РЕШЕНИЕ
№214
гр.
П., 28.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, IV-ти
състав, в публичното съдебно заседание праведно на тридесет и първи януари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ
АЛЕКСОВ
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 8118 по описа на съда за 2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена
от В.С.С. *** с ЕГН ********** и от В.С.М. *** с
ЕГН **********, чрез пълномощника им: адв. Н. Х.- АК - П. е адрес на кантората:
гр. П., ул. ****
срещу
"ВМЦ" ООД е ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
Област П.; Община П.; ПК 2357; с. Р.представлявано от Ц.С.М. с ЕГН ********** с
искане съдът да признае за установено по отношение на ответника "ВМЦ"
ООД - с. Р.със седалище и адрес на управление: с. Р., Община П. и с ЕИК
*********, представлявано от Ц.С.М., че всеки от ищците, е собственик на по 1 /
2 идеална част следният недвижим имот, а именно:
Нива от 1,5 дка, пета категория, находящ се в землището на село Р.в
местността "******" - имот пл. № 535 по кадастралния и регулационен
план на селото, утвърден със Заповед № 185 / 08.02.1994 г. при граници: улица с
ОК 121-122, имот пл. № 403, улица с ОК 127-128 и имот пл. № 534 в кв. 55,
заявен с пореден № 17 от заявлението и установен с Емлячен регистър от 1949
година.
Както и да бъде осъдено ответното дружество да предаде на всеки един от
ищците по 1 / 2 идеална част от владението върху процесния имот.
Съдът намира, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 108 от Закона за собствеността.
В исковата молба ищците, твърдят че са законни наследници на С.С.И. с ЕГН ********** ***, починал на **** г., в което
качество по подадено заявление вх. № 213 / 23.09.1992 г. и допълнително
заявление № 805 / 23.02.1992 г. им било възстановено правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари реални граници върху следния земеделски
имот:Нива в местността "******" с площ от 1,5 дка, находяща се в
землището на с. Р.. Първоначалното решение на ПК - с. М. е от 17.03.1993г., а
впоследствие са издадени Решение № 927 / 07.03.2002 г. на Общ Служба
"Земеделие" П., както и решение № 2566 от 29.06.2015 г. на
ОбСЗемеделие - гр. П., с което на основание чл. 18ж ал.1, 18з ал. 1 от ППЗСПЗЗ
е решено, че по заявлението на С.С.И. се възстановява
правото на собственост в съществуващи (възстановими) стани реални граници върху
земеделски имот, представляващ: Нива от 1,5 дка, пета категория, находяща се в
землището на село Р.в местността "******" - имот с пл. № 535 по
кадастралния план, утвърден 1994 г. при граници: улица с ОК 121-122, имот пл. №
403, улица с ОК 127-128 и имот пл. № 534 в кв. 55, заявен с пореден № 17 от
заявлението и установен с Емлячен регистър от 1949 година.
За земеделския имот е изготвен помощен план, който е приет от комисия по чл.13а
ал. и 2 от ППЗСПЗЗ при Община П., като в помощния план е показан като имот с
пл. № 535.
С влязло в сила съдебно решение № 10 от 18.11.2013 г. по адм. Дело № 4909 /
2013 г. по описа на Районен съд П. по реда на чл. 11 ал. 4 от ППЗСПЗЗ е
отменена Заповед № 583 / 09.04.2013 г. на кмета на община П. по чл. 11 ал. 4 от
ППЗСПЗЗ за определяне на застроената площ на имот № 535 по плана на с. Р..
Община П. и вместо нея е прието за установено, че площта, попадаща в УПИ II в
кв. 55, отреден за производствени дейности - 1500 кв.м. подлежи на възстановяване
изцяло по реда на чл. 10 ал. 7 от ЗСПЗЗ, тъй като върху нея няма законно
изградени сгради, както и че незаконосъобразно е определена застроената площ и
прилежащия терен на посочения имот. Решението е влязло в сила на 05.12.2013 г.
Поради обстоятелството, че имотът не е нанесен в действащия кадастрален и
регулационен план на с. Р., одобрен със заповед № 185 / 08.02.1994 г., е
изготвен помощен план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ. Съгласно този план имотът има №
535 и е с обща графична площ от 1500 кв.м.. Имотът попада в УПИ II в кв. 55,
отреден за производствени дейности. Ищците сочат, че са подали заявление с вх.
№ 15 / ТР-2847 / 23.07.2015 г. за попълване на кадастралния план с имот пл. №
535 в кв. 55 по плана на с. Р.на основание §4 ал.1 т. 2 от ПЗР на ЗКИР,
геодезично заснемане и решение от 29.06.2015г. на ОбС
"Земеделие" - П. за възстановяване правото на собственост на
наследодателя им С.С.И., но комисията, назначена със
заповед № 1246 / 14.07.2015 г. на Кмета на Община П. е уважила постъпило
възражение от ответното дружество - "ВМЦ" ООД - с. Р., представлявано
от Ц.С.М. и е спряла процедурата по попълване на КТП с процесния имот до
решаване на спора за материално право по съдебен ред на основание чл. 54 ал. 2
от ЗКИР.
Ищците твърдят, че ответното дружество - "ВМЦ" ООД е заявило
права върху имота на основание придобивен способ - покупко-продажба съобразно
нотариален акт № **** г., по силата на който "МТК - П." ООД - гр. П.
в качеството на продавач му е продало недвижим имот, находят се в с. Р.. Община
П., а именно: БРИГАДЕН СТАН - състоящ се от битова сграда - със застроена площ
от 96 кв.м., навес за зем. машини със застр. площ от 240 кв.м., навес за зем.
машини със застр. площ от 240 кв.м., навес - със застр. площ от 144 кв.м.,
заедно с прилежащия терен с площ от 2999 кв.м. В посочения нотариален акт, като
документи, легитимиращи продавачът за собственик на недвижимия имот са цитирани
Актове за държавна собственост, поради което считат, че за държавата не са били
налице никакви основания, а още по-малко каквото и да е законоустановено
придобивно основание за правото на собственост върху процесния имот, тъй като
по отношение на него е било налице висящо и неприключило производство по
възстановяване на собствеността върху земеделския имот на наследници на с.с.к.. След като държавата не е била собственик на
земеделския имот, то и тя не е могла да го включи в капитала на дружеството - прехвърлител
и същото не е било собственик на продадения от него имот. Поради това и
купувачът - ответникът "ВМЦ" ООД - с. Р., Община П. не е могъл да
придобие собствеността на имота и не е негов собственик.
Ответникът чрез адвокат пълномощника си А.А. ***,
в законоустановения срок е депозирал отговор, в който
изцяло оспорва предявения иск, като неоснователен. Сочи, че ищците не са
собственици на процесния имот на основание земеделска реституция, тъй като
Решения на Общинска служба „Земеделие", П., постановени по заявление вх. №
213 / 23.09.1992 г. и допълнително заявление № 805 / 23.02.1992 г., а именно:
Първоначалното решение на ПК - с. М. е от 17.03.1993 г., Решение № 927 / 07.03.2002
г. на Общ Служба "Земеделие" П., както и решение № 2566 от 29.06.2015
г. на ОбСЗемеделие - гр. П., СА НИЩОЖНИ, тъй като са издадени в изключително
грубо нарушение на материалния закон, при липса на компетентност и извън
предоставената от закона материално- правна компетентност на ОС „3", П..
Според ответника процесният недвижим имот представлява Бригаден стан, който е
изцяло застроен със сгради и бетонови площадки. Този имот е бивш терен на МТС ,
след това при действието на Указ 56 е включен в активите на ДФ „МТК- П.",
преобразувана на основание Заповед № 148 / 08.07.1994г. на Министъра на
земеделието в „МТК П." ЕООД , които промени са регистрирани с решения на
ОС, П. по ф.дело № 42 / 91г. Този недвижим имот по кадастралния план на село Р.попада
в имот с пл. № 535 и в парцел II по парцеларния план на село Р.. На основание
нотариален акт за продажба № *****г. този недвижим имот е продаден от „МТК П."
ООД на „ВМЦ" ООД, поради което ответното дружество е собственик на
процесния имот и ползва процесния имот на правно основание. По отношение на
процесния имот са налице посочените в чл. 10, ал.12 от ЗСПЗЗ и чл. 106, ал.1 от
ЗСПЗЗ императивни законови пречки за реално възстановяване на собствеността,
поради което и ищците не са собственици на този имот на основание земеделска
реституция. В случая недвижимият имот, собственост на ответното дружество,
представлява бивш бригаден стан, който попада в терен на МТС ( механо тракторно
стопанство), впоследствие включен в активите на ДФ „МТК-П. ",
преобразувана в „МТК П." ООД и е изцяло застроен със сгради и бетонови
площадки, поради което съгласно чл. 106, ал.1 от ЗСПЗЗ върху този имот не може
да се проведе земеделска реституция. Съгласно чл.106, ал.5 от ЗСПЗЗ земите,
върху които собствеността не може да се възстанови поради обстоятелствата,
посочени в ал. 1, са държавна собственост, поради което и законосъобразно за
този имот е бил съставен акт за държавна собственост № 935 / 26.09.1997г. на
Областния управител , София и Акт за държавна собственост № 342 / 20.02.2001г.
на Областния управител на област-П.. Според ответника и предвид изложените от
него доводи, решение на ПК - с. М. е от 17.03.1993 г., Решение № 927 / 07.03.2002
г. на Общ Служба "Земеделие" П., както и решение № 2566 от 29.06.2015
г. на ОбС Земеделие - гр. П., са нищожни и поради това, че тези решения са
постановени и от некомпетентен орган, тъй като както Поземлена комисия, а след
това- ОС „3" е легитимен орган в земеделската реституция само тогава,
когато действа в посочения от закона състав, а в конкретния случай оспорените
решения не са постановени от комисия в състав, който е посочен от закона.
Поради което иска по реда на чл.17 от ГПК съдът да упражни контрол по
валидността и законосъобразността на Първоначалното решение на ПК - с. М. е от
17.03.1993 г., Решение № 927 / 07.03.2002 г. на Общ Служба
"Земеделие" П. и решение № 2566 от 29.06.2015 г. на ОбС-Земеделие -
гр. П. и да ги признае за НИЩОЖНИ, алтернативно - за незаконосъобразни
административни актове. Тъй като право на земеделска реституция върху процесния
имот не произтича за ищците и въз основа Решение на PC, П. по адм.дело № 4909 / 2013г. В случая, решението на PC, П. по
адм. дело № 4909 / 2013г. е постановено по оспорване заповед № 583 / 09.04.2013г.
на Кмета на Община П., издадена по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ за определяне на
застроената площ на имота, за който пред общинската администрация от ищците е
бил представен помощен план. Съгласно чл.11 и сл. от ППЗСПЗЗ за земи, които са
земеделски и за които е признато право на възстановяване, но които попадат в
урбанизирани територии, е предвидено да се проведе междинно административно
производство пред общинската администрация по установяване на тяхното
местоположение, а така също и за да се установи каква е свободната и
застроената площ на имота.Твърди че, решението на PC, П. по адм.дело
№ 4909 / 2013г. е постановено извън предоставената правораздавателна власт на
съда в производството по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, а така също и в противоречие с
основите на българския правов ред, тъй като с решението съдът е приел за
установено, че площта от 1500 кв. метра, попадаща в парцел II по плана на село Р.,
не е застроена със законни сгради и че подлежи изцяло на възстановяване по
чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ.
На основание чл.270, ал.2 ГПК (in fine), прави възражение, че решението на PC, П. по адм.дело № 4909 / 2013г. е нищожно по съображенията,
изложени по-горе.
На следващо място твърдият, че предявеният иск е неоснователен и поради
това, че от 2001г. процесният недвижим имот се владее от „ВМЦ" ООД
непрекъснато и необезпокоявано от никого много повече от 10 години, със
съзнанието, че това е имот, собственост на „ВМЦ" ООД. Владението върху
имота било установено от ответното дружество през 2001г. на основание
нотариален акт за продажба № *****г. на нотариус В.Я. с район на действия- PC, П..
Поради което имота бил придобит добросъвестно от „ВМЦ" ООД на основание
прехвърлителна сделка, и следвало да се приеме, че ответното дружество макар да
не е станало собственик на основание договор за продажба, обективиран в
посочения нотариален акт, е придобило правото на собственост на основание
добросъвестно владение, упражнявано в периода: 28.12.2001г.-2007г., а в случая
е изтекъл и предвидения в закона 10 -годишен давностен срок за придобиване на
имота и в хипотеза на недобросъвестно владение, която 10-годишна придобивна
давност също изтекла преди образуване на настоящото дело. Предвид на това, дори
да се приеме, че ответното дружество не е станало собственик на процесния имот
на основание прехвърлителна сделка, обективирана в нотариален акт за продажба №
*****г. на нотариус В.Я., то е станало собственик на този имот на основание
давностно владение. По тези съображения и на това основание ищците не са
собственици на процесния имот и предявените по делото искове се явяват изцяло
неоснователни и моли, да бъдат отхвърлени като неоснователни Претендира да
бъдат присъдени на ответника направените разноски по делото.
В съдебно заседание ищците чрез
процесуалния си представител подържат така депозираната искова претенция, като
допълват обстоятелствената част на исковата молба и със следните твърдения: прехвърлителната сделка, въз основа на която ответника твърди, че е собственик на терена
под прехвърления му бригаден стан с описаните в акта сгради, е относително недействителна,
тъй като прехвърлителят не е могъл и не е станал
собственик на терена, тъй като не са били налице изискванията за актуването му,
като имот държавна собственост съобразно разпоредбата на чл.45 ППЗСПЗЗ в относимостта към съставянето на акта. Представят писмени
бележки, в който подробно излагат доводите си за основателност на исковата
претенция, позовавайки се и на практика на ВКС постановена по реда на чл. 290
от ГПК. Претендират сторените по делото разноски съгласно представен списък по
чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответника,
чрез процесуалния си представител оспорва изцяло исковата претенция при
подробно изложени съображения, като моли да бъдат присъдени и направените по
делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Пернишки районен съд, след като взе
предвид доводите страните, и като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна
следното:
Видно от решение № 2566
от 29.06.2015г. на Общинска служба по земеделие гр.П. на наследниците на С. С.
Кирчев е признато правото на собственост в съществуващи стари реални граници на
имот под т. 3 по подадено заявление № 213 / 23.09.1991г., а именно: Нива от 1,500 дка, пета
категория, находящ се в землището на село Р.в местността „******" имот №
535 от кадастрален план изработен 1994 г. при граници (съседи): улица, с ОК
121-122, имот пл.№ 403, улица с ОК 127-128 и имот пл.№ 534 в кв. 55, заявен с
пореден № 17 от заявлението и установен с Емлячен регистър от 1949 година, с ограничения на ползването : имота да се ползва съгласно предвижданията на
ПУП по Удостоверение № 11 / ТР -313 от 01.06.2015г.
Видно от Удостоверение 11/ТР
-313 от 01.06.2015г. издадено от Дирекция „Инвестиционно проектиране и
устройство на територията” при Община П. на осн. чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ и искане
вх.№ 11 / ТР-313 / 19.01.2011г. на наследниците С.С.И.,
в кадастралния план на с.Р., общ,П., местност „******", одобрен с Заповед
№ 185 от 08.02.1994г. не е нанесен бивш имот с площ 1500 кв.м. и идентификатор
номер 535. Бившият имот е нанесен в помощния план по чл.13а, ал. 1 (ал.2) от
ППЗСПЗЗ с номер 535 и записан в регистъра на бившите имоти на името на наследници
на С.С.И.. Съгласно действащия подробен устройствен
план (застроителен и регулационен план) на с.Р., общ.П.,
местност „******“, одобрен със Заповед № 185 от 08.02.1994г. бившия имот (части
от бившия имот) попада в границите на следните урегулирани поземлени имоти или
върху части от тях: В УПИ П в кв.55 отреден за производствена дейност -
1500кв.м. - незастроен / съгласно
указанията на Решение № 10 от 18.11.2013г. на Пернишки районен съд / Съгласно приложената скица вх.№ 11 / ТР-313 /
19.01.2011г., по чл.13, ал.6 от ППЗСПЗ бившият имот по графични данни е
1500кв.м., от които са могли да бъдат възстановени 1500 кв.м. в УПИ II в кв.55
отреден за производствен дейност
От нотариален акт за продажба на недвижим
имот № ***** г. на нотариус В.Я. с район на действие - PC П., се установява, че
„МТК-П." ООД е продал на „ВМЦ" ООД недвижим имот, находящ се в с. Р.,
Пернишка община, представляващ Бригаден стан, състоящ се от битова сграда -
едноетажна масивна конструкция с тухлени стени със застроена площ от 96 кв.м.,
навес за земеделски машини - едноетажен, масивна конструкция със застроена площ
от 240 кв.м., навес за земеделски машини - едноетажна масивна конструкция със
застроена площ от 240 кв.м., навес - едноетажен, паянтова конструкция с тухлени
стени със застроена площ от 144 кв.м., заедно с прилежащия терен с площ от 2999
кв.м. съставляващ парцел I от масив I по парцеларния
план на с.Р., Пернишка община при граници на парцела: от изток - асфалтов път,
от запад -земеделски имоти, от север - земеделски имоти и от юг - парцел II.
От представените и приети по делото
първоначална и допълнителни съдебно – технически експертизи се установява, че за
имот № 535, при граници: улица с ОК 121-122, имот пл.№ 403, улица с ОК 127-128
и имот пл.№ 534 в кв. 55 възстановен с влязло в сила решение № 2566 на ОС
„Земеделие" П. от 29.06.2015 г. за възстановяване правото на собственост
на наследниците на С.С.И. в реални граници е изготвен
помощен план, като същият не е нанесен на кадастралната карта и на кадастралния
план на селото. Възстановеният земеделски имот с решение № 2566 на ОС
„Земеделие" П. от 29.06.2015 г. не е нанесен на кадастралната карта.
Имот пл.№ 535 от помощен план попада в УПИ
II в кв. 55 по плана на с. Р., с площ от 1500 кв.м., при съседи улица с ОК 121-122,
имот пл.№ 403, улица с ОК 127-128 и имот пл.№ 534 в кв. 55.
В недвижимия имот, описан в нотариален акт
за продажба № ***** г. има застрояване, като в имота са изградени навеси в северната част, нанесени на плана,
метална конструкция с ламаринен покрив, бетонен под и стени частично бетонни и
над бетона с ламарини. Южно от навесите е изградена тухлена постройка с дървена
покривна конструкция, покрита с керемиди, нанесена на плана. Около половината
от терена източно от тухлената сграда и навеса е бетонна площадка.
Недвижимият имот, описан в нотариален акт
за продажба № ***** г. попада в парцел I по парцеларния
план на село Р., съгласно удостоверение изх.№ 13 / СЛУ-3262 от 26.04.2013 г. на
община П., в имот пл.№ 403 по кадастралния план на село Р.и в УПИ II „За произв. дейност" в кв. 55 по регулационния план на с. Р..
Площта на тухлената сграда, която попада в
УПИ П-403 по peгулационния план на с. Р.е 192 кв.м.,
от които 132 кв.м. попадат в имот 535 по помощния план, изготвен във връзка с
възстановяване на земеделски имот. Прилежащата площ за тази част от сградата,
попадаща конкретно в имот 535 по помощния план е 261 кв.м., включително
сградата, а само прилежащата площ е 129 кв.м. Прилежащата площ на спирката
попадаща в имот 535 по помощния план е 51 кв.м. включително частта от спирката,
а само прилежащата площ е 43 кв.м. Свободната от застрояване площ на имот 535
по помощния план е 1188 кв.м., а като се има предвид Заповед № РД-02-14-455 / 22.08.2003
г. на МРРБ свободната от застрояване площ е 1080 кв.м. Застроената площ е 140
кв.м. (в т.ч. 132 кв.м. сграда и 8 кв.м. спирка). Прилежащата площ е 172 кв.м.
(в т.ч. 129 кв.м. към сграда и 43 кв.м. към спирка). Застроената част съгласно
Заповед № РД-02-14-455 / 22.08.2003 г. на МРРБ е 420 кв.м. (в т.ч. 396 кв.м.
сграда и 24 кв.м. спирка).
Описаната в нотариален акт № ***** г.
сграда - едноетажна с тухлени стени и ЗП от 96 кв.м., както и показанията на
свидетелите относно разположението на съществуващата в имота сграда, състояща
се от работилница и стая за почивка, отговарят на трите помещения в
югозападната половина на тухлената сграда, с площ от 102 кв.м. попадаща изцяло
в на имот 535 по помощния план на с. Р., Прилежащата площ на тази част от
сградата е 259 кв.м.
За сградите, находящи се в имот 535 по
помощния план не са представени строителни книжа, съответно данни за година на
изграждане.
По описаните като граници земеделски земи
по Решение от 17.03.1993 година на поземлена комисия село М. не може да се
установи идентичност между имота, който е описан в това решение и имот 403 по
кадастралния план на село Р., съответно УПИ-ИИ по регулационния план на село Р..
По кадастралния план от 1994 г. имот 403 е
с граници: имот 407, улица, имот 404, улица. УПИ II по регулационния план на
село Р.е с граници: УПИ I, улица, улица.
Уличната регулация, е одобрена през 1994
г. и е влязла в сила едновременно с приемане на кадастралния и регулационния
план.
Частта от имот 403, заета от бетонова
площадка, е около 1300 кв.м. Бетоновата площадка попада и в имот 535 с около
700 кв.м.
Сградата, която е нанесена от запад на улица
с осеви точки 127 и 128 и имот 403, частично попадаща в имот 403, е с площ 15
кв.м., тухлена с бетонов покрив.
Съдът кредитира изяло заключенията на
вещото лице, като компетентно изготвени от вещото лице отговарящо по съвест и
знание на всички поставените въпроси, поради което и основава фактическите си
изводи относно регулационния статус на процесния имот въз основа на тях.
По делото са допуснати и събрани гласни
доказателства:
В съдебно заседание от свидетелските
показания на Е.Б. се установява, че С.С.И. е имал нива
в местността „******“, която внесъл в ТКЗС, след което в имота направили колиба
около 30 кв. метра за събиране на инвентар, която била извън двора на ТКЗС.
След което тези, които купили имота правили постройки. През 1993 – 94г. в имота
имало сграда с пропаднал покрив, с малък навес. В началото на 90-те години,
след като се върнала земята в това място нямало асфалт, нямало нищо, можело е
да се оре. Св. Богданов е работил в ТКЗС през 1960г., и бригаден стан бил
направен след 1964г. и там била направена битова сграда, която пропаднала, като
е нямало навеси за земеделска техника. От 1993-1994г. имота го били купили
новите собственици, като от този момент в него не можело да се влезе свободно, тъй
като го заключвали.
От свидетелските показания на Н. Н. се
установява, че живее в с. Р.и е познавала С.И., знаела, че е собственик на нива
в местността „******“, намираща се на запад от шосето и била внесена в ТКЗС,
след което станала машинно-тракторна станция. Постройките били застроени късно,
след национализацията 1966-67 г. В имота имало една масивна сграда, която може
би била работилница, имало построени навеси, било нещо като паркинг за техника.
От както бил заграден имота не знаела кое къде е. Били го заградили новите
собственици. Имало порта се железни врати. Масивната сграда, която имало в
имота, била стая, занемарена с избита врата , с изпочупени стъкла, преди
реституцията. Облика на сградата се променил с идването на новите собственици.
В имота на С. нямало навеси, сега били направени и бетонна площадка и склад,
които не били в имота на С.. В имота на С. имало нещо като „трошляк или
баластра“.
От свидетелските показания на К.С.се
установява, че С. С. е имал имот в местността „******“. Този имот бил заграден
от бившето ТКЗС за машини – плугове, трактори, като някога се намирал извън
двора на ТКЗС, за да не влиза техниката в полето на двора на самото ТКЗС, на
пътя западно от шосето П. – Р., нещо като паркинг за техника. От начало нямало
постройки, но в последствие била направена работилница за ремонт на селската
техника, строена някъде 1950г. През 1991г. тази работилница била напусканата,
както и мястото. Имало Постройки но не масивни, сградите се разсипали след като
се развалило ТКЗС-то. През 90-те години започнало възстановяването, мястото
било оградено с ограда, от северната страна имало навес за техника, както и от
източната, в който имало и стая за работниците – направена от тухли.
От свидетелските показания на С.В. се
установява, че работил с овчарите и помощник на трактористите в ТКЗС с. Р..
Помнел, че имало един двор с постройки и навеси заградени и бетонирани по време
на ТКЗС през 1970г. След 90-те години разбрал, че имота е продаден на „ВМЦ“,
като го заградили сложили врати от където влизали комбайните, имало и стаичка,
където давали рента. Имота се стопанисвал от „ВМЦ“ от 18-20 години, за който в
селото се знаело, че са го купили от „МТС-то.
От свидетелските показания на А.А. се установява, че знае, че имота за който се води делото
е на „ВМЦ“ ООД и се намира в началото на с. Р.от лявата страна на главния път,
навремето бил „МТС“, което е било в имота на ищеца, но „МТС“ то го подържало и
било заградило, където се направила работилница, стая за почивка, навеси и
бетонирана настилка. Когато „ВМЦ“ купило сградите и навесите било направило
само подобрения – врати, огради, охранителна система. Бил помощник в „МТС“,
когато бил ученик, през лятото помагал при балирането. Там имало работилница, със
струг. Имало канал отдолу. Цялото помещение било около 70 квадрата.
Работилницата била все едно гараж. Навесите били отделно. В Работилницата имало,
стая за почивка, баня с шкафове и навеси, които продължавали надолу към главния
път. Навесите били на „Г“-образна форма. Сградата, в която се намирала
работилницата, стаята за почивка и банята, е долепена до навесите. Между
работилницата и стаята имало навес, който след това го преправили на нещо като
клуб. Това преправяне било по времето на „МТС“-то. През 1991 година и
следващите години „МТС“-то си поддържало сградата. Когато изчезнало МТС-то
имота бил продаден на „ВМЦ“, и след това той се поддържал от „ВМЦ“. Преди това
имало кражби на врати, прозорци. Имали само свалени или счупени керемиди, целия
покрив не бил махнат. Имало свалени врати от постройката. Навсякъде имало бетон,
а не асфалт, които били изградени от „МТС“-то. Навесите също имали бетонови
основи, покрив и колове. От фирма „ВМЦ“ направили врати и откъм главния път слагали
ламарини. Навесите отпред били с железни врати, от другите три страни били
поставени ламарини, заградени били с ламарини. Ламарините горе и отзад на
навесите били поставени от „МТС“, а вратите отпред и откъм улицата от „ВМЦ“.
Съдът кредитира с доверие показанията на
разпитаните по делото свидетели тъй като същите са непротиворечили, отразяват
преки впечатления и липсват данни да са заинтересовани от изхода на делото.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС собственикът
може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има
основание за това. Следователно искът по чл.108 от ЗС е претенцията на носителя
на едно вещно право за връщане на вещта от лицето, което неоснователно я владее
или държи. Необходимите предпоставки за уважаване на този иск, са ищецът да е
собственик или носител на ограничено вещно право, което му позволява да владее
вещта, и трето лице да упражнява фактическа власт върху вещта, без правно
основание. Тези три предпоставки, обуславящи основателността на ревандикационния иск, следва да са налице в условията на кумулативност, за да бъде уважен такъв иск.
Основателното провеждане на реивандикационния
иск е обусловено от установяване по пътя на пълното и главно доказване на
елементите от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 108 ЗС, а
именно: право на собственост на ищеца, придобито именно на твърдяното
основание, упражнявана фактическа власт от ответниците върху спорния имот с
намерение за своене, както и липса на правно основание за това.
Наведено е от ищците придобивно
основание е реституция по реда на ЗСПЗЗ, постановена в полза на наследниците на
бившия собственик с решение № 2566 от 29.06.2015г. на Общинска служба по
земеделие гр.П., което е оспорено от ответника, с твърдението, че за процесния
имот не било възможно провеждането на реституционна процедура, защото представлявал
Бригаден стан, изцяло застроен със сгради, поради което за да се произнесе съдът
взе предвид следното:
Възстановяването на собствеността на
одържавени земеделски земи се извършва чрез предвидена в закона административна
процедура, развиваща се пред органа на земеделска реституция и завършваща с
решение по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ. Възстановяването на правото на
собственост може да стане във възстановими или съществуващи на терена стари
реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне. При първият
начин към решението се прилага скица на имота, заверена от ОСЗ, а ако имотът се
намира в урбанизираната територия и от техническата служба на общината- чл.18ж
от ППЗСПЗЗ. / в този смисъл Р № 250 / 2013
/ 08.05.2014г. по гр.д. № 3215 / 13г. на II г.о на ВКС / . Влязлото в сила
решение и скицата имат силата на констативен нотариален акт за собственост
върху имота. Съгласно т.4 от ТР № 6 / 10.05.2006г. на ОСГК на ВКС в
административното производство, като страна ответникът по спора не е участвал,
поради което той не е обвързан от реституционното решение и то не е
задължително за него. Поради това той не разполага с право на жалба срещу
постановено позитивно решение в реституционното производство и не може да се
защити по реда на обжалването, а само в гражданския процес, в който му се
противопоставят вещните права, придобити въз основа на това решение от ищеца по
иск за собственост. Ответникът може да направи възражението, че не са налице
предпоставките за реституция, но не и че ищците или техният наследодател не са
били собственици на имота към момента на образуване на ТКЗС или че няма
идентичност между притежавания и възстановения имот, ако не противопоставя свое
право на собственост към момента на колективизацията. / Р № 28 / 18.05.2011г. по гр.д. № 610 / 10г.,
II г.о. на ВКС, Р № 137 / 16.08.2011г. по гр.д. № 1036 / 10г., II г.о. на ВКС
/ . Посоченото по отношение на
обвързваща сила на решението на органа на реституция се отнася и за решенията
по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, с които районният съд се произнася при обжалване на
отказ на ОСЗ / ПК / да възстановят
правото на собственост. Субективните предели на това решение обвързват само
страните по него- претендиращите лица и административния орган, но не и трети
лица с противопоставими материални права на
собственост. Решението по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ няма конститутивно
действие, а съдът замества административния орган по земеделска реституция. При
наличието на възражение от страна на ответника относно законосъобразността на
реституцията, съдът е длъжен да извърши косвен съдебен контрол по отношение на
акта на реституция. / Р № 227 / 25.01.2016г.
по гр.д. № 3007 / 15г., I г.о. на ВКС.
Касателно настоящи случаи ответникът с противопоставими права на тези на ищците, е направил
възражение относно липсата на предпоставките за реституиране на процесния имот.
По въпроса застрояването пречка ли е за възстановяване на собствеността в
хипотезата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ и има ли изискване за законност на
строителството или е достатъчно да се установи завареното фактическо състояние
на имота към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ е формирана трайна и
непротиворечива практика на тричленните състави на ВКС. В постановените по реда
на чл.290 ГПК решения / решение №70 / 22.06.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№674 / 2009г.;
решение №108 / 25.07.2012г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№1291 / 2010г.; решение
№147 / 19.07.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№7 / 2009г.; решение №226 /
19.11.2013г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№3136 / 2013г.; решение №277 /
12.01.2012г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№1140 / 2010г.; решение №329 /
11.10.2011г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№1277 / 2010г.; решение №77 /
09.03.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№4209 / 2008г.; решение №301 /
24.06.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№494 / 2009г. и решение №565 /
15.10.2010г. на Трето ГО на ВКС / е
прието, че разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ не въвежда изискване да са били
спазени процедурите по отреждането на терена за строителство или за друго
мероприятие на държавата, за законност на строителството, както и за
предоставянето на сградите или другите съоръжения за стопанисване на определена
държавна организация. Не е установено изискване и за площта на сградите и вида
на конструкцията им, както и за начина им на прикрепване към земята. Достатъчен
е обективният факт на извършено строителство или за осъществено друго
мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на
собствеността върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. Изискване за
законност на сградите се поставя в хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, когато
имотът е включен в строителните граници на населеното място и се застроява въз
основа на отстъпено право на строеж, като масовите случаи са свързани със
застрояване за жилищни нужди. В хипотезата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ се имат
предвид имоти както извън, така и в чертите на регулацията, застоени или
засегнати от предвидено мероприятие. Разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, за
разлика от чл.10, ал.7 от същия закон, има предвид не строеж на единични
сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които
представляват комплекс от строителни дейности. Така осъщественото комплексно
благоустройствено мероприятие върху земеделска земя преди влизане в сила на
ЗСПЗЗ представлява пречка за реституцията на земята. Дали е налице пречка за
възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ се преценява към
момента на влизане в сила на реституционния закон, като преценката проведено ли
е мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността, се извършва
въз основа на легалните определения в §1в, ал.1 и 2 ДР ППЗСПЗЗ.
Видно от събраните по делото писмени доказателства
- заключенията на вещото лице и гласните
- свидетелските показания, в имота са били построени сгради за „бригаден
стан“ още през 1964г., като площта на тухлената сграда, която попада в УПИ
П-403 по peгулационния план на с. Р.е 192 кв.м. от
които 132 кв.м. попадат в имот 535 по помощния план, изготвен във връзка с
възстановяване на земеделски имот. Прилежащата площ за тази част от сградата,
попадаща конкретно в имот 535 по помощния план е 261 кв.м. включително
сградата, а само прилежащата площ е 129 кв.м. Прилежащата площ на спирката
попадаща в имот 535 по помощния план е 51 кв.м. включително частта от спирката,
а само прилежащата площ е 43 кв.м. Свободната от застрояване площ на имот 535
по помощния план е 1188 кв.м., а като се има предвид Заповед № РД-02-14-455 /
22.08.2003 г. на МРРБ свободната от застрояване площ е 1080 кв.м. Застроената
площ е 140 кв.м. (в т.ч. 132 кв.м. сграда и 8 кв.м. спирка). Прилежащата площ е
172 кв.м. (в т.ч. 129 кв.м. към сграда и 43 кв.м. към спирка). Застроената част
съгласно Заповед № РД-02-14-455 / 22.08.2003 г. на МРРБ е 420 кв.м. (в т.ч. 396
кв.м. сграда и 24 кв.м. спирка. Сградата представлява едноетажна такава с
тухлени стени и ЗП от 96 кв.м., състояща се от работилница и стая за почивка, отговарящи
на трите помещения в югозападната половина на тухлената сграда, с площ от 102
кв.м. попадаща изцяло в на имот 535 по помощния план на с. Р., прилежащата площ
на тази част от сградата е 259 кв.м.
И след като от заключението на приетата по
делото СТЕ /основна и допълнителна /се установява,
че в границите на претендирания по настоящето дело имот съществуват сгради –
част от комплексното мероприятие /работилница, стая за почивак,
спира, бетонен фундамент/, както и че в тези граници има изградени и елементи
на вертикалната планировка и инфраструктура не може да се възприеме че правото
на собственост върху имота е възстановено с решение № 2566 от 29.06.2015г. на
Общинска служба по земеделие гр.П., както и че наследниците на С. С. са придобило
правото на собственост върху внесения от него имот в ТКЗС. Постановеното по
реда на ЗСПЗЗ решение е непротивопоставимо на
юридическото лице, осъществяващо фактическата власт върху процесния имот и
доколкото в настоящето исково производство е установено наличие на пречка за
възстановяване на собствеността, следва да се приеме, че ищците не успяха да
проведат успешно главното доказване на твърдението си за придобиване правото на
собственост въз основа на издаденото от ПК решение. Ирелевантно е обстоятелството
дали имотът е бил включен в имуществото на „МТК-П.“ ООД. В тежест на
предявилото иска лице е да докаже по категоричен начин, че притежава правото на
собственост на посоченото в исковата молба основание независимо от
обстоятелството дали ответното дружество се легитимира, като собственик на
имота. И доколкото събраните по делото доказателства опровергават
осъществяването на поддържаното в исковата молба придобивно
основание, иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора на осн чл. 78, ал.3 от ГПК в полза на
ответника следва да бъда присъдени сторените от него разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК
адвокатско възнаграждение в общ размер 986.00 лв., от които 800.00 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение по дог. за прана защита и съдействие от
07.02.2018г.; 150.00 лв. - внесен депозит за вещо лице и 46.00 лв. – заплатена
такса за съдебни удостоверения
С оглед изложеното СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от В.С.С. *** с ЕГН ********** и от В.С.М.
*** с ЕГН **********, чрез пълномощника им: адв. Н. Х.- АК - П. е адрес на
кантората: гр. П., ул. **** СРЕЩУ "ВМЦ" ООД е ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: Област П.; Община П.; ПК 2357; с. Р.представлявано
от Ц.С.М. с ЕГН ********** иск за признаване за установено по отношение на
ответника "ВМЦ" ООД - с. Р.със седалище и адрес на управление: с. Р.,
Община П. и с ЕИК *********, представлявано от Ц.С.М., че всеки от ищците, е
собственик на по ½ / една втора/ идеална част следният недвижим имот, а
именно: Нива от 1,5 дка, пета категория, находящ се в землището на село Р.в
местността "******" - имот пл. № 535 по кадастралния и регулационен
план на селото, утвърден със Заповед № 185 / 08.02.1994 г. при граници: улица с
ОК 121-122, имот пл. № 403, улица с ОК 127-128 и имот пл. № 534 в кв. 55,
заявен с пореден № 17 от заявлението и установен с Емлячен регистър от 1949
година, както и да бъде осъден ответника да предаде на всеки един от ищците по
½ / една втора/ идеална част от владението върху процесния имот, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.С.С.
*** с ЕГН ********** и В.С.М. *** с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на "ВМЦ" ООД е ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: Област П.; Община П.; ПК 2357; с. Р.представлявано
от Ц.С.М. с ЕГН ********* направените по делото съдебно деловодни разноски в
общ размер на 986.00лв. / деветстотин осемдесет и шест лева /.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.