Решение по дело №3787/2019 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………………./19.12.2019 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в публично съдебно заседание на двадесети и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ                               

с участието на секретаря Мария Миланова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3787 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на З.Р.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2456278, издаден от ОД на МВР – гр. Варна, с който на жалбоподателката С., е наложена „глоба“ в размер на 100 лева (сто лева), на основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата, за това, че на 27.12.2018 г. в 12:26 часа в обл. Варна, път Ⅰ – 9 до р-т „Пода“ посока на движение към гр. Варна управлява лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № В 8869 ВВ със скорост от 83 км/час, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/час с пътен знак В – 26 от Закона за движение по пътищата – нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателката З.Р.С. изразява несъгласие с наложеното й административно наказание, като представя подробни аргументи в защита на своето становище. Посочва, че в хода на административно – наказателното производство са допуснати редица съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че в самия електронен фиш не е посочено дали същият подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва. Акцентира, че от съдържанието на електронния фиш не става ясно дали твърдяното нарушение е установено в отсъствие или не на контролен орган. Подчертава, че липсва снимков материал, който да олицетворява извършеното нарушение на Закона за движение по пътищата, като също така твърди, че не е установено по категоричен начин, че на датата 27.12.2018 г. в 12:26 часа е превишила скоростта на движение с 23 км/час.  Навежда подробни аргументи в защита на позицията, че издаването на електронен фиш е допустимо и възможно, когато нарушението е установено с техническо средство, в отсъствие на контролен орган. Поради гореизложените съображения, жалбоподателката З.Р.С. моли за отмяна на процесния електронен фиш.

В съпроводителното писмо към въззивната жалба въззиваемата страна ОД на МВР – гр. Варна изразява своето становище за неоснователност на самата въззивна жалба и моли за потвърждаване на електронния фиш.

В проведеното на 21.10.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3787 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, жалбоподателката З.Р.С. не се явява, не изпраща и процесуален представител, който да изрази становището й в дадения ход на делото по същество.

В проведеното на 21.10.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3787 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна ОД на МВР – гр. Варна не изпраща нито законен, нито процесуален представител, който да изрази позицията й в дадения ход на делото по същество.

 

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.12.2018 г. в 12:26 часа в област Варна, на път Ⅰ – 9, непосредствено до ресторант „Пода“ с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 била засечена скорост на движение на моторно превозно средство – лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № В 8869 ВВ със скорост от 83 км/час, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/час с пътен знак В – 26 от Закона за движение по пътищата. Превозното средство – лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № В 8869 ВВ се движело в посока към гр. Варна. Лекият автомобил бил регистриран на името на З.Р.С., с ЕГН: **********.

Въз основа на тези данни от ОД на МВР – гр. Варна бил издаден електронен фиш серия К № 2456278, с който на собственика на автомобила – З.Р.С. била наложена „глоба“ в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.

Самият електронен фиш серия К № 2456278 бил връчен на жалбоподателката С. на 16.07.2019 г.

 

            По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира следното:

   Гореизложената фактическа обстановка се установява и се потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: самият електронен фиш серия К № 2456278; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 27.12.2018 г. с приложен снимков материал към него; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126; Протокол № 70 – С – ИСИ/29.10.2018 г., издаден от Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“ към Българския институт по метрология.

Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи – заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

   Видно от Протокол № 70 – С – ИСИ/29.10.2018 г., издаден от Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“ към Българския институт по метрология, регистрираната скорост попада в обхвата й, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч., съответно над 3 % при скорост над 100 км./ч. В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.

Следва да се има предвид, че в настоящата си редакция чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (Държавен вестник бр. 54 от 2017 г. в сила от 21.01.2017 г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на Закона за движение по пътищата определя, че „Автоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес На основание разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з – 552 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обв. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове, чрез използване на автоматизирана информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби се обосновава извод, че към датата на установяване на нарушението – 27.12.2018 г., нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, обозначени със съответния пътен знак и оповестени по законово определения начин, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Въведените изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган – освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредба № 8121з – 552 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата), отговорят напълно на изискванията, поставени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на Върховния административен съд относно непълнотите в регламентацията на работата на техническите средства, преди изменението на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата с ДВ, брой 19 от 2015 г. Отчитайки настъпилата законова промяна, съдът намира, че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движение по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо устройство или система, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба  № 8121з – 552 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи.

В конкретния случай, съдът намира, че всички те са изпълнени.

Електронният фиш формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Измерената скорост на движение на автомобила е 86 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 83  км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече, че то би било благоприятно за жалбоподателката. В този смисъл съдът констатира, че е било установено превишение на установената скорост, а именно 86  км./ч., но при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като скоростта е намалена на 83 км./ч.

   От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 е било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 83 км/час, при ограничение от 60 км/час, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като е установено превишение на скоростта с 23 км./ч.

   Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 ЗДвП, като за конкретното превишение от 23 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 2, т. 3 от същия текст е предвидил глоба от 100 лева (сто лева). Размерът на санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно.

   Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с цели 23 км/час, следователно обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.

   Съдът не може да се съгласи с конкретните възражения на жалбоподателката, застъпени във въззивната жалба, поради следните съображения:

  Няма нормативно установено изискване в съдържанието на електронния фиш да се вписва пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Още повече, че в случая жалбоподателката С. правилно се е ориентирала в тази посока, тъй като жалбата й е адресирана до действително родово и местно компетентен първоинстанционен съд, поради което и не може да се говори за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Снимков материал е приложен към административно – наказателната преписка и от него е видно констатираното нарушение.

   Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш следва да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен, поради което и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът

                                                              Р   Е   Ш  И:

   Потвърждава Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2456278, издаден от ОД на МВР – гр. Варна, с който на З.Р.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложена „глоба“ в размер на 100 лева (сто лева), на основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата, за това, че на 27.12.2018 г. в 12:26 часа в обл. Варна, път Ⅰ – 9 до р-т „Пода“ посока на движение към гр. Варна управлява лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № В 8869 ВВ със скорост от 83 км/час, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/час с пътен знак В – 26 от Закона за движение по пътищата – нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.

   Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                             

РАЙОНЕН СЪДИЯ: