Определение по дело №962/2015 на Районен съд - Бургас

                                                П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

 

Година 2015                                                                                град БУРГАС

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД                     ХІХ-ти наказателен състав

На двадесет и първи април                                                      година 2015

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТРОСЛАВ КЪНЕВ

             Съдебни заседатели:

                                            1.К.Ч.

                                            2. И.Т.

 

Секретар: М.Д.

Прокурор: Р. Ганева

Сложи за разглеждане докладваното от съдията Кънев

НОХД № 962 по описа за 2015 година

 

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

 

Подсъдимият Н.И.Н., редовно уведомен, се явява лично, със своя баща Й.Н.Н. и със служебния защитник адв. Н.Б..

Подсъдимият К.Д.Д., редовно уведомен, се явява лично, със своя баща Д.П.Д. и с упълномощения от него защитник адв.М.С., надлежно упълномощен в хода на досъдебното производство.

Подсъдимият Г.С.Ж., редовно уведомен, се явява лично, със своята майка Р.Н.Ж. и с упълномощения от него защитник адв. И.С., надлежно упълномощена в хода на досъдебното производство.

В залата се явяват пострадалите лица С.З.К. и А.М.П., редовно призовани.

В залата се явява госпожа М* Г* Х*- служител от Дирекция „Социално подпомагане” – Бургас, редовно призована.

За Районна прокуратура – град Бургас – редовно уведомени, явява се прокурорът Ганева.

 

По хода на делото

            ПРОКУРОРЪТ: Считам, че ход на делото не следва да бъде даден в днешното съдебно заседание, тъй като е налице противоречие в диспозитива на обвинителния акт спрямо подсъдимия К.Д.Д., което противоречие не може да бъде отстранено в съдебно заседание и делото следва да бъде върнато на Районна прокуратура - Бургас за изготвяне на нов обвинителен акт в съответствие със законовите норми.

            АДВ. С.: Поддържам заявеното от представителя на Районна прокуратура – Бургас и считам, че наказателното производство следва да бъде изцяло прекратено, тъй като деянието е извършено от тримата подсъдими поради лекомислие и увлечение, поради което моля преписката да бъде изпратена на МКБППМН.

            АДВ. Б.: Според мен ход на делото не следва да бъде даван. Производството трябва да бъде прекратено, като преписката се изпрати на МКБППМН.

            АДВ. С.: Уважаеми господин съдия, уважаеми съдебни заседатели, присъединявам се към казаното от останалите защитници и смятам, че има съществено процесуално нарушение в обвинителния акт, което нарушава правото на защита на подзащитния ми. Моля да не давате ход на делото и да върнете същото на Районна прокуратура – Бургас. Също така считам, че деянието извършено от тримата подсъдими е лекомислено и те не притежават обществената опасност на закона и затова, моля преписката и цялото дело да бъде изпратено на МКБППМН.

            ПОДСЪДИМИЯТ Н.: Съгласен съм с казаното от защитника ми.

            ПОДСЪДИМИЯТ Ж.: Съгласен съм с казаното от защитника ми.

            ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Съгласен съм с казаното от защитника ми.

            Съдът, след като изслуша становищата на страните, намира следното:

Внесеният обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК. За да достигне до този извод БРС, съобрази задължителните указания дадени в тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. на ВКС, постановено по тълкувателно дело № 2 от 2002 г. на ОСНК, както и предписанията на закона, където са посочени изискванията към обвинителния акт и характеристиките на понятието отстранимо съществено процесуално нарушение. Обвинителният акт трябва да е формулиран така, че на подсъдимите да е ясно за какво точно престъпление са обвинени, като именно обвинителният акт е този, който очертава рамките на обвинението и подсъдимите се защитават спрямо обстоятелствата описани в него. По отношение на обвинителния акт трябва да е налице пълна идентичност между обстоятелствената му част и диспозитива, като всяко противоречие следва да се счита за процесуално нарушение, което накърнява правото на защита на подсъдимите и техните защитници.

В конкретния случай е констатирано несъответствие относно повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия К.Д.Д..

В постановлението за привличане на обвиняемия Д. от 29.12.2014 г. е посочено, че същият като „помагач”, в съучастие с извършителите Ж. и Н. е отстранил спънки като е уговорил пострадалия К. да отиде заедно с него на място предварително известно на Ж. и Н. и по този начин умишлено улеснил извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

В цифровата квалификация на постановлението за привличане също е посочен чл. 20, ал.4 от НК, който касае участието на „помагач” при извършване на умишлено престъпление.

В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият Д. е извършил престъплението не като „помагач”, а като „съизвършител” и е посочена правна квалификация чл. 198, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 от НК. В диспозитива на обвинителния акт словесно също е посочено, че подсъдимият К.Д. е действал като извършител, а освен това се твърди, че е извършил деянието в съучастие със самия себе си, като „помагач”.

При цифровото изписване на престъплението в диспозитива на обвинителния акт е посочен чл. 20, ал.4 от НК, а именно, че подсъдимият Д. е действал като „помагач”.

Следователно е налице противоречие както между обвинителния акт и постановлението за привличане на обвиняемия Д., така и между обстоятелствената част и диспозитива на самия обвинителен акт. От обвинението не става ясно дали Д. е действал като „съизвършител” с останалите два подсъдими или като „помагач” на останалите двама. Освен това няма как подсъдимият Д. да е извършил престъплението в съучастие със самия себе си, както е посочено в диспозитива на обвинителния акт.

Също така в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият К.Д. е с чисто съдебно минало, а в диспозитива на обвинителния акт се посочва, че К.Д. е осъждан, което също води до противоречие и представлява процесуално нарушение по смисъла на НПК.

В случая се касае за съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита, както на подсъдимия Д., така и на неговия защитник. Тези нарушения са отстраними, поради което съобразно задължителните указания дадени в цитираното по–горе тълкувателно решение, делото следва да бъде върнато на досъдебната фаза за отстраняването им.

Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И: № 1066

 

НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД 962/2015 г. по описа на  Районен съд – Бургас.

ИЗПРАЩА делото на Районна прокуратура – Бургас за отстраняване на горепосочените нарушения.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

Протоколът е написан в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 11:15 часа.

 

СЪДИЯ:

 

СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР:

Вярно с оригинала!

М.Д.