно: тежкото социално положение, а именно работещ, но получаващ минимални доходи, грижещ се за едно малолетно лице, липсата на странични доходи и имущество, добрите характеристични данни, грижите, които е полагал за малолетното си дете М. Р., извън присъдената издръжка. Като отегчаващо отговорността обстоятелство се отчитат предишните осъждания, но тук е мястото да се отбележи, че при последните пет осъждания, които са за престъпления по чл.183 ал.4 от НК, преди приключване на съдебното следствие подсъдимия е възстановявал изцяло дължимата издръжка.

 Затова и съобразявайки се с разпоредбата на чл.54 ал.1 НК и на основание чл.183 ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.28 ал.1 от НК, съдът ОПРЕДЕЛИ наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода. На основание чл.58а ал.1 от НК съдебния състав намали така определеното наказание с една трета и наложи със своята присъда наказание Лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което следва да се отложи за изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила. Следва да се отбележи, че към момента на извършване на настоящето деяние подсъдимия се явява осъждан, но поради налагани преди това наказания „Пробация”, настоящият съдебен състав намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е необходимо наложеното наказание Лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно.

Кумулативно към наказанието Лишаване от свобода се наложи и наказание “ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”. Същото наказание бе постановено на основание чл.52 от НК да се изпълни, чрез обявяване на настоящата присъда пред съответния колектив от Управителя на Лозов масив „Д.С.Ж.” с.Д.Б., община Р..

С така определеното наказание, съдът отчете, че ще бъдат изпълнени целите, визирани в чл.36 НК по вече гореизложените съображения.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата  си.

                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: