П Р О Т О К О Л

 

 

ГР. СЛИВНИЦА  10.08.2019 г.

 

РАЙОНЕН СЪД - СЛИВНИЦА, ІІІ-ти състав в публично съдебно заседание на 10.08.2019 г., в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА

 

при секретаря Мария Иванова и с участието на Цонка Бошнакова – ст. разследващ полицай към ГПУ-Калотина, сложи за разглеждане докладваното от съдията Великова ч.н.д. № 465 по описа за 2019 г.

        

Производството е по реда на чл. 222 НПК

 

На именното повикване в 19:15 часа се явиха лицата по списъка за призоваване:

 

Явява се ст. разследващ полицай Цонка Бошнакова, водещ разследването по Досъдебно производство № 8/2019 г. по описа на РГДП Драгоман.

Ст. разследващ полицай Бошнакова: Уважаема г-жо Председател заявявам, че по ДП има привлечен обвиняем, който желае да бъде разпитан пред съдия.

Явява се обвиняемият Т.И.Д..

Явява се адв. А.А. – САК- сл. защитник на същия.

 

СЪДЪТ ИЗСЛУШВА СТАНОВИЩЕТО НА СТРАНИТЕ ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО В ДНЕШНОТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ:

 

Ст. разследващ полицай Бошнакова: Да се даде ход на делото.

Защитникът Адв. А.А.: Да се даде ход на делото.

Обвиняяемият Т.И.Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, след като взе предвид обстоятелството, че водещият разследването по Досъдебно производство № 8/2019 г. по описа на РДГП Драгоман и обвиняемият, който следва да се разпита при условията на чл. 222 НПК, се явяват в днешното съдебно заседание, счита че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА постъпилото искане за разпит на обвиняемият пред съдия по реда на чл. 222 НПК.

Ст. разследващ полицай Бошнакова: Поддържам така направеното искане за разпит на обвиняем по реда на чл. 222 НПК.

 

СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ

 

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ:

Т.И.Д. – ЕГН ***********, роден на *** ***, с адрес гр. София, ж.к. „Обеля” 2, бл. 278, ет. 8, ап. 46, неженен, безработен, средно образование, неосъждан.

СЪДЪТ разясни цифрово и текстово правата на обвиняемия Т.И.Д. по чл. 15, чл. 16, чл. 55, чл. 94-99,  чл. 103, чл. 115, чл. 116, чл. 124, чл. 138, чл. 177, чл. 275, чл. 277, ал. 2, чл. 279 и чл. 297 НПК.

Обвиняемият Т.И.Д.: Ясни са ми правата, които ми разяснихте. Желая да дам обяснения. Съгласен съм да ме представлява служебният ми защитник адв. А..

СЪДЪТ на основание чл. 274, ал. 1 НПК разясни на страните правото за отводи на състава на съда.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания за отводи.

СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА ОБВИНЯЕМИЯ Т.И.Д.:

Ст. разследващ полицай Бошнакова: Разкажете под формата на свободен разказ всичко, което Ви е известно- какво се случи вчера, с кого и къде бяхте?

Обвиняемият Т.И.Д.: Тази година преди около месец и половина, си стоях в кв. „Обеля“, когато ме срещна случайно една позната, която знам, че живее в моя квартал и е с малко име Донка. Попита ме дали съм свободен, за да я закарам до Белград и, тъй като аз бях свободен, й казах, че няма проблем. Донка нямаше кола и заради това помоли мен да я закарам с моята кола, която е марка „АУДИ“, модел „А3“, като не мога да кажа регистрационния номер. Към онзи момент беше с регистрационен номер СО, след което регистрацията беше променена на София-град, след което продадох колата. Докато колата беше с регистрация СО, не се водеше на мое име, но започна да се води на мое име, след като я пререгистрирах в София-град. Регистрационният номер на колата, когато беше на мое име, беше СВ 9436 НВ.

Малко след като се срещнахме, може би 10 минути по-късно, с Донка тръгнахме към Белград, но, тъй като Донка беше с нейното дете, което беше на 7 години, а бащата на детето не беше с нас, на границата ни върнаха, поради което се върнахме в гр. София, оставихме детето и отново тръгнахме към Белград. Стигнахме в Белград, където ни посрещна лице с малко име Шаид и още един човек, чието име не знам. Шаид беше среден на ръст, около 170-175 см., средна възраст- около 30-35 години, тъмнокож, афганистанец, говореше български език, малко над средно ниво, светло кестенява коса, зализана настрани. След като той ни посрещна, отидохме аз, Шаид и Донка в неговия апартамент, като другият човек не дойде с нас. Към този момент аз все още не знаех по каква причина отивам там. Оказа се, че Донка трябва да вземе от Шаид 10 000 лв., за да освободи мъжа си или от затвора, или от ареста. Но, въпреки че стояхме там около 3-4 часа, тя не можа да вземе парите. Взе само 100 евро, за да можем да се приберем. Донка също знае малко арабски, поради което говореха едновременно и на български език, и на арабски, и не можах да разбера за какво точно става въпрос. Предполагам, че Шаид е следвало да й даде парите във връзка с превеждане на чужденци, но, тъй като не разбрах разговора, не мога да кажа със сигурност. В края на срещата те ми казаха с какво се занимават, а именно, че прекарват през границата мигранти, като ми предложиха да стана част от техните шофьори, които се занимават с това. Аз се съгласих. За това те ми предлагаха възнаграждение в размер на 100 евро на човек, което е дължимо за превозване от гр. София до гр. Драгоман. Уговорката беше чужденците да бъдат закарани до гр. Драгоман, като бъдат оставяни до табела „РАДАР“, вдясно от която има дръвчета и стара постройка. Не сме имали уговорка аз или някой друг да прекарва лицата през границата. След това се върнахме с Донка в България.

