№ 155
гр. гр.Н., 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:П.С.П.
при участието на секретаря А.Д.Г.
като разгледа докладваното от П.С.П. Административно наказателно дело №
20212150200363 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д. Й. Й. с ЕГН *****, с адрес: град Н., улица К.
№*, срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К №*549013 на ОДМВР Бургас, с
който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено
наказание “Глоба” в размер на 600 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че Електронният фиш е незаконосъобразен като издаден при
съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон, и
е неправилен. Посочва, че собственик на лекия автомобил, с който е вменено, че е
извършено нарушението, е “И.**” ООД, ЕИК ****, жалбоподателят е единият от двамата
управители на това дружество, а наказващият орган е приложил избирателен подход като е
решил да наложи санкцията именно на жалбоподателя, без да изследва обстоятелствата и да
установи кой действително е управлявал автомобила. Намира нарушението, описано в
електронния фиш, за несъставомерно предвид непосочването в него, че нарушението е
извършено при управление на описаното МПС. Наред с това неправилно е посочена като
нарушена разпредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и неправилно санкцията е наложена на
основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, тъй като нарушението не е извършено в населено място,
а ако ограничението на скоростта е въведено с пътен знак, то нарушението би било по чл.21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Отрича да е налице ограничение на скоростта в пътния участък от 50
1
км./ч., съответно разрешената е до 90 км./ч. Моли за отмяна на Електронния фиш.
В съдебно засеание жалбоподателят се явява лично и заявява, че поддържа жалбата с
наведените в нея доводи и искане за отмяна на Електронния фиш.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща
представител.
От фактическа страна:
На 01.03.2021г. за времето от 20:00 часа до 23:55 часа К.А.Д. на длъжност “младши
автоконтрольор” при РУ Н., ОДМВР Бургас, е изпълнявал служебните си задължения като е
работил с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, иден. № 542. Автоматизираното
техническо средство е било поставено в служебен автомобил с рег.№ ****, позициониран на
203-и км. на Главен път І-9, и с него са били заснемани автомбилите, движещи се в посока
град Варна – град Бургас. В 20:21 часа на 01.03.2021г. в посочения пътен участък и със
същата посока на движение се е движел лек атомобил “Форд Транзит” с рег.№ ****.
Засечената от автоматизираното техническо устройство скорост на автомобила е била 100
км./ч. В резултат на констатираното административно нарушение, изразяващо се в
превишаване на скоростта с 50 км./ч. над разрешената в участъка, автоматизираното
техническо средство е заснело клип № 19214, при което са направени четири снимки:
първата отразява с 0,3 секундно предварение на автомобила, втората снимка е направена в
момента на заснемане на скоростта на движение на автомобила поради превишаване над
разрешената, от който момент и по която причина системата освен, че е започнала да
записва, е започнала и да запаметява, третата снимка е 1,5 секунда след като вече е
установена превишената скорост на автомобила, а четвъртата снимка, имаща за цел да
заснеме и запамети държавния контролен номер на автомобила, е направена 2,9 секунди
след засичането скоростта на автомобила. На тази четвърта снимка ясно и отчетливо се
вижда номера на автомобила, заснет по това време с отчетената превишена скорост, и че
това е рег.№ ****. Освен това на никоя от четирите снимки не е заснет друг автомобил,
който да преминава през участъка в същата посока на движение така, че да не оставя
съмнение за кой точно автомобил се отнася засечената превишена скорост. По този начин
системата за видеонаблюдение е така настроена, че да разпознава автоматично номерата на
автомобилите, има функцията да изписва конкретния номер на засечения автомобил и да го
запаметява.
За използването на мобилното автоматизирано техническо средство или система е
съставен протокол от 01.03.2021г. на ОДМВР съгласно Прилжение № 1 към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за иизползване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол по правилата за движение по пътищата.
Като собственик на автомобила е посочен Д. Й. Й. с ЕГН **********, в качеството
му на законен представител на “И.**” ООД, ЕИК ****.
2
За извършеното нарушение е бил съставен Електронен фиш серия К №*549013, с
който за наказуема е била е била приета скорост от 97 км./ч.
При така устанвената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
извди:
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на
ЗАНН, като жалбата се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено
възражение по ал.6 – в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.
В съдържанието на Електронния фиш не е посочено в какъв срок и пред кой съд
може да се обжалва, поради което възможността наказаният субект да упражни правото си
на жалба е било ограничено. По тази причина съдът приема, че пропускането на срока не
следва да рефлектира върху правната сфера на наказания субект, тъй като е следствие от
пропуск на издателя на оспорения административен акт ясно да означи начина на
обжалването му. Затова и с оглед установените в националното и общностното
законодателство правни гаранции за упражняване правото на защита срещу актове, засягащи
правата и интересите на гражданите, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.
