Р Е Ш Е Н И Е
№
157
гр.Варна, 09.08.
2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, Наказателно отделение, в публично съдебно
заседание на пети юли, две хиляди и осемнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ
: ЖИВКА ДЕНЕВА СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
при секретар Соня
Дичева
и в присъствието на
прокурор Стефка Якимова
изслуша
докладваното от съдия Янков ндв №169/2018г. на ВАС
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.424 ал.1 НПК
вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК. Образувано е по искане на адв.П.Ч.Г., в качеството му
на процесуален представител на осъденото лице И.Н.И., за възобновяване на
производството по внохд №928/2017г. на Варненски окръжен съд, и нохд №205/2016г.
на Районен съд – гр. Провадия. Навеждат се доводи за нарушение на материалния
закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура излага
съображения за неоснователност на направеното искане.
Защитникът на осъденото лице, поддържа
доводите за възобновяване, искателят И., нередовно призован, не се явява в
съдебно заседание.
Варненски апелативен съд, след като
провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните,
и в пределите на правомощията си намери за установено следното:
Искането е допустимо – подадено е срещу акт от кръга на посочените в чл.419,
ал.1 НПК и от процесуално легитимирана страна по чл.420, ал.2 НПК, а също и в
законоустановения срок по чл.421, ал.3 НПК / решението на Варненски окръжен съд
като неподлежащо на обжалване е влязло в сила от датата на постановяването му –
31.01.2018г., а искането е подадено на 18.04.2018г./. Разгледано обаче и по
същество, то се явява неоснователно.
С присъда №18/14.06.2017г. по нохд №205/2016г. Районен съд – Провадия, е признал И.Н.И., за виновен в това, че след
предварителен сговор с Веселин И. М., и чрез използване на моторно превозно
средство - лек автомобил и техническо средство - маркуч, отнел чужди движими
вещи, без съгласието на титуляра, с намерение противозаконно да бъдат
присвоени, престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр.1
и пр.2 и т.5, вр. чл. 194, ал. 1,вр с чл.29, ал.1, от НК, поради което и на
основание чл.54 му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ в размер на три
години.
Чрез подадена въззивна жалба от подс. И., била инициирана въззивна
проверка. Тя е приключила с решение №40/31.01.2018г. по внохд №928/2017г., с
което Варненския окръжен съд изменил присъдата, само по отношение на определеното
място за изтърпяването на наказанията и за двамата подсъдими. В останалата част присъдата била потвърдена. И
тъй като решението не подлежи на касационно обжалване, това дало повод на
осъденото лице чрез адв.П.Г. да отправи до Варненски апелативен съд искане за
възобновяване.
В молбата са залегнали касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК,
които са предвидени и в разпоредбата на чл.422, ал.1, т.5 НПК като предпоставка
за възобновяване.
Релевираните оплаквания, могат да се обособят на такива касаещи съществени
нарушения на съдопроизводствените правила
– нарушено право на защита, липса на мотиви на въззивния съдебен акт, нарушение
на чл.13, 14 от НПК, както и на такива касаещи нарушение на материалния закон. Следва
да се отбележи, че съобразно текста на чл.348, ал.2 НПК, нарушение на закона е
налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е
следвало да бъде приложен. Поради това макар и формулировката на част от
оплакванията да са изрично посочени като нарушение на закона, то изложената
аргументация по съдържанието си е насочена срещу фактическите констатации на съдебните инстанции, въз основа на които
те са формирали изводите си за обективна и субективна съставомерност на
действията на осъденото лице, или иначе казано твърди се необоснованост. Затова и тук следва да се обърне внимание, че в
производството по възобновяване необосноваността не е предвидена като
самостоятелно основание за проверка на съдебните актове. Поради което и
съдебната инстанция по възобновяването /каквато се явява и Апелативният съд в
това производство/ разполага с възможността единствено да провери спазването на
процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение
на решаващите органи. Тяхната субективна
увереност по отношение достоверността на доказателствените материали може да се
поставя под съмнение единствено и само при нарушения на процесуални норми,
гарантиращи неговата правилност. На
плоскостта на изложеното настоящият съдебен състав не съзира процесуална
незаконосъобразност при събирането и оценката на доказателствата по делото. Това
налага, проверката да включва само правилността на процеса на формиране на
вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,т.е дали
са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина по делото.
Анализът на доказателствена маса, сочи, че делото не страда от доказателствен
дефицит, който да е попречил на съдилищата да установят кръга факти по чл.102 НПК –
налице ли е извършено деяние и участието на И.И. в него.
Тези въпроси са намерили
своя отговор, в постановените съдебни актове – авторството на деянието е
установено по категоричен начин чрез събраните по съответния ред и при спазване
на изискуемите правила, доказателства и доказателствени средства.
Казаното от свидетелите СТ. и Б., удостоверява времето, мястото и начина на
извършване на деянието, както и предмета на престъплението.
Свидетелите Великов и Вълканов непосредствено са възприели действията на
подс. И., използването на МПС за извършването му, предмета на престъплението– л.107-110
от ДП.
От обясненията на молителя се извеждат факти за осъществяването на
процесното престъпление, времето и начина на извършване, предварителната
уговорка между съизвършителите, действията на подсъдимите след забелязването им
от полицейските органи – л.95 ДП.
Подкрепа на установеното, се съдържа още в обясненията на другия подсъдим
по делото - М., показанията на свидетелите –И., Друмев, Г. И., Маринова,
Ереджебов, Иванова.
Установената причинно-следствена връзка между действията на подс. И. и
престъпния резултат, кореспондира с писмените доказателства и средствата за
тяхното възпроизвеждане – разписки, протоколи за доброволно предаване,
протоколи за огледи на местопроизшествие; заключенията по назначените в хода на
наказателното производство експертизи – съдебно-оценителна, съдебно-физикохимическа,
дактилоскопна, както и с приобщените веществените доказателства. Правилно,
законосъобразно и в съответствие с формалната логика, първоинстанционният съд е
формирал изводите си, основани на всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата по делото.
Защитата релевира оплаквания за нарушено право на защита. Внимателният прочит на материалите по делото,
сочи липсата на основателност на заявената претенция. При изпълнение на
вменените им задължения, разследващите органи
са разяснили правата на искателя И., още в хода на досъдебното
производство – л.84 – 88 ДП. Нещо повече, с оглед направено искане, копие от
цялото първоинстанционно дело е било получено от упълномощен представител на И.,
адв. М.М. – л.260 – 261 от НОХД №205/2016г.
Искателят твърди, че изводите на решаващите инстанции, касаещи адреса му за
призоваване са били неправилни. В тази връзка, може да се изтъкне, че дори в
хода на образуваното извънредно производство, са правени неколкократни опити за
призоваване на осъдения, и то на различни адреси. Търсенето е останало без
положителен резултат. Недопустимо е,
осъденото лице да заявява претенции, изхождащи от собственото му противоправно
поведение.
Бе разяснено, че оплакванията за неправилна оценка на фактите и
доказателствата, касаят необоснованост, а тя не е основание за възобновяване. В
този ред на мисли, оспорването на изводите на съдебно – оценителната експертиза,
възприети от първостепенният съд е по съществото си оплакване за
необоснованост, поради което и не може да бъде предмет на анализ в настоящето
производство. За пълнота на изложението обаче ще се споменe, че в хода на първоинстанционното разглеждане на делото, и при отправени запитвания
за необходимостта от събиране на нови
доказателства, страните са изразили мнение за липсата на такава нужда, поради
което и са дали положително становище за приключването на съдебното следствие и
даване ход на съдебните прения – л.213/гръб/. Беше
изтъкнато по-горе, че поведението на страните, техните действия, или
бездействия, не могат да обосновават пропуски от страна на решаващите органи.
Критикува се, процесът на формиране на вътрешното убеждение у редовните
инстанции, рефлектирал и върху мотивната част на постановените актове. Искателят
неоснователно се оплаква от липса на мотиви, при извършените проверки.
Законодателят поставя изискване за формата и минимално изискуемото съдържание.
Същите следва да позволяват на всяка от страните, имаща правен интерес, да
проследи начина на формиране на вътрешното убеждение у правоприлагащия орган.
Подлежащите на анализ в образуваното извънредно производство актове, са много
подробни и детайлни, съдържат установените фактически и правни констатации,
техните доказателствени източници, в тях е даден логичен и подробен отговор на
възраженията на страните. Това обосновава извод за законосъобразно изградено
вътрешно убеждение, намерило отражение в мотивите на постановените актове, т.е
не е налице нарушение по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Изложените съображения
обосновават извод, че не са допуснати нарушения на съдопроизводствените
действия.
Не е налице и нарушение на закона. Посредством, установените и доказани
фактически положения, залегнали в присъдата и въззивното решение, съдилищата
правилно са приложили материалния закон. И за настоящия съдебен състав не
съществува съмнение, че осъденото лице е отнело чужди движими вещи, с
противозаконно намерение и без съгласието на титуляра им. С това от обективна и
субективна страна се изпълва състава на престъплението по чл.196, вр. чл.195 от НК.
Оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание не е направено, а
с оглед факта, че настоящето производство е извънредно по своя характер и за
неуредените въпроси се прилагат правилата
на касационното производство- чл.426 НПК, съдът дължи отговор само на
възраженията, наведени с искането за възобновяване.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд не намира основания
за възобновяване на наказателното производство, поради което и
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на адв.П.Г. в качеството му на процесуален представител на осъденото
лице И.Н.И. за възобновяване на производството по внохд №928/2017г. на
Варненски окръжен съд, и нохд №205/2016г. на Районен съд - Провадия.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, или протест.
Председател : Членове :