Окръжен Съд - Благоевград |
|
В закрито заседание в следния състав: |
Председател: | | Николай Грънчаров |
| | | | | |
като разгледа докладваното от | Николай Грънчаров | |
и за да се произнесе взе в предвид следното: Производството е образувано по предявен частичен иск от Е. Д. С., с ЕГН *, от град С., Б. област, ул.“С.” №*, срещу Д. В. К., с ЕГН *, от град С., област Б., ул.“Г. К.” № *. Исковата претенция се основава на твърденията, че между страните по делото на 18.08.1998г. е сключен Договор за съвместна работа, който съставлява договор за гражданско дружество по смисъла на чл. 357 от ЗЗД, по силата на който ищеца поел задължението да вложи собствени машини и парични средства в обект – “А. “Н.”, като целта на дружеството е била да бъде изграден обект а. в комплекс “Н.”, на главен път Е- 79 край град С., в посока към град С.. Договореностите били машините и съораженията да останат собственост на ответника Д. К. след изграждането на а.та, а ищеца да получи като свой дял – трикратна сума от тази която ще вложи за изграждането на обекта. Ищецът твърди, че е изпълнил поетите от него по сключения договор за дружество задължения, като в периода от 18.08.1998г. до 27.10.1998г. на няколко транша внесъл в дружеството общата сума от 66 464.38лв. Ищецът твърди в исковата молба по делото, че с нотариална покана от 17.01.2011г. поканил ответника доброволно да бъдат уредени паричните задължения между тях като участващи в създаденото дружество и след като не получил пращане на дължимите суми, на 14.03.2011г. изпратил втора нотариална покана на ответника, с предизвестие за прекратяване на дружеството и за доброволно заплащане на дължимото, но плащане отново не последвало. Това го мотивирало да предяви пред съда частичен иск за дължимата сума в размер на 33 232.19лв., ведно със законната лихва от деня на предявяването на иска до окончателното изплащане на дължимото, след като счита дружеството за прекратено, по реда на чл. 363 б.”г” от ЗЗД. След извършена служебна проверка в закрито съдебно заседание, съдът счита че депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК досежно нейните задължителни реквизити по закон, като не са налице нови основания за съда да остави исковата молба без движение по реда на чл. 129 от ГПК. След като съдът е приел исковата молба за редовна и е счел че на същата следва да даде ход, е разпоредил на основание чл. 131 от ГПК на ответника да бъде изпратен препис от нея заедно с приложените писмени доказателства. В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника – Д. В. К., от град С., с който се оспорва предявения иск, като се възразява както относно допустимостта му, така и по основанието му и неговия размер. Във връзка с допустимостта на предявения иск, ответника прави възражение за наличие на сила на пресъдено нещо, като повдига по делото въпроса за пределите на действие на влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 189/2001г. по описа на ОС Б., като твърди че е недопустимо повторното произнасяне по съда по същата искова претенция. В писмения си отговор Д. В. К. от една страна оспорва редица фактически твърдения на ищеца с исковата молба, а от друга оспорва правното основание на предявения иск. Така възразява се от ответника срещу твърдението на ищеца, че между страните по делото е сключен договор за гражданско дружество по смисъла на чл. 357 и следващите от ЗЗД, като се твърди че такива доказателства от ищеца не се сочат с исковата молба. Навеждат се доводи, че смисъла и правната същност на сключения договор следва да се изведат от тълкуването на неговите клаузи, “колкото и непрецизни да са те”. Като контрапункт на твърденията на ищеца с исковата молба, с писмения отговор се навеждат доводи, че всъщност е сключен договор за съвместна експлоатация на а. и реализиране на печалба, която в трикратен размер да надвишава вложените от двамата съдружници средства. В тази връзка се възразява срещу доводите на ищеца, като се твърди че той определя исковата си претенция по размер, като механично сумира позовавайки се на клаузите на сключения договор, без да е доказано че дружеството е реализирало в резултат на съвместната експлоатация на а.та печалби, трикратно надхвърлящи направените от двамата съдружници разноски, като се игнорира разпоредбата на чл. 361 от ЗЗД, съобразно която както печалбите, така и разходите се разпределят между съдружниците, съразмерно на техния дял, с оглед постигане на общата цел, за която те са се сдружили. На това основание е изведено възражение по основателността на предявения иск, тъй като липсват доказателства в потвърждение на тези факти. Оспорва се и твърдението на ищеца, че вложените от него средства са били за изграждането на а.та и че това е била целта на създаденото гражданско дружество. Ответника твърди в писмения си отговор, че към момента на възникването на дружеството и формирането на неговите цели, а.та е била вече изградена и то изцяло със средствата на ответника за това. Така се оспорват и фактическите твърдения на ищеца в исковата молба, че той е участвал с пари, а ответника с машини и съоражения за а.та, като единия следвало да придобие собствеността върху а.та,а другия да получи сума надвишаваща в трикратен размер вложените парични средства. Ответникът възразява, че тези твърдения се навеждат от ищеца само поради това, че към момента на оборудването на а.та за работа, той не е изпълнил поетите от него преди това задължения да достави определени машини за а.