№ 315
гр. Пазарджик, 13.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Коста Ст. С.
Членове:Александър Люб. Александров
Д. Б. Бишуров
при участието на секретаря Ванина М. Иванова
и прокурора Г. Н. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Д. Б. Бишуров Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20255200600347 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателя-подсъдим М. В. С. се явява лично и с адв. Ч. Ч., редовно
упълномощен.
Частните обвинители Д. В. Н. и Д. А. М., редовно призовани, се явяват
лично и с адв. М. П., редовно упълномощена.
За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПАЗАРДЖИК се явява прокурор Г.
К.
Преди произнасяне по хода на делото и на основание чл. 311, ал. 3 от
НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗВЪРШИ ЗВУКОЗАПИС на всички открити съдебни
заседания по делото с цел изготвяне на съдебните протоколи, които следва да
бъдат съхранявани в едномесечен срок, считано от изтичането на срока за
подаване на искане за поправки и/или допълване на протокола по смисъла на
чл.312 от НПК. Записите да бъдат унищожени след изтичането на указания
срок, а при произнасяне по реда на чл.312 от НПК – след влизане в сила на
съответния акт на съда.
По хода делото:
1
Прокурорът: Да се даде ход на делото. Няма процесуална пречка.
Адв. Ч.: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА,
СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.
Адв. Ч.: Поддържам въззивната жалба. Няма да соча доказателства.
Адв. П.: Оспорвам въззивната жалба. Няма да соча доказателства.
Прокурорът: Оспорвам въззивната жалба. Няма да соча доказателства.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурорът: Уважаеми окръжни съдии, Първоинстанционната присъда
е правилна и законосъобразна, моля да бъде потвърдена.
Първоинстанционният съд е направил подробен анализ на фактите и е отчел
тяхната правна квалификация. Трайна е съдебната практика, че наличието на
личен мотив изключва хулиганството като такова, за това подсъдимия е
оправдан за хулиганските подбуди. Има малки изключения, за това този
случай не е част от тези изключения. Видимо от горното, моля за вашия
съдебен акт.
Адв. П.: Уважаеми окръжни съдии, Аз също моля да потвърдите
първоинстанционната присъдата като правилна и законосъобразна. В хода на
първоинстанционното производство бяха гледани пълно и всестранно съдебно
следствие, като съдебния състав стигна до единствения правилен и обективен
извод, именно за съпричастност на подсъдимия към инкриминираното деяние.
Мотивите са пълни и всестранни и обхващат целия доказателствен материал.
С оглед, което ви моля да потвърдите първостепенната присъда като правилна
и законосъобразна.
2
Адв. Ч.: Уважаеми окръжни съдии, аз ще ви моля да постановите
присъда, с която да признаете подзащитния ми по така постановените и
признат за виновен с присъда обвинения по следните съображения:
За да постанови своя съдебен акт първоинстаннционния съд се е позовал
изцяло на всички събрани по делото гласни доказателства, в това число и
дадените подробни обяснения от моя подзащитен, както и разпитаните
полицейски служители, „уж“ обсъдени в съвкупност с целия доказателствен
материал. И приобщените към делото веществени доказателствени средства,
което е телефонното обаждане на 112. Както и приобщените медицински
документи. Считам, че чрез простия прочит и изслушване на телефон 112 и
прочита на всички гласни доказателства, обосновават нашето твърдение, че
извода на първоинстанционния съд не е верен. Когато подробно се анализират
тези показания и е на лице едно превратно тълкуване и оценка на тези сочени
доказателства. Какво имам на предвид: по отношение на първото обвинение
по чл.144, ал. 3 от НК, а именно заканата за убийство, първоинстанционноя
съд се е позовал на показанията на пострадалите лица-съпрузите Н. и
свидетеля М. и от тяхната братовчедката А.П., която е съпруга на първия им
братовчед. Видно от тези обстоятелства, че на първо място се извежда извод с
една заинтересованост по тези лица.
Няма спор, че е имало конфликт между моя подзащитен и тях, и той е по
повод неговия тъст, който преди това е бил бит и обиждан от именно
пострадалия М.. Считам, че на първо място от този достоверен свидетел, за
който се позовава в мотивите си първоинстанционния съд- свидетелката П., тя
беше категорична, че там на място нито при започване на конфликта, нито и
впоследствие преди да дойдат полицаите, моят подзащитен не е изричал
каквито и да е закани още по-малко за убийство. Това беше категорично и
пред поставянето й на очна ставка. Не случайно тя е била последователна още
при депозирането й на показанията при досъдебно производство и в съдебна
зала.
Единствените твърдения за закана за убийство са само от пострадалите
лица - Н. и М., които заявиха, че непосредствено преди да си тръгне от
мястото на инцидента се е заканил, че ще ги убива.
В своите показания Д. М. заяви категорично, че тези заканите са чути и
от служителката, която е приела сигнала на тел. 112. При съпоставка с това,
3
което беше представено и беше изслушано в съдебно заседание, на първо
място се установи, че това, което бе възпроизведено от свидетелите Н. и М. не
е вярно. Тъй като те са се обадили непосредствено преди конфликта с моя
подзащитен, когато са били в къщата си. И там на тел.112 същият казва, че се
притеснява, че ще бъде бит от 3 лица, които са пред къщата му. За такива лица
изобщо не се установи по делото.