След около седмица тя ми се обади по мобилното приложение „Месинджър“, като ми каза, че има хора за превоз.

Тъй като и Шаид също ми даде неговия фейсбук профил и с него също съм говорил по „Месинджър“, но предимно разговарях с Донка.

Всеки път, след като Донка ми звънеше, аз отказвах, защото не можех да намеря някой да вози. Аз самият не се бях съгласил да возя.

С течение на времето, Донка ми се обаждаше през 2-3 дни да прекарваме мигранти. Аз все й отказвах, понеже не можех да намеря шофьори.

Онзи ден- на 08.08.2019 г., въпросното лице Шаид, ми се обади по „Месинджър“ и ми каза че за 09.08.2019 г. има 12 души за прекарване. Донка тогава не ми е звъняла. По това време, когато ми се обади Шаид, аз бях с мой приятел с имена Васил Иванов. След като проведохме разговора с Шаид, попитах Васил дали иска да кара чужденците и дали може да намери още 2 /два/ автомобила. Той се съгласи, и намери други два автомобила. С Васил се разбрахме да разделим парите поравно, а на другите двама да дадем по 50 евро на човек, а другите 50 евро, които остават, и тях да си ги поделим. С другите двама човека, които бяха немерени от Васил, се срещнахме на „Баухаус“ на ул. „202 – ра“ в гр. София. Звъннах на Шаид и му казах, че сме готови. Шаид ми даде адрес, като ми изпрати локация на мястото, където трябва да отида. Не мога да кажа, как се води точно адресът, където трябваше да отидем, но е на около 200 м. от бул. „Рожен“, на едното кръстовище се завива. Има и трамвайна спирка, като знам, че минава трамвай № 6. Трите автомобила отидохме на това място. Аз не виждах къде са хората, поради което звъннах на Шаид, който направи конферентен разговор с трето лице, което не познавам и си пуснах камерата, за да му покажа точно къде се намираме, а той беше на около 30 м.  от нас. Човекът дойде при нас, влезе в колата и тръгнахме, като на около 40 - 50 м. след това място видяхме храсти, в които храсти бяха всички мигранти. Никой от мигрантите не ни е махал, за да ни спира като таксиметров автомобил. Те направо влязоха в автомобилите, като се разпределиха по четирима. Човекът, който се качи в колата, слезе от автомобила и остана при друг човек на място, а мигрантите се качиха при нас по четирима в кола, след което всички потеглихме.

Човекът, който се качи при нас също беше мигрант, но говореше български, въпреки че говореше доста зле. Човекът, при когото остана, след като слезе от автомобила, също ми приличаше на мигрант. Момчето, което се качи в нашият автомобил беше високо около 160 см., тийнейджър, може би на около 19-20 години, беше доста слаб, с тъмна коса и тъмна кожа.

В нашата кола не сме пускали апарата на таксито да работи, но в другите две беше пуснат, като нямам представа защо в нашата кола не беше пуснат апарата. Предполагам, че Васил така е преценил.

Тръгнахме и както карахме, може би беше на караулката, 1 км. преди ремонта в посока Драгоман, видяхме полицаите. Те също ни видяха и тръгнаха след нас с включени сирени и светлини. Ние спряхме, след което бяхме задържани.

Другите две таксита бяха заедно с нас през цялото време от „Баухаус“ до момента, в който ни задържаха, като мигрантите се качиха едновременно и в трите таксита.

Сумата, която трябваше да получа от Шаид, трябваше да ми бъде преведена, чрез превод по „Уестърн Юнион“, на мое  име.

Разполагам с телефонен номер на Шаид, но телефонът ми не е в мен и не мога да го посоча. Имам и фейсбук профилите на Шаид и Донка.

Моят телефонен номер е **********.

Телефонният номер на Донка никога не сам го имал.

Докато бяхме в движение, комуникирахме с останалите двама шофьори зад нас, като говорехме по телефона, а не чрез приложенията.  

Ст. разследващ полицай Бошнакова: Нямам други въпроси.

Обвиняемият Т.И.Д.:  Нямам какво да добавя.

 

Разпитът приключи в 19:38 часа.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 19:38 часа.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

СЕКРЕТАР: