РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. К., 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20225320200383 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № ** на ОДМВР П., на основание чл. 189 ал.
4 във вр. чл. 182 ал.2 т. 4 от ЗДвП, на П. П. К., ЕГН **********, от гр. П., ул.
„П. №., ет. ап., е наложена глоба в размер на 300.00 лв. за нарушение на чл.
21 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно от електронния фиш е останало наказаното лице и е
депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок.
Моли да бъде отменен електронния фиш като неправилен и
незаконосъобразен, излага съображения. В съдебно заседание
жалбоподателят, в писмено становище чрез процесуалния си представител
поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна ОДМВР П. взема становище за
неоснователност на жалбата и потвърждаване на атакувания електронен фиш.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, доколкото
1
електронният фиш е издаден срещу жалбоподателя в качеството на
собственик, на който е регистрирано МПС. Жалбата е подадена в
законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП 14-дневен срок, поради което е
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът на база на събраните писмени и гласни доказателства намери за
установена следната фактическа обстановка:
На * г., автопатрул на РУ на МВР – К., бил дежурен по контрол
безопасност на движението. Намирали се на път II -64, Община К. при км.
1+800м., кръстовище за индустриална зона К., в полицейски автомобил,
оборудван с мобилно автоматизирано техническо средство № TFR1- М612.
Техническото средство било настроено съобразно максималноразрешената за
участъка за движение при въведено ограничение на скоростта с пътен знак
В26 скорост 60 км/ч., като в 10.09 ч. било констатирано движение на
приближаващ се л.а. Ф.Б. с рег. № **. Скоростта от 92 км/ч била с 3 км/ч по-
ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 95 км/ч –
т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч. Нарушението било заснето с
мобилната система за видеоконтрол TFR1- М612, монтирана в служебния
патрулен автомобил. Същата била преминала последваща проверка през
месец март 2021 г., за което бил издаден Протокол от проверка ** г., при
която било установено съответствие с одобрения тип. Със Заповед № **г. на
председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г. и
оповестена на електронната страница на ДАМТН в т. 31 от заповедта е
определена периодичността на последващите проверки на скоростомерите-
една година. За мобилната система за видеоконтрол на 20.02.2010 г. било
издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № ** със срок
за валидност до 24.02.2020г., което към дата на проверката се явява одобрен
тип. От служителя на РУ на МВР К. К. бил съставен протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 ал. 1 от
Наредба № ** г., в който било отразено, че на дата * г. мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M с № 612 е заснела статични изображения с номера от
** до **, с начален час на работа 07: 00 ч. и краен час на работа 12: 00 ч. и с
място на контрол К. път II-64 км. 1+800м. кръстовище индустриална зона К.,
посока на движение на контролираните автомобили – приближаващи, където
е действало въведено с пътен знак ограничение на скоростта от 60 км/ч.
Последвало издаване на процесния електронен фиш за нарушение на чл.21 ал.
2
2 вр. ал. 1 от ЗДвП, извършено с лек автомобил Ф.Б. с рег. № **, с който на
основание чл. 189 ал. 4 във вр. чл. 182 ал.2 т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя
като собственик, на който е регистрирано превозното средство, била
наложена глоба в размер на 300 лв. Жалбоподателят не е посочил различно от
него лице, което да е било водач на превозното средство по време на
нарушението.
При така изложената фактическа обстановка съдът счита, че е налице
осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл. 21 ал. 2
вр. ал. 1 от ЗДвП от страна на водача на лек автомобил Ф.Б. с рег. № **, тъй
като същият се е движил със скорост от 95 км/ч при разрешена в конкретното
място скорост от 60 км/ч. Касае се за ангажиране на
административнонаказателна отговорност на правен субект, който е посочен
по изричните разпоредби на закона - чл. 188 ал.1 от ЗДвП, собственикът на
превозното средство, който се наказва за нарушението, което е извършено с
МПС, освен ако не посочи лицето, на което да е предоставил управлението на
същото. Административнонаказващият орган няма задължение, а
жалбоподателят има право, предвидено в нормата на чл. 189 ал. 5 от ЗДвП,
ако не е съгласен с данните от фиша, в законоустановения срок от
получаването му да представи в ОДМВР П., С. „П. п.“ писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението. В процесния случай това право не
е било упражнено от жалбоподателя, нито се възразява в посочения смисъл.
Правилно е определен и размера на глобата 300 лв. съобразно конкретното
превишение на скоростта.
Обжалваният електронен фиш отговаря на изискванията на чл. 189 ал. 4
от ЗДвП, като в него са посочени териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационният номер на МПС, лицето, на което е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размерът на глобата, срокът, сметката и начини за доброволното й заплащане.
Нарушението е заснето с мобилно автоматизирано техническо средство, за
което е доказано, че отговаря на установените технически изисквания и е
преминало съответната проверка. По отношение на това обстоятелство, като
част от административната преписка са представени протокола от
3
извършената проверка, както и протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система TFR-1M -613 от * г. От последния се
установява мястото за контрол, посоката на движение на контролираните
МПС, ограничението на скоростта, автомобилът, на който е поставено
мобилното АТСС, режима на измерване, начало и край на работа и броят на
установените нарушения и свалените статични изображения. В приложения
към преписката снимков материал е отразено, че е била измерена скорост на
движение на лекия автомобил 95км/ч. В Протокол от проверка изрично е
отбелязано, че при техническото средство грешката при измерване на
скоростта е + - 3 км/ч до 100 км/ч и + - 3 % над 100 км/ч. С оглед на това в
полза на нарушителя от измерената скорост - 95 км/ч, са били приспаднати 3
км/ч толеранс, поради което наказуемата скорост е 92 км/ч.
Възражението на защитата се свързват с използваното за заснемане на
нарушението техническо средство. По делото не е спорно, че за тази цел е
използвана мобилна система за видеоконтрол. Законът за движение по
пътищата допуска установяване на нарушения от вида на процесното, както
със стационарни, така и с мобилни технически средства и системи. През
2015г. е изменен ЗДвП (ДВ, бр. 19/13.03.2015 г.), като е дадена дефиниция за
„автоматизирани технически средства и системи - уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона
за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.“ (§ 6, т. 65 от ДР на ЗДвП). Била е изменена и разпоредбата на чл.189
ал.4 ЗДвП, като е предвидено, че електронен фиш се издава при нарушение,
установено и заснето с АТСС, без да е изключен някой от двата вида,
определени в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Текстът „в отсъствието на контролен
орган и на нарушител” не касае използването на мобилни АТСС, а
издаването на електронния фиш, което се извършва в отсъствие на контролен
орган и на нарушител, изводимо от съдържанието на разпоредбата.
Изключение от това правило са случаите, при които измерването на скоростта
е сторено от технически средства, прикрепени към служебни автомобили или
4
мотоциклети, които също са в процес на движение, но процесният случай не е
такъв.
Безспорно установено е, че мястото на нарушението попада в обхвата
на пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта 60 км/ч, установимо
както от изисканите справки от Областно пътно управление П., така и от
гласните доказателства по делото, съдържими в показанията на разпитания
свидетел К. К.. Последният е на длъжност младши автоконтрольор II-ра
степен, преминал обучение в полицейска школа на МВР за осъществяване на
контрол на пътното движение чрез технически средства, като не са налице
доказателства за допуснати при експлоатацията на техническото средство на
грешки или пропуски, които да дискредитират работата и резултатите от
същата на съответния служител.
По изложените съображения, при безспорната установеност на
извършеното нарушение, настоящият съдебен състав намира, че обжалвания
електронен фиш следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото и изрично стореното в тази насока искане от
процесуалния представител на въззиваемата страна, защитавана от
юрисконсулт чрез приложено становище по съществото на делото, за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143 ал. 4 от
АПК и чл. 63д ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер на 80 лв., предвид, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност.
Водим от горното и на осн.чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № ** на ОДМВР П., с който
на основание чл. 189 ал. 4 във вр. чл. 182 ал.2 т. 4 от ЗДвП, на П. П. К., ЕГН
**********, от гр. П., ул. „П. №., ет. ап., е наложена глоба в размер на
300.00 лв. за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА П. П. К., ЕГН **********, от гр. П., ул. „П. №., ет. ап., да
заплати на О.д. на М. на в. р. - П. сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
5
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в 14 –дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд П..
К.Б.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6