НОХД №32/2016год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимия Г.С.К. за престъпление
по чл.183,ал.1 от НК за това,че в гр. Панагюрище,след като е осъден със съдебна
спогодба по гражданско дело №147/2015г. по описа на Панагюрски районен съд,влязла
в сила на 20.05.2015г. да издържа свой низходящ – малолетното си дете С.Г.К. на
5 години, съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две
месечни вноски, за периода от 20.05.2015г. до месец декември 2015г. включително
общо в размер на 660.00 /шестстотин и
шестдесет/ лева.
Производството
пред първата инстанция е по реда на Глава ХХVII от НПК.
В
съдебно заседание,представителят на Районна прокуратура-гр.Панагюрище поддържа
обвинението и пледира за осъдителна присъда и налагане на подсъдимият на наказание
глоба с приложението на чл.58а, ал. 4 от НК във връзка с чл. 55, ал. 1, т.1,
б.“в“ от НК.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със служебно
назначен защитник, признава се за виновен, признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират
доказателства за тях.
Районният
съд,като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Подсъдимият
и св.Г. *** живеели на съпружески начала до месец декември 2012 г.През времето
на съвместното им съжителство се родило детето С.Г.К.,в момента на 5 години.През
фактическата раздяла със свид.Г. през 2102г., подсъдимия К. отказал да полага
грижи за детето си С..Свид. Г. се грижела сама за издръжката и за отглеждането
на детето,но тъй като била безработна и не получавала средства разчитала на
финансовата помощ на своите родители,с които живеела в общо домакинство.
През
2015г. св. Г. подала искова молба срещу подс. К. ***,с оглед присъждане издръжка
на детето й.С протокол на Панагюрския районен съд от 20.05.2015г. по гр.д.№147
по описа на съда за 2015г. била одобрена спогодба,с която подс.К. бил задължен
да издържа свой низходящ – малолетния си син С.Г.К..Размерът на одобрената от
съда издръжка бил 90 лв. месечно.
След
влизане на съдебното решение в сила на 20.05.2015г., подсъдимият не заплащал
дължимата издръжка за детето си.Така за периода от 20.05.2015 г. до месец
декември 2015 г. включително той не платил издръжката за детето си С..
С
жалба св.Г. е сезирала Районна прокуратура-гр.Панагюрище за това,че подсъдимият и баща на детето й
не е изплатил дължимата издръжка за
периода след влизане в сила на съдебния акт,постановен по гр.д.№147/2015 г.,след
което бил отпочнато настоящото наказателно производство.
Горната фактическа обстановка,съдът възприе,въз основа
на самопризнанието на подсъдимия за фактите,изложени в обстоятелствената част
на ОА и събраните в досъдебната фаза доказателства, които напълно подкрепят
самопризнанието: показанията на свидетелката Г.,така също и писмените
доказателства,инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на
чл.283 от НПК.
Съдът
дава пълна вяра на събраното гласно доказателство,което синхронизира напълно
със събраните писмени доказателства, като взаимно се допълват, подкрепят
направените самопризнания и очертават по категоричен начин гореописаната
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка,съдът
намира,че от обективна и субективна страна, подсъдимият Г.К. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 183, ал.1 от НК,тъй като
в гр. Панагюрище, след като е осъден със съдебна спогодба по гражданско дело №147/2015г.
по описа на Панагюрски районен съд,влязла в сила на 20.05.2015г. да издържа
свой низходящ – малолетното си дете С.Г.К. на 5 години, съзнателно не е
изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, за
периода от 20.05.2015г. до месец декември 2015г.включително общо в размер
на 660.00 /шестстотин и шестдесет/ лева.
Авторството на деянието и другите обстоятелства по
времето и мястото на извършване се доказват по един несъмнен начин. Подсъдимият
е имал представа за всички обективни елементи на състава на
престъплението-съзнавал е,че е осъден с влязло в законна сила съдебно решение
да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 80 лв. на сина си С.,чрез
неговата майка и законен
представител.Подсъдимият е имал съзнание за дължимата парична престация под
формата на издръжка и като не я е
плащал,набавяйки средства по какъвто и да е друг законен начин е предвиждал
конкретно настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието,което следва да бъде наложено на подсъдимия за
извършеното от него престъпно деяние, съдът се ръководи от разпоредбите на
чл.36 от НК,относно целите на наказанието и изискванията на чл.58а от НК -
относно неговата индивидуализация.
Съдът прецени обществената опасност на деянието,която
е висока, предвид това,че е насочено против интересите на малолетни деца.Обществената
опасност на самия деец също е относително висока,с оглед на обстоятелството,че
същият е бил осъждан,а така също и
освобождаван от наказателна отговорност на основание чл. 78А от НК за
престъпления от общ характер – против собствеността и против транспорта,независимо,че
е реабилитиран и е негативно охарактеризиран по местоживеене.
Причината за извършеното престъпление е липсата на
родителски чувства и загриженост у подсъдимия към родено от съжителството му
със св. Г. дете,а също и предвид
недоброто му финансово състояние,видно от обясненията му
на ДП, както и от ДСМПИС.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства,съдът прие чистото съдебно минало на
подсъдимия предвид настъпилата реабилитация по право,направените самопризнания,
а така също и причината за неплащане на издръжката, изразяваща се в недоброто
му финансово състояние. Отегчаващи
отговорността обстоятелства са негативните характеристични данни за
подсъдимия.
С оглед на горното и като прецени относителната тежест
на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства,съдът наложи на
подс.К. наказание„пробация”. При
определяне на конкретните пробационни мерки, съобразявайки разпоредбата на
чл.42а ал.4 от НК и чл.58А, ал.5 от НК,съдът определи пробационни мерки по
чл.42а ал.2,т.1 и т.2 от НК. Пробационната мярка „задължителна
регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“,съдът наложи като задължителни такива,за срок,близък до минималния от
по седем месеца,с което ще се постигнат целите на наказанието.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: