Р Е Ш Е
Н И Е
С., 19.12.2017
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Росен Димитров
при
секретаря Милена Кюркчиева като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 9571 по
описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид:
Предявени са субективно
съединени искове от З.Н.И.- И., ЕГН **********, Т.Н.Г., ЕГН ********** и В.П.Г.,
ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. М.А. против П. на Р. Б. с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за
заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от незаконно
обвинение в извършване на престъпления, по повод на което било образувано срещу
тях наказателно производство, приключило с Постановление за прекратяване от
12.04.2012 г. на СГП на ДП № 102/2011 г. по описа на ГДБОП, пр. пр. №
4-1664/2011г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2
от НПК в размер на:
-сумата от 30 000 лв. за ищцата
З.Н.И.– И.,
-сумата от 30 000 лв. – за
ищцата Т.Н.Г., както
и
-сумата от 15 000 лв. – за
ищеца В. П.Г., ведно със законна лихва върху всяка една от тези суми, считано
от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство – 19.04.2012 г. до окончателното им изплащане и разноските по
делото.
В исковата молба ищците твърдят,
че срещу тях е било образувано ДП № 102/2011 г. по
описа на ГД
„БОП“ - МВР, пр.пр. № 4-1664/2011г. по описа на СГП за извършено
от тях престъпление
по чл. 321 ал.З пр.2 във вр.с ал. 2 вр.чл. 26 ал.1 от НК. С постановление от 12.04.2012 г. на прокурор
при СГП пр.пр.4-1664/2011 г., досъдебното производство ДП №102/2011г. по описа
на ГД „БОП“ е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24,
ал.1,т.1,пр.2 от НПК
Ищците твърдят, че в резултат
на незаконните обвинения срещу тях и воденото почти една година незаконосъобразно
наказателно производство се претърпели редица неимуществени вреди.
На първо място обвинението
срещу тях се отразило изключително негативно на психическото им състояние, в
резултат на което преживели голям стрес и унижение, силно напражение и
притеснения. Воденото наказателно производство срещу тях променило целия им
живот, накърнило доброто им име и авторитет в обществото, мнозина техни близки,
познати и колеги се отдръпнали от тях.
Наказателното производство
срещу тях се отразило много негативно и на професионалната им репутация, като им
създало значителни затруднения, свързани с професионалното развитие. Наказателното
преследване се отразило негативно и на семейните им отношения. Ищцата Т.Н.Г.
се разделила със съпруга си,който не могъл на издържи на проблемите й с
правосъдието. Ищците твърдят, че в резултат на всичко това станали нервни,
между тях се появили проблеми и в крайна сметка семейните им отношения се
разстроили до такава степен, че се наложило да прекратят брака между тях, а негативните
последици от всичко това не са отшумели и до настоящия момент.
Поради изложеното считат, че е
налице основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
Държавата в лицето на П.НА Р.Б., предявила незаконно обвинение срещу тях.
Ищците поддържат предявените
искове, чрез своя пълномощник и претендират присъждане на разноски.
Ответникът - П.НА Р.Б. оспорва
иска по основание и размер. Твърди, че не са представени доказателства посочените
от ищците вреди да са в причинно-следствена връзка с воденото срещу тях
наказателно производство. Недоказани са и твърденията на ищците за накърненото
им име, авторитет в обществото и професионална репутация. Излага се, че не са
налице доказателства за това, че ищците не са могли да работят по причина на
обвинението срещу тях. Излага се, че Прокуратурата не е разпространявала
информация за разследването и не следва да носи отговорност за вредите от
медийното му отразяване. Алтернативно, оспорва исковете по размер, като счита,
че са прекомерно завишени с оглед принципа на справедливостта, визиран в чл. 52 ЗЗД и с оглед липсата на изпълнявани по-тежки мерки за неотклонение или други
процесуални ограничения, в т.ч. и за прилагане на чл. 5 ЗОДОВ.
Прави възражение за изтекла
давност по отношение за претенцията за лихви, с твърдение, че са погасени за
минал до исковата молба период над 3 години.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приетите по делото писмени
доказателства- преписката по ДП № 102/2011 г. на ГД “БОП” – МВР, пр. пр. №
4-1664/2011 г. по описа на СГП, се установява, че с Постановление за
прекратяване от 12.04.2012 г. на СГП на ДП № 102/2011 г. по описа на ГДБОП, пр.
пр. № 4-1664/2011г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1,
пр. 2 от НПК е прекратено наказателното производство срещу ищците по обвинения
повдигнати с постановления от 15.07.2011 г. на Т.Н.Г., З.Н.И.- И. и В.П.Г. за
престъпления по чл. 321 ал.1 вр.чл. 93 т. 20 от НК
и чл.255
ал.1 т. 6 от НК, по
чл.321 ал.2
вр.чл. 93 т. 20 от НК и чл.255 ал, 1 т. 6 от НК и по чл.321 ал.2 вр.чл, 93 т. 20 от НК и чл. 255 ал.1 т. 6 от НК.
Представени са и 3 броя свидетелства
за съдимост към 2015 год.,от които е видно,че и тримата ищци не са осъждани.
От показанията на свидетеля В.Ч.се
установява, че се познават с ищцата Т.Н.Г. от 2005 год. , работили са
заедно в офиса,където е извършен ареста на ищцата. Твърди, че ищцата е много мил и фин човек, но обвинението
срещу нея я е съсипало като човек. Свидетелката посочва, че това много я е
променило,станала нервна и сприхава в работата,а от друга страна била
притеснена от това как ще реагират роднините й, колегите и детето й. Установява,
че всичко това е попречило на бизнеса на ищцата , имало отлив на клиенти. Свидетелката
сочи, че и отношенията със съпруга й са се влошили много, вследствие на което се
е стигнало до раздялата им, тъй като и на двамата всичко, което се е случило им
е дошло в повече.
От показанията на свидетеля Е.Ц.се
установява, че познава ищеца В. от 12-13 години,колеги са и е присъствала
когато полицаите са нахлули в офиса и са го отвели. Свидетелят посочва, че още
в началото на производството В. бил сринат емоционално и психически, постоянно са
изпитвал страх да не бъде осъден въпреки, че осъзнавал, че е невинен. Стигнало
се дотам да се раздели с приятелката си,отслабнал много и се затворил в себе
си,но след отпадане на обвиненията макар и бавно започнал да се подобрява.
Свидетелят К.Е.-Х.Г.установява,че
се видял със З. около седмица,след като била освободена от полицията,била
напрегната и притеснена.Новината за ареста й повлияла на авторитена на съпруга
й,който по това време бил в чужбина.Близо година била под голям стрес,като
преди това не е имала такива проблеми.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3, пр.
1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на
престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е престъпление.
Следователно основателността на
иска по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1/ спрямо ищците да е било повдигнато обвинение в
извършване на престъпление от общ характер; 2/ наказателното производство срещу
тях да е приключило с постановяване за прекратяване,поради това,че извършеното
не е престъпление; 3/ да са претърпели вреди и 4/ между незаконното действие на
правозащитните органи и неблагоприятните последици да е налице
причинно-следствена връзка.
Съдът намира, че от
представените по делото доказателства безспорно се установи, че срещу ищците по
делото З.Н.И.- И., Т.Н.Г. и В.П.Г. са
били повдигнати и поддържани обвинения от страна на представители на
Прокуратурата за извършване на престъпления от общ характер – по чл. 321 ал.1
вр.чл. 93 т. 20 от НК и чл.255 ал.1 т. 6 от НК, по
чл.321 ал.2
вр.чл. 93 т. 20 от НК и чл.255 ал, 1 т. 6 от НК и по чл.321 ал.2 вр.чл, 93 т. 20 от НК и чл. 255 ал.1 т. 6 от НК, както
и че досъдебното производство по така повдигнатите им обвинения е прекратено с постановление от 12.04.2012 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал.
1, т. 1, пр. 2 от НПК.
Безспорно е установено по
делото също така, че за периода от повдигане на обвинението срещу тях до датата
на прекратяване на производството за период от около една година същите са
имали качеството на обвиняеми за умишлени престъпления от общ характер, заедно
със свързаната с това възможност за налагане на наказание лишаване от свобода. По
делото е установено също така, че в резултат от тези действия на длъжностните
лица – Прокуратурата на ищците са били причинени неимуществени вреди, както и
че тези факти са достатъчни да ангажират отговорността на ответника за
заплащане на обезщетение на ищците, срещу които наказателното преследване е
приключило с оправдателна присъда.
В този смисъл, съдът намира, че
предявените от тях искове по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ са основателни.
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД и следва да се определи с оглед доказаните по делото вреди- факта на
незаконното обвинение, продължителността на воденото наказателно
производство и вредите, които то е
причинило на ищците.
От показанията и на разпитаните
свидетели се установи,че всеки от ищците е изживял стрес и притеснение при
ареста им в офиса на фирмата,в която са работили. Изпитвали са притеснения през
времето на разследването и страх да не бъдат осъдени,за нещо което не са
направили и не е престъпление. Т.Г. станала
по-избухлива и нервна,а преди това не била такава.Според свидетеля е загубила
доброто си име в бранша и сред приятелите. Като цяло всичките ищци се затворили
в себе си и загубили доброто си настроение и желания за работа.
Съдът намира, че обвинението не
се е отразило върху професионалната кариера на ищците,нито на техния бизнес,тъй
като няма категорични доказателства в тази насока,а също относно твърденията,че
именно наказателното производство е причината за разпадането на брака на Т.Г. и
връзката на В.Г. с приятелката му. Следва да се отчете и това,че производството
е продължило около 9 месеца,мерките за неотклонение не са били най-тежките и
макар притеснени през време на производството и тримата ищци са продължили да
работят във съответната фирма.
При гореизложеното,съдът определяйки вредите по справедливост,
съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД, счита че претенцията на З.Н.И.- И. следва да
бъде уважена в размер 2000 лв., предвид тежестта и характера на доказаните
неимуществени вреди.В останалата част до претендирания размер от 30 000
лв. претенцията е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При определяне на размера на
обезщетението на В.П.Г. съдът отчита факта на причинените му притеснения и страх от повдигнатото
обвинение и намира,че справедливо обезщетение на тези вреди е в размер на 3000
лв., като над този размер до претендирания от 15 000 лв. искът следва да
се отхвърли.
Претенцията на Т.Н.Г. е
основателна и следва да се уважи в размер на 3000 лв.,като над този размер до
претендирания от 30 000 лв. искът следва да се отхвърли.
С оглед основателността на
главната искова претенция, основателна се явява и акцесорната претенция за
законна лихва върху главниците, която се дължи от датата на влизане в сила постановлението
за прекратяване на производството против ищците до окончателното изплащане на
сумите.
По делото няма доказателства за
уведомяване на обвиняемите за горното прекратяване /въпреки прилагането на
прокурорската преписка пр. пр. № 4-1664/2011 г., но в непълен обем,доколкото в
нея липсва постановлението именно по номера на тази преписка, приложено на
л.13-16 от делото/ с оглед определяне датата за влизане в сила на
постановлението за прекратяване,но видно от приложеното с исковата молба копие
от постановлението адресирано до ищците от прокуратурата същото е с дата
19.04.2012 год. и съдът приема/ищците не възразяват за това/,че на тази дата
последните са уведомени за постановлението, а тъй като не е обжалвано от тях
/за което ищците също не възразяват/то е влязло в сила на 27.04.2012 год.
По делото е направено възражение от ответника
за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихва за забава
на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, което съдът намира за основателно.
Съгласно тази разпоредба с изтичането на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания, а съгласно чл.
116, б. „б“ от ЗЗД давността се прекъсва с предявяването на иск. Исковата молба
по настоящото дело е подадена в съда на 03.08.2016 г., съответно лихвите са
погасени за периода отпреди 3 години от завеждане на исковата молба, т.е.
погасени са за периода от датата на влизане в сила на прекратителното
определение - 27.04.2012 г. до 02.08.2013 г. Следователно съдът намира, че законна
лихва върху всяка една от главниците се дължи от 03.08.2013 г. до окончателното
изплащане на вземанията.
При този изход на спора
ответникът следва да заплати на ищците разноски по делото на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК за заплатен адвокатски хонорар,както следва: на З.Н.И.– И.-114 лв.,
на Т.Н.Г.-190 лв. и на В.П.Г.-380 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. С., бул. ”********да
заплати на З.Н.И.,
с ЕГН: **********
чрез адвокат М.А., САК на основание чл. 2, ал. 1, т.
3, пр. 1 от ЗОДОВ сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП № 102/2011 г. по описа на
ГДБОП, пр. пр. № 4-1664/2011г. прекратено с Постановление за прекратяване от
12.04.2012 г. на СГП на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1,
пр. 2 от НПК, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 03.08.2013 г.
г. до окончателното й изплащане и
разноски по делото в размер на 114 лв., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения размер до претендирания от 30
000 лв. като неоснователен, както и ОТХВЪРЛЯ
претенцията за заплащане на законна лихва за периода от датата на влизане в
сила на постановлението за прекратяване на СГП – 27.04.2012 г. до 02.08.2013 г.като
погасена по давност на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. С., бул. ”********да
заплати на Т.Н.Г.
с ЕГН: **********
чрез адвокат М.А., САК
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП
№ 102/2011 г. по описа на ГДБОП, пр. пр. № 4-1664/2011г. прекратено с
Постановление за прекратяване от 12.04.2012 г. на СГП на основание чл. 243, ал.
1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК, ведно със законна лихва върху
тази сума, считано от 03.08.2013 г. г.
до окончателното й изплащане и разноски по делото в размер на 190 лв., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения
размер до претендирания от 30 000 лв. като неоснователен, както и ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на
законна лихва за периода от датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на СГП – 27.04.2012 г. до 02.08.2013 г. като погасена по давност
на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. С., бул. ”********да
заплати на В.П.Г.
с ЕГН: **********
чрез адвокат М.А., САК на основание чл. 2, ал. 1, т.
3, пр. 1 от ЗОДОВ сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП № 102/2011 г. по описа на
ГДБОП, пр. пр. № 4-1664/2011г. прекратено с Постановление за прекратяване от
12.04.2012 г. на СГП на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1,
пр. 2 от НПК, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 03.08.2013 г.
г. до окончателното й изплащане и
разноски по делото в размер на 380 лв., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения размер до претендирания от 15
000 лв. като неоснователен, както и ОТХВЪРЛЯ
претенцията за заплащане на законна лихва за периода от датата на влизане в
сила на постановлението за прекратяване на СГП – 27.04.2012 г. до 02.08.2013 г.
като погасена по давност на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: