за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК. Постъпила е частна жалба от Димитрина Георгиева Радомирова от гр. Крумовград против Определение № 60/29.03.2011 г., постановено по гр. д. № 33/2011 г. по описа на РС – Крумовград, с което е върната подадената от частния жалбоподател искова молба и е прекратено производството по нея. Жалбата е била оставена без движение от въззивната инстанция с указания за отстраняване на нередовности, а, впоследствие – върната, съответно – производството по нея е било прекратено, доколкото съдът е намерил, че визираните нередовности не са отстранени. Разпореждането за връщане е обжалвано с частна жалба пред ВКС, който го е отменил, приемайки, че не е налице нередовността на частната жалба, посочена в определението, с което жалбата е била оставена без движение. С отменителното определение на ВКС, което е задължително за настоящия съдебен състав съгласно чл. 278, ал. 3 от ГПК, частната жалба е върната на въззивната инстанция за произнасяне по нея. За да постанови прекратителното си определение, РС – Крумовград е отчел обстоятелството, че Радомирова, в качеството й на ищец по делото, не е изпълнила всички дадени й от съда указания по отстраняване на нередовности в исковата молба, които са: посочване на ЕГН на ищеца; посочване на цената на иска; конкретизиране на искането „с конкретен петитум, отговарящ на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 5 от ГПК”; представяне на заверен препис от исковата молба и на заверени преписи от приложените към нея документи. По-конкретно, първоинстанционният съд е намерил, че не са изпълнени указанията за представяне на преписи и за конкртизиране на петитума на молбата. Производството пред РС – Крумовград е образувано след изпращане на делото по подсъдност от Административен съд – Кърджали. Делото пред последния посочен съд е било образувано въз основа на искова молба (писмено изявление до съда, наименовано „иск по трудов спор”) от Димитрина Радомирова против кмета на Община Крумовград, като от съдържанието на молбата следва да бъде извлечено, че същата е насочена към самата община като бивш работодател на ищеца. Тази молба е била оставена без движение от председателя на административния съд с указание за внасяне на държавна такса. Впоследствие, без да е било налице указание от съда в този смисъл, в Административен съд – Кърджали е депозирана нова искова молба с приложени към нея книжа. Административният съд е приел, че е налице трудов спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 от КТ, който следва да бъде разгледан от гражданския съд, поради което е изпратил делото на РС – Крумовград. Районният съд е оставил без движение исковата молба, като е дал на ищеца споменатите по-горе указания и едноседмичен срок от получаване на съобщението за отстраняването им. В споменатия срок са постъпили още няколко писмени изявления от Радомирова до РС – Крумовград (някои заведени под един и същ вх. №) с приложени към тях книжа. Към така постъпилите писмени изявления на ищеца не са приложени преписи от същите, нито от приложенията им, нито пък от първоначално подадената искова молба до Административен съд – Кърджали, като освен това в тях не фигурира ЕГН на Димитрина Радомирова. В едно от изявленията до съда е посочена цената на иска. Настоящият съдебен състав намира, че част от указанията на първоинстанционния съд се явяват непрецизни или несъобразени със закона. По-конкретно: Указанието за конкретизиране на искането „с конкретен петитум, отговарящ на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 5 от ГПК” не е прецизно, доколкото в самото указание липсва конкретика, т. е. – какво точно следва да се изясни (практически съдът е поставил изискване за ищеца да има определени познания относно закона, което е несъвместимо с института на даване на указания за отстраняване на нередовности в исковата молба). Ищецът е направил опит да формулира искане още с първоначалната, адресирана до Административен съд – Кърджали, искова молба. От това му писмено изявление може да бъде направен изводът, че Радомирова желае ответникът да бъде осъден да й заплати някаква сума във връзка с неизползван от нея платен отпуск по съществувалото по-рано между страните трудово правоотношение. Каква точно сума/ какви точно суми, съответстваща на какво точно основание (фактическо)/ какви точно основания, не е в достатъчна степен изяснено от страна на ищеца. Поради това изводът на районния съд относно неизпълнение на изискването по чл. 127, ал. 1, т. 5 от ГПК е правилен, но е следвало съдът да укаже на ищеца да изясни конкретно горните въпроси. Тук е мястото да бъде уточнено още, че именно първоначално подадената до административния съд искова молба е единствената релевантна искова молба по делото до момента на постановяването на разпореждането на районния съд с обсъжданите тук указания. Това е така, защото последвалите писмени изявления на Радомирова до Административен съд – Кърджали не са в изпълнение на указание на съда (административният съд е дал указание на ищеца единствено относно държавната такса), т. е. – налице е едно недопустимо допълване на исковата молба. Чл. 128, т. 3 от ГПК не предвижда изискване преписите от исковата молба, предназначени за ответниците, да бъдат заверени. Същата разпоредба не съдържа и изискване преписите от приложенията към исковата молба, предназначени за ответниците, да бъдат заверени. Изискване за заверяване, когато се представят преписи, законът поставя единствено към писмените доказателства - чл. 183 от ГПК. Когато това изискване не е спазено, следва съдът, на основание чл. 101, ал. 1 от ГПК, да даде на страната съответното указание и ако то не бъде изпълнено в определения от същия съд срок, приложение ще намери разпоредбата на чл. 101, ал. 3 от ГПК, без обаче това да засегне редовността на исковата молба. С други думи, последиците за ищеца ще бъдат приравнени на липса на ангажиране на съответните писмени доказателства. В това отношение не може да бъде споделено виждането на районния съд, че исковата молба е нередовна, когато не „отговаря на всички изисквания на чл. 127 и чл. 128 от ГПК”. Това виждане влиза в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 129, ал. 2, изр. 1 от ГПК, където изрично е посочено, че на ищеца се съобщава да отстрани дадени нередовности в молбата не при всяко едно несъответствие с изискванията на чл. 127 от ГПК, а само когато исковата молба не отговаря на ал. 1 от същия член. Съответно – наличието на други несъответствия на молбата с изискванията на чл. 127 от ГПК не може да доведе и до прилагането на чл. 129, ал. 3, изр. 1 от ГПК, т. е. – връщане на исковата молба. Несъответствието на молбата с изискванията по чл. 127, ал. 2 от ГПК не означава нередовност на същата, но има значение относно възможността съответните доказателства да бъдат представени по-късно. От друга страна, както беше посочено по-горе, релевантна за делото до момента на постановяване на разпореждането на РС – Крумовград, с което на ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовности в исковата молба, е единствено първоначално подадената до Административен съд – Кърджали молба („иск по трудов спор”). Съответно – приложените към последващите писмени изявления до административния съд книжа се явяват без правно значение за делото, от което следва, че за ищеца не е налице задължение да представя преписи от тях за ответника. Указанието на районния съд за представяне на препис от исковата молба е законосъобразно с изключение на частта му относно заверяване на същия (чл. 128, т. 3, пр. 1 вр. чл. 129, ал. 2, изр. 1 от ГПК). Ищецът обаче не е представил какъвто и да било препис на първоначално подадената искова молба. Следва да се има предвид, че указанията на РС – Крумовград не касаят уточняване на основанието на иска (чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК), а на петитума и на цената му, посочване на ЕГН на ищеца и прилагане на преписи. Т. е. – основанието на иска остава това, което е изложено в първоначално подадената искова молба, поради което указанието на районния съд за представяне на преписи би било изпълнено или ако ищецът беше представил препис от първоначалната си молба, или ако беше формулирал нова, в която обаче основанието бъде дословно същото, каквото е то в първоначалната подадена до административния съд искова молба. РС – Крумовград ясно е указал на ищеца, че следва да представи препис от исковата молба (със съответните уточнения), а не да формулира изцяло нова такава. По-нататък, подадените след разпореждането за даване на указания до районния съд писмени изявления не са идентични, т. е. – липсват преписи и от тях. Ищецът не е изпълнил и законосъобразното указание на първоинстанционния съд да посочи своя ЕГН (съгласно чл. 127, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2, изр. 1 от ГПК); такъв е посочен единствено в някои книжа, приложени към визираните тук писмени изявления до РС – Крумовград, от които обаче също липсва препис (още повече, че тези книжа също се явяват без правно значение за делото, доколкото не са ангажирани с първоначалната искова молба). Неизпълнението в законоустановения едноседмичен срок на законосъобразно дадени указания по отстраняване на нередовности в исковата молба има за последица връщането на същата – чл. 129, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК. В случая ищецът не е изпълнил посочените тук съобразени със закона указания на първата инстанция в едноседмичния срок от съобщението. Поради това атакуваното прекратително определение се явява правилно като резултат и следва да бъде потвърдено. Ето защо въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 60/29.03.2011 г., постановено по гр. д. № 33/2011 г. по описа на РС – Крумовград. Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба чрез ОС - Кърджали пред ВКС на Република България в едноседмичен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: Членове: 1. 2.
|