Р Е Ш
Е Н И Е № 332
гр.Кюстендил, 19.12.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
при секретаря Антоанета Масларска и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева адм. дело № 465 по описа за 2018год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК.
К.Д.И. с ЕГН **********, понастоящем в затвора-гр.Пазарджик, 2 отделение, 3 група, е предявил при условията на обективно и субективно кумулативно съединяване, искови претенции с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, както следва: за заплащане на обезщетение в размер на 25 000лв. за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания /физическа травма/ от заболяването „хемороиди", причинено вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на затвора – гр.Бобов дол във връзка със задължението за осигуряване на условия за поддържане на физическото здраве на лишените от свобода, вкл. за участие в спортни игри и упражнения по един час на ден и във връзка със задължението за достъп до течаща вода в санитарния възел, за периода 09.10.2015г. – 22.10.2018г.; за заплащане на обезщетение в размер на 25 000лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания /психическа травма/ – психическо разстройство, както и чувство на отхвърленост, малоценност, безпокойство, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на затвора – гр.Бобов дол във връзка със задължението за осигуряване на условия за поддържане на психическо здраве на лишените от свобода, чрез участие в спортни игри и упражнения и гледане на телевизия чрез монтиране на телевизор в спалното помещение или в помещението за групова работа , за периода 09.10.2015г. – 22.10.2018г.
Във връзка с първата претенция, ищецът сочи, че в килия №4, в която е бил настанен в периода 30.10.2017г. - 30.04.2018г., кран на тръбата към тоалетната чиния не е бил монтиран, а кранът на мивката е бил повреден и не е отремонтиран от затворническата администрация, независимо от подаваните многобройни жалби, вследствие на което водоснабдяването е било затруднено, вкл. ползването на студена вода за хигиенни цели; че в зоната на затвора, в която се намира килията му, липсва обособен фитнес, а уредите за упражнения са разположени на открито в двора, което възпрепятства на практика ползването им през зимния и летния сезон. Във връзка с втората претенция, извън горното, ищецът твърди, че в помещението за групова работа липсва телевизор, а към собственият му телевизор, затворническата администрация е отказала да монтира тунер и по тази причина приемникът не е работел или качеството на излъчване е било лошо. В изложения смисъл са обстоятелствата в предявената искова молба и уточненията с допълнителните молби от 10.01.2019г.; 28.01.2019г. и 11.02.2019г., както и изявленията на ищеца в с.з. на 24.09.2019г. за това, че не претендира обезщетение за вреди от кожно заболяване, каквото искане е направил първоначално.
В хода на съдебните прения и в представени многобройни писмени бележки, ищецът прави искане за уважаване на предявените искове изцяло, като ги счита за доказани, включително размера на неимуществените вреди. Приема, че анализът на доказателствата сочи на осъществяване на законовите предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника, оспорвайки като неверни показанията на разпитаните свидетели и приложените от ГДИН документи.
Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – София, чрез процесуалния си представител юк Г., изразява писмено становище за оспорване на исковете по основание и размер. Поддържа, че ищецът не доказва незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица при затвора гр.Бобов дол, довели до нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, както и настъпването на неимуществени вреди, поради което липсват елементите от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Сочи, че на лишения от свобода са осигурени условия за поддържане на физическото и психическо здраве, вкл. за участие в спортни игри и упражнения, за гледане на телевизия и за достъп до санитарен възел и течаща вода, като е съобразен режима на изтърпяване на наказанието. Прави искане за отхвърляне на предявените искове.
Заключението на прокурора е, че предявените искове са недоказани и следва да бъдат отхвърлени, тъй като не са установени елементите от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, като ищецът не е доказал наличието на незаконосъобразни действия и бездействия от страна на администрацията на затвора, както и настъпили вреди за него, които да се намират в причинна връзка помежду си.
Административният съд
постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните и въз основа на съвкупната им преценка прие за установено следното:
Ищецът К.Д.И. изтърпява общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 16 години и 9 месеца по присъда № 44 от 06.02.2009г. по НОХД № 112/2009г. на СГС за престъпление по чл.116, ал., т.6, пр.2 и 3 и т.12, пр.1 вр. с чл.115 от НК и определение от 08.04.201г. по ЧНД №1270/2010г. на СГС. Първоначално определеният режим на изтърпяване на наказанието е „строг“, а считано от 19.10.2015г. – е заменен със “специален“. В затвора – гр. Бобов дол ищецът постъпва на 09.10.2015г., като е преведен от затвора – гр. София въз основа на заповед на главния директор на ГДИН, издадена по повод извършено нападение от И. срещу служител на надзорно-охранителния състав в затвора – София, а на 26.06.2019г. е преведен в затвора – гр. Пазарджик, където е понастоящем /вж. справка от началника на затвора и становище на ИСДВР, както и докладна записка от ИСДВР на 12-та група в затвора – София, заповед № Л-5319/24.06.2010г. на гл. директор на ГДИН/ .
Във връзка с фактическите обстоятелства, относими към предявените искове, страните са представили писмени доказателствени средства, от които се установява следното:
При постъпване в затвора в гр.Бобов дол, режимът на изтърпяване на наказанието, определен на ищеца е „специален“, което е наложило настаняването му в първа група, където са и осъдените на доживотен затвор, при съобразяване с режимните и охранителни изисквания по чл.71, ал.2 от ЗИНЗС, а именно в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана; на етажа на първа група липсва оборудвана фитнес зала, но е обезпечена възможност за двигателна активност и спорт по един час дневно в обособена за целта площадка, която е оборудвана със съответните уреди и съоръжения, разположени на открито, при съобразяване с правилата на зоната с повишена сигурност /вж. становище на ИСДВР в затвора – Бобов дол на л. 86/. На 02.04.2018г. ищецът подава молба до началника на затвора с искане да бъде обособено помещение за фитнес зала. Върху молбата има резолюция от 04.04.2018г. от ИСДВР, че не съществуват условия за обособяване на помещение за фитнес зала /вж. л.96/. Съобразно график, утвърден от началника на затвора, времето за престой на открито на лишените от свобода на специален режим е от 10,40ч. до 11,40ч. всеки ден.
При постъпването в затвора – Бобов дол, първоначално ищецът е настанен в самостоятелно спално помещение № 11, но поради възникнала необходимост от ремонт на същото, е преместен през м. октомври 2017г. в спално помещение № 4, което е оборудвано с легло, маса със стол и шкаф, с пряк достъп на дневна светлина и свеж въздух. В помещението е обособен санитарен възел с площ около 2 кв.м., оборудван с тоалетна чиния и тоалетно казанче. На 30.10.2017г. К.И. подава молба до началника на затвора с искане да бъде подменено кранчето на тоалетната, което, цитирам: „… тече и не може да пуска вода“. Върху молбата е налице вписване, неизвестно от кого, че е извършено отремонтиране на 01.11.2017г. /вж. л.84/. Повторна молба е подадена от ищеца на 12.03.2018г., като се сочи, че кранът на тоалетната не може да се затваря до край. Върху молбата е отразено от стоковед, че тоалетната е отремонтирана с нов кран, като е положен нечетлив подпис /вж. л.85/. На 22.03.2018г. И. е преместен по негово желание в килия № 9.
С искане за отпускане на материални ценности № 142 за периода 30.10.2017г.-30.11.2017г., са предоставени части и материали за текущи ВиК ремонти в І група, вкл. спирателни кранове /вж. л.210/. С искане за отпускане на материални ценности № 346/09.11.2018г., са предоставени части и материали за ВиК ремонти в І група, вкл. 2 бр. спирателен кран /вж. л.178/.
През м. август 2017г. по искане на лишените от свобода в първа група е извършено преустройство на помещението за групова работа /т.нареч. клуб/ в кухненски бокс, оборудван с мебели, посуда и техника за приготвяне на храна, което се извършва по график, в който е включен и ищеца - по един час четири дни от седмицата. Предвид предназначението на помещението с наличие на влага и изпарения при готвенето, в него не е монтиран телевизор. На 29.03.2018г., И. подава жалба до началника на затвора с искане за оборудване на помещение в първа група с телевизор и книги. Върху жалбата, на 30.03.2018г. е отразено от ИСДВР, че помещението –клуб се ползва за кухненски цели, поради което е неуместно съхраняване на книги и монтиране на телевизор предвид опасност от повреждане /вж. л. 95/.
В затвора – гр. Бобов дол е осигурен достъп до кабелна телевизия въз основа на абонамент, подписан от администрацията и по този начин лишените от свобода могат да гледат програмите, включени в абонамента на собствен приемник. Поддръжката на кабелната телевизия е задължение на лицето, което поддържа и охранителните съоръжения на територията на затвора, по която причина са допускани забавяния на дейностите във връзка с отстраняването на проблеми с телевизионния сигнал. С молба от 08.01.2018г., ищецът иска разрешение при свиждането на 14.01.2018г., да получи цифров приемник – тунер, тъй като телевизорът му е стар и с по-слаб тунер, поради което не може да гледа телевизия. Видно от отразеното на молбата, на 14.01.2018г., И. е получил тунер. Следва нова молба от 06.03.2018г. с искане на разрешение да получи 3 бр. букси за кабелна телевизия на свиждането на 11.03.2018г., върху която има положителна резолюция. Предоставения на ищеца тунер - усилвател за ефирна телевизия на 14.01.2018г., е върнат /изнесен/ на 08.04.2018г. видно от служебна бележка на л.18 от делото.
Относно здравословното състояние на ищеца, от приетите медицински документи – епикризи, амбулаторни листове и медицински справки, се установява, че същият при постъпване в затвора – Бобов дол е диспансеризиран към МЦ с диагноза “смесено тревожно – депресивно разстройство с чести декомпенсации; зависимост към кокаин и амфетамини“, което състояние е уточнено след хоспитализация в психиатрично отделение на СБАЛЛС – Ловеч през 2009г., последвана от многократни епизоди на психомоторни възбуди, автоагресивни действия, самонараняване, проблеми с НОС. Следва нова хоспитализация в СБАЛЛС – Ловеч от 08.05.2018г. до 21.05.2018г. с диагноза „разстройство в адаптацията с преобладаващо засягане на емоциите“, а последната хоспитализация е по време на съдебното производство от 29.03.2019г. до 05.04.2019г. с диагноза „личностово разстройство, неуточнено; параноидна шизофрения“. По време на престоя в затвора – Бобов дол, в периодите на тревожност и депресивни изживявания, на ищеца е осигурявана лекарствена терапия, както и ежемесечни консултации с психиатър /д-р Иванова/, видно от амбулаторните листове на л.90, 91 и 92, етапна епикриза на л.112, медицински справки, молба на ищеца за изменение на лекарствената терапия на л.17.
От приложен амбулаторен лист от 24.04.2018г. се установява, че на К.И. е извършен преглед в МЦ в гр. Дупница във връзка с оплаквания от болки в ануса, при който са констатирани два вътрешни леко уголемени, слабо болезнени при туширане хемороидални възела и е предписана лекарствена терапия.
Във връзка с това заболяване, съдът е назначил медицинска експертиза с вещо лице хирург д-р Л.С.. Видно от изготвеното експертно заключение вх. № 4950/08.110.2019г. и обясненията на експерта в съдебно заседание, хемороидите са едно от най-честите заболявания на аналния канал, които след появата им, прогресират и съпътстват човека през целия живот. Вещото лице сочи, че причините, които предразполагат и предизвикват хемороидите са наследственост, продължително стоене в право положение, констипация /запек/, тежки физически натоварвания, с оглед на което счита, че липсата на физически упражнения и продължителното седене не могат да причинят хемороидална болест. Съдебният експерт сочи, че при такова заболяване, препоръката е за подмиване с хладка към студена вода. Заключението на вещото лице съдът счита за обективно и компетентно и го кредитира изцяло.