та, поради което това е станало изцяло със силите и средствата на ответника. В писмения отговор ответника оспорва и твърдението на ищеца, че съвместната дейност на дружеството е прекратена през 2011г., когато ищецът е изпратил до ответника приложените с исковата молба нотариални покани. Ответникът твърди, че съвместната дейност по експлоатацията на а.та е приключила още в началото на 1999г., когато отношенията между него и ищеца са станали нетърпими, като се твърди че това е било по вина на С., който не помагал за преодоляването на възникналите финансови трудности, а дори започнал да депозира жалби срещу съдружника си пред РП С., като завел срещу него и редица граждански дела, за което с писмения отговор са представени от ответника писмени доказателства. Във връзка с твърденията за прекратяване на дейността на съдружната дейност между страните по делото още през 1999г., на основание чл. 363 б.”а”, пр. 2 от ЗЗД – поради невъзможност да се постигне целта на сдружението, в резултат на изключително влошените и нетърпими отношения между съдружниците, ответника с писмения си отговор по настоящото дело, навежда възражение на основание чл. 110 от ЗЗД, за изтекла обща петгодишна давност и погасяване на вземането на ищеца на това основание. С писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК, от ответника се възразява срещу приемането на част от писмените доказателства, представени с исковата молба, тъй като не се посочва от ищеца какви обстоятелства ще се доказват с тях. Възразява се и срещу част от поставените въпроси на вещото лице по поисканата с исковата молба, като се твърди че те не са от компетентността на експерта, а освен това се поставят на вещото лице правни въпроси. Ответникът представя писмени доказателства с отговора си, като моли съда да му даде възможност в първото по делото съдебно заседание да представи и други такива, с които да установи, че присъдените суми по влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 189/2001г. са изплатени на ответника изцяло. Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че по сключения договор от 18.08.1998г. му е изплатил сумата 11 560 германски марки, като моли съда да приема това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото. Съдът на основание чл. 140 ал.3 от ГПК във връзка с чл. 146 от ГПК изготви следния проект за доклад по делото, който обявява на страните: Депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК досежно нейните задължителни реквизити по закон, като не са налице основания за съда да остави исковата молба без движение по реда на чл. 129 от ГПК. В исковата молба ясно и точно са формулирани фактическите твърдения и обстоятелствата на които те се основават, изведени са правните съображения и са посочени коректно предявените искове и тяхното правно основание. Ищецът е направил доказателствените си искания и е представил доказателствата с които разполага към момента на предявяването на исковата молба. Посочил е в исковата молба и какви обстоятелства ще доказва с представените с исковата молба писмени доказателства, като възражението на ответника с писмения отговор в обратен смисъл са неоснователни. Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 364 от ЗЗД, с който се претендират разноски направени от ищеца като съдружник в гражданско дружество, ведно с дължимата законна лихва, считано от завеждането на исковата молба, до окончателното изплащане на дължимото. Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл. 130 от ГПК за допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 364 от ЗЗД, счита същия са процесуално допустим, тъй като с цитираната разпоредба на закона е признато правото в полза на всеки от съдружниците в едно събирателно дружество, да иска от останалите съдружници възстановяването на разходите, които е направил във връзка с воденето на дружествените работи, както и обезщетение за претърпените вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 154 ал.1 от ГПК, всяка от страните е длъжна да установи фактите на които основава своите твърдения, като върху ищеца по делото е доказателствената тежест за доказване чрез допустимите в ГПК доказателствени средства на фактите изпълващи съдържанието на предявения осъдителен иск – да докаже наличието на сключен между страните по делото договор за съвместна работа – договор за дружество по смисъла на чл. 357 от ЗЗД, както и условията при които същият е сключен. С оглед на допустимостта на така предявения иск, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че дружеството е прекратено, тъй като иска е недопустим преди прекратяването на дружеството при условията и реда на чл. 363 от ЗЗД. Следва да установи и докаже, че във връзка със съвместната дейност и за постигане на общата цел поставен пред съдружниците, е внесъл сумите посочени в исковата молба по делото. Във връзка с направените с писмения отговор възражения, ответника следва да докаже възражението си, че между страните е сключен договор за дружество за обединяване на усилията на съдружниците, но за постигане на цел различна от тази сочена от ищеца в исковата молба. Върху ответника тежи задължението да докаже че е платил на ищеца, като обстоятелството че е платена сумата от 11 560 германски марки с оглед на твърденията на страните следва да се счете по делото за установено от фактическа страна и ненуждаещо се от доказване. Съдът след като анализира представените от ищеца писмени доказателства с исковата молба по делото, счита че тези доказателства са относими към предмета на доказване, допустими с оглед на тяхната форма и заверката им, както и необходими досежно правно релевантните факти които следва да бъде установени в настоящия процес. Следва на основание чл. 146 ал. 4 от ГПК, и на основание чл. 140 ал.1 от ГПК и чл. 157 ал.1 от ГПК, същите да бъдат допуснати като доказателства с настоящото определение. На същото основание следва да бъдат допуснати по делото и писмените доказателства представени от ответника с писмения отговор, след като същите са надлежно заверени преписи. Препис от писмения отговор и доказателствата приложени с него, следва да бъдат изпратени на ищеца по делото за запознаване и вземане на становище. Следва на ответника, с оглед на разпределението на доказателствената тежест от съда, да бъда дадена възможност в първото по делото съдебно заседание да сочи писмени доказателства, с които да доказва, че присъдените суми по влязлото в законна сила съдебно решение по гр. дело № 189/2001г. са изплатени изцяло от ответника на ищеца по делото. Следва на основание чл. 197 от ГПК да бъде допусната исканата от ищеца съдебно икономическа експертиза, която да бъде възложена на вещото лице П. И. Х., който след като се запознае с материалите по делото, да отговарят на въпросите поставени от ищеца в исковата молба по делото. Възраженията на ответника с писмения отговор са възражения по същество срещу част от задачите поставени от ищеца за експерта, които съдът ще съобрази, при постановяването на решението и обсъждането на събраните доказателства в тяхната съвкупност. Следва на основание чл. 146 ал.1 т. 4 от ГПК, с оглед на твърдението на ищеца и признанието на този факт с писмения отговор на ответника, да бъди прието за установено по делото обстоятелството, че ответника е заплатил на ищеца във връзка със сключения между тях договор за съвместна дейност, сумата 11 560 марки, като това обстоятелство не се нуждае от доказване по делото. Следва на страните на основание чл. 146 ал.3 от ГПК, да бъде връчен препис от настоящото определение, като следва страните по делото да бъдат задължени в едноседмичен срок от получаването на препис от определението и проекта за писмени доклад на съдията докладчик по делото, да вземат становище и да предприемат процесуалните действия за които са били задължени от съда, за които все още не е настъпила процесуална преклузия. Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото за 03.10.2011г. от 14.00 часа, за която дата страните и вещото лице да бъдат редовно призовани. Водим от горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ: ОБЯВАВА на основание чл. 140 ал.3 от ГПК във връзка с чл. 146 от ГПК, писмения си проект за доклад на страните по настоящото дело. ДОПУСКА КАТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО представените от ищеца с исковата молба, както и от ответника с писмения отговор по делото. ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника по делото в първото по делото съдебно заседание да представи допълнителни писмени доказателства, с които доказва твърдението си с писмения отговор, че присъдените суми по влязлото в законна сила съдебно решение по гр. дело № 189/2001г. са изплатени изцяло от ответника на ищеца по делото. ДОПУСКА на основание чл. 197 ал. 1 от ГПК съдебно икономическа експертиза, като ВЪЗЛАГА нейното извършване на експерта – П. И. Х., който след като се запознае с материалите по делото, да отговори на въпросите поставени от ищеца в исковата молба. ЗАДЪЛЖАВА експерта по допуснатата и назначена съдебно икономическа експертиза, да изготви експертното си заключение и да го представи по делото, най – късно една седмица преди датата на съдебното заседание, като в случай на несвоевременно изпълнение на това задължение от съда в указания му срок, експерта ще бъде санкциониран съгласно разпоредбата на чл. 86 във връзка с чл. 91 от ГПК с ГЛОБА в размер от 50 до 300лв., като може да бъди и отстранен от изпълнение не възложените му от съда задължения. ЗАДЪЛЖАВА ищеца по делото, в 3 дневен срок от получаването на настоящото определение, да внесат по сметката на Окръжен съд Б., сумата – 100.00лв., като предварителен депозит за изпълнението на възложената експертиза, като представи по делото писмено доказателство за внесения депозит. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ДЕЛОТО, че ответника е заплатил на ищеца във връзка със сключения между тях договор за съвместна дейност, сумата 11 560 марки, като това обстоятелство не се нуждае от доказване по делото. ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните по делото препис от настоящото определение на съда, ведно с писмения проектодоклад на съда, като бъде дадена възможност на страните в едноседмичен срок от получаването на препис от определението и проекта за писмени доклад на съдията докладчик по делото, да вземат становище и да предприемат процесуалните действия за които са били задължени от съда, за които все още не е настъпила процесуална преклузия. ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищеца по делото препис от писмения отговор на ответника по реда на чл. 131 от ГПК, за запознаване и становище. НАПЪТВА страните към медиация или друг способ да доброволно уреждане на отношенията във връзка със сключения договор. НАСРОЧВА ОТКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ по делото за 15.11.2011г. от 14.00 часа, за която дата страните и вещото лице да бъдат редовно призовани. Определението на съда не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: |