Вмененото на Д. Й. Й. административно нарушение е за превишаване на
разрешената скорост на движение по пътищата при управление на моторно превозно
средство, като в Електронния фиш е посочено, че нарушението е установено в село Равда,
но едновременно с това и че то е на Главен път І-9, и в него не е изрично посочено, че
въведеното ограничение на скоростта е сигнализирано с пътен знак по смисъла на
разпоредбата на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Обжалваният електронен фиш е издаден от
мобилна система за видеоконтрол. В действащата включително и към момента на
констатиране на нарушението Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизиани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, са разписани ясни правила във връзка с използването на мобилни
технически средства, като е предвидено изрично и попълването на протокол с ясно
посочване на мястото на контрол, на която се извършва заснемането (което в случая е
сторено).
От събраните по делото доказателства не може по категоричен и несъмнен начин да
се установи мястото на нарушението, и в частност дали е извършено в населено място или
извън населено място. Съдът приема, че автомобилът е управляван на 01.03.2021г. в 20:21
часа по Главен път І-9 на 203-и км., с посока на движение към град Бургас, с наказуема
скорост 97 км./ч. (при отчитане на възможностите за допустимата грешка от техническото
устройство). Наказващият орган е приел, че ограничението на скоростта в този пътен
участък е 50 км./ч, но не се установява по какъв начин е въведено това ограничение, респ.
ако е извън населено място дали е било с пътен знак. Нарушението е било констатирано с
мобилна система за видеоконтрол, чиято изправност се установява от протокол от
3
23.10.2020г. за последваща проверка на мобилната система за видеоконтрол. От
представената снимка, заснета от средството за измерване на скоростта и по-конкретно от
увеличен кадър на регистрационния номер на заснетия автомобил, се установява
регистрационния номер на автомобила. Вместо да посочи, че собственик на автомобила е
“И.**” ЕООД, в електронния фиш неправилно е отразено, че негов собственик се явява
единият от законните му представители – Д. Й. Й. – жалбоподателя. С оглед, че наложеното
с електронния фиш наказание е “Глоба”, предвидена за санкциониране на физически лица, а
не имуществена санкция, следва да се приеме, че именно Д. Й. Й. е наказаното лице, макар
това да не е изрично посочено в електронния фиш.
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на
когото е предоставено моторното превозно средство, отгваря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение,
ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Към датата на
нарушението – 01.03.2021г., собственик на автомобила е бил “И.**” ООД. Макар, че
наказващият орган без де изследва фактите е действал избирателно като е посочил единия от
двамата управители на дружеството като извършител на нарушението, в случая
жалбоподателя Д. Й. Й., последният е имал възможност, ако твърди, че превозното средство
е било управлявано от друго лице към момента на извършване на нарушението, съобразно
разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, да подаде декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и респективно издаденият фиш да бъде анулиран и да се издаде нов на името
на действително управлявалия го. Д.Й. не се е възползвал от така предвидения ред и не е
подал декларация с данни за друг водач на автомобила. При тези обстоятелства настоящата
инстанция намира, че не е съществено нарушение факта, че в случая жалбоподателят е
подведен под административно наказателна отговорност съобразно регламентираната в
ЗДвП процедура.
Неправилно обаче и в нарушение на материалния закон е посочена както правната
квалификация на нарушението – чл.21, ал.1 от ЗДвП, така и е приложена санкционната
разпоредба по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП предвид, че нарушението е извършено не в населено
място, а извън населено място, а именно на Главен път I-9. Освен това в съставения
протокол от 01.03.2021г. съгласно приложение № 1 към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. е посочено разстояние от 300 метра от пътния знак с въведено ограничение
до АТСС, което навежда на нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.1 от ЗДвП, макар, че в този
протокол да е посочено, че не е бил налице пътен знак за ограничение, но съгласно чл.21,
ал.1 от ЗДвП – посочена като нарушена разпоредба, предвижда ограничение на скоростта
извън населено място за лекия автомобил от 90 км./ч. По този начин при анализ на
писмените доказателства по делото и при обсъждането на посочения протокол и Електронен
фиш, се налага извод за необосновано твърдение от страна на наказващия орган, че
ограничението на скоростта в дадения пътен участък е 50 км./ч. предвид, че не се посочва
основанието за това ограничение. Предвидената за това нарушение нарушение санкция е
глоба в размер на 400 лева на основание чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, която обаче санкционна
4
разпоредба също не е приложена.
Предвид посочените по-горе допуснати съществени процесуални нарушения и
неправилното приложение на материалния закон, оспорваният Електронен фиш се явява
неосноваятелен и като такъв следва да бъде отменен.
Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА Серия К №*549013
на ОДМВР Бургас, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП,
на Д. Й. Й. с ЕГН*****, от град Н., улица К., в качеството му на управител на „И.**“ ООД,
ЕИК ****, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600 лева за
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5