Второ- на тел.112, когато се обажда М., единствено казва, че от тези три
лица е бил заплашен,че ще бъде бит и ще бъде запалена къщата. Т.е. самите
тези думи, ако приемем, че са достоверни, обосновават състав не на чл.144,
ал.3, а на ал.1 от НК. Което по смисъла на закона не е подсъдно по този ред.
Второ – само по себе си дискредитира заявеното от тях, че там на
момента на инцидента, изрично казано от М., че той се е обадил на тел.112
едва когато той е започнал да бие съпругата му. Побоя на съпругата му се
изявявал само в извиване на ръката. Твърдеше се, че има счупване на костта.
Това престъпление беше образувано като средна телесна повреда. След
назначаването на медицинска експертиза се установи и се опроверга всички
тези твърдения. Именно, че това увреждане не е получено на тази дата и от
деянията на моя подзащитен. Съдебния лекар беше категоричен, че това е
получено не от извиване, както те твърдят, а от силен удар, където е работила
пострадалата М.. За това беше преквалифицирано по ал.1 от 130, но буди
съмнение как беше квалифицирано след като пострадалите лица М. и
Николива бяха категорични в зала и на досъдебно производство. Изрично
беше запитан М. дали е имало удар, за да се получи контузията така, както
каза д-р Митев, или е имало само извиване на ръката. Те бяха категорични, че
е имало само извиване на ръката без удар.
Няма как от медицинска и юридическа гледна точка, тази контузия на
това лице да бъде причинена по този начин.
Още повече свидетелката П., която е тяхна братовчедка, заяви, че моя
подзащитен е ударил М.а след като тя си е сложила ръката за да предпази
своя съпруг от удар. Не е имало извиване на ръка. По начина, по който се
описва тази контузия също не би могла да стане. Това също не се доказа
категорично по делото.
Относно другите увреждания на Д. М. считам, че са изцяло
дискрeдитирани, тъй като свидетелката П. заяви, че е отишла в момента, в
4
който са започнали да спорят. В един момент казва, че действително е
настъпил скандал между тях, но мястото където е станало спречкването е било
пред колата. Тогава лицето е било изправено с лице към моя подзащитен. М.
си е оставил якето на земята и е нанесъл няколко удара в лицето.
Уврежданията, които се претендират са отзад в тила и то за медицинско,
което е изкарал няколко дни след това деяние. Отделно за синини в лявата част
на гърба.
Когато полицаите са дошли на мястото на инцидента, единствените
оплаквания от М. са били по отношение на неговата съпруга за извиване на
ръка. От негова страна е нямало оплаквания, че е бил бит от М., нито че е има
някакви увреждания от него. Пред полицаите не е споменал и за закани за
убийство. Спомена за тях след като се видя, че това обвинение за „средна
телесна повреда“ на съпругата му няма да се издържи, и се смениха тези
обстоятелства за заканата за убийство и хулиганските прояви. Това е с цел да
се обоснове и оправдае дългото производство на средната телесна повреда.
Попитахме го дали при прегледа си в спешна медицинска помощ е казал
какви увреждания. Той каза „Да. Там където казах, че имам увреждания там
бях прегледан и прислушан със слушалка“. В лабораторния лист от Спешна
медицинска помощ има единствено описана контузия на гръдния кош. Няма
опалвания за отзад на гърба, нито за синини и за удар в главата- в добро общо
състояние. Контузия на гръдния кош може да се причини в следствие на много
други неща, но не и на такива удари.
Присъдата на първата инстанция е кредитирана единствено по
отношение на показанията на единствената свидетелка- очевидец П., която е
техен роднина. Ударите са били няколко в лицето. Не е имало удари в тялото,
които да доведат до тези увреждания. Не виждам как първоинстанционния съд
прие в своите мотиви, че тези показания са обективни, достоверни, не са
противоречиви сами по себе си. А те изцяло се дискридитират сами по себе
както обясних.
В тази връзка считам, че за двете деяния- хулиганските прояви и
заканата за убийство, нямаме никакви доказателства. Тъй като показанията са
изцяло дискридитирани. Данните, които ви изложих е обективни.
Няма как да приемем, че обвинението „закана за убийство“ е доказано
по един безспорен и категоричен начин.
5
Дори да приемем, че има деяние за „леки телесни увреждания“, въпреки,
че се установи, че те не са от негово действие, защото са установени на по-
късен етап в медицинската експертиза, това е престъпление по друг ред-тъжба
на пострадалия. Няма как при липсата на престъпления от общ характер
първата инстанция да осъди доверителя ми. Трябваше да се постанови
оправдателна присъда. Считам, че за да няма оправдателна присъда за леки
телесни увреждания, първата инстанция прие за безспорно установено, че
деянието по чл. 144 ал. 3 е извършено. А това, което е съобщено на телефон
112 не се потвърди от техния разпит, напротив там се говори за други заплахи-
за запалване на къщата и за побой, но не и за закана за убийство. Което също
се разглежда по друг ред.
Считам, че на това основание и на събраните доказателства по делото
следва да бъде постановена оправдателна.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия М. В. С.: Съгласен съм с
казаното от адвоката. Нямам какво да добавя.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия М. В. С.: Не е имало нито бой, нито
нищо, а само един спор. Аз съм невинен. Искам да бъда оправдан и не съм се
сбивал с тях .
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:54ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6