№ 163
гр. София, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20211110211117 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 106 от 12.07.2021 г.,
издадено от Началник на ГПУ-София към РДГП-Аерогари-ГДП-МВР, с което
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ, за нарушение на чл.
34 от ЗЧРБ, на Е.С. Г.(G.E.S.N.), роденa на ****, канадски гражданин, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева.
Недоволна от НП е останала Г.. НП се обжалва в срок. В жалбата до
съда се твърди, че АУАН е съставен при нарушаване разпоредбите на ЗАНН.
Сочи се, че НП било издадено при допускане на нарушения на процесуалните
правила за това, защото наказаният субект не владеел български език и било
нарушено правото му на защита, а проведеното административнонаказателно
производство било изначално опорочено. Отделно се изтъква, че издаденото
НП не съдържа всички законоизискуеми реквизити. Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но
се представлява от адв. К., която в пледоарията си по същество иска съдът да
уважи жалбата и да отмени процесното НП, като изтъква доводи подобни на
тези в жалбата. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, изпраща процесуален
представител в съдебно заседание в лицето на юрк. Н. В дадения ход по
1
същество, тя пледира наказателното постановление да бъде потвърдено, като
законосъобразно. Не претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 04.07.2021 г., около 12:45 ч., в град София, на ГКПП – Аерогара
София, при осъществяване на гранична проверка на лицето Е.С. Г. (G.E.S.N.),
с разрешение за пребиваване в Република България № *********, валидно до
12.06.2021 г., при явяване за полет W64307 за Корфу, се установило, че
същото, в последния 180-дневен период до конкретната проверка, е напускало
и влизало многократно в Р България и към момента на напускане на страната
/12.06.2021 г./, е превишило разрешения му срок за пребиваване с 22/двадесет
и два/ дни.
За това нарушение свидетелят С.М. съставил АУАН от 04.07.2021 г., в
който посочил за нарушен чл. 34 от ЗЧРБ. Същият бил връчен надлежно на
нарушителя и подписан от нея.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 106 от 12.07.2021
г., издадено от Началник на ГПУ-София към РДГП-Аерогари-ГДП-МВР, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ, за нарушение
на чл. 34 от ЗЧРБ, на Е.С. Г.(G.E.S.N.), роденa на ****, канадски гражданин, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитания в съдебното заседание свидетел С.М., както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие,
съдът намира, че АУАН и оспорваното НП са издадени от надлежни органи
2
при спазване на установения за това ред и в сроковете, предвидени в
разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, надлежно са връчени на
нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права.
По възраженията, относно това, че не е осигурен превод и така е
нарушено правото на защита на жалбоподателя в това отношение, съдът
намира следното:
Налице са изричните норми /съображения/ в Директива 2010/64/ ЕС на
ЕП и Съвета относно правото на устен и писмен превод и Директива 2012/ 13
на ЕС относно правото на информация в наказателното производство. Когато
законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за
леки нарушения и е предвидено право на обжалване пред съд с компетентност
по наказателноправни въпроси, настоящата Директива следва да се прилага
единствено за производството по обжалване пред този съд. Налице е изрична
норма в чл. 1, т. 3 от Директива 2010/64/ ЕС . Същото съображение и норми,
изключващи изискването за правото на информираност на подходящ език е
налично и в съображение 17 и чл. 2, т. 2 на Директива 2012/13. Двете
директиви са транспонирани в България в създадената нова глава 30 „а“ в
НПК и съответно намират своето пряко приложение. Предвид изложеното,
съдът намира, че не е допуснато процесуално нарушение, като не е осигурен
превод.
При проверката, която съдът е длъжен да стори, относно наличието на
процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, съдът намира, че е
налице допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в две
направления – на първо място, съдът констатира, че не е посочена конкретна
дата на извършване на нарушението, а само на такава на установяването му.
От разрешение за пребиваване № *********, приложено като писмено
доказателство по делото, е видна неговата валидност /12.06.2021 г./.
Изхождайки от това, съдът заключва, че нарушението би следвало да е
извършено един ден след изтичане на срока на валидност, респ. 13.06.2021 г.
Такава дата обаче не е посочена в АУАН и НП, като дата на извършване на
нарушението, а вместо това за такава е възприета датата на извършване на
проверката. По своята същност, това е съществено нарушение на
процесуалните норми и е самостоятелно основание за отмяна на оспореното
НП.
3
На следващо място, съдът намира, че жалбоподателят е санкциониран за
действия, които не попадат в приложното поле на чл. 34 от ЗЧРБ. Съгласно
чл. 34 от ЗЧРБ, всеки чужденец е длъжен да напусне пределите на страната
до изтичане на разрешения срок на пребиваване.
Според описаното в АУАН и НП обаче, нарушението се изразява в това,
че жалбоподателят е превишил разрешения му срок на пребиваване. Т.е.
органът е приел, че нарушението се изразява в неразрешено фактическо
пребиваване в страната в продължение на 22 /двадесет и два/ дни, а не за
ненапускането ѝ до изтичане на определен срок за пребиваване. Това
представлява съществено противоречие между словесното описание на
нарушението и приетата за него правна квалификация.
Ръководен от горното, съдът счита, че са налице абсолютни
предпоставки за отмяна на процесното НП като незаконосъобразно и
неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването му. Ето защо, то следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 106 от 12.07.2021 г., издадено от Началник на
ГПУ-София към РДГП-Аерогари-ГДП-МВР, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ, за нарушение на чл. 34 от ЗЧРБ, на Е.С.
Г.(G.E.S.N.), роденa на ****, канадски гражданин, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 600 лева, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4