Съдът е приел показания на свидетелите К.К. на длъжност ИСДВР в затвора – Бобов дол и Ц.Х. на длъжност началник сектор ФЛКР в затвора –Бобов дол, от които се установява, че в килия №4 по искане на ищеца е извършена подмяна, двукратно, на повреден кран на тоалетната чиния в рамките на ден-два след подаване на жалбата; че телевизор в общото помещение на първа група не е монтиран, вкл. след преустройството му в кухня, но ищецът е имал собствен телевизор, който е работел с декодер за ефирна телевизия; че понякога е имало проблеми с телевизионния сигнал, част от които са били извън територията на затвора; че лишените от свобода от първа група са ползвали фитнес уреди – лежанка, гири, щанги и др., разположени на открито. Свид. Х. сочи, че изписването на материали от склада на затвора, вкл. за ремонти, е извършвано периодично, а не за всеки възникнал разход.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.
Съдът, като взе предвид установените факти и на осн.чл.235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, счита предявеният иск за допустим, а разгледан по същество - за неоснователен, поради следното:
Исковата претенция е с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК. Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от закона. Съгласно чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК и се предявява срещу органите по чл.284, ал.1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Предвид нормативната рамка и с оглед установената фактическа обстановка съдът намира, че предявения иск е допустим. Ищецът е легитимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНЗС като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“. Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” със седалище София като юридическо лице е пасивно легитимиран да отговаря за вредите, които ищецът е претърпял от незаконосъобразни действия на служители на администрацията на затвора гр. Бобов дол, който пък е териториална служба на ГДИН /арг. чл. 12, ал.3 ЗИНЗС/, по отношение на която като място за лишаване от свобода осъществява пряко ръководство и контрол, т.е. административна дейност, а работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.
Разгледан по същество, искът е неоснователен. Съображенията за това са следните:
Фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: нарушение на чл.3 от ЗИНС, изразяващо се в незаконосъобразни административен акт, фактическо действие или бездействие; настъпили вреди за ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД.
Както се посочи, по реда на специалния закон на обезвреда подлежат вредите, причинени на лишените от свобода в резултат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Разпоредбата в ал.1, въвежда забрана за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение спрямо осъдените лица, а в ал.2 се съдържа примерно изброяване на възможни проявления на нарушения на забраната, а именно поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
От друга страна, наличието на пилотното дело „Нешков и др. срещу България“ задължава съда да приложи трайно установения от ЕСПЧ подход при определяне наличието на нарушение по чл.3 от ЕКПЧ, респ. по чл.3 от ЗИНЗС, утвърдения стандарт на доказване, разпределящ доказателствената тежест по различен от гражданското съдопроизводство начин, да приложи принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които пребивава лишения от свобода и да приложи презумпцията за понесени неимуществени вреди в случай на доказано нарушение. Според ЕСПЧ, нарушение по чл.3 от ЕКПЧ би било налице, ако неблагоприятното третиране надхвърля неизбежното ниво на страдание, свързано със законното задържане или законно лишаване от свобода.
В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при ответника във връзка със задължението за осигуряване на условия за поддържане на физическото здраве на лишените от свобода чрез участие в спортни игри и упражнения и достъп до течаща вода в санитарния възел, както и във връзка със задължението за осигуряване на условия за поддържане на психическо здраве на лишените от свобода, чрез участие в спортни игри и упражнения и гледане на телевизия чрез монтиране на телевизор в спалното помещение или в помещението за групова работа. Исковият период е 09.10.2015г. – 22.10.2018г.
Ищецът твърди, че фитнес уредите са разположени на открито, което възпрепятства ползването им през зимния и летния сезон предвид метеорологичните условия - студ и сняг през зимата, съотв. силно слънце и високи температури през лятото; че достъпът до студена вода в килията е бил затруднен поради повреди на водопроводния кран, които не са отстранени своевременно, в резултат на което водната струя от мивката и на тоалетната чиния е била слаба, а това е затруднявало поддържането на личната хигиена по начина, необходим с оглед заболяването му от хемороиди; че е лишен от гледане на телевизия, тъй като в общото помещение на групата е липсвал телевизор, а собственият му телевизор не е излъчвал добър сигнал поради отказа на техниците на затвора да инсталират необходимите тунер и букси. Описаните действия и бездействия ищецът счита като проява на нечовешко и унизително отношение по см. на чл.3 от ЗИНЗС, вследствие на което е преживял физически болки и страдания /физическа травма/ от заболяването „хемороиди", както и психически страдания – психическо разстройство, ведно с чувство на отхвърленост, малоценност, безпокойство, стрес. С кумулативния ефект на горните действия и бездействия на специализираните органи по изпълнение на наказанията, ищецът обосновава настъпването на неимуществени вреди, както и искането си за обезщетяване.
Заявените и поддържани от К.И. фактически основания на исковата претенция следва да се квалифицират като поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на условия за двигателна активност и в „друго подобно действие“ по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, с които се твърди, че се нарушава забраната по чл.3, ал.1 от закона за унизително отношение спрямо осъдените лица.
Предвид горното и след преценка на доказателствата по делото, както и в съответствие с цитираните нормативни разпоредби, съдът счита, че ищецът не е подложен на неблагоприятно третиране и не е засегнато човешкото му достойнството, поради което искането за заплащане на обезщетение е неоснователно. Същият не доказа незаконосъобразни фактически действия и бездействия на затворническата администрация, респ. не доказа нарушение на забраната по чл.3, ал.1 от ЗИНЗС.
Съобразно разпоредбата на чл.40, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, поправителното действие на наказанието лишаване от свобода се осъществява чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическо здраве и за уважаване на човешкото достойнство на осъдените. В контекста на визираната норма, на първо място ищецът претендира вреди от неизпълнение на задължението за осигуряване на условия за спортни упражнения, като твърди, че фитнес уредите са разположени на открито, което възпрепятства ползването им през зимния и летния сезон. Доказателствата сочат, че на етажа на първа група, където е настанен ищеца, липсва оборудвана фитнес зала, но е обезпечена възможност за двигателна активност и спорт по един час дневно в обособена за целта площадка, която е оборудвана със съответните уреди и съоръжения, разположени на открито. При това положение не би могло да се приеме, че е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация във връзка с горното задължение. Изпълнението на същото като ред и условия е съобразено със специалния режим, при който И. изтърпява наказанието си и ограниченията, свързани с него по чл.71, ал.2 от ЗИНЗС. Неблагоприятните метеорологични условия са преодолим проблем със подходящите дрехи и принадлежности, а и същите са съобразени при определяне на графика за спортни занимания, който според доказателствата е от 10,40ч. до 11,40ч. всеки ден. Неоснователни са доводите на ищеца, основаващи се на разпоредбите на чл.164, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, според които по възможност на всеки лишен от свобода се осигуряват условия за участие в спортни игри и упражнения по един час на ден извън времето, определено за престой на открито, като при неблагоприятни условия, спортните игри и упражнения са провеждат на закрито. Нормите са неотносими по казуса. Освен това, се касае за правна възможност, а не за задължение на органите по изпълнение на наказанията и неизпълнението му не ангажира отговорността на ответника на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Извън горното, като фактическо основание за претенцията за обезвреда, ищецът сочи и лишаването от достъп до студена вода в килията, каквато вода му е необходима за поддържане на личната хигиена по начина, подходящ за заболяването му от хемороиди. Твърденията са за повреди на водопроводния кран, които не са отстранени своевременно, в резултат на което водната струя от мивката и на тоалетната чиния е била слаба. Доводите не се подкрепят от събраните доказателства. Достъпът до санитарен възел и течаща вода за лишените от свобода е неотменимо задължение за държавата, респ. за органите по изпълнение на наказанията, предвидено в чл.43, ал.5 от ЗИНЗС и чл.20, ал.3 от ППЗИНС. В случая съдът счита, че същото е надлежно изпълнено от ответника. Не е спорно по делото, а и се установява от доказателства, че ищецът е разполагал с обособен санитарен възел в килията, оборудван с тоалетна чиния и тоалетно казанче. От друга страна, представените документи – искания за отпускане на материални ценности, преценени в съвкупност с показанията на разпитаните свидетели сочат на изводи, че повредите на водопроводния кран са извършвани в рамките на ден-два след възникването им. В този смисъл са и данните, отразени от работниците, извършили ремонтите на водопровода, върху молбите, депозирани от ищеца на 30.10.2017г. и на 12.03.2018г. Доказателствата дисквалифицират поведението на затворническата администрация като неоснователни действия и бездействия, нарушаващи забраната по чл.3 от ЗИНЗС.
На последно място, искът за обезщетение се обосновава с твърдения за неизпълнение на задълженията от ответника по чл. 87, пр.2 от ЗИНЗС, съотв. по чл. 83, ал.1 от ППЗИНЗС, както и по чл.22а от ППЗИНЗС. Ищецът сочи, че е лишен от телевизия, тъй като в общото помещение на групата е липсвал телевизор, а собственият му телевизор не е излъчвал добър сигнал поради отказа на техниците на затвора да инсталират необходимите тунер и букси. Възраженията са недоказани. Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства е видно, че стаята за групова работа на първа група не е била обзаведена с телевизор, с оглед на което И. е подавал оплаквания до началника на затвора. Горното не съответства на изискванията на чл.22а, ал.1 от ППЗИНС. Допуснатото несъответствие съдът счита, че не е от вид и характер, квалифициращи го като нарушение по чл.3, ал.1 от ЗИНЗС. Същото е компенсирано с осигуряването на достъп до кабелна телевизия въз основа на абонамент, подписан от администрацията на затвора, каквато задължение същата няма по арг. от чл.83, ал.4 от ППЗИНЗС. По този начин лишените от свобода са получили възможност да гледат програмите, включени в абонамента на собствен приемник. От тази възможност се е възползвал и ищеца, който е получил собствен телевизор, а във връзка с оплакванията му за лош телевизионен сигнал, допълнително са му доставени тунер-усилвател и букси, т.е. в пълна степен е осигурено правото на К.И. да гледа телевизия по чл.83, ал.1 от ППЗИНЗС. Твърденията на последния за противното са недоказани.
Изводите от съвкупния анализ на писмените и гласни доказателства са, че не са налице релевираните от ищеца действия и бездействия, които да нарушават забраната по чл.3, ал.1 от закона за унизително отношение спрямо осъденото лице. Липсва елемент от фактическия състав на отговорността на ответника по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Съдът счита за недоказани и претендираните неимуществени вреди, съставляващи психически страдания. Медицинската документация по делото сочи на съществуващо психическо заболяване на ищеца, възникнало далеч преди исковия период, а симптоматиката на същото е свързана с тревожност, стрес и депресивни изживявания. Последното изключва наличието на причинна връзка между сочените незаконосъобразни действия и бездействия и настъпилите вреди. Идентични са констатациите и по отношение на искането за обезвреда на физическите болки от заболяването „хемороиди“. Видно от заключението на в.л. д-р С., няма причинна връзка между поведението на администрацията и заболяването, тъй като причините, които предразполагат и предизвикват хемороидите са наследственост, продължително стоене в право положение, констипация /запек/, тежки физически натоварвания, с оглед на което липсата на физически упражнения и продължителното седене, не могат да причинят хемороидална болест.
Следват изводи за неоснователност на предявените искове. Дължимо е решение за отхвърлянето им.
Мотивиран от горното и на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС във вр. с чл. 203 АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Д.И. с ЕГН **********, понастоящем в затвора - гр.Пазарджик, 2 отделение, 3 група, искови претенции с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, както следва: за заплащане на обезщетение в размер на 25 000лв. за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от заболяването „хемороиди", причинено вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на затвора – гр.Бобов дол във връзка със задължението за осигуряване на условия за поддържане на физическото здраве на лишените от свобода, вкл. за участие в спортни игри и упражнения и във връзка със задължението за достъп до течаща вода в санитарния възел, за периода 09.10.2015г. – 22.10.2018г.; за заплащане на обезщетение в размер на 25 000лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания – психическо разстройство, както и чувство на отхвърленост, малоценност, безпокойство, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на затвора – гр.Бобов дол във връзка със задължението за осигуряване на условия за поддържане на психическо здраве на лишените от свобода, чрез участие в спортни игри и упражнения и гледане на телевизия чрез монтиране на телевизор в спалното помещение или в помещението за групова работа , за периода 09.10.2015г. – 22.10.2018г.
Решението може
да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните и на Окръжна прокуратура – гр.Кюстендил чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: